Шестоднев: Слово Трето

ШЕСТОДНЕВ Йоан Екзарх
СЛОВО ТРЕТО
Трисвятият Бог-творец е украсил това видимо творение с всякаква красота: небето със слънцето, луната и звездите, а между
небето и земята (е прострял) ефира и въздуха. Земята [той] е надарил с всякакъв вид цветя и добри растения и дори всяка
[отделна] твар е украсил с полезни свойства. На нас пък подобава, като размисляме за твореца и за това прекрасно творение,
да се възхищаваме, като се кланяме на твореца Бога. Това е записано не само да знаем, че светът е създаден, но и да се
възхищаваме на създателя на всичко.
Ние [вече] казахме, че Бог в първия ден е извел [в битие] материята, необходима за създаването на всички неща, а през втория
ден обяснихме по какъв начин от течната природа на водата е устроил твърдта, поради което е наречена твърд [небесна]. Бог
рече: „да се събере водата, която е под небето, на едно място”. Къде се е тя събрала? Чуй, дали не е така. Когато Бог сътворил
земята, не са съществували долини и хълмове. [Но след като] само казал: „да се събере водата”, в същия момент той създал и
долините, и низините, и морските заливи, както и [сам] свидетелствува посредством делата си. [Повърхността] на земята се
разстъпила и се появили острови и планини от двете страни. И Бог оставил да [съществуват] островите и планините, та от това
да можеш да разбереш, че в начало всичко е било заедно [и че] по Божия заповед била нарушена онази първоначална гладкост.
Водата се стекла в ниските места, както бе заповядал творецът, оголвайки земята.
104
„Да се събере водата, която е под небето, на едно място и да се появи суша. Тъй и стана. И водата, която е под небето, се
събра на местата си и се появи суша. Сушата Бог нарече земя, а събраните води нарече море.” Без съмнение той [е искал] да
покаже причината, поради която невидимото битие е нарекъл земя. Когато сега Бог заповядал да се отдръпне водната
покривка, с която била покрита [земята] и която я правела невидима, щом само помислил това, в същия момент се появили и
формите на земните долини. Според мястото се появили и височини, и низини. Едни долини спрямо морските дълбочини били с
извънредно стръмни склонове, а други — с ниски. Където свършвала [морската] ширина, там пък [имало] други брегове, които се
издигали сякаш до облаците и [сега] предизвикват учудване у минаващите покрай тях. За тях говори и великият Исайя, който,
удивлявайки се на величието на божията сила, казва: „който е създал краищата на земята”. Той има пред вид и нарича така тези
високи и наистина пречудни [морски] брегове. Той не казва „краищата на земята”, а [говори] за краищата на морските дълбини,
които за наблюдаващия са страшни, като да достигат до облаците. С [тези брегове] неизследваемата божия премъдрост и сила
огради бушуването на морските вълни, макар тези брегове, както вече казах, [някъде] да са ниски, [направи ги граници] на
огромната [морска] дълбина.
На друго място брегът на тази огромна [морска] шир е покрит с пясък и [въпреки това] тази огромна вода е обуздана от ниския
бряг. Всичкото това Бог е създал, за да разбереш, че той може и без високите брегове, и без каменни стени и с малкото пясък
да обуздае пенещото се и надигащото се до облаците море.
[На морето] той е поставил и пясъчна граница, като говори, казвайки: „млъкни, укроти се! И вълните ти да се разбият сами в себе
си.” Затова и пророкът, обръщайки се към владетеля Бога, казва: „ти си турил предел, който няма да преминат и няма да се
върнат да покрият земята”. Когато Бог поискал, тогава и казал: „да се събере водата на едно място и да се появи суша”.
Определена бе голяма и дълбока долина, в която се стече многото вода и която той нарече море. [Той определи] и блатата, и
долините, и местата за езерата и реките, които лоеха насоченото надолу движение на водите. По тези
105
[малки водни басейни] се стекла и вляла огромно количество вода в голямата и необятна долина.
И [Бог] създал непреплуваемото море. Но понеже е казано: „и насъбраните води той нарече море”, затова други питат, като
казват: „защо владетелят Бог е заповядал на водата да се събере на едно място, а Мойсей не говори за едно море, защото му
дава много имена, следователно [говори] за морета?”. Обяснението на това е лесно и за всички разбираемо. Има едно море, но
формата на неговото съществуване е различна. [Малките] морета се различават [само] по място и не могат да бъдат откъснати
от него, [т. е. от голямото], и затова носят същото име. Както човекът по вид е един, но по брой съществуват много [човеци],
[така и] тези големи морски дълбочини са разпръснати [на много места] и са се врязали в земната гръд като пазва и се наричат с
едно и също име „море”.
О, неизречима премъдрост на твореца! Мойсей смята, че Бог затова е говорил за морето в множествено число, за да не
наричаме ние море само широкото море, образувано от открити дълбини, разпрострени на дължина и непреплуваеми и чието
водно множество за (наблюдаващия) няма граници, но в това да включваме и езерата и още по-малките водни басейни, които
той също е включил в [понятието море], понеже те са подобни на голямото [море], макар и да са малки и да имат вид на залив.
Затова и никомидийските [води] той нарече залив и витинските нарече море, и далматинските и смирненските и [водите] на
други места, които имат вид на залив. Следователно названието „море” трябва да се използува в множествено число, тъй като
те могат да бъдат видени навсякъде в същия вид, като че са произлезли от едно море. Затова тези, които плават по тях, добре
знаят това и ги наричат с различени имена, например: Източно море и Западао море; едно е сицилийското [море], а друго е
венецианското. Казано накратко, те в зависимост от мястото дават име и на морската вода, но чрез това не разделят
природата на водата. Едно и също е битието на цялото море, но съобразно с формата всяко място е наречено с различни
имена, за да се различава [от другите].
„И нарече Бог сушата земя, а събраните води нарече морета.” Едновременно с широкото и велико море той нарече събраните
води, които се простират на други места по земята [във вид] на заливи и излизат и се вливат [в
106
него, със същото име „море”]. Съществува обаче [само] едно голямо водосборище, което се е появило по божия заповед от
стичането на многото води в широката и дълбока земна долина. В начало той нарича море в същност само [това] водосборище,
а след това последователно [така са наречени] и езерата, които са подобни на голямото море и [които са] произлезли от него
поради вдоляването на различните места. На тази мисъл ни навежда пророк Давид, който, възхвалявайки законодателя и
твореца Бога, казва така: „птици небесни и риби морски, всичко, ща преминава морските пътища”. Т. е. като обединява (рибите)
морски с ходещите по морските пътища, [по този начин той дава] много имена [и на морето]. Докато в славянски език на това
място не може да се разграничи „морета от море”, а и двете [форми] се предават по един и същ начин, а именно морскыми, в
гръцки на това място се говори първо за едно море, а после за които ходят по (морските) пътища. Като говори така, той има
пред вид много морета, [т. е. и тези] от другите водосборища, които са се събрали случайно в ниските места по цялата земя или
от дъжд, или от реките, като например бари и гьолове, или езера, които са винаги пълни, [подхранвани] от реките. Явно и това са
водосборища, но те не са наречени море, тъй като по време, когато Бог нарекъл водосборищата море, те още не са
съществували. Най-близо до истината е да се каже, че ниските места по земята са били изпълнени от [голяма] река, при което те
са се превърнали във [водо]сборища.
Реките пък са се появили по-късно.Тогава, когато дворецът е рекъл: „да се съберат водите на едно място”, [те не са
съществували]. Великият Мойсей известява, че когато било привършено [създаването] на цялото творение, тогава се появили и
реките. Той казва: „пара се вдигаше от земята и напояваше цялото земно лице”. И отново казва: „от Едем изтичаше река, за да
напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки”. Едната река се нарича Фисон, втората е Гихон третата река е Тигър, а
четвъртата е Ефрат. Ако впрочем приемем, че тези четири реки са четири ръкава на един и същ извор, необходимо е също така
да разберем и да повярваме, че те не са съществували по това време, когато Бог е казал: „да се съберат водите на едно
място”. Тогава и тези води биха се стекли и слели с голямото водосборище. А и от само себе си те не
107
биха се появили, нито биха се разделили на четири ръкава.
Ако тогава реките не са съществували, то не са могли да съществуват и езерата, тъй като езерата са се образували от реките.
Други пък са образувани подобно на заливите от моретата. Но да не ми каже някой, че има много езера и на Изток, и на Запад,
[а така също] и в северните, и в южните области, които не са по-малки от другите морета, а са почти равни и по дължина, и по
ширина, и по дълбочина, както твърдят тези, които са описали земята, имайки пред вид Ирканското и Каспийското [море]. Други
пък имат пред вид други морета, който са солени не по-малко от моретата, като например т. нар. Асфалтийско, както и
Сервантийското [море], което се намира между Палестина и Египетската пустиня и което е разположено по дължината на
Арабия. [Аз отговарям], че ако приемем това и кажем: нека бъде така, както казват тези, които са писали [за това], но не е
правилно тези води, които не са от същия произход като [моретата], да се наричат с чуждо име, макар че съществуват някои,
които са подобни на тях. Необходимо е всяко да си запази името, което е получило отначало, без да го променя, било то дадено
от Бога или от човеците. Глупаво постъпват и говорят тези, които твърдят за някого, който не прите жава нещо, че го има. Не
по-малко от тези се заблуждават и грешат и онези, които наричат с чужди имена нещата, като пренебрегват даденото им
отначало име, без да се съобразяват дали Бог е този, който ги е нарекъл с това име, или не [той] им е дал това име.
„И рече Бог: да се съберат водите на едно място и да се покаже суша.” Напълно на място и премъдро той казва: „да се яви
суша”, а не земя. Да каже така бе толкова по-подходящо, тъй като преди това бе рекъл: „а земята беше невидима и неустроена”,
тъй като, наричайки я с предишното име [суша], той иска да покаже, че тя е била невидима. Той казва: „земята беше невидима и
неустроена”. Затова и сега бе необходимо да се направи видима тази, която преди това бе невидима. Но напоследък мнозина
започнаха да твърдят, че земната суша, [се е появила в резултат] на слънчевите лъчи, а не е свойство, което е присъщо на
нейната природа. Затова Господ, който знае всичко, изпревари и я нарече суша. Сега, след оттеглянето на водата, той показва
ясно, че на земята по при-
108
рода е присъща сухотата и че влагата и калта, които тя е имала някога по себе си, ги притежавала не по природа, а случайно,
[като резултат] от водната покривка. По-сполучливо и по-правилно е земята да се нарича земя„ както я е нарекъл и Мойсей,
[направляван] от св. Дух. Той казва: „в начало сътвори Бог небето и земята”. Така следователно той съобщава и за даденото от
Бога име. Пък и за нас е по-сполучливо и по-подходящо, и поточно да я наричаме [така]. Впрочем земя е нейното точно и
подходящо име. Тя бива наричана и суша, тъй като на нейната природа е присъща сухотата. Както [с думата] човек е наричан
човекът в естествен смисъл, [така] той е наречен според смисъла на естественото му свойство. Бог не казва: „да сътворим
(разумния)”, но без да определя точно, понеже би било неподходящо и грубо, той казва: „да сътворим човека”. Така е постъпил и
Мойсей. Той не казва: „в начало сътвори Бог небето и сушата”, а „небето и земята”, известявайки [така] по-точно и по-подходящо
създаването и на двете. Доколкото това е възможно да се проумее с човешката мисъл, необходимо е наименованието на
материалната същност [да се смята] за по-точно и по-почитано, отколкото [онези наименования], които са възникнали по-късно.
Ако някой се опита да открие това в другите стихии, то ще установи, че всяка от тях притежава естествено качество, т. е.
свойство, чрез което се отличава и разграничава от другите прости [елементи]. Ясно е, за да се покаже на всички, които искат да
разберат, че неговата същност е различна, но не притежава име според присъщото му качество. Огънят като качество
притежава топлина, водата — хладина, а въздухът — влага. Но никога огънят не се нарича топлина, а се нарича огън, нито
водата — студенина, а се нарича вода, нито въздухът се нарича влага, а въздух. Следователно те се наричат с тези имена,
които са най-сполучливи и най-точни. Тези имена притежават свойства, които отговарят на качествата [на предметите].
Така и земята, която притежава качеството сухост, правилно е наречена земя и след това суша. Тези имена, които означават
качества, трябва да бъдат използувани след първите като втори имена. Чрез наименованието е означена същността, която се
изразява посредством тяхното произнасяне. Когато ти дадеш на човека името „разумен”, а на коня — „цвилещия”, а преди това
не
109
си посочил за човек ли става дума или за кон, то кому принадлежат тогава тези качества, ако не е казано чии са те. Но в
действителност това не може да бъде така. Не трябва да си представяш, че е така и при земята. Ако същинското ѝ име не беше
земя, а суша, с което име други са я нарекли, [ти трябва да знаеш], че сухотата е качество, а името е земя, което те не са
пожелали да приемат. Чие качество е тогава сухотата, ако не на сухата? Не трябва ли тогава сухата да се нарича сухота, което
[пък] е невъзможно. От друга страна, не може ли да се установи, че всяка от четирите стихии има двойни качества. Огънят
притежава топлина и сухота, земята пък — сухота и студенина, водата — влага и студенина, а въздухът — влага и топлина.
Премъдрият Господ е премислил, щото [отделните стихии] поради сродство да са в непрекъсната връзка помежду си, та като се
поддържат лесно една друга, [да могат] да подкрепят и противоположните [елементи и качества]. Следователно всяка една от
тези [стихии] се означава с двойни имена, [при което] е явно, че приема [второто име] от качеството. Затова земята не се нарича
постоянно само с едно единствено име суха, но [се нарича] и студена. Това би било не само просто неподходящо, но и
невъзможно. Защото в същност Бог първо не казва: „да се яви студената”, т. е. и сухата, и студената, защото както сухотата, така
и студенината [са свойства на земята], но просто каза: „да се яви суша”. Да се приеме това, [т.е. първото], някак си е
неподходящо и невъзможно, защото това би означавало, че всяка [стихия] може да се означи основателно с името на сродния
[елемент]. От това между тях би се появил безпорядък и объркване и нито една [от стихиите] не би имала особен знак като
качество, по който да бъде познавана и да се отличава от другите, но наистина би било много смешно и голяма глупост.
Следователно както и човекът отначало е наречен човек, както това трябва да бъде, и едва тогава [получава] второ [име] —
разумен и съставен, и конят първо е наречен кон и след това цвилещ, и огънят е наречен, огън и едва тогава топъл и сух, и
водата — вода и после мокра и студена, и въздухът — въздух и след това топъл и влажен, затова и земята правилно е наречена
земя според първото име и след това суха и студена. Затова други говорят неразумно и не казват истината, като твърдят, че
Бог не е
110
създал земята, която ние днес така наричаме, нито ѝ е дал това име, но първото ѝ име [според тях] е суша, както и Давид
говори и казва: „негово е морето и той го е създал, и неговите ръце са образували сушата”.
Не отричаш ли ти, о, човече, божието [слово], като се противопоставяш на Мойсей, който казва: „в начало сътвори Бог небето и
земята”. Ти пък казваш, че Бог не е сътворил земята. Явно е, че което казва Мойсей, че Бог е сътворил, противоречи на това,
което ти казваш, че той не е сътворил. Както може да се види, ти не си разбрал, че белезите на материалните неща притежават
други, наименования наред с имената на своите носители, както правилно бе отбелязано по-горе. А когато Бог казва: „да се яви
суша”, той не изрича истинското и точно име на носителя на това качество, а явно има пред вид качеството на [този] носител.
Той само е казал, че земята, която сътворих, [сътворих] според същностното ѝ качество, а водата, която я покрива, е мокра и
течаща и я прави невидима и тя е друга стихия и не принадлежи на земята. А това, което казва пророк Давид: „и неговите ръце
са образували сушата”, [означава], че с това той (иска) да отдели мокротата и течението на морската същност. Защото той
казва: „негово е морето и той го е създал”. Също той казва: „и неговите ръце са създали сушата”. На това място [пророк Давид]
говори едновременно за мокротата на морето и за сухотата на земята.
Но нека да се върнем отново към това, [за което говорихме]. „И видя Бог, че е добро.” Защо тогава творецът, след като всеки
човек по-късно ще се убеди в красотата на самото това изкусно създадено творение, изпреварва и го нарича с думата добро?
Кой от тези, които живеят на този свят, не знае и не е убеден, че оттеглянето на водата, която е покривала земята, е добро и
полезно? Как няма да е било добро оттеглянето на плаващата върху земята вода, която не е позволявала да се вижда, нито да
израстват от нея по божия заповед всичките тези неща, [които служат] за храна и украса. Това, което се роди след събирането на
водите в техните водосборища, засия с цялата красота на своите безбройни цветове, треви, поляни, ниви, плодородни и
неплодородни растения, които са немалко полезни за човека. Появило се и морето, което свързва [едно с друго] отдалечените
места, и който плава по него, стига до това, което е отдалечено от него, и [сам
111
той] може да изпраща към далечни места [това, което там няма]. Така то, [т. е. морето], прави всичко общо за всички. Това, което
се ражда в други земи, било то жито, или плодове, или злато, или сребро, или дрехи, или друго нещо,то може, носейки върху себе
си, да отправи до риези, които се нуждаят от него. Бог е предвидил и знаел всичко това, преди да му е дал битие, [затова]
Мойсей казва: „и видя Бог, че е добро”.
Бог познаваше предварително мислите на скверните манихеи, че те ще изопачат вярата и ще похулят цялото това творение,
като кажат, че [създадените] от лошия творец творения са лоши. Поради това той предварително изобличи техните заблуди и
безумство, а това, на което сам е дал битие и на което е заповядал да бъде за полза и за благо [на човеците], това той хвали
предварително, [казвайки], че то притежава добра същност и устройство. Така са затворени устата на всички, които си
позволяват да говорят неправди за Бога във висините.
„И рече Бог: да произведе земята злак трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, що дава според реда си на
земята плод.” С естествения порядък започва този, който извън природния [закон] говори за несъществуващото като за
съществуващо и който вдигна от земята нейната водна тежест и така сякаш я освободи от подтискащото и задушаващото я
[водно] естество. Той пожелал тя да произведе [растителност] и заповядал на това, което е в нея, по силата на неговата [воля]
да стане действителност. Той рече: „да произведе земята злак трева, що дава семе по свой род и подобие”. И в същия миг
думата стана дело. И видима стана земята [и] навсякъде растителността прокълна — в равнините, в долините, по планините и в
пропастите. Като от майчина утроба и от земните недра се родиха безброй и всякакъв вид треви за храна на човека и животните,
за птиците и зверовете. Израснали още и тези, които не се използуват за храна, а само за лекуване на болести, било то за всички,
за различни или за особени. Така че нищо [от това, което] е било създадено, не е вредно, нито е излишно, нито е напразно.Но и
това, което се смята за смъртоносно и пагубно, чрез своя състав и свойства за други същества може да служи също за храна и
за поддържане. Ние например знаем, че с кукуряка се лекуват гургулиците, а с бучиниша — скворците, а в не малко случаи (тези
растения) помагат и на болни хора,
112
които ги пият, смесени с други. Кукурякът, за който от старо време се знае, че може да причини лют болестен недъг, е в
състояние да унищожи из корен причината на всяка [болест], ако бъде пит, смесен с други [растения].
„И рече Бог: да произведе земята злак трева, що дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, което дава според рода си
на земята плод, чието семе си е в него.” Тутакси след изричането на божествената и всемогъща заповед земята произведе
цялото множество треви според рода им и различната красота на цветята по поляните, и още красотата на нивите, обкичени с
различни жита и плодове. Към това [ще прибавим] още и многото градински овощия, и многото и различни сортове и видове,
както и безплодните растения и безбройните видове дървета. И всичко, което се е появило и е полезно само за себе си, е
полезно и за човеците и ги заставя да славят и прославят Бога и всичко, каквото той е създал; то ги подтиква да извикат заедно
с пророк Давид „колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил — премъдро”. Делата не са ли велики, чудни и
преславни и достойни за божията премъдрост? Дивни са те и неразбираеми. Ако някой внимателно изследва нещо, което е било
смятано за незначително, то той не може да не се възхити. Когато например разглеждаш пшениченото стъбло или [стъблото] на
друго житно [растение], ти ще видиш, че то е израсло от земята и се е извисило нагоре, защото височината му е необходима и
полезна поради много причини, а [именно], за да не бъде поради ниския си ръст лесно наранявано от всички страни, а по-скоро
да има полза от веенето на ветровете. Когато то израсне нависоко и зърната в класовете се оформят, [ти виждаш] как то, нежно
и сочно, се втвърдява и понеже не може да понася да бъде горено от жегата, се нуждае от охлаждането на вятъра. За да не
бъде то повреждано, а и сламата да се използува за храна на добитъка и за покрив на къщите, ти виждаш как присъщата на рода
му нежност е полезна, устроено [мъдро] от твореца, за да се предпази от повреда, и как сякаш стъблото е [изградено] от някакви
кости, жили и стави и е обвито от долу до горе с тънки [нишки]. След това ти веднага [ще забележиш] люспите, които сякаш са
приютили пшеничните [зрънца], и осилите, които като копия са поставени на стража, за да пазят зрънцата от малки животинки,
[които могат] да ги наранят. [Когато виждаш
113
всичко това], как няма да пожелаеш да се покориш на божията премъдрост и на нейното величие, чрез които мъдрият творец на
вселената е създал всичко това, и според силите си да му отдадеш хвала и слава. Ако ли искаш пък да установиш това при някое
друго растение, което се смята за незначително на вид, но е твърде полезно за живота на човеците и което весели сърцата на
земеделците — имам пред вид лозата, [от плода на която се прави] вино, — ти и в нея ще откриеш неизмеримата премъдрост
на твореца и ще се удивиш и ще прославиш недостижимото величие на божия разум и сила, с която той каза: „и плодното дърво,
което [според рода си] дава плод [на земята]”. И веднага там заедно с всички други [растения], поникнали и пуснали корени в
земята, се появила и лозата, [която] като че по стълбица [се издига над земята] и пуска в еднаква степен както корени за
закрепване, [така] и филизи. И когато лозата се издигне над земята и стигне до определена височина, на светлите си пръчки като
на свои деца тя по равно разделя своите сокове и се грижи за тях за всяко нещо по еднакъв [начин]. Тя с тях разделя своята
дебелина и им дава прелки, [за да могат], залавяйки се като че с ръце, да се издигат нагоре и вятърът да не ги откъсва от
[тяхната] майка-лоза, но подкрепяни от тази близост, да могат да издържат тежестта на гроздовете. Лозата има и листа, които
гъсто покриват пръчките, и [тогава], когато расте нависоко, тя пак образува листа, [та с тяхната] помощ да пази децата си от
дъжд. А и листата [са така] изваяни, като че са малки вратички, през които преминават слънчевите лъчи, [та децата ѝ] да
получават умерена топлина, а не много голяма, която може да навреди на гроздето.
Но кой може да изброи присъщите на всички растения и семена свойства, чрез които те се отличават от всички останали, и [да
каже] какви са белезите на всяко естество? Кой човешки ум може да проумее [всичките] различия във вкусовите качества на
овощията, които те имат в себе си? Имам пред вид смокинята и бадема, орехите и ябълките и други подобни на тях. Трудно е да
се отгатне с каква [дума] трябва да се нарече всяко едно поотделно. Тъй като поради близостта на формите е трудно, аз се
отказвам.
Аз искам да говоря само за тези двете, имам пред вид пшеницата и лозата, [от плода на която се прави] вино, разглеждайки ги
като [израз] на нашата твърда и истинна вяра и съвършена любов. Затова и в Евангелието Господ,
114
като благовести истината, използува притчата за сеяча. Той казва, че [зърно], което падне на камък или в тръни, или на пътя,
няма да принесе никакъв плод и от него няма да има никаква полза или защото не е намерило влага, за да проникне надълбоко в
земята, [да покълне] и да даде плод, или защото е било задушено от човешки беди и скърби, като че да е паднало в тръни или е
стъпкано от минувачите. Нашите противници непрестанно замислят [нещо] срещу нас. Ако [зърното] падне на добра почва,
покълва и дава стократен плод. Но Господ, наричайки себе си лоза, казва: „Аз съм истинската лоза, а вие сте пръчките, моят
отец небесен пък е лозарят. Пребъдвайте в мене и аз ще пребъдвам във вас. Както лозата не може да даде сама плод, ако не е
на корена, така и вие, ако не пребъдете в мене. Който пребъдва в мене и аз в него, той ще принесе много плод.” Ако и ние
следователно се напрегнем по същия начин, и ние ще станем като житното зърно, което е паднало на добра почва, и ще
произрастем в своите сърца вяра към нашия владика и Господ и с нейните добри дела ще се опашем, както [е опасано]
пшеничното стъбло от земята до върха. И [както] осилите ограждат класа, [така] и ние да оградим нашия дух с живи и добри
мисли за прогонване на зломислените бесове и да запазим чистотата на нашата душа, за [да може] тя винаги да гледа нагоре; да
запазим плода и на нашия разум, та [Бог] да намери, че принасяме винаги добри плодове. Ако пък искаме да подражаваме на
лозата, трябва да съхраним в себе си дейната любов и както трябва да се грижим за своите братя и да споделяме техните
скърби, така да се въоръжим подобно на войници с делата и думите на братолюбието, понеже любовта е стъпало към
съвършенството. И както неотлъчно и [винаги] заедно гъстите листа [запазват плодовете, така и ние искаме] чрез разумни
помисли и надежда в Бога да покрием и да запазим плода на нашата мисъл и дело, а през оставените малки вратички да
приемаме малко и колкото е само необходимо и потребно за запазване на този живот и тогава ще станем пръчки на истинската
лоза и ще пребъдваме постоянно в нея и ще откриваме, че раждаме зрели и твърде много гроздове на правдата.
„И рече Бог: да произведе земята злак трева, която дава семе по свой род и подобие.” Кой даде толкова и безброй много
семена? кой [е този, който] я е изорал и
115
набраздил или [кой] я е изравнил? Трябва да се знае, че явно не е бил никой друг, а само божията заповед. Земята
следователно, [бидейки] суха и ненаселена и от никого неорана, не можеше да пренебрегне божията заповед, но без да бъде
сята, тя произрасти от себе си това безчислено множество и роди такъв неизмерим плод. Нима, о, юдеи, [една] девица не може
да роди, в която не е поставено семе? За това преди много време е говорил великият Исайя, казвайки: „защото младенец ни се
роди и син ни се даде. Властта е на раменете му и ще му дадат име: вестител на великия съвет, княз на мира, отец на
вечността.” Горко на твоето неверие, горко на твоето самоволно избрано окаменение. Как [можеш] да вярваш, че тревите и
цветята, и дърветата, че всички те са се родили без семе от земята, а за Христа, за когото още преди това са проповядвали и
възвестили светите пророци, за него ти не вярваш, че е роден от света и всечестна Дева, както за това е пророчествувал
великият Исайя, за което той говори, казвайки: „ето, Девица ще зачене и ще роди син и ще му нарекат името Емануил, което ще
рече „с нас е Бог”.
Но нека ние оставим юдеите да си вървят в светлината и пламъка на своя огън, който те [сами] са си разпалили, а ние да се
върнем отново към това, за което говорихме. „. . . и плодно дърво, що дава според рода си плод на земята, чието семе си е в
него”. Изречено бе словото божие и поникнаха всички земни [треви] и дървета, не само които раждат плодове и овощия, но и
[тези], които са безплодни и без овощия. Но и те не са по-малко [полезни] от тези, които принасят плод, а дори и повече са
необходими за устройването на човешкия живот. Човекът може да живее без ябълки, смокини и круши, но без дървото, с което
ние печем хляба и варим просяна каша, строим ладии и кораби, което преплаваме реките и големите морски ширини, за да
купуваме, което ни е необходимо, и на други да даваме, от каквото те се нуждаят, и то на еднаква цена. [Без това дърво, с
което] строим къщи, правим стени и тавани, разпределяме на стаи и други помещения, без него не е възможно да се живее, а и
ако [можеше] да се живее, щеше да бъде трудно. Следователно неплодното дърво е по-необходимо от плодното. Макар и [на
това място] той да споменава само плодното дърво, казвайки: „да произведе земята. . .”, то е ясно, че в същия миг бе
заповядано и на неплодното дърво да израсте. Но тъй като името „плодно”
116
е по-ценено, затова той споменава [само него]. Той рече: „и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе
си е в него”. Но не всичко, което е по-ценено, е по-потребно. И златото е ценено, и среброто е прекрасно, но нито едно от тях не
е необходимо, нито много полезно, както е полезен [например] хлябът. Но тъй като те не са като него, то и двете не са никак
полезни. Ще рече, че и тези дървета, макар и да раждат плодове и да са ценени повече, въпреки това онези, които не дават
плодове, са по-необходими и по-полезни. От него [т. е. от неплодното дърво], дърводелците правят рала и лопати, бараки и
каруци и всичко останало, кое:о е необходимо, за да живеят хората [на този] свят. С помощта на дървото се сее житото и се
копае лозето и по водите се пренася това, което е необходимо за всеки. Затова [едновременно] с плодното дърво е израснало
за всякаква полза на човека и голямо множество неплодни дървета.
Помисли си, ако то не беше израсло заедно с онези [дървета], които дават плод, то, вместо да сечеш горите на неплодното, би
трябвало да сечеш от тези, които са плодни, и от тях да правиш цялата [твоя] покъщнина. Тогава ти ще си изпълнен непрекъснато
с печал и скръб, защото (това], което е създадено за храна на тебе и на твоите деца и всяка година ти дарява сладката си
свежест, ти трябва да сечеш по принуда, за да си правиш покъщнина и да подклаждаш огъня. А сега поради благостта и милостта
божия [ти можеш] да се храниш от това, (което носи плод), а безплодното [можеш] да отсечеш спокойно, за да задоволиш своите
нужди, защото именно затова бе създадено то в такова количество от твореца. Пълни с такова неплодно дърво са не само и
единствено дъбравите, но и много планини и такива места, които не са пригодни за живеене, но от неизследваемата премъдрост
са приготвени и определени за това, за да не бъдат изсичани и унищожавани напълно онези места, които са подходящи за
жилища, нито пък [тези дървета] да бъдат недостатъчни за това, за което са предназначени. Божията заповед няма да оскъднее
с времето и никога няма да се установи, че действува обратното [явление] — заедно с безплодното да бъде сечено и плодното
заради задоволяване на тези нужди. Затова, когато си отсякъл неплодни [дървета], не е необходимо на тяхно място да
посаждаш плодни. Ето защо всеки от нас нека с радост да каже [ведно] с
117
пророк Давид: „изповядвам те, Господи, защото се възхитиха моите гърди. Дивни са твоите дела и душата ми съзнава напълно
това.” Дивен е Бог за сърцето на [онези], които, като са го познали, са го намерили. И това, което се смята за безчестно, то е
станало толкова по-полезно. И ако се възхищаваме на божието дело, още повече трябва да се възхищаваме от твореца. Ние
прочее трябва да се боим, когато мислим [за неговата] велика доброта и [неговия] праведен съд, и да размислим [и върху това]:
ако той е създал такива и толкова неща заради човека в този свят, че те да бъдат достатъчни и да не намаляват, то и човека той
не е създал случайно по свой образ и подобие,защото той не умира подобно на орлите и враните, воловете или конете и
останалите животни в този свят и не потъва в небитието, както тези, които не е дал своя образ и подобие, но преминава в
другия, истинския и преблажения живот, когато отмине от това си съществуване и се раздели (с живота на земята). Тези, които
(са създадени) по негов образ и подобие и които правилно са изпълнявала и постоянно мислят за най-доброто от добрите му
дела и творения и му служат и го славят с думи и дела, те ще получат велик покой и ще станат съпричастни на царството божие и
(на неговата) природа. А които са се погубили сами в резултат на собствената си лоша воля и ни най-малко не са се издигнали
над този скверен и нечист живот, към онази висота, която подхожда на (едно) разумно същество, а се приравняват с всички
безсловесни животни и се уподобяват на тях те ще бъдат изпратени на мъки и жестоки страдания. Понеже те не са служили на
своя Господ Бог, творец и владика, който е толкова благ и е създал този добър свят и е поставил човека за негов господар, (ще
им бъде отсъдено заслужено наказание).
Но (нека) отново се върнем към (нашия) разказ. Той каза: „и плодното дърво да дава плод на земята, чието семе си е в него по
свой род и подобие”. И в същия този миг поникнало доброто и полезно маслинено дърво ис него орехът и смокинята, ябълката и
другите [подобни на тях] дървета от същия род, а заедно с тях и кипарисите, и елите, и боровете, и смърчовете, и черната
топола, и върбите, и трепетликите, и кленовете, и бялата топола и всички останали дървета, които са подобни на тях и растат на
голяма височина. Появило се и ниското дърво,, подобно на храст и което не расте на високо. С всичко
118
това поради своята доброта той украсил земята, като я надарил с различни плодове и форми [на плодовете] и с характерни
вкусове, [и те] с непонятния език на природата хвалят твореца Бога, който ги е извел от небитие, и му отдават, както подобава,
благодарност и го славословят. „Хвалете го, казва [Давид] небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата. Да
хвалят името Господне планини и всички хълмове и плодородни дървета и всички кедри.” И досега [и] днес те го хвалят и славят
със своите гласове, когато съвсем необикновено през зимата сякаш умират и отново през пролетта сякаш възкръсват от
мъртвите; те умират всяка година [заедно] с майката, която ги е родила. Защото и чедата трябва да умрат, и когато тя отново
възкръсне, и те да възкръснат с нея според закона, определен им от премъдрия Господ и творец за полза [на човека]. Има
някои градове, които от сутрин до вечер хранят очите си с всякакъв вид „чудеса” на фокусниците и слушат гласа на дявола,
който поражда много нечистота в душите. И колкото и дълго да слушат, те не се насищат. Мнозина облажават тези хора, които
прекарват определеното им за живеене време по тържищата със своите фокусничества, които се изхранват, отдавайки се
изцяло на леността и удоволствието, не знаейки, че тези игри, които изобилствуват със скверни картини, се превръщат за тези,
които седят в театъра, във всеобщо училище за нечистота. И хармоничните звуци на флейтата и непристойните песни, които се
вселяват в душите на тези, които ги слушат, това не означава нищо друго, освен че те [ще поискат] да подражават на
присмехул-ството и безсрамието на смешника или на звука на флейтата и други да поощряват към това. Тези пък, които са
пристрастени към конете, те и насън се надбягват с колесници, които впрягат и разпрягат, накратко казано, те и насън не се
отказват от това безумство и страст. Ние пък, които Господ, великият чудотворец и устрои-тел е призовал да съзерцаваме
неговите дела и като имаме тази гледка, да се изморим ли или да се отпуснем, като слушаме духовните слова, казани ни чрез
Мойсей: „и рече Бог: да се събере водата, която е под небето, на едно място и да се яви суша. Тъй и стана. Водата под небето
се събра на местата си. Сушата Бог нарече земя, а събраните води нарече морета.” Колко труд ми създаде [ти] в предишните
слова, искайки да узнаеш от мене причи-
119
ната, поради която земята е била невидима. Тя е била незидима за нашите очи не защото по природа е невидима, а защото е
била покрита цялата с вода. Сега чуй как това обяснява самото Писание, като казва: „да се събере водата и да се яви суша”.
Покривката се вдигнала, за да се открие [дотогава] невидимото. Но може би някой ще поиска да узнае [и следното], казвайки:
защо Мойсей съобщава, че присъщото на природата на водата нанадолно течение се е появило по заповед на Твореца? Докато
водата се намира на равна земя, тя стои на едно място, [тя е неподвижна] и не може на никъде да тече, но щом катонамери и
най-малкия наклон, тя веднага се устремява надолу, като след рукналата напред [вода] се втурва и останалата. И толкова
по-бързо тя тече, колкото е по-голяма тежестта ѝ и [колкото] е по-дълбоко мястото, в което се стича водата.
За какво [тогава] прочее е била заповедта, която нарежда да се събере тя на едно място? Това бе казано на водното естество,
понеже то винаги тече надолу и никак не се спира, а самб се стича към това място, което е най-дълбокото. Водното естество не
се задържа никъде, [понеже] няма по-подвижно [от него]. По-нататък те питат: как [може] да се съберат водите на едно място,
когато ние виждаме да съществуват много морета и при това са на различни места? Отговаряйки на първия въпрос, казвам: ти
трябва да разбереш, че след тази първа заповед водите започнали да текат [натам], накъдето им било заповядано от твореца
Бога, и не са могли да се задържат, щом като достигнат до малко по-ниско място и поради своята природа потичат надолу. Но
преди да е било заповядано, водата не е имала сили да тече в никоя [посока]. Ти това [нито си сам] видял, [нито] си го чул от
някого, който го е видял. Разбери, че божият глас е творецът на природата, следователно и заповедта, която е била [дадена]
тогава на творението, става [постоянен] закон за [това] творение. Били създадени денят и нощта и оттогава не прекъснато и
досега не престават да се редуват един друг на равни периоди от време.
„Да се събере водата.” На водното естество бе заповядано да тече и чрез тази заповед то стана неуморно. Аз имам пред вид
тази част от водата, която тече. Едни от водите текат сами по себе си, като [например] изворите и
120
реките. Други пък стоят събрани. Но сега става дума за течащите води.
„Да се събере водата на едно място.” Ако ти би застанал при някой извор, ще видиш как блика водата, [и можеш да зададеш
въпроса]: кой ли я избутва из земните недра? кой ли я тласка напред? къде са нейните пристани и заслони, от които тя излиза, кое
е мястото, в което тя се втича, и как едните не намаляват, нито другите се пълнят. Всичкото това се държи от заповедта на онзи
първи глас — от него водите са получили своя неспокоен бяг.
При всичките тези разсъждения за водата аз [непрекъснато] мисля за онзи първи глас божий: „да се събере водата,” Тя
трябваше да тече, та всяка да заеме своето място и да остане в определеното й място и да не излиза извън него. Затова
според думите на Соломон: „всички реки текат в морето, но морето не се препълня”. Защото, [както] по божия заповед земята [е
била покрита] с вода, [така] според първия [вложен от Бога] в природата закон бяха определени и вътрешните граници на
морето.
„Да се съберат водите на едно място.” И за дат не се препълват и да не приливат навън местата, в които има вода, и така тя
поради своята необузданост да потопи и други места, затова ѝ бе заповядано да се събере на едно място. И затова морето
много често бушува и се пени, тласкано от вятъра, с вълните си се издига на голяма височина, които, щом като достигнат брега и
го докоснат, се превръщат на пяна и се отдръпват, както се говори [и] в Писанието. Или от мене не се боите, казва Господ, който
е положил пясъка за предел на морето? С най-слабото от всичко, с пясъка — с него той усмирява пакостните бурни [вълни].
Какво би могло да попречи на Червено море да нахлуе в цялата египетска земя, която е по-ниска от Червеното море, и така да
се съедини с другото море, ако то не бе укротено от заповедта на твореца? Но че египетската земя лежи по-ниско от [нивото] на
Червено море, това на дело ни показаха [онези], които искаха да съединят двете морета — имам пред вид египетското и
индийското т. е. Червеното море. Затова се и отказаха тези, които започнаха. Пръв, който започна, бе Сесострис Египетски, а
след това плана на [Сесострис] поиска да повтори и Дарий Индийски. Аз споменавам това затуй, за да разберем каква сила има
заповедта [на твореца].
121
„Да се събере водата на едно място.” Т. е. да се извършва друго събиране след това първото и [водата] да остане в
определеното ѝ първоначални място. Той ти показа, че имало много води, които били разпределени на различни места. И
планинските долини, прорязани от дълбоки пропасти, притежавали водосборища. При това съществували и [още] много
[изпълнени с вода] равнини и полета, които не са били по-малки от моретата и блатата и които били по друг начин оформени
долини. Всичката вода, която тогава изпълвала [земята], по божия заповед била изляна и принудена да се събере на едно
място, за да не каже някой: щом като водата [е заливала] цялата земя и всички долини, които са поели морето и тогава са били
пълни [с вода], то в какво са щели да се съберат водите, щом като и преди това долините са били пълни. На това ние ще
отговорим: когато водата трябвало да се събере на едно място, тогава били създадени и приготвени тези места. Преди това не
е съществувало морето, [което] е оттатък Гадира, нито онова голямо и страшно за мореплавателите, което заобикаля
Британския остров и западната [част] на Иберийския [полуостров]. По заповед божия тогава било създадено това огромно
пространство и многото води се стекли в него.
На онези пък, които [твърде] изкусно се противопоставят на нашето схващане за създаването на [морето, като казват]: вижда се,
че не всичката вода се е събрала на едно място, може много да се каже, макар то да е известно на всички. Вие не можете да
изобличите нашето слово, [като взимате за пример] блатистите езера и дъждовните локви. Но [Мойсей] е нарекъл голямото и
съвършено събиране на водите „едно място”, макар и кладенците да са водни сборища, но са създадени от ръката [на човека],
разпръснати по ниските места на земята, [в които] се събира [земната влага]. Следователно не за всяко случайно събиране на
водата се казва, че това е „едно водосборище”, а само за онова необикновено и огромно [водосборище], в което е събрана
цялата стихия. И както огънят за нашата тукашна употреба е разпръснат и разделен на много [части], а горе в ефира той е накуп;
и въздухът е разделен на малки [части], но като цяло той обгръща всяко място на земята, така е и при водата. Макар и тя да е
разделена на малки [водни] сборища, но [водосборището] е едно, чрез което цялата стихия е отде-
122
лена от другите. Езерата, които са на Север, и [тези], които са в гръцките земи, и в Македония, и във Витиния, и в Палестина,
всички те явно са водосборища. Но сега става дума за голямото и необикновено водосборище, което е равно на земята. А че
тези езера побират много вода, за това никой не спори. Но те не трябва да се наричат морета в истинския [смисъл] на думата,
нито да се говори, че те са солени така, както и голямото море, [или] Асфалтийското, езеро в Юдея и Севронитското, което се
простира между Египет и Палестина, надлъж покрай арабската пустиня. Това са езера, а морето е [само] едно, както съобщават
това тези, които са обиколили земята. Други пък мислят, че Урканското езеро и Каспийското езеро са самостоятелни [и че не са
свързани с голямото море]. Но ако трябва да се вярва на тези, които пишат за земята, помежду си те са свързани едно с друго
под земята и [по този начин] те и двете се вливат в голямото море. Както се смята, че и Червеното море достига до отвъд Гадес
и там се съединява [с голямото море].
Защо обаче Бог е нарекъл водосборищата морета? Не затова ли, че водите се стекли на едно място, а и водосборищата, т. е.
заливите и провлаците, които са получили различна форма на [различни] места по земята, [и] тях Бог е нарекъл море: Северно
море, Южно море, Източно море и Западно море. И всяка от тези дълбочини има свое име: Черно море и Пропонтида,
Хелеспонт, Егейско море и Йонийско [море, други пък са Сардинското, Сицилийското и Етруското [море]. Съществуват и много
имена на морета, които сега не е необходимо да споменавам. Затова Бог нарече водосборищата морета. До тези разсъждения
по необходимост ни изведе редът на мислите. [Но нека отново] се върнем към първия [разговор].
„И рече Бог: да се събере водата на едно място и да се яви суша.” Той не рече: „да се яви земя,” за да не я покаже неустроена,
кална и смесена с вода, неполучила още своя образ и сила. [И] за да не се приписва цялата заслуга на слънцето, че то е
изсушило земята, затова устройването и изсушаването на земята станало по заповед на твореца преди появата на [самото]
слънце. Забележи какво е писано: че не само водата, която е била излишна, се е оттеглила от земята, но и тази, която е била
123
смесена с нея в нейните недра, е излязла послушно по заповед Господня. „И стана така.” Това е достатъчно, за да стане ясно,
че гласът на твореца се е превърнал в дело.
И нарече Бог сушата земя, а на водосборнщата даде [името] морета. Защо е казано: „да се събере водата на едно място и да
се яви суша”, а не е писано:,, да се появи земята.” И [защо] пак тук е казано: „да се яви суша.” „И нарече Бог сушата земя.” Не
затова ли, че сухотата е свойство, т. е. белег на природата на носителя [на това свойство, на земята], а земя е име на
материалната ѝ природа. Както мисленето е свойство на човека и когато се каже „човек”, с това име се означава живо
[същество], на което принадлежи това свойство, така и сухотата е едно особено свойство на земята. Следователно [това нещо],
на което принадлежи сухотата като свойство, се нарича земя, така както [съществото], на което е присъщо цвиленето, се нарича
кон.
Това е така не само при земята. И всяка от останалите стихии притежава отделно качество, чрез което се различава от другите,
и каквото [качество] притежава всяка, по него се тя и познава. Например студенината е качество присъщо на водата, влагата —
на въздуха, топлината — на огъня. Но като качество [или свойства] на основните стихии, в съставните тела, както бе посочено,
те са видими само за мисълта. Тези пък, които са вградени в тела и са обект на сетивата, имат смесени качества. Никое от
видимите и осезаемите неща не притежава само едно качество. Земята [например] е суха и студена, въздухът пък е топъл и
влажен, а огънят — топъл и сух. Поради застъпването на тези качества идва силата и склонността към смесването на [стихиите]
една с друга. Всяка стихия се смесва със съседната, като се съединяват сродните качества поради общата [им] близост.
Сухата и студена природа на земята се смесва с водата, която е сродна на нея поради студенината, и така посредством водата
тя се свързва и с въздуха. Защото [намиращата се] между тях вода сякаш като с ръце се държи за двете крайни качества —
чрез студенината за земята, а чрез влагата — за въздуха. Въздухът пък [от своя страна] чрез своето посредничество
умиротворява воюващите помежду си естество на водата и [естество] на огъня. При това въздухът се преплита с водата чрез
мокротата, а с огъня — чрез
124
топлината. Огънят, който по природа е топъл и сух, чрез топлината се свързва с въздуха, а чрез сухотата отново се връща към
земята. И така се оформя един кръг, подобен на хоро, в който всички стихии си взаимодействуват и са приплетени една с друга.
Всичко това казах, понеже искам да изясня причината поради която Бог е нарекъл сушата земя, а не земята суша. Защото
сухотата не се е появила след земята, а още от самото начало той я оформя в нейната същност. А това, у което е получило
битие [от същността], то по природа е по-старо и по-достойно от това, което се е появило по-късно. [Затова] сполучливо
белезите на земята [са взети] от нейните най-стари [свойства].
„И видя Бог, че [това] е добро.” Тези думи не показват, че видът на морето е бил прекрасен за божията същност, [защото]
творецът не гледа красотата с телесни очи, но наблюдава станалото със своята неизказана премъдрост. Приятна е гледката на
бляскавата [повърхност] на морето, когато то е напълно спокойно; приятно е [също], когато неговите плещи се къдрят от тихия
полъх [на вятъра] и сякаш с пурпурни вълни се приближава игриво към [своята] съседка, земята, и като че прегръщайки я с нежни
ръце, я целува. Не трябва да се смята, че казаното в Писание то „морето бе приятно и добро” се отнася за Бога, защото тази
красота е предназначена за човека. Източник на влага, който освежава цялата земя, е морската вода, която, протичайки през
невидимите канали [под земята], се появява навън при пещерите и дупките, от които места посредством техните лъкатушни
пътища и своеобразни изходи морето се задържа да не се изкачва нагоре. Тласкана отзад от вятъра, [водата навлиза] в [тези]
лъкатушни канали и изтласквана, изтича [отново] навън, като руши [всичко], било то земя или камък, и поради прецеждането си
[през земните пластове] загубва горчивината си и става сладка.
Тази вода става и топла, когато, тласкана от същата причина, навлиза в тези изходи. Приемайки свойството на рудните
[пластове], се загрява и става топла, често пъти [дори] вряща, както [това може] да се види на много места по островите и
покрай морското крайбрежие.
Топли води, които извират от земята, има и надалеч от морето, близо до тях извират и студени реки. Това е така, за да може чрез
това малкото да се види и голямото.
125
Защо казах сега това? Не е ли, за да разберем, че цялата земя има много цепнатини и че водата, откакто е създадено морето,
тече под земята по невидими пътища? Следователно морето е добро за Бога, защото съществува влага, която извира из
дълбините; добро е, защото то приема всички реки и въпреки това остава в своите граници и не излиза от тях; добро е, защото то
е начало и извор на въздушната влага. Когато е огряно от слънчевите лъчи, тогава те като че извличат от него [във вид] на пара
и мъгла фини водни частици. Тази влага, издиганата на голяма височина, се охлажда, понеже отразените [от земята слънчеви]
лъчи, издигнати нависоко, не топлят. Освен това тя изстива още повече и от сянката на облаците, превръща се на дъжд и пада
[отново] на земята. И това е известно на всички, тъй като, когато се подкладе котел, пълен с вода, и се вари дълго, той поради
изпарението ще се опразни. Същото [явление] може да се наблюдава и при морската вода, когато моряците я възварят и над
парата държат гъба и след това здраво изстискат гъбата, те получават вода и [могат] да я пият, защото] е станала сладка
поради изпарението.
Морето и поради друга причина е добро за Бога, а именно че то опасва островите, придава им красота и чрез своето
съществуване ги брани; то свързва [също] и отдалечените [една от друга] земи и безпрепятствено пренася гребците, т. е.
плаващите по него], и ги свързва с всички страни. От мореплавателите ние узнаваме това, което не знаем за тези земи. На
търговците то носи богатство и ако някой се нуждае от нещо, чрез [морето] това се решава лесно, като чрез него се изнася това,
което едни имат в излишък и изобилие, и се внася онова, което други нямат.
Мога ли аз наистина да обхвана цялата полза от морето или да я обясня така, както божието око познава неговата доброта? „И
рече Бог: да произведе земята злак трева, що дава семе по свой род, и плодно дърво, което дава плод според рода си, чието
семе си е в него.” С право сякаш земята си отдъхнала, след като от нея бил смъкнат товарът на водата. [Бог] ѝ заповядал да
произведе първо трева, а после дърво, което явление и сега можем да наблюдаваме. [Защото] този глас и тази първа заповед
се превърнали сякаш в закон и норма за природата. И този закон [е останал] на земята, като ѝ дава пло-
126
дотворна сила за вечни времена. „Земята да произведе.”
Първото при съществуването на кълнящите [растения] е поникването. След като [малките кълнове] изкарат над земята, се
появява тревата. После растението пораства, изкласява, заякват коленцата на [стъблото му] и като стигне до зрелост, образува
семка и пожълтява.
„Да произрасте земята злак трева.” Земята от само себе си трябва да предизвика [това] израстване, без да се нуждае от
някаква помощ. Понеже някои смятат, че слънцето било причина за съществуването на всичко, което израства от земята, като с
привлекателната сила на топлината си ги извличало из нейните недра, затова покривката на земята е по-стара от слънцето, та
прелъстителите да не смятат, че слънцето е създало живота и да престанат да му се кланят. [Но ако се убедят],че всичко на
земята е създадено преди него, [т. е. преди слънцето], то и безмерното им преклонение пред него ще отслабне, като си
помислят, че то се е проявило след тревите и зеленината.
[Някои ще кажат]: защо храната на тревопасните бе приготвена толкова рано, а пък нашият живот не е бил [ни най-малко]
подсигурен. Не е ли затова, че което е било приготвено за храна на конете и говедата, то и за тебе е богатство и ти доставя
всякакви наслади. Защото, който храни твоя добитък, той се грижи и за твоя живот, Нима появата на семената е нещо лошо, а не
грижа за твоя живот? [Защото] много от билките и тревите служат за храна на човека.
Той каза: „да произведе земята злак трева, що дава семе според рода си”. Макар и някои видове треви да са предназначени за
животните, то, което за тях е полезно, и нас ни ползува, следователно семената са създадени и за нас. Но някой ще каже: как
става така, че всичко, което израства от земята, има семе. Ние и сега виждаме, че нито тръстиката, нито троскотът, нито
ментата, нито чесънът, както и много други растения не притежават семе. На това ние отговаряме, като казваме, че на много от
това, което израства от земята, семенната сила е в корените, които са в земята. [Така например] тръстиката след едногодишен
растеж образува под земята в корените си нещо, подобно на луковица, която през пролетта кълни вместо семе. Същото става и
с много други видове [растения]. Това, което израства от земята, крие в корените си
127
своя зародиш. Ще рече, че е най-правилно да се каже, че всяко растение притежава или семе, или семенна сила. Такъв е
смисълът на [израза] „и по свой род”. Затова издънката на тръстиката не ражда маслина, а от тръстиката се ражда пак тръстика
и всяко семе създава [плод] според рода си. И така, което отначало е получило битие, произраствайки [по божия заповед] от
земята, то и досега продължава да се ражда, като всяко от тях запазва своя род.
„Да произведе земята.” Размисли, и ще видиш тю какъв начин от тази малка дума и от тази кратка заповед, изсъхналата и
безсеменна земя народи толкова бързо и се изпълни [с растения], сякаш е отхвърлила някаква печал и траурна покривка и
засияла [в багри] и накичена, се развеселила в своята украса. И произраснали безброй растения. Бих искал чудото на това
творение да се утвърди в тебе, така че, където и да се намираш или случайно да си се надвесил над някое растение, в паметта
ти да се появи ясно [образът] на твореца. Когато видиш цвета на тревата, помисли преди всичко за човешката природа и си
спомни сравнението, което великият Исайя прави, като казва: „всяка плът е като трева и цялата слава на човека е като полски
цвят”. Той има пред вид краткотрайността на човешкия живот и намеква за преходността на радостите и веселията. Днес ти си в
своята телесна младост и си преситен от удоволствия, лицето ти е светло, цъфтящо от младост и кипящо от сила, а утре ти
същият ще бъдеш унил и грохнал или посърнал от годините, или сломен от болест. Ето например тук [човек], известен с
богатството си и твърде почитан, и много ласкатели около него го възхваляват, [има] и мкого роднини и [дори] е заобиколен от
цели тълпи, едни от които му приготвят храна, а други са му полезни с други [неща], поради което пък мнозина са тези, които му
завиждат. Прибави към това богатство още и голяма сила, т. е. висок сан, даден му от владетеля, било Еоеначалник, било
някаква друга служба — съдия или жезълник, които, [движейки се] от двете страни на [владетеля], всяват голям страх у
поданиците. [Прибави още] и телесните наказания и прогонванията, от които страхът на поданиците става непоносим. И тъй
какво ще стане след това? Няма ли да настъпи лош ден, в който да пламне треска поради възпаление на дробовете или на
ребрената
128
ципа, или да избухне черна чума и да се разрази като гръм и за миг да го повали, без дори да успее да си отвори устата.
Всичките тези игри, т.е. този живот и удоволствия, ще бъдат отнесени като от силна вода и славата [на този] ще остане, като че ли
е била сън.
Верни са думите на пророка, който използува притчата за цвета, за да покаже преходността на човешката слава. „Земята да
произрасте злак трева, която дава семе според своя род и подобие.” За първоначалния ред свидетелствува и сега законът на
произрастващите. Поникването предхожда [появата] на всяка трева и на всеки злак. Ако нещо покълне от корена и се насочи
нагоре, като [например] троскотът или тръстиката, необходимо е [първо] тези кълнове да израснат и да се покажат навън. Ако ли
пък [това растение] е от семе, то трябва най-напред да покълне, а след това да стане тревен стрък, който, превръщайки се в
стъбло, се раззеленява и когато то надебелее и укрепне, [да даде] плод и накрая да изсъхне. „Земята да произрасте трева злак.”
Когато семето падне на земята, при благоприятна влага и топлина то се размеква и започва да никне, залавя се за земята и
изсмуква от нея необходимата му влага. Проникващата в семето влага, която внася в него фини земни частици, разширява
порите и го кара да набъбва. Така че то надолу пуска корени, а нагоре израства с толкова стъбла, колкото корени има отдолу. И
понеже влагата се изтегля чрез корените и така растението получава постоянно топлина, при получаването на топлината се
извлича от земята и необходимата за [растежа му] храна. Тя се разпределя в стъблото и в корените, и в люспите на пшеницата, в
зърната и в осилите. Така всяко от растенията, като се развива постепенно, достига до определената му височина [независимо]
дали то принадлежи към житните или към бобовите, или към зеленчуковите [растения]. Ако ти се опиташ да проумееш изкусността
на това творение, то едно растение и една трева са достатъчни да насочат твоя ум към размисъл, [и ще разбереш] защо
пшениченото стъбло е опасано с коленца, за да може като с някакви вериги да поддържа тежестта на класовете, когато
те,изпълнени с плод, се накланят към земята. Затова по-голямата част [от стъблото] на овеса е кухо [т. е. без коленца], понеже
класът му не е толкова тежък. А пшеницата по природа е пристегната с гъсто разположени коленца, а зърната й
129
са обвити в люспи, за да не бъдат лесно намирани от хранещите се със зърна птици. Освен това зърната са заобиколени с осили
като с копия за предпазване от дребни животинки, които могат да им навредят. Какво да кажа и какво да премълча? Сред
богатите съкровища на това творение е невъзможно да се посочи най-прекрасното, но не може да се понася и празнината на
изпуснатото.
„Да произрасте земята трева за храна.” И израснало заедно с годното за ядене и отровното, с пшеницата — и бучинишът, с
останалите годни за храна [растения] — и кукурякът, и аконитонът, и мандрагората , и макът. Та какво прочее, трябва ли да
престанем да славим и хвалим Бога, който е създал това, което ни е необходимо, като го укоряваме и осъждаме за тези неща,
които са вредни за нашия живот? А при това не си и помисляме, че творецът не е създал всичко за нашия стомах. Нашата храна
се различава от всичко останало и е позната на всички, [защото] всичко, което съществува, има своето предназначение в
творението. Или ти [смяташ], че волът не биваше да съществува, щом неговата кръв е вредна за тебе, или пък да е създаден
без кръв, [макар] неговата сила да е [толкова] необходима на нашия живот. Ти имаш достатъчно ум, за да се пазиш от всичко
вредно. Защото и овцете, и козите познават и избягват тревата, която е вредна [за тях], като това долавят само и единствено
чрез сетивата. Ти, който притежаваш разум и умееш да използуваш целебното изкуство [и имаш възможност] да познаваш опита
на [твоите] предшественици, кажи ми, на тебе ли ще ти бъде трудно да избягваш вредното? Нищо от това, което съществува, не е
създадено напразно. То или служи за храна на добитъка, или пък е създадено за лек на самите нас, за помощ против някаква
болест. Скворците ядат бучиниш, но поради тяхното телесно устройство [неговата] отрова не им вреди. Това е, защото при тях
водещите към сърцето канали са [съвсем] тесни и те отделят погълнатото, преди съдържащата се в него отрова да ги погуби.
Кукурякът пък [служи] за храна на пъдпъдъците, а [нагласата на] техния организъм е такава, че неговата отрова не им причинява
вреда. Тези [растения] понякога са полезни и за нас. От мандрагората лекарите ни приготвят лекарство за сън. Чрез опиума се
успокояват и смекчават силни болки. Други пък чрез бучиниша обуздават и усмиряват силни страсти
130
и желания, а с кукуряка се премахват продължителни страдания. Следователно, което ти смяташ, че заслужава упрек у твореца,
то по-скоро е причина за прослава иа твореца.
„Да произведе земята трева злак, що дава семе според рода си.” Защо прочее е казано земята да произведе трева злак, [която
дава семе по свой род и подобие] , когато ние често пъти сеем здрави пшеничени [зърна], а жънем повредени и [почернели] като
мастило. Но това не е преминаване към друг вид, а някаква болест или недъг на семето, защото то не се превръща в друго
семе, а е почерняло поради измръзване [и] затова така се променя по вид и вкус. И все пак се вярва, че ако някой го посее на
добра почва и има благоприятни дъждове, то пак ще се превърне в здраво зърно. Така че ти не ще намериш при растенията
нищо, което да не е станало по заповед на твореца. А което расте сред пшеницата, [като] къклица или други плевели, както и
Писанието ги нарича зизàниа — плевел, това не се появява чрез израждане на пшеницата, а е съвсем отделно и различно по
род. То е символ на онези, които изопачават Господнето учение и не изучават неговите правилни и истинни думи, а, покварени от
гибелни учения, са се смесили със здравото тяло на църквата, за да могат, незабелязани от никого, да причиняват вреда на
простодушните. Господ, говорейки за усъвършенствуването на тези, които вярват в него, използува притчата за израстването на
семето, като казва: „както кога човек хвърли семе в земята и спи и става нощем и денем, и как пониква и расте семето, той не
знае”. Земята от само себе си принася плод — първо стъблото, после класа и накрая пълните пшеници в класа.
„Да произведе земята трева злак.” И тозчас, като искаше да изпълни повелята на твореца, земята, започвайки с никненето,
премина през всички форми на развитие и доведе растенията скоро до съвършенство. Поляните се покрили гъсто с обилна
трева, необятните [площи на] нивите били изпълнени с добри дела и те приличали на разлюляна от вълните морска шир — така
подобно на гонещи се вълни се люшкали класовете на нивите. Цялата зеленина, целият род на тревите и билките и [всичко],
което принадлежи към семейството на растенията и зеленчуците, всичко това в изобилие се появило над земята. Не може
да се говори за никакви грешки, които се дъл-
131
жат на ратайска неопитност, нито да се обяснят с лошо време, нито с някакви други причини, които могат да причинят щети, нито
е съществувала [онази] присъда, която би могла да бъде пречка за щедростта на земята. [Всичко това] е съществувало
преди грехопадението, поради което бяхме осъдени да ядем хляба си с пот на лицето.
Той каза: и плодно дърво, което дава плод на земята, чието семе си е в него, според своя род и подобие. След тази
заповед всички хълмове се покрили с гъста [зеленина] и всички дървета се устремили нагоре и израснали нависоко: елите и
смърчовете, боровете и кипарисите, тисовото дърво, каваците и тополите и всички дървета се покрили с листа и се
раззеленили. Розите, миртите и дафиновото дърво [и всичко], което преди това не е съществувало, тозчас изкарало из земята и
започнало да съществува — всяко [растение] със своите характерни свойства, притежаващо отличителни белези, чрез които то
се отделя от другите видове. И така всяко [от тях] се разпознава по своите [характерни] признаци. Но тогава цветовете на
розата били [без] тръни, по-късно пък към красотата на това цвете били прибавени тръните, та, като се наслаждаваме на
красотата му, към [тази радост] да се прибави и болката, която да ни напомня за греха, поради който земята бе осъдена да ни
ражда тръни и бодили. На [земята] бе заповядано да произведе плодно дърво, [което да дава] плод и чието семе си е в
него. Но ние виждаме, че много дървета [не раждат] нито плод, нито семе. Какво прочее да кажем [за това]? Не това ли,
което е по-достойно по природа, бива по-напред споменато? Само ако внимателно погледнеш, ще ти стане ясно, че [всичко] има
или семе, или вместо семе има някаква равна на семе сила. Би могло да се смята, че върбите, брястовете, бялата и черната
топола не дават плод. Но ако някой се вгледа внимателно, ще установи, че всяко от тези [дървета] има семе. Зрънцето, което се
намира под листата, то съдържа семенната сила. Което като вейка се посажда, то това, [т. е. самото посаждане], му е вместо
корен, [защото] тази вейка притежава силата на корена. Затова градинарите чрез отчекване [на клонки] размножават тези
видове.
Както вече казахме, на първо място [бяха споменати] плодните дървета, които поддържат нашия живот и които
132
поради изобилието ек изхранват човешкия род. Лозите раждат грозде, [от което става] вино и което весели сърцето на човека.
Маслиненото дърво дава плод и с маслото си може да успокои лицето. Колко много е това, което за миг е произвела
природата! Коренът на лозата, пръчките, които израстват около чокана нависоко, издигайки се далеч от земята, летораслите,
мустачките, яго-ридата и гроздовете. Достатъчна ще ти бъде и лозата, [защото], като я разгледаш добре, тя по естествен път ще
те насочи към това. Ти ще си спомниш образа, който Господ използува в притчата, казвайки сам: „аз съм истинската лоза”, а
своя отец той сравнява със земеделец, а всеки един от нас, които чрез вярата сме сраснати с църквата, той нарече пръчки и ни
подсеща да принасяме много плодове, за да не ни намери за ненужни и да трябва да ни предаде на огън. Навсякъде той
непрекъснато сравнява човешката душа с лозата. За това той говори и в Евангелието, и чрез пророците. Който иска, [може] да
намери тези места, ако ги потърси.
Ние ще се върнем [отново на въпроса], колко видове растения са се появили тогава, било, които дават плод, било, които се
използуват за направата [на нещо], на кораби на ладии, а други се използуват за горене и топлене. Всяко дърво притежава
различно свойство и трудно може да се разбере каква е разликата между различните видове. Едни от тях имат дълбоки корени,
а на други те са на повърхността; едни от тях растат право [нагоре] и имат едно стъбло, а други са ниско до земята и веднага от
корена изпускат много и различни стъбла. На което дърво стъблото е високо и издигнато много над земята, на него и корените
му се спускат надълбоко.
Колко пък са различни и корите [на дърветата]. Едни от корите са гладки, други — грапави, а трети са набраздени и напукани.
Някои от тях, [т. е. от корите], имат само един пласт, а други са с два и три пласта. Удивително е това, което [може] да се открие и
при човешката младост и старост — подобно нещо се наблюдава и при растенията. Кората на младото и здраво растение е
изпъната и гладка, а когато то застарее, тя като че се набръчква и загрубява. Когато [младото дърво] бъде отсечено, то отново
изкарва филизи, но ако се отсече старо, то не покарва отново и за него отсичането означава смърт. Аз съм наблюдавал как
земеделците, полагайки грижи, могат да из-
133
лекуват някои растения. Понеже нарът е кисел, а бадемът — горчив, когато [земеделците] пробият стъблото при корена и
вкарат в сърцевината насмолен боров клин, те превръщат киселината на едното и горчивината на другото в сладост. Затова не
бива никой, който се чувствува зле, да се отчайва, щом знае, че земеделците могат да променят и подобряват качествата на
растенията. Не ще ли може тогава стремежът на душата към доброто да преодолее и да излекува душевната болест? Много
различия съществуват при плодните дървета по начин на раждане на самия плод и те не могат да бъдат обяснени [накратко].
Защото не само между различните видове дървета съществува разлика в плода, но и при дърветата от един и същ вид
разликата е голяма. Според мнението на овощарите един е видът на мъжкия плод [т. е. плода на мъжкото дърво] и друг е на
женския [т. е. плода на женското дърво]. Те и за финиковото дърво имат различно мнение. . Едни смятат, [че то принадлежи] към
мъжкия пол, а други — към женския. Може да се види как онези [дървета], които се смята, че са от женски пол, отпускат клоните
си надолу и като че се стремят към мъжкия пол. Хората, които се грижат за [тези плодни] дървета, поставят в клоните им нещо,
подобно на семената на [дървото] от мъжки пол, което те наричат псинас, и така се удовлетворява желанието, клоните се
изправят отново и дървото си възвръща предишния вид. Същото се смята и за смокините. Някои посаждат диви смокини до
питомни и това, което при питомните се появи най-напред вместо цвят, него те вземат и го привързват към дивите и по този
начин ги заставят за започнат да раждат плод и да не го губят, нито той предварително да пада.
Защо ви дадох това сравнение с природата? Не затова ли, че много пъти [и ние] черпим сила за вършене на добри дела от
друговерците и от отклонилите се от правата вяра. Ако ти някога видиш езичник или еретик, който води чист живот и във всяко
нещо е прилежен, толкова повече трябва да се утвърдиш и да побързаш да станеш подобен на плодородната питомна смокиня,
като приемеш [от него] сила [така], както и питомната смокиня приема [сила] от дивата, и така дивата възпира падането на
смокините, понеже им дава повече храна. И кой може да обясни разнообразието на тези плодове, тяхната форма и как
изглеждат, какви са техните вкусови и [други] свойства
134
и кое за какво служи. Как един плод узрява на слънцето и е без покрив, а друг е покрит с люспи. Трети пък е мек, но е скрит като
че под покрив от дебели листа, като [например] смокинята. [Дървото], чийто плод е скрит, обвит в черупка, има по-леки и
по-редки листа, какъвто е орехът. Смокините, понеже са слаби и меки, се нуждаят от по-силна защита. А за ореха, който има
дебела покривка, дебелата сянка би била вредна [за него].
Колко [мъдро] е оформен листът на лозата! Той затова е така нацепен, за да бъдат гроздовете мити от дъждовете, а, от друга
страна — слънчевите лъчи да могат лесно да проникват до тях. Нищо не се е появило от само себе си, нищо не е без причина.
Всичко проповядва неизследваемата премъдрост [на твореца]. Чия мисъл може да прозре [всичко] това? Как човешкият ум
наистина може да изследва всичко това, както и да разбере свойствата на всяко нещо, чрез които то се различава от другото,
да разграничи ясно скритите причини и да ги обясни докрай? Една и съща вода, всмукана чрез корените, по един начин храни
самите корени, по друг — кората на стъблото, по трети — самото дърво и пак по различен — сърцевината. Същата водна влага
отива в листата и филизите и се разпределя по клоните и спомага за растенето на плодовете и за образуването на клей на
същото това дърво. Ничия мисъл не е в състояние да проумее това. По един начин се появява клей на мастиковото
[дърво], който наричат сълза, по друг — сълзенето на балсамовия [храст], който е подобен на вода, и друг вид има
сълзенето на нартиковите [храсти] в Египет и Либия. Някои смятат, че и кехлибарът [някога] е бил дървесен сок, но като се
сгъстил, се превърнал в камък. Това мнение се потвърждава от малките клечици в кехлибара и дребните животинки, които,
докато течната сълза е била мека, са кацнали върху нея и потъвайки, са се вкаменили — те и сега могат да се различат.
Накратко казано, който не познава добре качествата на всички тези сокове, той не може да проумее как става това. Как от една
и съща влага лозата ражда вино, а маслиненото дърво — масло? Но не само това е чудно! Как веднъж влагата се превръща в
сладък и рядък сок, друг път пък е мазна и гъста. И многото различия в качествата на сладките плодове удивляват. Защото една
е сладостта на гроздето, друга е на ябълките, една е на смокините и друга — на фур-
135
мите. Аз ще ти кажа да помислиш добре и върху следното: как една и съща вода, приятна [на вкус], се променя, като в едни
дървета става по-сладка, друг път при други дървета става кисела, а когато е в пелина или в скамонията става [твърде]
горчива? Как тя [т. е. водата] в желъдите и дренките става тръпчива и остра, а в теревинта и ореха — мека, приятна и
маслена?
Но трябва ли да говорим повече за далечни неща, когато и в самата смокиня водата приема противоположни качества. Нейният
сок е горчив, а в самия плод [водата] е сладка. Същото е и при лозовите пръчки — в летораслите на лозата тя е кисела, а в
самите гроздове е сладка. А колко различен и по цвят е всеки плод. В цветовете може да се види, че една и съща вода веднъж
е червена, друг път — багрена, веднъж — синя, друг път — зелена или жълта, или бяла, но още по-голямо [разнообразие],
отколкото при цветовете има при миризмите. Но аз виждам, че моите мисли са ненаситни и че идеите ми все повече се
разпростират и стигат до безграничност. Ще рече, че ако аз не възпирам и не обуздавам боязливо моите размишления върху
това творение, то не би ми стигнал и [цял] ден да ви разкривам [с моите] бедни [слова] великата премъдрост [на твореца].
„Да произведе земята плодно дърво, което да дава плод на земята.” И веднага планинските върхове обраснали с дървета,
появили се китни овощни градини, бреговете на реките били украсени с буйна растителност. Едните били предназначени за
трапезата на човека, другите пък — и листата, и плодовете, за храна на животните. Трети пък ни бяха дадени като целебно
[средство било под формата] на сок или клей, било на съчица, на кора или плод. Казано накратко, всичко, каквото [човекът от
старо време] установи от опит и събирайки в отделните случаи онова, което му е било от полза, всичко това проницателната и
остра промисъл на твореца е прозряла от самото начало и извела в битие. Когато ти видиш посадените питомни дървета или
дивите, които растат край водите или по полето, или цъфтящите или нецъфтящите и като чрез това малкото познаеш и великото,
твоето удивление непрекъснато ще расте и любовта ти към твоя творец ще се множи. Опитай се да разбереш как той е
създал вечно зелените [дървета]; едни [от тях] сменят листата си ежегодно, а други запазват листата си винаги. И маслината,
136
и смърчовете си сменят листата, макар и съвсем незабелязано. Така че някой може да си помисли, че те никога не се
оголват. Палмата пък не си мени никога листата — от поникването си, та до края тя запазва едни и същи листа.
Обърни внимание и на това, че мириката може да расте и покрай вода, но е разпространена и сред тези, които растат на
полето. Затова пророк Йеремия сравнява онези, които имат двуличен и коварен нрав, с това дърво.
„Да произведе земята.” Тази кратка заповед за миг стана велика природа, създавайки безброй много растителни [видове].
Тази заповед по същия начин [действува] и сега на земята и я заставя всяка година да отдава силите, които има, на семената,
на тревите и на дърветата. Затова нека ние всички да се потрудим и да се изпълним с плодовете на добрите дела, та, посадени
в храма Господен, да разцъфтим в двора на нашия Господ, в Христа Иисуса нашия Господ, нему слава, сила и чест с
безначалния му Отец и с пресветия Дух во веки — Амин.