четвъртък, 17 юли 2008 г.

Шестоднев: Слово за Втория Ден

ШЕСТОДНЕВ
Йоан Екзарх

СЛОВО ЗА ВТОРИЯ ДЕН


Разказвайки според силите си за чудното и дивно дело на първия ден, както [за това] сме чули от светите отци, ние се изпълнихме с радост и заедно с Давид възкликнахме към Бога: „колко са сладки на гърлото ми твоите думи! По сладки от мед на устата ми.” Сега пристъпваме към разкриване [на това], което е създадено през втория ден. Но ти, Господи [Иисусе], помазаниче на Бога Отца, премъдрост велика и сила, [ти], който изведе всяко създание и мисъл от небитие в битие, както и сам говориш в Притчите Соломонови, и като даваш премъдрост на нашир ум и разум, не отнимай словото на истината от нашите уста, но чрез вечната светлина на св. Дух дай на нашите мисли просветление, разсъдливост и разум, подобен на този, който се съдържа във всяко слово на светото Писание, та с негова подкрепа да не се отклоним от истинското разбиране [на нещата]. Като слънце освети и оживи нашата душа, прояви милост, та и мислите ни да се просветят и греховете ни да се очистят. Твоята милост и твоето слово са като точило. Както то изостря желязото, така твоето слово и милост възвисяват душата. [Точилото] не е полезно [само] в едно на желязото. Най-напред то го очиства от ръждата, ако е дебело — го изтънява, а ако е изтъпено — го изостря, ако е потъмняло го прави да блести. Така и твоето слово и [твоята] милост отмахват от душата ръждата на греха и [ако] е загрубяла — я възвисяват, безчувствената по природа — изострят, а мрачната правят светла. Твоята благодат, несравними Владико, нека да освети сега замъгления наш ум, та поне малко да разберем чуд-

71


ните божии дела, които ние виждаме сякаш през огледало. [Защото] не е възможно за човешката мисъл да проумее наистина божествената благодат, [нито божиите] мисли, премъдрост и сила, чрез която, заради която и в която бе всичко. И приеха [хората този] добър ред да живеят в него и да го пазят. Както при познаваемото има познаваеми [неща], така и обратното — при непознаваемото има непознаваеми. Затова и Павел, великият апостол, казва така: „който дохожда при Бога, трябва да вярва, че съществува, и които го търсят, той ще възнагради”, а не казва: да се изследва [съществува ли той].

Какво да се изследва? Не е ли ясно, че [това], което е от него създадено и което е в мисълта, не е разбираемо за всички човеци. За да направи известно [всичко] това и да поучи, великият Господ Бог е казал чрез пророк Исайя: „моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са мои пътища, казва Господ, владетелят на всичко. Но както небето е по-далече от земята, така и моите пътища са по-далече от вашите пътища и вашите мисли — от моите мисли.” Кой човек може да посочи причината, поради която [Бог] е извел небето и земята от небитие и чрез мисълта си е създал второто небе, това, което и всички виждаме? Един посочва като причина едно, а друг — друго. В действителност нито един [от тях], колкото и да е усвоил човешката мъдрост, не се е добрал [до истината]. На нас не подобава да се опитваме да проумяваме причините за [божиите] мисли, пък и не можем, но нека това да възложим на твореца, който в своята велика премъдрост е създал всичко за полза [на човеците]. Всичко, каквото казва божественото писание, [трябва] да приемаме без колебание и да вярваме в него, без да се съмнавяме. За което пък не е споменато, за него да мълчим, защото не ни е дадено да го знаем. По същия начин ние трябва да мислим и за твърдта, която творецът е създал през втория ден и която нарекъл небе, а така също и за създадените от него невидими и духовни същества. [Това], което трябва да бъде посред водата и да разделя водата от водата, [за него Мойсей] по заповед на божествената мисъл говори, а не споменава нищо за времето на създаването и за самото създаване. Да се говори за тези [неща] пред новопристъпващите и още слаби във вярата юдеи не е било необходимо и полезно, това би било нередно и не би имало успех. [Мойсей говорил] само за това видимо и сетивно възприе-

72


маемо творение, като искал да покаже и съобщи на своите слушатели, че нищо от тези неща не трябва да се смята за Бог, но че всичко е получило битие от един творец, а не се е от само себе си [появило]. Той не говори подробно и за твърдта, нито откъде и от каква материя [е тя], нито пък казва каква е природата на ангелите. За това той говори след създаването и след грехопадението на човека, когато. Бог определи [един] херувим с въртящо се огнено копие да бъде пазител на рая. За тях той говори в разказа за Авраам и Лот, където ги нарича ангели. За ангелите той говори и в [разказа] за Яков, когато той видял [небесната] стълбица, и на други места. Чрез това той иска да ни поучи, че несъществуващите [някога] нематериални и духовни създания и чинове са били изведени в битие от премъдрия творец и Бог. Но не казва точно кога е станало [това] и каква е тяхната природа. Както великите върховни и славни учители църковни известяват за техните велики дела, като проповядват по достойнство за тяхното по-раншно битие и за тяхната същност, така и ние искаме да ги следваме и така да вярваме, както са вярвали и тези мъдри [църковни] ръководители.

Бог, като поиска да даде закона на Мойсей, се показа първо като творец и след това като основоположник на закона и на съда. Как юдеите можеха да повярват, че Бог е създал небето и земята и всичко, което е в нея, ако той не бе показал най-напред чудесата в Египет, които го изявиха като творец на този свят. Ние, човеците, поучаваме, за да го засвидетелствуваме, а Бог засвидетелствува, за да [ни] поучава. И тъй като Мойсей искаше да затвърди вярата, че Бог е създал небето и земята, и морето и всичко, което е в тях, затова [Бог] го предвари и извърши чудеса в Египет и [сам] показа, че той е създателят на цялото творение. Хората не биха повярвали, че Бог е сътворил небето и земята, ако Мойсей не бе прострял ръцете си към небето и не бе измолил град и огън, та от това людете да разберат, [че той] е верен служител божий. Ако тази плътска и смъртна десница, простряна чрез словото божие, раздруса небето и ужаси творението, то колко повече [трябва да вярваме], че десницата на повелителя Бога е утвърдила небето и основала земята. Никой не може да раздвижи творението, ако не го е създал. Трябваше да стане явно, че Бог е създал земята и простирайки ръка, върху нея се появили люти насекоми. Трябваше да стане

73


явно, че Бог е създал огъня. Мойсей взе пепел и като я разпръсна, изпълни [с огън] телата на египтяните. [По тях] се появили изпълнени с гной циреи, които били като горящ огън. Трябваше да бъде показано също, че Бог е създал и водата. Затова той превърна водата в кръв. Трябваше да се покаже, че Бог е творец и на морето, затова морето стана [твърдо] като камък и по него преминаха. людете. Следователно той първо чрез делата си показа, че е господар на всичко, а след това с думи, че е творец. Така и Спасителят според Евангелието не учи първо, а прави чудеса. Първото знамение, [което той е извършил], е превръщането на водата във вино. Не е известно преди това знамение той да е поучавал. На делото подобаваше да бъде първо, та да има какво словото да следва. Затова говори и евангелист Лука: „Първата книга написах за всичко, което Иисус начена да върши и учи”. [По този начин] Спасителят е искал да каже, че той е творецът на този свят. Ако той не бе отворил очите на слепия, те не биха. му повярвали, когато казва: „Аз съм светлината на този свят”, ако не бе възкресил Лазаря, те не биха му повярвали, когато казва: „Аз съм животът и възкресението”; ако не беше плюл на земята и направил кал, те не биха му повярвали, когато казва, че той е същият, който взе от земята пръст и създаде Адама. Ако не бе ходил по морето, той не би се изявил като господар на морето; ако небе запретил на вятъра да духа, то той не би показал, че е господар на ветровете. Затова той беше видим като човек, а чрез делата беше познат и прославен като Господ, та и учениците му се учудваха, казвайки: „какъв е тоя, та и морето, и ветровете му се покоряват”. Той най-напред посочи, че стихиите, които са неодушевени, му се покоряват, и тогава чрез делата си показа, че той е създал всичко сам и че затова те му се покоряват. Ако творението не се бе оказало послушно, то не биха повярвали на евангелиста Йоана, като казва: „всичко чрез него стана”. Как иначе щяха да повярват на апостолите, на тези обикновени хора, които говореха за Словото божие, че то е творец и Спасител, и премъдър учител? Но езикът на апостолите бяха чудесата. Чрез устата на апостолите мъртвите възкръсваха, слепите проглеждаха и хромите прохождаха, а че след. чудесата вървеше вярата — за това свидетелствува Писанието, казвайки: чрез ръцете на апостолите ставаха големи знамения и чудеса между людете. Всички се учудваха и:

74


ежедневно все повече множество мъже и жени се присъединяваха към Господа.

Напред хвърляха своята светлина чудесата, а след тях: вървяха делата. Така и според Стария Завет в Египет чудесата предварвали [делата], показвайки Бога като истински творец. Но Бог в своята доброта не пожела да запази само за себе си славата, а [поиска] да я раздели с Мойсей. Бог се показа чрез своите дела, които той извърши, а Мойсей се показа чрез сиянието на своето лице. Когато той слизал от Планината, държейки [в ръцете си] Закона, за да не се яви пред людете като гол мъж, лишен от всякакъв дар, Бог направи да просияе лицето му като слънце и така чрез [едно] изобилие от благодат отстрани естествената липса, присъща на [човешката] немощ. [Людете] вярваха, че такова прославено лице освен Бог може да има [само] божият угодник. Така и Спасителят направи да просияе като слънце лицето на първомъченика Стефан.

За какво беше необходимо да прави така, че да засияе лицето на Стефан? Не затова ли, че щеше да бъде убит с камъни, като да бе изрекъл хула, когато казвал: „виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога”. Затова Бог предвари и му възложи венец, давайки лицето му да засияе с ангелска светлина. И така извести на неверниците, че ако той е говорил хули, защо тогава е получил такава слава?

На втория ден Бог рече: „да има твърд посред водата и тя да дели вода от вода”. Той създаде това видимо небе, притискайки го като лед. Искам да разкажа за [това] дело, макар да е по-лесно то да се види с очи, отколкото да се обясни с думи. Да кажем, че е така: водата над земята е [разлята] на тридесет лакти. При това по средата тя себе втвърдила като лед и половината вода се бе издигнала нагоре, а другата половина останала долу, както е и писано: „да има твърд посред водата и тя да разделя вода от вода”. Но защо той я нарича твърд? Не затова ли, че тя бе втвърдена и уякчена от течните и несгъстени води? За нея и Давид казва: „хвалете го в крепостта на неговата сила”. За пояснение на това мога да използувам и друга сравнение. Така както димът от дървата и от огъня се издига нагоре рядък и ефирен, и когато се издигне нависоко, се сгъстява и уголемява като облак, така и Бог, като издигна естеството на водата, го сгъсти и го превърна в твърд.

75


Че това сравнение отговаря иа истината, свидетелствува Исайя, казвайки: „небето бе като дим утвърдено”. Сгъстявайки следователно водите, той издигна половината вода горе, а половината остави долу. За какво са [необходими] горе водите? кого ще ползуват? кой ще пие от тях? кой ще плава по тях? А че горе има води, свидетелствува Давид, казвайки: „и водата, която е по-високо от небесата”.

Нека сега да видим в какво се изразява премъдростта на твореца.

Като лед бе небето от водите сгъстено. Но тъй като по-късно слънчевата топлина и огънят на луната и на всичките звезди под него цялото ще го изпълнят с огън, за да не изгори от тази топлина и да не се разлее, той разпростря по небесните плещи тази водна шир, за да го напоява и охлажда и да може да отстоява на пламъците.

Но и затова може да се намери сравнение. Ако вземем оловен котел, в който има вода, и го поставим над въглища, той се противопоставя на огъня и не се разтопява. Но ако в него няма [вода], той ще се разтопи. Така и Бог на огъня противопостави водата и така небето непрекъснато бива охлаждано от горните води. Други пък казват, че в съдния ден горната вода ще изчезне и небето, лишено от нея, ще се разпадне; ще изпадат и звездите, понеже няма да имат път, нито на какво да се задържат. Но това ние не казваме от себе си, а на [него] ни учи Писанието, казвайки: „небето ще се свие като свитък, т. е. ще изсъхне, което поради сухотата си ще стане чупливо, и свивайки се, казва той, звездите ще изпадат като листи от лозова пръчка. Моля те, обърни внимание [на това], че горните води, които са на небето, имат и друго предназначение. Те не само поддържат небето, но и светлината на слънцето и на луната и я отразяват и изпращат долу [на земята]. Ако пък небето беше прозрачно и неплътно, то цялата светлина би отишла нагоре. Защото огънят винаги се стреми нагоре, и като излезе горе, [земята] би се превърнала в пустиня. Затова [творецът] е обвил небето отгоре с вода, та издигащата се нагоре светлина да не [може] да го пробие, но да се спуска надолу и да свети на цялата земя.

Обърни внимание ти на премъдростта на искусния творец: Ти в самия себе си имаш образа на тази премъдрост. Бог и в тебе създаде образа на тези четири елемента. Внимавай, да ти обясня [това]. Нека приемем, че главата е

76


горното небе, а което е над езика, е второто небе, т. е. преградата. Затова и елините го наричат небце. Отгоре пък е мозъкът, който те наричат главен [мозък]. Той е невидим, а в долното небе езикът е видим. Както горното небе се отнася към мисленото, така и този свят спада към изговоримото. И както при предметите ти ще откриеш, че земята е тежка, а водата — по-лека от земята, но по-тежка от огъня и пак: въздухът е по-лек от водата, а от огъня по-тежък, така и у нас сетивата, т.е. вкусът, обонянието, слухът [и] зрението, също не са равни. [За това] ти можеш да съдиш и от следното: ако искаш да вкусиш нещо, но не доближиш езика си до това, което искаш да вкусиш, ти нито ще го усетиш, нито ще разбереш [вкуса му]. Това сетиво е грубо и [затова] не може да възприема отдалече. Обонянието пък може да възприема отдалече. Ако се движиш по улицата, ти можеш да усетиш уханието на запален тамян или пък някаква неприятна миризма. Слухът пък е по-бърз от обонянието. Ти можеш да чуваш отдалече. Още по-бързо от слуха пък е зрението. От [високата] планина [окото] вижда широки простори. Умът пък е по-бърз и по-ясен от погледа. Той обхваща небето и земята, и морето, и [всичко], което се намира в тях. Затова умът се нарича образ божий. Човекът само си помисли, и веднага си представя или планина, или поле, или тържище, или народи. Нека неверниците бъдат посрамени. След като умът [на човека] може да върши такива дела, нима творецът на ума, който е несравнимо по-бърз от всяко чувство, той ли няма най-бърза дейност или творчество, или непонятно естество, което никой не може да проумее!

Бих искал да ви кажа [нещо] учудващо, което е разбираемо от гледна точка на безчестието и е преплетено с вяра. Колкото навлизаме в истината, толкова дяволът рие [и търси кого да погълне], толкова [много] зло изобретява, толкоеа [много] отрова вмества у еретиците [или] по-добре е да се каже, че [еретиците] сами приемат всичко. Сега дойде някой [си] при нашите отци и като се приближи към мене, каза: разказвам това, защото да не би като го чуете преиначено, да ви причини вреда. Отец, казва той, Син и св. Дух са едно божество, една сила [и] едно царство. Необходимо е [вие], казва той, не говоря според требника, да изхвърлите от своята душа това, което се говори в ангелската песен: свят, свят, свят е

77


Господ Саваот. Ако пък това не отхвърлите, вие не сте християни.

Виждаш ли колко голяма е дяволската дързост и ярост; виждаш ли корените на противника божий; виждаш ли хулата, колто иска да прекъсне доброчестието и да изреже жилите на вярата, която иска да унищожи закона и из корен да изкопае основите [му]. Ти виждаш злобата сатанинска, намазаната с мед отрова. Лъжата постъпва винаги така, когато иска да ѝ вярват. Ако тя не пусне корени и не заприлича на истината, то никой няма да ѝ повярва. Макар [това, което ще разкажа], да не е подходящо, [т. е. да не съответствува] на току-що казаното, въпреки това аз ще го съобщя. Когато блудницата Раав прие при себе си съгледвачите, тогава я попитаха, казвайки; „идваха ли тук мъже. Тя отговори: идваха.” Най-напред тя каза истината, а след това добави: „но пак си отидоха”. Вторият път тя излъга. Ако бе казала: „не са влизали”, те биха претърсили дома ѝ и биха ги намерили. Затова тя най-напред каза истината, за да не я безпокоят, а [след това] си послужи с лъжата, за да ги измами. Така постъпи и еретикът, когато го попитахме: защо ни заповядваш да отречем ангелската песен? Той отговори: Господ Саваот не е божие име, нито Христово, нито на Отца. Виждаш ли какво иска да ни втълпи тази хулна и скверна уста? Поради загрубялостта си той не знае, че Саваот не е божие име, а име на небесните войнства, [и означава] господар на силите.

Ще ви изясня поради какви причини се говори за Саваот. Но преди да завърша, ще ви съобщя радостната вест, като ви разкрия, че този човек се разкая и като коленичи, със сълзи на очи прокле тази ерес и молейки се на Бога, той бе приет [в църквата]. Но чуйте сега. Тъй като стана дума за това, нека да посоча причината, поради която блаженият Исайя е чул възхваляването на Бога с тази ангелска песен. Исайя бе мъж и пророк чуден, изпълнен с голяма ревност, мъж смел, смел не в буйствуването, а в добрата ревност. По това време имаше цар, който се казваше Озия. Той искаше да има и царско, и свещеническо достойнство. Свещениците знаеха как трябва да бъде, но не искаха да се противопоставят на царя, страхувайки се от неговата власт, а и престола почитаха. И самият Исайя мълчеше и не казваше нищо на царя. Когато Бог видя, че свещениците се бояха, а и про-

78


рокът не се осмеляваше, а при това царят бе дръзнал да си [присвои] свещеническата чест, прати на лицето му проказа, като да бе се осмелил да влезе в светилището и бе се докоснал до него. Тогава той бе лишен не само от свещеническата чест, но и от царството. И продължи да живее той като прокажен. Бог, като направи своето, се разгневи на свещениците, но повече на пророка, понеже той не застана на страната на доброчестието, а го пренебрегна. Бог мълчеше и не говореше нищо на пророка, нито го даряваше с благодат през тези години, докато не умря този зъл и дързък беззаконник. Когато този нечестивец умря, тогава Бог се отвърна от гнева си и дари отново пророка със своята благодат. Затова Исайя говори, казвайки: „в годината, когато умря цар Озия, видях Господа да седи на високо издигнат престол”. Защо Бог се показа на престол висок и издигнат? Не затова ли, че той е невидим, а царят — видим и всява страх. Затова Бог показа на пророка небесната слава, за да види той чий престол са били пренебрегнали и кого са почитали, какви небесни ангелски войнства не са почели, нито пък са проумели какво са те, когато се бяха изплашили от човешките войнства. Той казва: „храмът бе изпълнен с неговата слава и около него стояха серафими и херувими”. Серафимите са войнствата. Херувим пък означава изпълнен с премъдрост. С очи били изпълнени и главата, и раменете, и крилата, и краката, и гърдите. Всичко било изпълнено с очи, [защото] премъдростта вижда навсякъде. Шест крила имал единият и шест — другият. С двете покривали лицата си, с двете — краката си и с двете летели, викайки един към друг: „свят, свят е Господ Саваот”, т. е. господарят на войните. Шест крила имал единият и шест крила имал другият. Те правят дванадесет. Осем [от тях] мълчат и четири викат. Писанието не ни ли учи на това да не се опитваме да узнаваме за Бога всичко, но едно да проповядваме чрез мълчание, друго да славим чрез вярата и прославата на Бога.

Но защо те са закривали краката и главата си? Не затова ли, че у Бога няма нито начало, нито край. С две [крила] те си покривали главата, а с две — краката. От това става ясно, че те летели със средните си две крила, а не с горните или с долните. Ако трябва да говорим за това, което се намира по средата, трябва да кажем, че това е Бог, творецът, владиката, благодетелят. Всичко това е

79


средното. Ако ти попиташ как се е той родил, ти откриваш главата, която херувимите закриват. Ако попиташ къде е краят, то ти откриваш божиите нозе, които херувимите покриват. Те покриват главата и нозете, но не искат да [го] скрият [т. е. Бога], а искат да кажат, че неговото начало и край са неизследваеми и непостижими от ума [на човека]. Той е безкраен. Вземи и това сравнение. Шест и шест — дванадесет крила. Осем мълчат, а четири летят. Това е символ на [дванадесетте] апостоли, но четирима [от тях] са евангелисти, които проповядват. Какво те проповядват? Не гласа ли [на този], когото сатаната искаше да погуби. Обърни внимание как стоят нещата. Те не казвали просто, както ние: свят, свят и свят, но предавали един на друг, както е писано: „и викаха един към друг”. Единият казва „свят”, както бихме казали и ние, другият казва [второто] „свят”. Сега отново друг прибавя третото „свят”! Понеже сме го произнесли трикратно, ти не мисли, че съществуват три бога. Какво в същност [означава]: свят, свят, свят. Един Господ, една вяра, едно кръщение. Както при песнопенията певците се редуват, като си предават [един на друг] пението, така и небесните сили, когато славословят, се сменят помежду си.

По-нататък той казва: „и храмът бе изпълнен с неговата слава. И надигна се горнището на вратите от гласа на викащите и храмът се изпълни с дим.” Какво чудно нещо! След славословието подобава да последва славата, но изчезва и тази, която съществуваше. И навлезе дим. Димът пък е символ на запустяване. Какво следователно означава това? Светият дух знаеше отначало, че „свят”, „свят”, „свят” подхожда на апостолската проповед и че църквата на евреите няма да го приеме. Той следователно казва, че след проповедта на Евангелието с пустота и дим ще се изпълни храмът на евреите. Изкъртена бе не [цялата] врата, а само горният праг. Обърни внимание, че всички врати имат долен праг и горен праг, който лежи върху [две] подпори. Но подпорите не могат да стоят, ако няма [долен] праг, нито да стоят здраво, без да се люлеят, ако те не бъдат крепени от горния праг. [Така и] храмът на евреите няма да остане цял, ако има врата, а няма горен праг. Горният праг е висшата сила, която крепи [всичко]. Ще рече, горният праг бе отмахнат, защото бе лишен от благодат. А след като се махне горният праг, не-

80


обходимо е [двете] подпори, т. е. тези на вратите, [да се подпрат, защото иначе] те могат да бъдат разклатени и от слабата ръка. Затова всяка юдейска ръка трепери и затова друг пророк казва: „аз ще превърна Ерусалим в люлееща се врата”. И казано е: „храмът се изпълни с дим”. Къде отиде славата? Послушай, моля те, Исайя бе казал: „храмът се изпълни с неговата слава”, а след това казва: „изпълни се с дим”. Щом димът е влязъл, славата трябва да излезе. На къде тя трябваше да се отправи? Тя не се затвори в един храм, а изпълни църквите и целия този свят. Херувимите искаха да покажат къде отиде славата, която бе в храма. [И те] известиха, казвайки: „цялата земя бе изпълнена с неговата слава”. Един народ [Бог] лиши [от благодат] и с нея озари цялата земя. Този свещен глас, [това] царско славословие, това свято божествено служение дяволската уста [ненавиждаше], казвайки: отклонете се от тайната служба. А че тази хула е насочена към Христа, за това говори следното: Кого Исайя видя на престола, като казва: „чух глас, който казваше: кого да изпратя и кой ще отиде при тези люде”. Той бе простил на роба, но все още си личаха следите от гнева. Така и ние, ако простим на роб, не го поглеждаме веднага със смекчен поглед, но известно време го наблюдаваме скрито. Също и Бог не искал да покаже на пророка цялото си лице, когато той стоял пред него, но казва: „кого да изпратя”. [Все едно], че роби са застанали пред своя господар, който, като иска да ги смъмри за тяхната леност, казва: „кого да изпратя на тази работа, като няма [за нея подходящ] човек. Той казва така не че [изобщо] няма човек, а защото липсва благонадежден [човек]. Така [е постъпил] и Бог. Кого да изпратя на мястото на този, който мълчи, който потъпка свещеническата чест. Как прочее [мислиш] ти, Исайе? Не постъпи ли и ти като роб, който е сгрешил и му е простено и който се старае да поправи най-напред грешката, та да бъде тя забравена. Не каза ли ти: „аз съм тук, изпрати мене”. Аз разбрах, че не трябва повече да те пренебрегвам; разбрах, че от тебе няма по-свят. Аз съм тук, „изпрати мене”. Как [мога] сега да обясня, че тук става дума за славата на Христа. Не говори ли и евангелист Йоан, казвайки: — макар да бе извършил толкова чудеса, евреите не вярваха в Иисуса — „за да се сбъдне казаното от [пророк] Исайя”, „с ушите си слушате и не разбирате”. Това каза той, когато

81


видя неговата слава и когато говореше за него. Виждаш ли как изпъква образът на нашия Спасител и на ангелската песен! Ако не бе изречено това свято хваление, (нямаше да има и тайната на? пресъществяването). Ти имаш символа пред [себе си]. Херувимът само каза: „свят, свят, свят, Господ”, и жертвата бе осветена. Изпратен бе, казва той, при мене един от херувимите с разпален в ръката си въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, и го приближи до устата ми, казвайки: Защо към устата, [това] преддверие на тайните. Какво обяснение даваме на това ние, вярващите? Тази тайна прощава греховете. [Същото] казва и херувимът. [Ето], аз те очистих от греховете. Виждаш ли символа на това, [което вече стана]; виждаш ли, че истината започва да проблясва. Този, който седи на високия и възвишен трон, него да не преставаме да светим и славим.

„И рече Бог: да бъде твърд посред водата и тя да раздели водата от водата. Тъй и стана. . . И раздели Бог водата, която беше под твърдта, от водата, която бе над твърдта. . . Твърдта Бог нарече небе.” Така Бог изведе от небитие в битие най-напред небето и земята, въздуха, огъня и водата. За това се говори и в Притчите Соломонови. „Преди да бъде създадена земята и преди създаването на бездните, и преди избликването на изворните води.” Става ясно, че той е създал изворите и водите. В своята доброта, величие и преславно всемогъщество той поиска да създаде и второто небе. Дали това [второ небе] е изведено, както и първото, от небитие или, както обясняват други отци думите на Мойсей и на върховния апостол Петър, води началото си от битието на редките и бързотечащи води, които той превърнал в по-гъсто състояние и така това толкова необикновено голямо тяло закачил на меката същност на въздуха и му определил непрекъснато и вечно кръгово движение и му заповядал да пази на своята заобленост редките води, а на разположеното отдолу водно естество [заповядал] да не изтича надолу. По какъвто и начин да е създадено това [небе], то е създадено прекрасно и за човеците, и за ангелите небесни. Как [може един] такъв обширен и наистина величествен свод да се върти непрекъснато в кръг, при това да движи върху горната си повърхност подвижното естество на толкова много води, без те да се разливат, и така по косвен начин да говори за необикновеното величие на

82


твореца, за [неговата] премъдрост, разум и сила. Затова и пророкът казва: „небесата проповядват славата на Бога п за делата на ръцете му възвестява твърдта”. И [небето] запазили това си положение, което му бе дадено в начало — да се движи по определения му път. По този начин го разкрива, че този, който го е създал и съставил, е [ме само] творец, но го държи и промиеля [за него], запазва [го] и е неизследваем и иска да покаже какви мислещи същества има на земята и [какви] духовници на небето. Защото, каквото и да пожелаеше, [Бог] лесно можеше да създаде. Като на добър и послушен раб той му наредил, [т. е. на небето], каквото иска, по-добре е да се каже, възложил му това бреме, което му бе полезно. И след като го привел [напълно] в ред, той му наредил да носи и пази [това бреме] извън своята природа по горната си закръглена повърхност, която в себе си няма ни една вдлъбнатина, в която да се задържи то. Затова толкова повече се удивляваме на непознаваемата му сила и се възхищаваме на тази велика премъдрост. Някои неоснователно и напразно говорят, като казват: Как може на облото и закръглено тяло тази течна и стремяща се надолу природа на водата да не се разлее и да не протече, а да се задържи, без да е държана. Още повече, че тялото, върху което лежи, се люлее непрекъснато; то непрекъснато се върти и така я принуждава и тя [да се върти]. Но когато приемем, че Бог е творец на нещо, то [това нещо] не бива да се опитваме да разбираме по естествен път, като че да е извършено то от нас, а, обратното, извън естествения порядък и разпределение, за да изпъкне такова, каквото си е огромното и несравнимо различие между Бога и човека. Ако човекът и Бог можеха по творчески начин да създават едно и също, тогава човекът щеше да бъде това, което е и Бог, което в същност не може никога да стане. Тъй като [отношението] между двамата не е такова, той създава несравнимо, необикновено и непостижимо, не става ли ясно, че Бог, който е дал битие на несъществуващото естество, не може да бъде подчинен на същия природен ред, на който и човекът, а каквото поиска, [понеже] е извън природата, само като помисли, сътворява и създава цялото битие и като го създаде, му даде име и му определи границите, както той поиска в своята премъдрост и всемогъщество. Кой, като види многообразните живи същества и най-вече необикновената

83


природа на човека, битието на която е съставено от четири противоположни елемента, кой ще каже, че то е съставено по естествен начин, а няма да се възхити повече, като види, че то е създадено извън [човешките] възможности за разбиране [на едно] естествено разпределение и порядък. Не може да се каже, че [елементите] са създадени по естествен начин, защото не може да се обедини водата с огъня или земята с въздуха, понеже те притежават противоположни едно на друго действия и движения. Бог, премъдрият творец, по свръхестествен начин е съчетал и обединил едно с друго противоположните свойства. Наистина по най-мъдър начин [един] елемент пази другия и внимава да не разруши битието му, макар по своята природа те да са враждебни и противни един на друг и да се унищожават. От това може да се разбере колко глупави са гръцките философи, които виждат, че самите те са съставени от [елементи] с противоположни свойства и природа, като при това ни едно не погубва другото, а го запазва, макар че те по род и природа са враждебни и [взети отделно едно от друго, биха се] унищожили. Те, размишлявайки в себе си, не проумяха, нито разбраха защо [Бог], бидейки не само без причина, но и без начало и всемогъщ, е създал всичко. Но за това, което, за самите тях е видимо, макар и да е по-горе от целия естествен ред, а по произход да е противоположно, но се съчетава само по себе си подходящо, за него те просто не помислиха, а искаха да обяснят само битието на небитието, [неговата] природа, кръгово движение и форма, а [също] каква е неговата природа и произход. Наистина нито един от тях не е чувал казаното: „поне сам себе си познай, о, човече”. Понеже те просто не разбраха от какво вещество са създадени или съставени, каква е тяхната същност — проста ли е тя или сложна, те се насочиха към наднебесното и надземното естество и разпространявайки и други заблуди, преживяха своя живот. Тъй като на философията е присъщо да търси истината, да узнае какви са природата и произходът на всяко битие, необходимо е да изследват собствената си природа и битие и едва тогава да се опитат [да узнаят] същността на другите твари и да разберат какъв е техният произход. Така те биха могли, след като най-напред са познали себе си, да разберат природата и на другите [неща]. Те, които не познават самите себе си, как могат да разберат

84


небесното, (ако не са познали сами себе си), че се състоят от противоположни качества и [от] пагубни сили и движения. От тези неща те би трябвало да разберат, че има някакво безначално и всемогъщо начало и една всетворяща причина. Чрез нея, [т. е.] по волята на всемогъщия, е било извършено образуването на природата на човека и съединяването на противоположните сили и отричащите се качества и [образуването] на всички други живи същества, които са на небето и на земята. Затова всеки от тях би трябвало със силен глас да извика заедно с Давид, обръщайки се към своя творец и Бог и господар на всичко: „дивно е за мене твоето знание! то е високо, не мога да го стигна!, т. е. аз разбирам своята природа, която се състои от противоположни и унищожаващи се [едно другс] свойства.

И така, като размисля колко достойно за възхищение е твоето знание, аз се учудвам и умът ми отслабва от възхита и не мога да погледна към него, т. е. към твоето знание, или да направя някакво наблюдение, за да мога да го позная или пък да го разбера поне малко. Наблюдавайки своята природа, от опит се убеждавам колко чудно и преславно са съставени, преплетени и съчетани противоположните елементи, което за мислещите по човешки е необяснимо. Удивен и ужасен, във възхита възкликнах: как няма твоето знание да бъде необикновено и несравнимо по-високо от това, което е от тебе създадено и неизследваемо за човешката мисъл! За това философите и не помисляха, а [разсъждаваха] за природата на небето, на звездите и на въздуха и в голямото си заслепение те с речите си натрупаха много неверни [неща]. Те не познаваха собствената си природа, нито разбраха колко над естествените закони е съставена тя, а как можеха [тогава] да разберат природата на небесното тяло или да го проумеят? Макар и да казват: „познаваме я”, защо тогава те не приемат това невъзможно [според законите] на природата битие, макар и да виждат в себе си, че то е възможно, и защо, като мислят за небесното тяло, [не взимат под внимание това], което за човешката мисъл е невъзможно. Следователно те не искат да приемат това, което смятат за невъзможно. Затова чрез изследване на природата искат да открият същността и формата, и обхвата на небето. Така че те и видимото, и разбираемото, което в самите тях е разкрито като невъзмож-

85


но, т. е. съжителството на противоположните качества, които помежду си се взаимно унищожават, те дори и това приемат като възможно и дори смятат, че и самите ние не съществуваме. Но когато приемат и обявяват възможното за невъзможно, не трябва ли да се приеме, че което те смятат за невъзможно, за Бога е възможно и лесно? Но ако се погледне на съществуващите неща от нивото на човешките сили, желания и мисли, то нито в едно от тях, което има битие, нито [дори] у човека, може да се намери нещо възможно, както казах и по-горе. Ако пък [те бъдат разгледани] от равнището на неизследваемата сила и величието на божиите мисли и могъщество, то не може да се намери нищо, което е невъзможно за него, но всичко е твърде възможно и лесно. Но тъй като те не виждаха намиращото се в тях невъзможно, не искаха да погледнат към великата и безмерна сила божия, чрез която и видимото невъзможно става възможно, и то твърде лесно. Затова те се опитаха по природата да проумеят същността на небето, неговото въртене и движение и форми и затънаха в много заблуди.

Всеки вярва в това, което е проумял. Едни казват, че небето е съставено от някакви прости елементи. Други пък казват, че е съставено от всякакви [т. е. от прости и сложни]. Трети не приемат нито едното, нито другото, а говорят за [съществуването] на пето тяло, освен съществуващите четири стихии, т. е. елемента, понеже [небето] се движи в кръг, движи се по друг начин, а не както четирите прости стихии. [Защото] всяка от тях, смятат и казват те, по природа има само праволинейно движение, т. е. нагоре и надолу, а небесното тяло не се движи праволинейно, а в кръг. Поради това те смятат, че то [има] друга природа, а не е [съставено] от четирите стихии, [тъй като], щом техните движения са различни, [казват те], трябва да има разлика и в съдържанието на същността.

Как ти прочее [искаш] да обясниш битието на небесната и на земната природа, без да познаваш своята? Ако ти, който притежаваш битие със същата природа, [искаш] да разбереш това, чийто състав не е подчинен на природните [закони], как ти искаш да откриеш реда и движението на природното тяло в небесните тела. Или как, ако ти никак не си опознал близкото, колко по-малко ще разбереш отдалеченото. Ти, който не познаваш своето

86


[тяло], което е явно в ръцете ти, колко по-малко ще можеш да проумееш и да разбереш отдалеченото и голямото. И [те] наистина не го познаха и не го разбраха, а продължиха да се движат в тъмнината на своето неразумие. Затова и единия Бог, творецът на всичко, в своите противоверни мисли те не познаха. Те се хвалеха и се смятаха за много мъдри, като да са познали природата на цялото битие.

Но нека сега се върнем към това, за което бяхме започнали да говорим в началото. На тези, които казват: как е възможно рядката и плъзгаща се природа на водата да се държи на небето, на тях ние отговаряме: ако те наистина изповядват единия Бог, който притежава безмерна сила, който е създал първото небе и земята и е [дал] битие на другите три прости стихии, също и на животните е дал различна същност посредством съчетаването и преплитането на четирите прости стихии, [който] е създал твърдта, т. е. второто небе, също и водата, която е върху него по божия повеля, те не трябва да се съмняват в това, а да. вярват, слушайки пророк Давид, който казва: „и водата, която е по-горе от небесата, да слави непонятната сила и разум божий”, който не по естествен ред извежда [от небитие] или съединява, или променя към по-добро всяко от съществуващото и това, което ще бъде извикано на живот, а по непонятен начин и по-горе от всякакъв естествен ред и разпределение. Ако това не е така, те трябва да заговорят, че не съществува никакво живо същество и че не е възможно да съществува и човекът. Ако противоположните качества и устройството на всички живи същества не са създадени от всемогъщия Бог, понеже елементите сами по себе си не са могли да стигнат до единомислие и съгласуваност, тъй катв в отделните си части не притежават съгласуваност, а по-скоро имат присъщи за тях черти, които в същността си са противоположни една на друга, те трябва да кажат, че не съществува нито човекът, нито някакво друго живо същество. Но тъй като човекът е възприемаем [чрез сетивата], както и всяко друго живо същество, във Еодата, във въздуха, четвероногите и пълзящите, следователно и водата съществува върху твърдта, както това знае само единият Бог, който така е наредил, създал и определил. От осезаемото и видимото ти, човече, трябва да повярваш и в невидимото, и в непознаваемото.

87


Това по необходимост ние трябваше да кажем, понеже и други предишни проповедници са искали да обяснят природния закон, според който природата на водата се намира върху твърдта, но те изпаднаха в заблуда и се насочиха към други обяснения, които нямат нищо общо с истината. Един казва, че на водите, които са върху небесата, е присъща разумна, блага и велика същност; също и за бездните, които те смятат за пропасти, вярват, че са сили, но враждебни. Друг пък казва, че намиращото се върху твърдта вещество, наречено от Мойсей вода, не било истинска вода, но само го бил нарекъл със същото име, а това вещество било едно фино тяло, което се намирало между двете небеса, т. е. между първото и второто. Защото на това място подобава да има, казва той, или водно, или въздушно, или някакво друго фино по своята същност тяло. А богоносният и велик Василий, като проповядва, казва, че небесното тяло е обло и сводесто. Не може да се мисли, о, човече, че това което е видимо, е безначално. Тъй като небесните тела, които, като се движат в кръг, обикалят, и защото началото на кръга при нашето повърхностно чувство не може да се види, то затова ти не бива да смяташ, че природата на въртящите се в кръг [тела] е безначална. И по-нататък той продължава. Ако движещите се в кръг небесни тела сами влизат в своя път и движението им е равномерно и нищо не ги задържа и не ги отклонява, ти не бива да се заблуждаваш, че този свят е без начало и без край. След това, когато го попитаха за водата, която е над твърдта, той на това отговори така: какво да отговорим на това, не та&а ли, че което на нас ни изглежда закръглено по вътрешната му издутост, то трябва ли от външната си страна да бъде закръглено и наистина цялото това да бъде изгладено, като да е струговано. Ние виждаме, че покривите на иззиданите от камък бани, които имат формата на пещери, отвътре са като полукръг, а от външната им страна повърхността им е равна и плоска. Затова те не трябва да създават затруднение нито на себе си, нито на нас, [като твърдят], че според нашето схващане водата не можела да се задържи върху твърдта. Следователно според думите на Василий [велики] небето има кръгла форма.

В божиите творения никой да не търси природен порядък, защото Бог е създал цялото творение по [един]

88


свръхестествен и непонятен за човека начин и му е дал такива закони, които да го пазят и държат. Затова и пророк Давид, като възкликва към него, казва: „колко са велики делата Ти, Господи, всичко си направил премъдро”. А на друго място пък казва: „всичко, каквото Господ пожела, създаде на небесата и на земята, в моретата и във всички бездни”. Казвайки това, той смята, [че Бог е създал] всичко не както е могъл, а както и каквото е пожелал. Той е можел да създаде безброй такива светове и по-добри, тъй като неизмерими са неговите възможности. Но той, както го бе замислил и искаше да бъде построен, такъв го и изведе [в битие] и създаде, но не е [създаден] според някакви природни закони. За това [може] лесно да се съди и по човеците, но преди всичко то се откроява в самите тези природни стихии. Тъй като една от тези стихии се движи в права посока нагоре, друга пък — обратно на първата, се стреми надолу, по този начин се изявяват на дело природните закони, които са вложени в тях от твореца. Но това е смайващото и преславното за пресветия Бог, че той по непонятен и свръхестествен [начин] създава и извежда от небитие [различните] видове и родове [същества] и ги съединява едно с друго. И създава форми с противоположни качества. Така се обяснява свързването и съставянето и на първите и лесно познаваеми стихии. Не смятай просто, че небето е безначално и вечно, а разбери, че то не се движи според [някакъв] естествен закон, какъвто ти приемаш и за движението на водата, която според св. Писание е на него, но приеми, че [върши това според] един нарочно установен закон, който му е даден от твореца, [действуващ! назависимо от природните закони в две посоки — да унищожава и да създава, както това умее единствено истинският творец на всичко и създател на законите. Същото това трябва да приемеш и да вярваш и за земята. [Защото] мнозина от по-новите природоизпитатели, [както] и от мнимите философи изговориха много приказки за положението на земята и за нейната форма. Но те изпаднаха в противоречащи един на друг доводи и един друг унищожиха [своите] тези, но до самата истина не се добраха. Едните прославят лежащата в центъра на [творението] земя. Мнозина пък от тях смятат, че тя е неподвижна и положението ѝ като център е естествено”. Другите, които говорят противното на тях [т. е. на пър-

89


вите] казват, че тя се върти непрекъснато и се движи около оста си. Трети пък не приемат и двете [изказани мнения]. Те смятат, че в центъра има огън, който е по-почитан от земята, като казват, че на по-почтеното подобава да заема по-почтеното място.

Също и за нейната форма. При първите философи е имала много противоречия и спорове, [тъй като] те искали да открият нейния естествен произход. Едни от тях смятат, че земята е обла и кръгла, а други — че е плоска и четвъртита. [Т. е.] както всеки в мисълта си си представя нейната форма, така я [и обяснява]. Но че е просто невъзможно по естествен път да се открие [същността] на сградата на божието творение, а по-скоро трябва да се разбере божието слово — това ни казва пророкът: „кой познавал ума на Господа или кой му е бил съветник, или кой му е дал нещо предварително, та и той да му възвърне.” Тези мисли напомнят за неизследваемата, творческата и промислителната причина на неизследваемота [т. е. на Бога] и за [целесъобразното] устройство на всичко.

Някъде на друго място великият апостол Павел казва: „о, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими неговите съдби и неизследваеми неговите пътища. Защото всичко е от него, чрез него и у него. Нему слава во веки веков.” Който не е приел отгоре благодатен дар и премъдрост, та чрез тях да проумее този чуден и тайнствен ред, както и великият Мойсей е проумял причините и смисъла на това велика божие създание, [няма да постигне нищо]. Но те се отдадоха на изследване и наблюдаване на природните [неща] и така изпаднаха в безброй заблуди, без да се доберат до самата истина. Но необходимо е да се знае„ че някои църковни учители поддържат учението на някои по-стари философи за земята, които с възгледите си не са причинили вреда, [а принесли] полза. Когато го питали, казвайки: дали земята не виси на нещо или пък не се опира на някакво по-твърдо тяло, върху което да стои, което пък отново да се опира на друго, и това друга [да се опира] на трето и така до безкрай да се върти към невидимото, те не могли да отговорят на какво се опира последното [тяло]. Поради тази причина те предпочели да кажат, че земята е окачена на средата. Затова тя па природа не се клати в никаква посока, нито пък се навежда, нито се отклонява [от това си положение], тъй

90


като лежи в средата. И ние приемаме [това мнение, защото] е по-известно и допринася повече за славата на твореца Бога. И затова ние още повече се учудваме на великата божия премъдрост и разум, и сила. Защото и това, което е свръхестествено, той може да създаде, както пожелае. Ние вярваме, че той, устройвайки естествения ред, наименува разположението и закона. Той, който всичко обхваща, е непознаваем в силата си, [защото]; наистина е единствено могъщ. Понеже с могъществото си владее времето, затова тези, които се опитват да разберат чудната красота [на неговите дела], той дарява с голяма и преславна [награда]. Отговор на това дава и в същото време ни поучава пророк Давид, като казва: „защото в неговите ръце са краищата на земята”. Тъй като никой от нейните краища няма на какво да се опре, защото всички земни краища са [в неговите] ръце, т. е. държат се от неговата всеобхватна воля, той ѝ е дал битие и я е създал, за да стане явно, че нито отгоре, нито отдолу, нито отстрани [има нещо], което да я държи или на което да се опре, но без да е държана отнякъде, тя лежи по средата, на всичко, крепена от всемогъщата воля на твореца, без да се наклонява на никоя страна, нито да се навежда, изобщо. На тази мисъл ни навеждат думите на същия този пророк, които гласят: „ти основаваш земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки”. Това показва, че земята не лежи върху нищо, за което човеците биха помислили, че [служи] за основа или за опора, но просто да речат, казвайки: „ти основаваш земята на твърди основи.”

Той не каза „основал”, а „основава” и по този начин дава точно значение на тази дума, [именно] че Бог непрекъснато държи и обхваща земята и че не съществува никакво твърдо тяло, което да я поддържа и подпира, но [тя се крепи] само на всемогъщата божия воля и сила, чрез която е била създадена и която ѝ дава вечна неподвижност, като я държи от всички страни и не ѝ позволява да се движи в никоя посока и така я прави напълно неподвижна. И тя не отстъпва в нищо от първоначалното си установено от божията воля положение. Затова пророкът казва: „тя няма да се поклати навеки.”

Това, че той не казва: „няма да падне,” а „няма да се поклати,” показва добре, че средищното си положение тя е получила от твореца, затова по никакъв начин не може

91


да се отклони от своите граници, които пък от всички страни отстоят на еднакво разстояние от небето. Това потвърждава смисъла на казаните по-горе думи, които гласят: „защото в неговите ръце са краищата на земята.” Тя [следователно] не е закачена на никакво твърдо и подпиращо я тяло, но от всички страни е обгърната от меката и прозрачна и разливаща се природа на въздуха. Такъв е смисълът и на това, което казва творецът Бог: „аз закачих нейните стълбове”. Той има пред вид обхващащите сили на своята божествена и промислителна воля и желание, чрез които той обгръща всичко, на което се опира земята. Същият смисъл има и в това място [на книгата] Йов, където той говори, като казва: „той е окачил земята на нищо”. От тези думи става ясно, че тя, [т. е. земята], е окачена и виси, и не се опира с нито един от своите краища до някакво плътно тяло, но е крепена от божията заповед и мисълта на твореца. Същото означават и онези думи на великия Исайя, които гласят: „той обхваща земния кръг и тези, които живеят на нея, са като скакалци”. Като нарича земята кръг, той явно има пред вид нейната обла и кръговата форма. Затова той сравнява тези, които живеят върху нея, със скакалци, което е преславно и всекиго ще удиви.

Когато [човек] със своя ум и разум достигне до такова размишление и разбере, че цялата земя не е окачена на никакво материално и твърдо тяло и със своите краища не се опира до нищо, но съществува само по заповед на този, който ѝ е дал битие, и пребъдва неподвижна и просто не се отклонява на никоя страна, като разбере това, в същия миг не може да не пламне у него любов към твореца и той ще пролее много сълзи и ще се диви на неговата необхватна премъдрост и сила и достойно за Бога величие. Затова не трябва да се приема [мнението] на тези, които смятат и проповядват, че краят на небето се допира с края на земята и по този начин тя била привързана със своята твърда основа към небето и че [гледана] отгоре, тя висела [закачена] само на краищата на двете си дълги страни, и че от твореца е получила формата на купа. [Те говорят така], защото Исайя е казал: „той е създал небето подобно на купа”. Те не знаят, че това, което е видимо над земята, [т. е.] половината на кълбото, [Исайя] твърде хитро е нарекъл купа, понеже и двете половини са подобни на купа. Ако някой би съединил двете

92


купи в основата им, той би нарекъл нейната горна видима част полукълбо, а тази, която е отдолу, е невидима и тя би била другата половина. При съединяването на двете куповидни половини се получава [цяло] кълбо. Така и великият Исайя видимата половина на небесното тяло, която външните, [т. е. езическите] философи са нароили полукълбо, мъдро е нарекъл купа. Ако някой раздели действително или в мисълта си образа на цялото кълбо на [две] равни части, то от разделянето на кълбото ще се получат две купи. Това показва [кръговото движение! на всичките видими звезди, които се движат и обикалят по небосклона, [както] и явлението на равноденствието.

Кълбото има две половини. Едната част на кълбото е [тази], която се движи над земята заедно с движението на [първите] шест [зодиални кръга], а другата част, [която е] под земята, се движи с останалата половина от [зодиалните кръгове]. Това не би било възможно, ако земята беше плоска или вдлъбната, или пък имаше форма на дол, както смятат някои, като казват: та нали върху нея стои водата; нито пък тя е четириъгълна. Звездите,, които виждаме, не позволяват земята да има такава форма. Ако тя би била плоска и равна, при всички би съществувал един [постоянен] хоризонт, понеже, притежавайки такава форма, тя не би могла да се промени, тъй като според този ред източният и западният предел биха били еднакви за всички и нощите биха били винаги равни на дните. Но нито едно от тези [неща] не е така. Персите, които живеят на Изток, мислят, че слънцето [при тях] се появява с четири часа по-рано. Това правилно са забелязали и иверийците, които живеят на Запад. Но тъй като веднъж дните [са по-дълги], а друг път — нощите, това показва, че земята не е плоска. Но ако [земята] би имала вдлъбната форма, би трябвало при иверийците на Запад денят да настъпва по-рано, понеже на тях слънцето би дало своята светлина по същото време, по което то би засияло и за персите, които са близо [до него] и по-напред. Ние постоянно наблюдаваме, че място, което е вдлъбнато по средата, слънцето [най-напред] огрява двете му страни — имам пред вид горния край, който е над вдлъбнатината, — а в [самата] вдлъбнатина то не свети дълго, дори и когато се издигне над горния край и застане [над него]. Следователно формата на земята не е вдлъбната и [не е като] долина, защото денят на Запад не на-

93


стъпва по-рано, отколкото на Изток, нито пък нощите са винаги по-дълги от дните. Това може да стане, ако формата на земята би била вдлъбната и слънцето осветява по-продължително двата края. Ако пък земята би била четвъртита, тогава денят би имал винаги шест часа, а нойта — осемнадесет.

Това са трите страни на тази форма, т. е. всяка страна се осветява от слънчевите лъчи в продължение на шест часа. Но и това [мнение] не е истинно. Никой не е видял нощите да са толкова по-дълги от дните. Тъй като всичко това в същност не е така, необходимо е да се приеме, че формата на земята е обла, тъй като [такова] устройство е подходящо и отговаря на действената природа на невидимите [същества]. [Ето защо някои] поради неразумието си смятат великия Исайя за учител на собственото им погрешно мнение. По-правилно и по-добре е да се разбере, че една такава обла и подобна на кръг тежест не е закачена на нищо и от всички страни е еднакво отдалечена от небето. [Тези] две велики творения, [небето и земята], по заповед на всемогъщия творец пребъдват невредими. За преславно ти [трябва да] приемеш и това, че което е съществувало отначало, ще съществува вечно, държано от промислителната мощ на божията заповед. И затова сам господарят на всичко чрез гласа на пророк Осия казва: „Аз съм Господ Бог твой, който затвърждавам небето и създавам земята”. Той не казва: „затвърдих и създадох”, като да е извършил това веднъж за винаги още в началото, а „затвърждавам и създавам”. Той има пред вид [своята] промиелителна и държаща сила, показва [как съществуват] небето и земята. Затова говори и пророк Давид, като казва: „ти създаваш земята на непоклатими основи”. Сегашното време в този случай е употребено не само за да се посочи сегашно действие, но и за минало, и за бъдеще. На това тълкувание навежда “[самото] Писание. Затова в Евангелието Господ казва: „моят Отец до сега работи и аз работя”. С тези думи той изразява едната и съща мисъл и действие на бащата и на сина.

„И биде вечер и биде утро — ден втори.” Като прие двоите знания за цялото битие, премъдрият Мойсей стана проповедник и учител на истината. Той утвърждава прочее, че причина за разликата между съществуването на цялото битие и отделния предмет, който има самостоя-

94


телно битие, е [тяхната поява] във времето. Но [Мойсей] не говори за тези, които ги няма, които не са получили битие, а за тези, които съществуват случайно и получават битие в резултат на [някаква] липса. На светлината, на която творецът бе дал битие и която бе нарекъл ден, той възложи да изразява цялото [понятие] денонощие, като отново каза: „и биде вечер, и биде утро — ден втори.” Както от първия, т. е. от единия ден той [започна да] създава [всичко] добре, така и на тъмнината, която не съществуваше сама по себе си, нито имаше битие, а бе получила битие поради оттеглянето и липсата на светлина, той не отреди никакво участие [в определянето на деня]. Следователно някои неправилно говорят за нощ и ден. Денонощие трябва да се нарича цялото продължение на деня и на нощта. Но те смятат нощта за начало и за същност на целия ден (и започват да мерят деня) от момента на залязване на слънцето и закриването му под земната половина на небосвода, а не от утрото, когато [слънцето се появи] на източния хоризонт и се издигне от подземната половина. По този начин те се противопоставят на думите на великия Мойсей, който казва: „и биде вечер, и биде утро — ден втори”. Той не каза: „и биде утро, и биде вечер”. Ако бе казал така, той би поставил нощта за начало на деня, а деня за край. И тогава времето, което обхваща двете, с право би могло да се нарече нощоден. Но тъй като Мойсей не е казал така, а известява обратното на това, като казва: „и биде вечер, и биде утро — ден един.” т. е. смята отминаването и закриването на светлината за вечер, а появата на утрото — за начало на деня. По този начин показва, че денят е получил своето битие преди нощта. [Следователно] едната половина на деня се простира до настъпването на вечерта, а нощната половина — до сутринта. Двете заедно се наричат денонощие.

По-нататък той приема и една друга [причина] за началото и съществуването на [деня], а именно кръговото движение на слънцето, понеже чрез една дневна обиколка се появяват безброй [много] дни. Затова е по-правилно да се казва „денонощие”, а не „нощоден.”

„В начало Бог сътвори небето и земята”. След това той създаде светлината [и] тогава — твърдта, т. е. второто небе. Сега [Мойсей] има пред вид Бога, който заповядва и беседва с него и [който] още недоизрекъл, показва

95


делата си. Той не твори така, та ние да му завиждаме, а да ни възпламени, та пламнали от любов към него, да го потърсим. И чрез знамения ни показва белезите на това недостижимо [творение] и ни заповядва, като го познаем, здраво да се държим о него. Това, което се придобива с усилие, то грижливо и с радост се пази, а което е придобито лесно, на него не се много държи. Затова той ни води към познание сякаш по някакъв път и закон. А словото, което съществува посредством гласа, то не бе необходимо на неговата безплътна природа, а да съобщи на [своя] посредник могъществото на своята воля.

Каква полза биха имали от словото тези, които могат да се разбират помежду си чрез разума (и да доловят) какви са мислите на [другия мислещ]. Гласът е създаден заради слуха и слухът — заради гласа. А където няма въздух, нито телесен език, нито ухо, нито слухов [канал], който да е завит като брод, през който възприятието се изкачва в главата към ума и му позволява да разбере трептенията и шумовете, кого ще ползува този глас и тези думи? Но както би казал някой от тях, съобщаването на желанията на сърцето би се извършило чрез разума, както бе споменато по-горе.

Формата на тази беседа бе хитро избрана, за да се подтикне нашият ум към изследване на личността, към която са [насочени] тези премъдри думи. Второ, трябва да се изследва и това: дали създадената твърд е друга небе, различно от онова първото небе, дали следователно има две небеса. (Елините), които за небето са изрекли хитри [неща], заслужават да им се отреже [по-скоро езикът, отколкото да се приеме това за истинно. Те смятат, че съществува само едно небе и че то няма втора или трета природа. Като твърдят, че такива [втора и трета природа] не може да съществува, тъй като според тях цялото [небе] е средоточено в едно тяло, те казват, че съществува едно единствено кръжащо тяло и че то било ограничено. Ако това тяло се покрива с първото небе, не е останало нищо за [образуване] битието на второто и третото небе. Това прочее казват тези, които изравняват (творението) с твореца и го смятат за несъздадено, като по този начин преминават от първите си измислици към обикновената лъжа. На гръцките философи казваме да не ни осъждат, докато сами не се оправят, [т. е. докато не си уеднаквят мненията]. Защото между тях има някои,

96


които говорят, че съществуват безброй небеса и много светове, т. е. творения. Когато някой ги обвинявал, че говорят неверни неща, използувайки изтънчени земемерни положения, те казвали, че няма друга природа, от която да получи съществуването си [едно] друго небе освен това едното. Тогава ние (още повече) трябва да се надсмеем над техните измислици. Защото, макар те и сами да виждат дъждовните капки и водните мехури, които [възникват] един или няколко и се оформят като кълбенца, подобни на небето, въпреки това те се съмняват и не приемат, че съществуват много небеса, и казват, че творецът не е могъл да създаде много небеса. Но ние смятаме, че величието на небето няма никакво значение, тъй като според нас то с нищо не е повече от дъждовните капки, от които се образуват и мехури. Капките, като падат във водата, се издигат един или няколко мехура. Също така за Бога е лесно, както създава тези дъждовни мехури, така да [създаде] и небесата, тъй като той е всемогъщ. Следовател но, ако успеят да разберат колко велика е неговата сила, то лесно ще проумеят и това. Затова, когато те казват, че [нищо] не може да бъде, то за него не бива и да се мисли. Но ние не само смятаме, че съществува второ небе, но търсим и трето, което е видял и блаженият Павел. Давид пък, който го нарича небеса на небесата, ни заставя да проумеем как се е създала мисълта за много небеса.

Мнозина мислят и за седемте кръга, върху които са поставени седемте звезди, подредени една до друга. Но нека да оставим външното на външните, които сами да спорят за това, а ние да се върнем към нашето църковно слово.

Един от нашите предци казва, че в Писанието не става дума за съществуването на второ небе, а че се говори за едно, тъй като [е казано], че в начало са създадени небето и земята. Следователно не се говори за съществуването на второ небе, а се съобщава за последователното устрой ване на първото. Затова Писанието ни е предало [това] така. На това ние отговаряме, като казваме: тъй като името е друго и предназначението на второто небе е по-особено, необходимо е това небе да бъде друго, различно от първото.

„И рече Бог: да бъде твърд посред водата и да разделя по средата водата от водата. И Бог раздели водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта.”

97


За Писанието е обичайно да нарича твърд това, което е твърдо и неподатливо. Както и въздухът, когато се сгъсти: като дим, е наричан със същата дума, като казва: „той прави гърма твърд”. Също и задържането и засилването на съпротивата на вятъра, който облаците обгръщат, и когато трябва да се разпръсне, те произвеждат гръмотевичен шум и тътен. Това Писанието нарича „утвърждаване на гърма.” И за много други [неща] от същия вид то говори същото. Казано е, да има нещо, което да разделя по средата водата от водата. Както може да се разбере, неизмеримо е количеството на водите, които обгръщат земята, и те са повече от другите стихии. Причината за това ще обясним по-късно. Но никой, макар и да познава същността на тази непостоянна природа, да не ни кори за това, че казаното от нас било невъзможно, нито да иска да му казваме на какво се крепи природата на водата. По тази причина, поради която [те смятат] земята, която е по-тежка от водата, за окачена в средата и я отдалечават от всички краища [по равно], по същата причина те отново ще се съгласят, че това огромно [количество] вода е такова, че поради своята природа тече в надолнищна посока и че е разположена равномерно по земята. Затова неизмеримо огромната маса вода бе разлята по земята, макар тя да не беше равна на нея, а много повече от земята. Така великият мъдрец в начало е устроил [всички неща] от първото до последното и ги е подредил според техните по-късни нужди.

За какво следователно е необходимо това безмерно количество вода? Не затова ли, че огънят е твърде необходим и извънредно полезен не само за устройване на земните неща, но и за доусъвършенствуване на всичко. Вселената би била несъвършена, ако една от всички големи стихии би липсвала. Тези стихии сами по себе си са притивоположни една на друга. Огънят е враг на водата, когато я превъзхожда по сила. Водата [пък] е враг на огъня, когато го превъзхожда по количество. Необходимо бе те да не са в борба помежду си, нито пък да загине една от тях [и така да се] нанесе вреда на цялото. Затова устроителят на света, както подобава [на мъдър] творец, е създал такова огромно количество вода, което да бъде достатъчно до крайния предел, определен за съществуването на това творение, [и което] количество вода постепенно намалява от изгарящата сила на огъня. Който

98


следователно е заповядал всичко да бъде [голкова, колкото е необходимо], по брой и по мярка — броени са дори и дъждовните капки. Както е писано в Йов, той знаеше колко време е необходимо да отдели за съществуването [на света] и колко вода да даде за храна на огъня. Затова е създадена толкова много вода върху цялото творение.

Но че огънят е много необходим и полезен за този свят, знаят всички, които живеят в него. [Защото] не само занаятите, които са познати в нашия живот, се нуждаят от дейната [сила] на огъня, като например обущарството, тъкачеството и медникарството, [но той е необходим] и за никненето на растенията, и за съзряването на плодовете, и за съществуването на живот на земята и във водата. Храната, [необходима за поддържането на този живот], не би могла да се появи в началото, нито би могла да стигне за много години, ако не съществуваше топлината. Затова топлината е твърде полезна за появата и съществуването [на живота].

Необходимо е [и едно] изобилие от вода, понеже се извършва непрекъснато изгаряне и изсушаване чрез огъня. Погледни цялата природа, и ти ще видиш, че силата на топлината господствува над съществуването и отмирането на всички неща. Затова има [толкова] много вода върху земята и такава, скрита за нашия поглед, и друга, която е разпределена в земните недра. От тях непрекъснато и в изобилие на земята изтичат извори, бликат кладенци, бързоструйни реки и потоци. В тези различни и многобройни басейни се съхранява битието на водата. От североизток тече голямата река на име Инд, както за това съобщават географите. От средния Изток текат [реките] Вактрос, Хоасп и Аракс. От [последната] се отклонява Танай и се влива в Меотидското езеро. Освен това в Черно море се влива и [реката] Фас, която извира от Кавказките планини, както и безброй други [реки], които идват от Север. От Запад, откъм Пиринейските планини, извират Тартис и Истър, която наричат и Дунав. Първата [от тях] се влива в морето извън Херкулесовите стълбове. Истър пък, т. е. Дунав, пресича Европа и се влива в Черно море. Необходимо ли е да изброявам и останалите реки, които извират от Рипейските [планини] които са отвъд скитските планини. Към тях се отнася и [реката] Родан и безброй други реки — всички те са плавателни и текат покрай западните галати, келтите

99


и съседните им варварски [народи] и се вливат в западното море. Едни [от реките], които идват от Юг, откъм Етиопия, се вливат в Кападокийското море, други пък не се вливат в плавателното море, [например] Агон и Нис, наричани Хрем, а още и Нил, която ло големина не прилича на река, а на море, когато излезе из бреговете си и залива египетската земя. Така нашата вселена, върху която живеем, е заобиколена с води, покрита е с неизмерими дълбочини и е напоявана с бейзброй [реки], което е резултат на неизречимата премъдрост [на този], който е [създал] противоположната на огъня природа, както [за това] говори Исайя, когато се обръща към Бога, казвайки: „който казва на бездната: „изсъхни и реките ти аз ще изсуша”! Ти прочее отхвърли твоята глупава премъдрост и заедно с нас приеми истинското учение, [което] не си служи с красиви думи, но в познанието не се колебае ни най-малкото и е истинно. Затова нека има твърд посред водата и тя да разделя водата от водата. Вече бе казано какво Писанието разбира под твърд. Не някаква твърда и плътна маса, която притежава голяма тежест, не това то нарича твърд. Ако беше така, [Писанието] с повече право би нарекло с това име земята. Но понеже материята, която е над нея, е фина и прозрачна и не може да се възприеме от никое сетиво, [Писанието] я е нарекло твърд, сравнявайки я с фините и сетивно невъзприемаеми [неща].

Представи си някакво място, което може да отделя влагата. Което там е фино и цедимо, се издига нагоре, а което е плътно и земно, то остава долу. Така от началото и до края се запазва умереност (в температурата) и еднаквост в разпределението, като влагата постепенно изчезва. Ти недоумяваш, като гледаш това огромно количество вода, а не виждаш количеството на топлината. Макар и тя да не е голяма по размер, поради своята сила би могла да унищожи много влага. Тя изсушава влагата, която е около нея, и я унищожава, като я суши и изгаря. Както маслото в стъкленицата при горене намалява, [гака] и фитилът на лампата, като бъде запален и поеме в себе си течната храна, изгаря бързо и се превръща на пепел. Кой не приема, че ефирът е огнен и гори? И ако той не би бил насила обуздаван, какво би го удържало да не изгори всичко, което е около него, и да не унищожи [напълно] влагата, която съществува. Затова

100


[именно е] въздушната вода, съдържаща се в облаците, който са в горното пространство, образувани от издигащата се пара, т. е. мъгла, която създават реките и изворите, блатата и езерата и морските дълбини — ефирът да не обхване и изгори всичко. Ние виждаме как слънцето при сушево жетвено време за кратко време изсушава като кокал блатистите места, които иначе постоянно са влажни. Къде следователно отива тази вода? Това трябва да ни покажат тези, на които е известно всичко. Не е ли ясно за всички, че водата в резултат на слънчевия зной се изпарява и изчезва. Толкова много неща има да казват, че дори не им остава време да признаят, че топлината идва от слънцето.

Виж какви са техните аргументи и как се противопоставят [на очевидното]. Те казват: понеже слънцето на вид е бяло, а не червено или жълто, затова по природа то не е огнено, и смятат, че то получава топлината си в резултат на бързото си въртене. И с това искат да докажат, че слънцето по никакъв начин не може да изсушава и унищожава влагата. Макар ида е истинно това твърдение, аз няма да го отхвърля, тъй като то сякаш потвърждава моето схващане. Бе казано, че количеството на водата е необходимо поради изсушаването и унищожаването ѝ от [силата на] топлината. Няма нищо, което по природа да е топло, а всичко е получило топлината си отвън. Така се случва, че едни и същи [явления] се появяват в едни и същи иеща. Ако при търкането на две дървета се появи огън и пламък или ако те направо от пламък се подпалят и изгорят, и в двата случая краят ще бъде един и същ.

Нека да видим великата промисъл [на този, който] в премъдростта си мести слънцето от едно място на друго, за да не се движи то винаги по един и същ път и така с прекомерния зной и топлина да унищожи творението. През зимата то се отклонява иа Юг, а друг път пък се намира под знака на равноденствието. Оттук по време на летния поврат преминава на Север, та по този начин чрез постепенното си придвижване да осигури на [всяко] място на земята благоприятен климат. Нека тези да видят дали сами не си противоречат, когато [веднъж] казват, че морето не се увеличава от вливащите се в него реки поради изсушаващата и изгаряща сила на слънцето, а при това солеността и горчивината оставали. Така чистата и добрата за пиене [вода] се унищожавала от топлината, която се дъл-

101


жи на силното действие на слънчевите лъчи и която отнима лекото, а плътното и земното оставя като мая и утайка, откъдето идва горчивината, солеността и сухотата. Тези същите, които казват това за морето, друг път променят мнението си и твърдят, че чрез слънцето не се предизвиква ни най-малката загуба на влага, т. е. на вода.

„И Бог нарече твърдта небе.” По право това име принадлежи на другото, т. е. на първото небе, по подобие на което и тази твърд е приела (името) небе. Ние многократно сме наблюдавали това видимо горно пространство, наричано небе, което е плътно и обхванато от въздуха, [и] нашият поглед пада направо върху него, както е писано: „птици небесни” отново да полетят по небесната твърд. Същото се има пред вид и когато се казва: „се издигат до небето”. И Мойсей, като благославя потомството Йосифово, казва: от небесните плодове и росата, от слънчевия поврат и новолунията и от планинските върхове и от хълмовете той дарява благословение. Където на земята има ред, там има и изобилие. А в клетвите към Израел той казва: „небето над главата ти ще стане като мед”. Каква иска да каже той с това? Не означава ли то сухота и отнимане на въздушните води, чрез които съществуват плодовете на земята — житата и овощията. Когато пък казва, че росата или дъждът идват от небето, разбираме [тези] води, на които им е определено да пребъдват в горното пространство. Защото, когато парите се съберат горе и въздухът се сгъсти в резултат на налягането на ветровете; когато влагата, намираща се в облаците във вид на фина пара, се сгъсти бързо, [частиците ѝ] се прилепят една към друга и образуват капки, които поради тежестта си се устремяват надолу, и така възниква дъждът. Когато пък влагата поради [силата] на ветровете и бурите се разбие като пяна и се разпръсне, и така накрая изстине и най-после напълно замръзне, и след като облакът се разкъса, [влагата] полита надолу във вид на сняг. От тази мисъл ти просто трябва да се убедиш, че цялото водно естество, [което пада от небето], се образува във въздуха над нашите глави.

„И видя Бог, че това е добро.” Не за божиите очи съществува красотата на нещата, създадени от него, нито пък като нас възприема той красивото. Но добро е [за него] това, което според представата в изкуството е съвършено и което е съобразено с крайната цел на доброто.

102


Следователно [този], който е вложил истински смисъл [във всичко] съществуващо, което пребъдва и се стреми към съвършенство, той е направил това съобразно със своята премъдрост. Защото ръката сама за себе си и окото [само] за себе си и всяка друга [част] от тялото на някоя статуя, взети поотделно, няма да се сторят красиви на този, който само повърхностно ги гледа. Но ако някой ги постави на местата им, тяхната смислена хармония ще стане ясна и за обикновения човек. Човекът на изкуството пък знае още преди [тяхното] съединяване в какво се състои [красотата на всяка отделна част] и хвали всяка поотделно, понеже насочва своите мисли към крайната цел. Така и Бог се явява като изкусен майстор, който възхвалява творението в отделните му части.

Подобна похвала трябва да се отдаде и на този, който е създал цялото творение. Но нека тук да завършим [нашите] разсъждения за втория ден, за да дадем време на усърдните слушатели да размислят върху това, което са чули. И ако намерят в него нещо полезно, да го запазят в паметта си. И ако с труд са го запомнили, сякаш са приемали някаква [неприятна] храна, да запазят [поне] добрия спомен за него. Бог и Господ, който е създал [толкова] велики дела и е промислил да се кажат тези слаби думи, нека той ви даде разум, за да разберете цялата истина, та чрез видимото да проумеете невидимото, и [като разберете] величието и красотата на творението, да въздадете на нашия творец подобаваща слава. Следователно, [като гледаме] земята и въздуха, небето и водата, деня и нощта и всичко видимо, [нека] си спомняме за своя създател и благодетел. Да не се оставяме грехът да ни завладява, нито да отреждаме място за врага в нашите сърца. Нека често си спомняме за него и да носим в себе си Бога и създателя. На него [подобава] всяка слава и поклон сега и през всички времена — Амин.

Няма коментари: