сряда, 16 юли 2008 г.

Шестоднев - Йоан Екзарх

ШЕСТОДНЕВ
Йоан Екзарх

ПРОЛОГ


Какво по-красиво, какво по-сладко за любящите Бога, които наистина жадуват за вечен живот, от това никога в мисълта си да не отстъпват от Бога и винаги да си спомнят за неговите добри творения. Също и ти, господарю мой, славни княже, Христолюбиви Симеоне, непрекъснато изучаваш неговите заповеди и творения и искаш с тях да се красиш и славиш. Така постъпваме и ние. И когато добрият и верният раб види, че неговият господар е извършил нещо добро, няма да иска само той да знае, да се радва и да се гордее, но ще пожелае, ако е възможно, и целият свят да научи за това. И ако онези, които се насищат с пиене и ядене, биват румени, и сияещи [от радост], и весели, то колко повече [онзи], който се храни с мислите за божиите дела, като ги съзерцава и се краси с тях, би желал и други да ги видят и да ги обикнат. На тях, както казва Писанието, „ще им израснат пера, като на орли; ще тичат и няма да се изморят”. Защото радостта не познава мъката; тя дава крила. И как няма да се радват, след като са разбрали за кого небето е украсено със слънце и звезди; за кого земята е обкичена с растения, дървета и цветя и увенчана с планини; за кого морето, и реките, и всичките води са изпълнени с риби; за кого е бил приготвен раят и царството [небесно]. И след като са разбрали, че [всичко това е създадено] не за някой друг, а за самите тях, как няма да се радват и веселят [и как няма] да го славословят? [Те] трябва да помислят и [върху следното]: по чий образ са създадени какво е тяхното място; за какво са призвани. И ако и вие приятели, сте премислили всичко това, как няма да ликува те и да се радвате? Тук аз, припомняйки всичките шес

39


слова, ще ви [ги] предам накратко. Защото е добре да побеседваме пак за тези добри творения.

Защото Бог [ги] сътвори не както човеците, които зидат [домове] или строят кораби [не както] медникарите или златарите, или тъкачите, или обущарите, или другите занаятчии. [Човеците] взимат готов материал и от него правят [предмети] по готови образци. При това [необходимите] съдове и сечива заемат един от друг. А Бог [щом] само помисли, и веднага създаде [това, което] дотогава не бе съществувало. Защото Бог не се нуждае от нищо, а при човеците знанията на един са необходими на другите. Кормчията се нуждае от корабостроителя, а онзи, който строи кораба — от дърводелеца, от ковача и от катранджията. Този пък, който сади нещо, се нуждае от земя, от напояване, от разсад, от семе и от ковач, [т. е. от този], който изработва необходимия материал. Също и козачът се нуждае от зидария и от съответни сечива. Всеки се нуждае от това, което му е необходимо за неговата работа. А великият творец не се нуждае нито от сечива, нито от материал. Това, което за занаятчията са предметите и инструментите, и времето и работата, и умението и усърдието — за Бога тоза е волята. Всичко, каквото поиска Господ, той създаде в моретата и във всички бездни,както [за това] се казва в „чистите думи”. И той пожела не колкото можеше, а колкото знаеше, че е необходимо. За него не бе трудно да създаде всичките тези твари и още хиляди и хиляди. Защото за него да твори е по-лесно, отколкото да желае. А за нас е по-лесно да искаме нещо, отколкото да създаваме. Защото ние не можем да творим само защото искаме, а за твореца-Бога е възможно всичко, каквото поиска. На божията воля е присъща силата и — каквото поиска, това да създава. И онова, което е създадено от него, едно е познаваемо [посредством сетивата], а друго разбираемо посредством разума. Делът на разбираемото са ефирът и небето. Едното е земно, а другото — небесно. Поради това, че беше необходимо, [Бог] създаде и живите същества, едни сетивно възприемаеми, а други — познаваеми чрез разума. На познаваемите чрез разума за жилище той [даде] небето и ефира, а на земните — земята и морето. И понеже някои от духовните същества станаха причастни на злото и бяха изгонени от небесните селения, той им заповяда [да обитават] въздуха и земята. И за да не замислят зло на човеците, им пречи ангелската

40


закрила и страж, та чрез това изгнание да разберат колко злини носи гордостта и заблудата.

Но понеже [Бог] раздели на две сетивно-познаваемите същества, едните създаде с разум и език, а другите остави неразумни. И подчини на разумните природата на неразумните. Но едни от неразумните същества се противопоставят и въстават срещу своите господари. [Това те правят], защото и техните господари вършат същото. И макар че са получили разум и език, те се бунтуват срещу своя творец. Затова се надигат и тези неразумни [същества], за да се извлече от това,което те правят, поука — колко лошо е да се възгордява [човек]и без страх да прекрачва [установените] граници. А може лесно да се види, как бездушните предмети спазват тези граници. Разбунтуваното и надигащото се от бурите море се блъска в сушата, плахо се отдръпва от пясъка и не иска да премине своите граници. И както препускащият кон бива възпиран от юздата, така и морето се връща назад, като види неписания закон, написан на пясъка. И реките текат така, както им е определено отначало. Така бликат изворите, така кладенците даряват на човеците това, от което те се нуждаят. И годините, и часовете се менят поред едни след други. На този закон са подчинени и дните, и нощите. Ако те станат по-дълги — не се хвалят, нито се оплакват, когато накъсяват, а едни от други приемат времето и безропотно изпълняват дълга си. И това показва силата и премъдростта на твореца.

Макар че земята толкова столетия е орана, сеяна и посаждана, и изхранва плодове, и е тъпкана и копана, и от дъжд и от сняг мокрена, и от слънцето горена, никак не е оскъдняла и на обработващите я тя непрекъснато дава обилни плодове. Също и морето, от което облаците непрекъснато черпят вода, [за да дават] дъжд, който пада върху земята, не е намаляло и пресъхнало, нито пък е нараснало от безбройните реки, които се вливат в него. Ще кажа и това: откъде прочее изтичат изворите на реките? — да размишлявам за това е безполезно за мене. А как може слънцето да изсушава влагата? — Това е много лесно за разбиране за този, който иска да разбере. То суши блатата, изпарява водните басейни и топли нашите тела. Може да се види как, когато слънцето напуска южните страни и преминава на север, реките намаляват и настъпва лято. Затова се смята, че и Нил се изпълва с вода не по същото време, когато

41


[правят това] другите реки, които се вливат в него, а по средата на лятото напоява Египет, защото по това време слънцето преминава на север. Тогава то възпира другите реки, а от [Нил] е твърде отдалечено. Ако пък някои смятат, че съществуват и други причини, поради които Нил излиза извън коритото си, то едно [ново] обяснение в случая няма да допринесе полза. Чудя се аз, как не се свършва въздухът, след като го дишат непрекъснато толкова човеци и толкова безсловесни същества. През него преминават толкова слънчеви лъчи и те преминават през него толкова нагрети. Същото правят [и лъчите на] луната и звездите. Чудо на чудесата! Но аз ще се осмеля да кажа, че това чудо не е никакво чудо. Което на Бога е угодно да прави, на това ние не трябва да се чудим, но повече да го хвалим и славим. Защото за него е лесно да създава всичко, каквото пожелае. В тези творения [той] е вложил толкова сила, колкото е необходимата да съществуват толкова години, колкото [им] е отредил. Затова и земята е останала такава, каквато е била създадена отначало. И морето не намалява и не се увеличава. И въздухът е запазил своето естество до днес, което той е приел от самото начало. И слънцето не може да разтопи небесната твърд; и твърдта не се разлива, макар преди това да е била във вид на вода, но си остава твърд, каквото свойство ѝ е дал творецът. Творецът е съединил в единство и съгласие противоположните същности — мокрото и сухото и още студеното и топлото. И когато ние разглеждаме всичките тези неща поотделно, и слънцето, което веднъж се движи над северните страни, а друг път над южните или пък по средата на небето; как луната расте и намалява, как в определено време звездите изгряват и залязват и показват времето на жетвата и на сеитбата, как те показват на пътуващите по морета буря и затишие, когато виждаме всичко това, господарю мой, искаме да възхвалим твореца, който е създал толкова добрини. Чрез тези видими неща ние навлизаме в невидимото. За това ние не се нуждаем от пътуване, а от вяра; чрез нея ние ще можем да го видим. И когато виждаме [как] времената се редуват, [как] дъждът пада на земята и тя ражда плодове и се покрива с трева, как се люлеят нивята и се зеленеят дъбравите, обраслите планини и натежалите от плодове овощни дървета, нека да [дадем свобода] на езика си за похвала и да кажем ведно с блажения Давид и да запеем с него, казвайки: „Колко са велики делата ти,

42


Господи! Всичко си направил премъдро.” Когато слушаме пойните птички с различни гласове да пеят чудни песни; като слушаме песните на славеите, на косаците и на сойките, на качулатите чучулиги и на кълвачите, на щурците и на цикадите, на лястовиците и [пак] на чучулигите и на безбройните останали птици, нека да се позамислим и да възхвалим твореца. Защото [той не е] като останалите творци, които създават от готов материал. Той всичко е извел от небитие в битие и е дал битие на това, което преди не е имало битие. Защото лесно е било за него да създава и от несъществуващото, и от съществуващото. Така е постъпил той някога и, казано накратко, така твори и досега. Защото не от готови тела той е създал живите тела и от несъществуващото създава душите, но не на всички живи същества, а само на човеците. На птиците е дадено да раждат пак птици, на плаващите — отново плаващи. И на останалите родове е дадено да се размножават според рода си. И плодовете на земята, посявани и посаждани, той дарява на човеците. По-рано земята, без да е била орана и сеяна, давала всякакви растения и семена. Тя родила също и пълзящите и четириногите, според рода им, както и рода на водните животни според това, както ѝ бе заповядано от него. Също и животните, които живеят във водата, и тези, които хвъркат във въздуха. Той не заповядал земята, и небето, и въздухът, и водата, и огънят, и светлината да бъдат направени от нещо, а сам той изведе от небитие в битие това, което преди никога не е съществувало. Той, бидейки сам творец на този велик кораб, сиреч на това творение, сам го и премъдро направлява. Това ни разказва неговият върховен пророк Мойсей: това той е приел от премъдрия творец Господ Бог и господар на Синайската планина.

Тези шест слова, господарю мой, не сме ние сами съставили, но [приехме] същите думи от Шестоднева на св. Василий. От него сме приели идеите. Също така и от Йоана, а останалото от други, което всеки от нас някога е прочел. Така ние съставихме това [произведение]. [Ние постъпихме] както ако някой, покрай когото минава владетелят, и когато той минава, този [някой] поиска да му издигне дворец, но като няма от какво да го направи, отива при богатите, за да измоли от тях [необходимото за строежа] — от едни мрамор, от други тухли. И той с измоленото от богатите и стените ще издигне,и пода с мрамор ще покрие.

43


А когато поиска да постави покрива и като няма нищо достойно за покрив, което да съответствува на стените и на мраморния под, той ще изплете плет и ще постави прегради на двореца и накрая ще го покрие със слама. От пръти той ще изплете и врати и по същия начин ще направи и ключалките. Така става с онзи, който не намира нищо в собствения си дом. Така беден е и нашият ум, та нямайки нищо в своя дом, от чуждото състави тези слова. От своя собствен беден дом аз прибавих думи, които са подобни на слама и пръти. Ако господарят е благосклонен към него, ще приеме всичко това като негова работа. На него пък, на владетеля, нека Бог Господ, владетелят на владетелите, да му даде живот богоугоден, за да заслужи рая [и влезе в него] заедно с всички преподобни мъже. А на нашия Бог слава през всички векове — Амин.

1 коментар:

Unknown каза...

тва целият текст ли е??