неделя, 20 юли 2008 г.

Шестоднев - Слово за Четвъртия Ден

ШЕСТОДНЕВ
Йоан Екзарх

СЛОВО ЗА ЧЕТВЪРТИЯ ДЕН


След като според силите си изяснихме великите и чудни дела, [които Бог е създал] през третия ден, като възхваляваме светата и преславна Троица и като се молим и просим разум от нея, от която идва всяка милост и всеки съвършен дар, пристъпваме [към изясняване] на делата, създадени през четвъртия ден. И като отваряме сега устата на нашия разум и тяло, нека тя ни изпълни с благодатния дар и да ни научи как и какво трябва да кажем, за да разкрием смисъла на разказа на премъдрия Мойсей.

Нека сега се постараем да разберем какво великият Мойсей е искал да каже с думите: „И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, за да осветяват земята и да владеят деня и нощта и да разделят светлината и тъмнината.” През четвъртия ден получиха битие тези две светила [ — слънцето и луната]. От това ти трябва да разбереш, че всичко, което е поникнало от земята, се е появило преди слънцето и месеца. [Затова] ти не бива да смяташ, че причина за появата на всичко са слънцето и месецът, тъй като някои несмислени по-рано са вярвали, че е така. Ти не трябва да приемаш, че тези [два] кръга са причина за [появата] на светлината; те са само съдове и подходящи форми на светлината. Защото по своя род светлината бе създадена по-рано. Когато Бог сътвори небето и земята, веднага след това той каза: „да бъде светлина”. Явно е, че светлината, която бе светила през първите три дни, е била проста и несредоточена. Тя се простирала навсякъде и пак по божия заповед се събрала, както само той единствен знае в действителност [как да извърши това]. Но като

138


не може да проумее това, никой да не пита, казвайки: как и къде е изчезнала [светлината], след като била събрана [в едно тяло]. Също така не е редно да питаме и да казваме: по какъв начин Бог е сътворил небето и земята, които преди не са съществували и двете, какво са били те, преди да се появят. Голяма грешка и глупост би било да се пита по какъв начин [те са се появили] и да се иска да се проумеят с човешки мисли неизследваемите божии мисли, които никой не може да достигне. Също така погрешна и неразумна е постъпката на човек, който [иска] да проучи сиянието на първосъздадената светлина и как е била създадена тя от твореца. На разумния човек подобава да се придържа към следното: да вярва и да утвърждава всичко, което казва св. Писание. И освен това нищо да не изследва, нито да гадае [или да се мъчи] да проумява, като иска да открие и постигне нещо повече от това, което [му е дадено]. Когато нещо не можем да си обясним с думи, тогава ни се дава да разберем, че има естество, което ние [не можем] да проумеем, и че то е създало всичко съществуващо. [От една страна], ние трябва да разберем природата на съществуващото, а, от друга — да не я разберем. Ако ние можем да схванем и да разберем природата на който и да е предмет, понеже [това], в което сме вярвали, сме открили [с възможностите] на човешката мисъл, поради това трябва да бъдем още по-твърди във вярата. От това пък, което не проумяваме и не знаем, от него трябва да разберем, че съществува разлика, по-точно казано, извънредно и несравнимо различие между божественото и човешкото, т. е. между твореца и сътвореното.

Той прочее рече: „да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята и да владеят над деня и нощта”. Сега той известява, че слънчевият и лунният кръг са създадени като тела. В тях творецът вложил светлинната същност на първосъздадената светлина, която е била проста и несредоточена и по-ранна от всички телесни създания. Тънки и прозрачни били двете кръгли тела на слънцето и на луната и подобни на небесното тяло, но казвам ти, че те са много по-тънки и прозрачни.

Същността на кое тяло прочее е имала първичната светлина, щом като се счита за тяло, както някои са мислили? Необходимо е да се разбере и повярва, че тя е безтелесна същност. Защото нейното битие не е познаваемо, т. е. то не [притежава], както другите тела, трите

139


измерения — дължина, ширина и дълбочина. Всички тела се познават по тези три измерения. Затова, което е неизмеримо, е безтелесно и по-висше от телесната същност и нещо съвсем различно [от нея]. Както може да се каже и обратното: където се очертават тези измерения, е явно, че е налице тяло, а не [нещо] безтелесно. Тъй като виждаме, че качествата не съществуват сами за себе си, нито те са без тяло, като например сладостта, горчивината или топлината, студенината или белотата, чернотата, мекотата или твърдостта или други подобни, затова ние казваме, че и светлината не може да съществува от само себе си.

Не трябва да се вярва, че когато е било образувано всичко, става дума за природата на първото вещество, че [тогава] са съществували, още от самото начало, и [отделните] материални същности, [защото] Бог, мъдрият творец на всички създания, после е придал на това първосъздадено [вещество] подобаващи форми. Така, както е било създадено всяко живо същество и [това], което е около него, [чийто вид и образ Бог бе създал преди началото на всичко и след това той е извел в битие тяхната материална същност], по същия начин [се е появила] и светлината, а след това и нейните телесни форми. [Първоначалната форма на слънцето, луната и звездите е светлината.] И както при онези живи [същества] материалните предпоставки бяха налице преди душата, живота и формата, но те самите бяха без душа, неживи и без форма, така е било и при тях, [при светлинните тела], видът и формата са съществували преди телесната им същност. Но никой не може да изпадне в такава дързост, нито в [такова] безразсъдство и в [такова] безумие, за да каже, че за Бога е невъзможно да твори по този начин, и във всичко това да оспорва премъдрата и всемощна сила и воля на твореца. Едно естествено тяло, свързано с определен вид материя, не може да открие от какво е съставена същността на другите [тела]. За това не говори ли и блаженият Исайя: „ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: „той не ме е направил”?” И сградата на строителя: „ти не си ме добре построил”. Но всичко съществуващо трябва да си представяме като наистина съществуващо. И своето съществуване, същност и устройство то е получило така, както е пожелал и намерил за добре този, който е извел от небитие всичко съществуващо, премъдрият във всичко

140


Бог. Нека прочее замлъкнат онези, които примесват празни и незначителни доводи и възражения с истинната вяра и познание, като казват, че първичната светлина е била тяло и че тя била вложена в [двете] големи светила и във всички звезди.

Не може едно тяло да бъде в друго тяло. Не защото за Бога е невъзможно да стори това, а защото така е според естествения закон. Тези, които изследват естествените неща, са свикнали да се противопоставят с враждебни мисли на истината. Ако би било така, т. е. светлирата да бъде вложена в [двете] светещи тела, то това е безпредметно. Но тъй като нейната природа е била безтелесна, затова Бог е създал облите и кръгли [тела] на големите светила материално съществуващи, казвайки: „да бъдат светила на небесната твърд и да светят на земята”. Тогава той вложил в [тези] материални кръгове на големите светила и в звездите простата по същност и безтелесна първосъздадена светлина. И така чрез свързването и съединяването на двете, [т. е. на светлината с материалните ѝ носители] и досега тя свети върху земята и отделя деня от нощта. Но тя не [ги разделя], както отначало, когато в резултат на всемогъщата божия заповед светлината се събирала и разпръсквала по определен ред, защото слънцето преминава в подземната половина на небето и се връща към източните граници [на земята] и отново, като се издига над земята, се спуска на Запад. Такова кръгово обхождане на голямото небесно тяло от Изток на Запад, което сме свикнали да наричаме постоянно орбита, имат не само всички останали звезди, които се движат и надпреварват заедно с него по определения им небесен кръг, но и тези, които се наричат планети, т. е. плаващи, тъй като те не се движат в права посока, но сякаш са се заблудили и се движат от Запад към Изток. Те не са отклонявани от слънцето, а то чрез своя кръговрат ги води към източната и западната граница [на земята]. И това то прави според божията заповед и неговата неизследваема премъдрост, т. е. според разума [на този], който е създал всичко и му е дал закон и наименование, пази го и го снабдява [с всичко необходимо].

Знае се, че който господствува над деня и над нощта, той нарича светилата с тези думи според честта, която е определена на всяко едно да осветява [определено] време земята. На тях е дадена [власт] като на господар и май-

141


стор. И властта на всяко едно е отделена от тази на другото и никое от тях не преминава границата, която е определена от волята на твореца, но едно друго [доброволно] си отстъпват, макар и денят посредством сиянието и изчезването на първосъздадената светлина да е създаден по-напред и сега слънцето, което създава деня и нощта, съдържа в себе си немалко от тази същата светлина.

Когато [слънцето] излезе изпод подземната половина на небето и стигне източните граници [на земята] и там със своята светлина разпръсне веднага тъмнината, която е сянка на самата земя, и освети подобно на сияние целия свят, то това състояние на въздуха се нарича ден и той наистина е резултат от засияването на слънчевата светлина. Така, когато то пресече надземната небесна половина, както му е отредено, стигне до нейния край и по божия заповед завърши своята работа, тогава отново подобно на послушен раб, който не престъпва заповедите [на своя господар], доброволно се отказва от своята воля и слава и предоставя старшинството на по-малкия си брат, като се скрива само в невидимите и безславни места (и остава там], докато луната свърши определеното ѝ време. И то отново се появява, като да би казал някой, на определения за него път и там като че отново се облича в достойната за княза дреха. И влиза в палата, завладява целия свят, поема [отново] своята власт и заедно със своя брат, със светилото, което е по-малко от него, поддържа равномерността на годишните времена. Така че [може] да се наблюдава как едно и също [светило] създава и двете, а именно деня и нощта, но не като княз и владетел над двете, а само и единствено над деня, а над нощта господствува луната, светилото, което според решението на премъдрия владетел и всемогъщ творец е по-малко. Това още повече изобличава скверните и неразумни манихеи, които смятат, че слънцето е само-властно. Това изобличава още и онези, които приемат, че [цялото] това творение е възникнало само от себе си. То оборва в еднаква степен и едното, и другото мнение, а също така и [схващането], че честта и славата на по-голямото светило са равностойни на тези на по-малкото и на [тези] на звездите. И в същото време [между тях съществува] взаимно подчинение и липса на славолюбие, а при по-малките — отстъпване и правене на място. Но никое от тях не е самовластно, а, обратното — то е под

142


власт, на която подлежи, подчинява се, и така, послушно на заповедта на законодателя и разпоредителя, губи от своята слава. Често, би могло да се каже постоянно, [всяко едно от светилата] трябва да отстъпва, да се скрива и да се променя.

Велики нарича той двете светила, но не сравнени едно с друго или пък със звездите, а затова, че са били създадени велики. Не мислете следователно, че щом са видими за нашите очи, те ще могат да бъдат обхванати и описани. Затова и не смятайте, че са малки по размер. Някои, които задълбочено са изучавали астрономия, казват, че слънцето е многократно по-голямо от самата земя, а земното кълбо е два пъти по-голямо от луната. Обиколката на земята е 252 хиляди стадии ; нейният диаметър е повече от 80 хиляди [стадии]. Следователно, като се следва този ред, става ясно, че обиколката на луната е повече от 125 хиляди стадии, а диаметърът й — повече от 40 хиляди. Други пък смятат, че диаметърът на слънцето е 50 хиляди. Макар и кръгът на двете светила за човешкия поглед да изглежда [голям] колкото лакът или стъпка, в действителност той е голям и [неговата светлина] е много полезна.

И така в началото Писанието казва съвем общо: „и създаде Бог двете големи светила”, а после, когато е било необходимо да ги раздели, той казва: „по-голямото светило [да управлява] деня, а по-малкото — нощта; той [създаде] и звездите”. Тук [Бог], като говори едновременно за малкото и голямото [светило], в същото време ги и разграничава, като подчертава това, което е по-голямо.

За величието на тези две светила достатъчно е говорил св. Василий, който твърде изкусно и премъдро е разкрил [тяхната] материална природа. Той смята, че никой не трябва да се мери по величие и слава с тези светещи тела, тъй като на никой човек [това] не е дадено.

Нека сега ние се върнем [отново] към започнатото обяснение. Той казва: „да бъдат знакове и за дни, и за години, и за времена”. Двете светила да бъдат знакове и при буря, и при спокойно време, при дъждове и при ветрове, т. е. за [застудяване] от севери за [затопляне] от юг и за такъв [вятър], който ще се задържи дълго или ще утихне скоро. За това съобщават и тези, които внимателно са наблюдавали слънцето, [именно, било че то е на изток или на запад, когато видят, че двете му половини] са

143


в такова положение [като че образуват две слънца, които едновременно сияят. Същото става и когато случайна появил се облак се сгъсти и се изпълни със светлина. И когато той стане червен от север,това означава], че оттам ще [духне вятър], а когато [се зачерви] от юг, [това означава], че ще се появи [вятър] от юг. Когато пък [облакът се зачерви] и от двете страни, а слънцето е по средата, това означава, че ще има много дъжд и силен вятър. За [всичко] това говори Господ, като казва: „когато вечер небето е червено, казвате, че ще има буря”. Защото, след като мъглата, която във вид на пара се издига от земята, потъмнее и закрие лъчите, на слънцето за погледа на чозека, то изглежда като разпалени въглища или, казано обикновено, като че слънцето е станало червено като кръв; тогава става ясно, че по тези места ще има буря и че там се е издигнала много влага във вид на пара. Но когато облаците разпрострат [своите] коси и започнат да святкат, се появява вятър и става студено. Същото [става] и когато [слънцето] като че задържа лъчите за себе си [при изгрев и при залез] или пък те са скрити от потъмнелите облаци. И тогава времето бива дъждовно и има буря. Същото е и обратното. Ако то, когато захожда, бъде чисто или червено, това означава, [че денят] ще бъде тих и ясен.

Луната също показва много и различни неща [на този], който наблюдава [внимателно] нейните фази. Когато тя в продължение на три дни бъде чиста и прозрачна, [т. е. ведра], това означава, че [времето] ще се задържи тихо. Но ако е прозрачна, но не е чиста, а е подобна на [разпален] огън, тя показва, че ще има бурен вятър. Ако пък двата края [на луната], когато тя има формата на сърп, са еднакви или северният ѝ рог е по-чист, то това означава, че ще има южен или западен вятър. Когато се помрачи цялата [лунна] светлина, [означава], че ще има дъжд. Също и когато двете й половини бъдат [помрачени, това означава], че въздухът ще бъде [неспокоен]. Когато луната е обкръжена сякаш с венец и [върху кея] като че се вижда [фигурата] на човек, това означава, че ще има бурен вятър. Когато [пък] се помрачи кръгът [около луната], тогава ще има продължителна и тежка буря. Накратко казано, претрупана и отвратителна прави речта този, който се опитва да обясни в подробност всичко, каквото [луната] предвещава. Тези неща са били открити от първите хора, които в резултат на продължителни наблюдения и изследвания на големите светила потвържда-

144


ват истината на Писанието, която е вложена в него. И сега има мнозина, които [само] от опит са придобили знания в тази област и ги съобщават [на други], въпреки че самите те не познават Писанието, не го познават дори ни най-малкото и за всичко това не са чели абсолютно нищо. Такъв е прочее смисълът на казаното: „да бъдат знакове”. И ние ги приемаме като такива. А това, което се отнася до дните, то може да се обясни по следния начин: Онзи израз, който обяснява по какъв начин двете [светила] господствуват и са начало на деня и на нощта, той казва по какъв начин слънцето е знак и създател и на двете, т. е. на деня и на нощта, макар то да не господствува над двете, а само над деня. Господството и началото над нощта то предава на луната, както това е било определено от заповедта на всемогъщия Бог. Ние виждаме как двете [светила], започвайки от този знак, [т. е. за разделяне на деня от нощта], се връщат отново на същото място и за колко дни и за какъв период от време двете големи светила извършват [своята обиколка на небесния кръг]. Всичко [това е] ясно за тези, които са запознати подробно с астрономическата наука. Ние никога не бихме използували това знание, [за да доказваме] църковното учение, ако не знаехме, че то е подходящо за разбиране [на понятията] времена и години, както за тях е говорил отначало творецът на всичко — Бог.

Това може да се разбере така: за 24 часа на денонощието слънцето преминава едната част на зодиака, а луната за също толкова часа преминава тринадесет поредни части. Това ние трябва да разбираме [така, а именно] че слънцето всеки месец преминава през един зодиак, а за цяла година, т. е. за дванадесет месеца, то преминава през целия кръг, който се нарича зодиак. Луната пък преминава през един зодиак за два дни, седем часа и двадесет минути. За 27 дни и една трета от един ден, т. е. за осем часа, така да се каже, всеки месец [луната] преминава през целия зодиачен кръг, [и то] явно в посока към идващите отзад зодиаци, а не към тези, които са напред.

Двете светила, както и всяка от другите планети извършват своето движение обратно на всички [зодиаци]. Ние смятаме, че е излишно да проследяваме всичките тези неща и, да разказваме за заблудите и празносдовията и безполезните учения, които са измислили т. нар. математици. Доколкото те са се потрудили да обяснят по-

145


лезно и смислено пътя и годишния кръг на небесните тела, чрез които ние [познаваме] смисъла и добиваме знание за времената и годините, за запазване на битието и на онова, на което премъдрият творец на всичко е дал рпределен и установен път, [т. е. на движението на небесните тела], по които ние [можем да познаем] преходността и смъртността на човешкия живот, дотолкова ние приемаме това и описваме в тези книги. А онова, което при тях е излишно, по-добре е да се каже невероятно и злонамерено, ние отхвърляме и не приемаме.

„Той рече: да бъдат знакове и за дни, и за времена, и за години.” Какво лошо и неразумно има в тези думи, та ти се отвращаваш и не приемаш техния истинен смисъл? И не е ли ясно, че всяка от тези думи изобличава неразумните, които искат да ги изопачат чрез покварения си ум. „Да бъдат — казва той — знакове.” Това означава, че те ще бъдат знакове при промяна на времето, т. е. когато ще се появи буря или засушаване. И когато хората видят тези знакове и ги проумеят, те предварително се подготвят и нито се объркват, нито се ужасяват, когато настъпи очакваното явление. Но те предварително се под-готзят за това. Добре се подсигуряват и [тези от търговците, които] са сред морето, и тези на сушата, и ратаите и работниците, и моряците и всички останали. Тези знаци [за хората] са велика милост и чудно разпореждане на твореца Бог. Защото чрез тях те узнават за бедите, които внезапно връхлитат, и [могат] да ги избягват. [Да бъдат знаци] за дните означава, че слънцето е причина за цялата продължителност на деня, след като излезе от пределите на тъмнината, и чрез своя залез то отново става причина за нощта. Когато следователно видим как слънцето се издига на източния небосклон и веднага прогонва чрез своето сияние и блясък мрака, в този час разбираме, че настъпва ден, и се приготвяме за работата, която ни предстои да вършим. Когато пък то отново измине надземната небесна половина и оттегли от въздуха своята светлина, разбираме, че скоро ще настъпи нощта, и изоставяме работата си, с която сме се занимавали през деня. А онези от нас, които плават по вода, търсят тихи места. Орачите пък привечер оставят своите рала. Тези пък, които са на път, [спират да] почиват, където се намират в момента.

Казано е просто [да бъдат знаци] за дните, а не е ка-

146


зал — и на нощите. Защото с това той искал да покаже, че в името ден е включена и продължителността на нощта, както бе казано по-горе. „И биде — е казано — вечер, и биде утро — ден един.” След това и втори, и трети, и четвърти. Сега пък съвсем на място и с право е [казано]. Чрез по-голямото [светило] той е дал съдържание и наименование на целия период от време, тъй като то притежава същността на светлинното сияние и, така да се каже, съществуването и живота на същността, а продължителността на нощта е лишение и би могло да се каже [лишение] на същността от съществуване и живот, [лишение], което по никакъв начин не може да се смята за същност, както [не може да се смята за същност] липсата на зрение или пък сянката на тялото. Нито едно от тези двете не може да се смята за същност, но трябва да се смята, че е обратното: в небитие преминава светлината, а така също и зрението. Продължителността на месеците се определя от обиколката на луната, която започва от едно място и свършва на същото. Ако някой се преструва, че не знае, [що е] година, то [необходимо е] да разбере [следното]: слънцето тръгва от едно място и се връща отново при своя знак. Така може да се установи кръговото [движение] на слънцето. И това е [една] слънчева година, която има единадесет дни повече от [годишния] кръг на луната, която завършва [този кръг] за дванадесет месеца и създава такава разлика [между двата] кръга, когато тръгва от един знак и се връща отново към Същия знак. Така че на всеки три години е необходимо да се прибавя един месец, за да се извърши съединяване и уеднаквяване на двата кръга. И сега ние продължаваме да наричаме времена повече четирите годишни времена, които се редуват през годината и образуват сякаш венец. Имам пред вид пролетта, лятото, есента и зимата. С преминаването на голямото светило в други области се променят [годишните] времена.

Но като разговаряме за това, необходимо и полезно е да се спрем и на въпроса: с какви имена са си служили езичниците, когато е ставало дума за астрономия? За някои [от тях] сме слушали и като изясним чрез тези имена различията и белезите на слънчевите обрати, още повече да славим и хвалим премъдрия творец, който е така наредил и назовал [всичко]. Когато прочее слънцето преминава през т. нар. [съзвездие] Овен, тогава настъпва

147


пролетта и създава равноденствие. Като мъдър работник, то разделя и изравнява времетраенето на деня и на нощта. Като премине пък през [съзвездията] Телец и Близнаци, свършва [времето] на пролетта. След това [слънцето) преминава през Рака и като се наклони към т. нар. север, то отново се връща към лятото, при което дните започват да нарастват, а нощите — да намаляват. [Това става, защото] то обикаля по-голямата част на подземната [небесна] половина и по-малката [част] на подземната [половина]. По този начин то предизвиква силна жега по нашите места. Тогава то става причина за зреенето на плодовете на всички посеви, а [така също и тези] на дърветата. През този период то пече най-силно.

[Слънцето] преминава и през две други съзвездия, които се наричат Лъв и Дева. След преминаването му през тях, то завършва периода на лятото и се наклонява към есента [в знаците] на Везни, Скорпион и Стрелец, създавайки есенното равноденствие, при което нощта нараства, а дните постепенно намаляват. После преминава в Козирога, позволява на зимата да настъпи и с отслабване на неговата топлина става студено, а то самото продължава [своя ход] към Водолей и към Риби. [По време на неговия ход през тези две съзвездия] кърмителката на всички растения и животни, земята, спира създаването на живот и замира и изглежда бездейна като мъртиец и изобщо като че не прави нищо, което тя може да създава и ражда според природата си. Такава изглежда тя, докато [слънцето] в своята обиколка стигне [отново] до пролетния ой път. И отново то чрез лъчите си като че влага в нея животворна душа и тя отново [започва] да действува според природата си, да се опложда и да ражда всичко, каквото е приела от твореца като своя природа.

Що се отнася до двете съзвездия на [пролетното и есенното] равноденствие, имам пред вид Овен и Везни, то тогава дните и нощите имат по равен брой часове. За тези две времена може да се установи, че съставът на въздуха е еднакъв — имам пред вид есента и пролетта, които помежду си не се различават по нищо, а само по разпределението на студа и топлината. Но еднаквостта на кръговото разстояние прави обиколката на слънцето под земята и над земята и в двата случая еднаква и не позволява нито на едно от двете времена да е по-продължително, макар че по съответното време във всяко едно от двете

148


съзвездия веднъж часовете на деня нарастват и стават повече, а тези на нощта намаляват, а [после пак става] обратното — часовете на нощта нарастват и стават повече, а на деня намаляват. Когато пък противоположните времена на другите две повратни съзвездия Рак и Козирог се срещнат едно с друго, и при двете се наблюдава силно нарастване и намаляване на нощта; тогава [по нашите места] е лято и зима. Когато пък денят е по-голям от нощта, понеже слънцето грее по-дълго над земята, тогава [казваме, че] е лято, тъй като слънцето причинява голяма и силна жега. Когато пък нощта е по-дълга от деня поради това, че слънцето се забавя по-дълго под земята, без да излезе, тогава [казваме, че] е зима, понеже въздухът дълго не вижда блясъка на слънцето и неговата топлина. Така че понякога настъпва необикновен студ, който не позволява на човеците да излизат от къщи, а и на немалко от животните. Затова някои, които са се потрудили да изучат твърде добре звездите, казват и за земята, че по цялата земя имало пет пояса, т. е. пет зони. От тях две са външни, върху които никой не живее, т. е. северният и южният [полюс], тъй като и на двата има необикновен студ. Те прибавят и една трета зона, която наричат средна. И върху нея не живее никой, тъй като там цари непоносим пек, който е резултат на неблагоприятното му разположение под небето на екватора. Тази зона те наричат изгорена. [В останалите] две зони живеят всички живи същества, понеже те са с добър климат, [т. е.] нито е много студено, нито е много горещо. Имам пред вид Северната зона, в която живеем ние и която добре и правилно е наречена „едносенчеста”, тъй като сенките на нашите тела падат на северната страна. Също и сенките на телата на животните от Южната зона са насочени на Юг. Затова и тях ние наричаме „едносенчести”. А тези, които живеят в онази зона, която е под небето на екватора, те се наричат „двойносенчести”, понеже слънцето грее точно върху главите им.

Смята се, че по небесния свод съществуват много кръгове, по които се движат всички звезди, но само малко от познатите са свързани с определени звезди и са получили съответни имена. Един от тях, който е неподвижен и е винаги видим за нас, се нарича арктически според звездите на мечката, които са върху него. Другият пък, срещуположен на този и който е също видим постоянно за

149


нас, се нарича антарктик. По средата на всичко се [намира] т. нар. екватор, който разделя целия небесен свод на две половини. [Той се нарича „равноденник”], тъй като в тази част на земята, която е под него, всички нощи и всички дни са равни. При останалите кръгове, както казват те, [т. е. астрономите], чрез своя изгрев и залез слънцето показва всяка промяна на [равновесието] на цялото. Но когато се върне при този кръг, [т. е. при равноденствието], то разделя по равно нощта и деня. Между екватора [равноденствения] и арктическия [кръг] от двете страни се намират повратните кръгове — този на лятото, който е откъм нашата страна на екватора, и [този] на зимата — от другата страна, между които се движи слънцето.

Смята се също, че зодиачният кръг е разположен косо [по отношение на тези повратни кръгове].

[Виждаш ли] как неизмеримата и всемогъща премъдрост божия е наредила и заповядала на слънцето да се движи и да се мести на толкова места! И когато то стигне екватора, прави това, което е подходящо за времето, и така [подготвя] добър климат и за дните, и за нощите; чрез своята равномерност слънцето като на братя дава светлина по равен дял. Там то поддържа голяма топлина, но тази жега намалява, когато [започне] да се връща към нас, и така постепенно настъпва остротата на зимния студ. Но когато [слънцето] се премести към южната половина, [по нашите места] настава зима, която е определена за почивка на земята от човешкия труд и от многобройните плодове и дарове на лятото. След това то отново се връща и стига до т. нар. арктически кръг и тогава [при нас] настъпва лято. Кой прочее може да се възхити достойно от необхватната премъдра и неизследваема широта и величие на добрината на твореца, на неговия разум и сила, която е с нищо несравнима! И този, който помисли за всичко [това], от очите му ще потекат реки от сълзи. И като се възхищава и учудва, ще разбере какви и колко много полезни и необходими [неща] е създал Бог за нашия род.

Но [сега] аз искам да пропусна всички промени на времето, които запазват и закрилят цялото това творение, държано от противоположни и взаимно отричащи се сили— по този начин [битието] бива запазвано и задържано. Аз ще пропусна всичките тези неща и ще разкажа само за

150


едно, което може съвсем определено да покаже властта на твореца и необикновеното всемогъщество на единствения владетел, на премъдрия творец и устроител на всичко. [Става дума] за двете големи светила, които преминават от едно място на друго и отново се връщат оттам по същата следа и това те вършат през всички времена на изгрев [и залез]. Онова, което е два пъти по-голямо от земята, не показва ли то ясно своята подчиненост [и това], как подобава на роба да работи, без да се отклонява от заповедта на господаря? Защото то, като му служи, проповядва, че той е негов творец и владетел, чиято воля то изпълнява, [като при това] изразходва толкова усилия, като преминава от едно място на друго и все отново се връща. Нека прочее се срамуват всички безумни и скверни манихеи и всички (славяни) — езичници и зловерни народи, които са противници на истината и родители на лъжата; които смятат, че слънцето е самовластно, макар и да виждат, че то служи и работи по заповед на своя творец, като самото [то] не говори, а единствено чрез делата си проповядва за властта и славата [на този], който го е поставил и му е определил граници, които то не преминава.

А какво да кажем за луната? Тъй като в нея е вложена способността да намалява, нея ние веднъж виждаме изпълнена, а друг път — изгубила цялата своя светлина и после отново нараства, приемайки своята същност от Бога, който е велик творец. Не проповядва ли тя и не показва ли ясно [твореца] чрез самите си дела, като поема върху себе си усилието светлината да я напуска подобно на душа и да заприлича на мъртва и отново да се оживява чрез приемане на светлината, която сякаш я изпълва с живот и отново я ражда и осветява? Тези промени, които са видими и познаваеми при двете светила, свидетелствуват за наличето на отношение на подчиненост, заложено в тяхната същност. Лошо и безчестно проповядват тези, които смятат, че двете светила са самовластни. Те дори смятат, че [тези светила] са причина за това, което се случва в живота на човека, без да знаят колко много грешат. От твореца Бога те са определени, както казахме и по-рано, като знаци за дните, времената и годините. Но не за да създават нещо, нито да определят предварително нещо или да стават причина за нещата в този живот. Те по никакъв начин сами по себе си не могат да влияят на

151


човешкия живот и да създават веднъж благоразумни и усърдни, друг път лоши и скверни или богати и могъщи князе и царе или пък, обратното — бедни [по дух], бедняци, груби и незначителни според суетния и объркан разум и погрешните желания на астролозите. Да се вярва, че това е така, би означавало да се върши спрямо твореца голямо неразумие и необикновено безчестие, тъй като това познато творение, което би трябвало да бъде известно на всички, е създадено чрез божията добрина заради човека.

Слънцето, луната и звездите са само част от това творение. Как тогава [онова], което е било създадено и е получило битие заради хората, ще може да урежда целия човешки живот? [Ако това е истина], би се установило, че слънцето, луната и звездите са по-добри от човека, заради когото те са били създадени, което не може да бъде. Трапезата е създадена заради хляба, а хлябът съществува заради човека. Но нито трапезата е по-добра и по-ценна от хляба, нито хлябът е [нещо] повече от човека. Така трябва да се разбира и вярва, че същото е и при всички подобни случаи. Всичко, което е създадено заради нещо, е по-незначително от това, заради което е получило своето битие. Ако следователно слънцето, луната и звездите и всичко останало, което [ни е] познато, са създадени заради човека, [защото] без човека това познато и видимо творение не би било необходимо за нищо, тъй като то не притежава разумна и мислеща душа, [това означава], че слънцето, луната и звездите са по-нищожни, а не по-ценни, защото най-ценно от всичко това е човекът! Как тогава прочее по-незначителното може да властвуза над по-голямото и да го определя? Всичко това не само е невъзможно, но е и лошо. Ако звездите имат власт над хората, то онези, които разказват тази измислица, трябва да ни обяснят [дали] звездите са такива от само себе си, [т. е.] дали те са се появили сами. Ще допуснем ли прочее, че те са се самосъздали, и ще кажем ли, че те притежават някакъв разум или че те са създадени и изведени в битие от друг творец. И ако те ни отговорят на първия въпрос, ние отново ще ги попитаме: как звездите са се създали от само себе си, разделили ли са се на [такива], които правят добро, и на [такива], които вършат зло? И още: как и откъде са взели те поотделно естествени сили, за да [могат] да създадат и други като тях? Защото самобитието само по

152


себе си не е природа, а стои след природата и е вторично, [т. е] в природата то е случайност. Невъзможно е [това], което е станало случайно, да бъ, е преди [природата]. Следователно как [това], което не притежава [първоначална] собствена природа, а е получило такава при случайно съвпадение в природата на нещата, какъвто е случаят при всяко недействително и несъществуващо нещо, как такова [нещо] може да придава реалност на другите? Това просто е невъзможно. Нещо, което някой сам не притежава, не може да предаде и на другите. Ще рече, звездите не са били създадени случайно, нито [пък] от само себе си, нито други могат да ги създадат добри или лоши. Защото случайността, както вече казах по-горе, не е преди природата, а след нея. Прието е да казваме: вратата се отвори сама, камъкът се изтъркули сам от планината и застана на [това] място, без да е бил докоснат от някого, и конят е избягал сам и е отишъл там, където не трябва. Ако природата не съществуваше предварителното никога и в никакъв случай не би станало такова нещо. Необходимо е първо да съществува природата, а след това от нея да се създава всичко, както вече казахме.

И така тези зловерници биват твърде лесно изобличавани, когато [започнат] да спорят по първия въпрос. Ако пък избягнат втория и кажат „друг е творецът, който ги е извел в битие”, тогава ще ги попитаме, казвайки: какъв е той — добър или лош е техният творец. Както и да отговорят те, ще стане ясно, че говорят лошо и неправилно. Защото никога един благ и добър [творец] не създава лоши и неприязнени [неща] и, обратното — злият не създава добри и добротворни [неща], но единият създава едните, а другият — другите. Добрият създава добрите и, обратното, ще кажем отново лошият — лошите. И така всяко от двете запазва свойствата на своята природа. И в двата случая те [сами] се изобличават. Нещо повече, това безчестие и славата на астрологията трябва да бъдат изгонени напълно от чистата християнска вяра. Защото един е благият и силен и премъдър творец, който е създал всичко твърде добро. И никога и по никакъв начин той не е създавал, нито е замислял [да създава] нещо зло или предизвикващо зло. Защото всичкото зло ни е подчинено. Ние правим това, каквото искаме или към каквото доброволно се насочваме, тъй като сме създадени със свободна воля. Ако ние искаме да останем такива, каквито

153


сме създадени, ще бъдем добри и добротворни, понеже не отстъпваме и пазим доброто, което ни е дадено по природа. Ако пък се отклоним от това дадено ни по природа добро поради голяма отпуснатост, небрежност и лоши намерения, то тогава ние ще се окажем като хора, които сами се лишават от доброто и приемат в себе си злото. Защото злото само по себе си, както казва св. Дионисий, не съществува. Нищо, никъде и по никакъв начин [само по себе си] не е зло. Затова то просто не може да бъде причислено към същностите, тъй като то е липса на същност, т. е. то е нищо. Бог следователно, бидейки благодатен и добър, е създал всички звезди добри и благодатни, както в това ни убеждава и учи техният ред и тяхното стройно, закономерно и целенасочено движение, чрез които те спазват заповедта на твореца [и неговия] закон, непрестанно му служат, красят небето и осветяват земята. Само дето те не викат и не проповядват, че творението е велико и прекрасно, [творението на този], който ги е извел в битие и [който] знае тяхното неизброимо количество и както казва пророкът, на всички е дал имена. Що се отнася до това, че звездите правят едни хора добри, а други зли, това те ни най-малкото не могат да сторят, защото са неодушевени. Те не са получили такава природа, та да могат да правят [на други] това, което е в тях по природа. Те не притежават възможност за мислене, както [това] е при човеците. Също така те не притежават собствена [свободна] воля, за да могат да се обръщат към която и да било страна, било към добрата, било към лошата, такава, каквато имаме ние или [каквато притежават] войнството св. ангели или сонмът на злите духове. Това могат да правят [тези], които притежават разум, а бездушните [същества] не могат да вършат нищо и си остават такива, каквито са били създадени.

Но нека не ни укоряват за това, че искаме да разгледаме думите на самите астролози, както сме ги слушали да говорят неверни и суетни неща, а това, което от тях разбираме, него ще разгледаме, та от своите душегубни стрели те да получат рани и да загинат. Те смятат, че на небето има четири зони, които наричат кентра, т. е. полюси, и че всяка от тях има свое име. Едната се наричала часоблюдец, [т. е. изток], а другата — запад, третата е посреддневният зенит [на слънцето], а четвъртата — противоположният на посреддневния зенит, т. е.

154


тази, която се намира под земята. За часоблюдец те определят един от дванадесетте зодиака. Както, за да дадем пример, ние бихме казали „криос”, което означава овен, така за посреднебесния [зенит] те взимат [за символ] егокера, т. е. Козирога. За запада взимат зигона, т. е. Везните, а като [символ] на обратно на посреддневния [зенит] — Рака. По-нататък при всеки от тези полюси [т. е. зони], онзи зодиак, който е преди това, наричат наклон, а този зодиак, който идва след него, наричат епанафора, т. е. възкачване.

Но тъй като и планетите са в същност звезди, но се наричат [планети, понеже са] плаващи, те и тях разделят на благотворни, [за каквито] те явно приемат звездата на Зевс и тази на Афродита, и на злотворни, към които отнасят звездата на Арес и на Кронос. Само [звездата] на Хермес те смятат за обща и за двете страни. За слънцето и месеца проповядват и казват, че те притежавали владетелска сила. След това те, [т. е. астролозите], образуват един четвъртополюсен кръг и си служат, доколкото са в състояние да вършат това, с едно твърде вероятно число, както те смятат, което им предписва аритметическата наука при изчисляване периода на движение на звездите и всичко останало по този [небесен] път. И когато в тези четири полюса открият, че повечето и по-силните [звезди] са добротворни или, обратното — злотворни, когато открият местата на злотворните според тяхното съотношение и взаимно разположение, според тяхната воля и определение, съвпадение и различие на т. нар. техни домове и издигане и спускане или според формите, които те образуват било във вид на копие или на триъгълник, и дори неща, които подобно на тези могат да се установят, [и когато те се доберат до тези неща], тогава започват да се хвалят, че могат да предсказват бъдещето, и за новородените казват какви ще станат: славни ли ще са или богати, князе, властелини, царе, мъдри, силни, доблестни, усърдни и добри в учението. Според вида на намиращите се в полюсите зодиаци, ако те са добросърдечни и търпеливи, казват, че тези, които се раждат [под техния знак], са добросърдечни и търпеливи, кротки, с бяло тяло и светли очи, руси коси и с добро телосложение. Но те казват и обратното на всичко това, т. е. че ще бъдат безславни, бедни, незначителни, отрупани с дългове, страхливи, неразумни, немощни, лукави, злочести, сквернослови,

155


суетни, гневливи, с тъмен цвят на кожата, свадливи, надменни и с лошо телосложение. Ако някой чуе всичко това, няма ли да им се надсмее и да ги поругае, защото те бълнуват, като да са болни от треска. Кой няма да въздъхне и от дълбините на сърцето си да заплаче за тях! Те като че ли нямат друга работа, та целия си ум са насочили към това, което за тях е от голяма вреда и просто [ще ги доведе] до неминуема гибел. Защо се бесиш ти, о, човече; защо произнасяш безчестни и хулни слова със своята уста? Защо ставаш противник на истината? Защо разрушаваш формите на природата? Защо изкривяваш правите пътища? Защо така безсрамно пристъпваш границите на справедливия ред и с лошо намерение изопачаваш причината на творението, като старшинството и управлението на по-големите предаваш на по-малките, като смяташ, че човешкият живот е подчинен на закона на звездите? Човеците са несравнимо по-ценни, по-славни и по-добри от звездите не само защото имат душа, но и защото са разумни, [имат] свободна воля и разсъдък. Каквото те поискат, това правят, и каквото не поискат, това могат и да не правят. И [освен това] човеците различават доброто от злото и господствуват над всички живи същества — на сушата и в морето, които макар и да са по-силни и по-бързи от тях, те покоряват поради това, че са разумни и защото заради тях са те създадени.

Но и над звездите [хората] имат власт. И макар да са толкова високо над тях, с разума си могат мъдро да изучат техния ред и техните разположения,и мястото, и движението, и скоростта, и забавянето, и моментите на задържане и на поврат. И по-нататък могат да научат за затъмненията на големите светила, имам пред вид слънцето и луната, много години по-рано да ги предскажат и да ги обяснят. Как вие можете да смятате, че тези звезди, които хората могат да наблюдават, да познаят и да разберат кога те се изменят и които те делят на групи, [как може вие да ги смятате] за създатели на човеците, как се осмелявате да изричате такава хулна дума. Наистина вие сте празни и без разум [хора]!

Звездите във всичко са по-незначителни от човека. Защото човекът със своя ум стои по-високо от цялото видимо творение; защото само човекът сред целия познат и видим живот е единствено разумно и разсъдливо същество м той единствен има разумна душа и наистина е създаден

156


по образ и подобие на своя невидим творец и Бог. Затова всички живи същества му се подчиняват, макар и да са по-големи и по-бързи [от него], както вече казахме по-горе. А звездите не притежават нищо подобно — те са само тела, създадени подобно на съдове и жертвеници на светлината от твореца Бог, който единствен е без причина и на всичко е причина и творец. Той ги е създал ката светилници за тези, които живеят на земята, т. е. да бъдат полезни на човешкия живот.

И така както творецът е заповядал и разпоредил в начало, така те се движат безспирно в този ред, по-добре е да се каже носени и летящи с небесния свод, неотклонно вървят по своя път. Така както от стихиите въздух, огън и вода нито една няма душа, нито разум и разсъдък, [но всяка] следва пътя на своята природа, като изпълнява заповедта на твореца, без да я нарушава, така и звездите, бидейки неодушевени и напълно без разум, се движат по определения им от началото път, според установената им граница и ред. За всички онези, а именно за въздуха и за огъня, никой човек не може по никакъв начин да докаже, каквито и логически доводи и думи да използува, че поне една от тях е одушевена и разумна. Ако някой твърди това, означава, че той просто няма никакъв разум. Така също и за звездите. Никой човек, колкото и да е умен, не може да измисли, да твърди и да докаже, че те са одушевени, а не неразумни. Ако те бяха създадени така, също биха имали свободна воля, разумна душа и способността на разумната воля да се обръщат на двете страни. И след като е изминало много време, би станало ясно, че някои от тях са се отклонили от своя ред и път и са тръгнали по друг път, както и някои разумни същества, имам пред вид човешкия род и ангелските чинове, [защото] и от едните, и от другите са се отклонили. Но никоя от звездите някога не се е отклонявала [от определения й път]. Следователно трябва да вярваме, че както е при въздуха, огъня и водата, така също [и звездите] се движат по определения им още отначало ред и закон, тъй като те по природа не притежават свободна воля и разумна душа, нито пък и най-малкото движение на одушевеното по природа [същество]. И за необикновено голямото небе, което ги обхваща и държи всички, никой не може да твърди, че е одушевено. На него му е достатъчна само заповедта на неизмеримата сила на тво-

157


реца, който го е създал първоначално и му е заповядал да извършва постоянно [едно и също] движение, както е [заповядал] и на въздуха, и на огъня, и на водата, като че човеколюбецът Господ е искал да покаже на човеците своето необикновено величие, разум и сила. Небето, което е несравнимо по-голямо от земята, той създаде така, че то не стои на едно място, а се движи в кръг, а земята, обратното на това, той не закачи на нещо, а й заповяда да стои неподвижна, като да я е подпрял с някаква дебела подпора, която би я поддържала, за да не се отклонява на никоя страна. На нея ѝ бе достатъчна само заповедта на твореца, който я е извел от небитие в битие и я утвърдил със своята сила.

По две неща аз съдя, че небето е чудно и дивно, [а именно] че то се движи непрекъснато, докато земята пък е неподвижна. Каквото Бог е пожелал, това е и създал и на небето, и на земята, и в моретата, и във всяка бездна. Да замлъкнат прочее всички уста, чийто глас на неправдата и лъжата стига наистина до небесата и които славят звездите, сякаш те са създатели на човеците, [техни] причинители и съдници. Едните, които притежавали добротворителна сила, те наричат добри, а другите, които причинявали злини, наричат лоши. Но това не е така, а така говорят само покварените уста. Тези нечестивци, които притежават пагубен ум, трябва да ни кажат откъде [звездите] имат [способността] да различават противоположностите; освен това, коя природа и сила на коя [природа и сила] принадлежи, дали тя е разделена или смесена и се [отнася] и към двете. Наистина смешни са всички мнения и теории на астролозите, които са присъщи на тяхното изключително безумство. Понеже те не познават истината, с глупавите си речи се лутат като в сънни бълнувания. Всеки от т. нар. от тях дванадесет зодиака те подразделят на тридесет части, и после всяка част на шестдесет части и втори път всяка шестдесета част на [нови] шестдесет части, а и по-нататък ги разделят на втори и трети части. Те заявяват, че хороскопът, т. е. часоблюдецът, е основа на цялата им мъдрост. Чрез него астрономите се надяват да открият останалите центрове, т. е. полюси, и местата на останалите зодиаци, които са от двете страни на тези полюси, а също и въздигащите се триъгълни и четириъгълни звезди и останалите, които имат формата на съзвездия. При това

158


търсене каквото те забележат, това и приемат. Те ще се изобличат, защото не са в състояние да открият [истинския] хороскоп. Не са ли напразни всички техни размишления и познания за порядъка [на звездите], до които са се добрали, и няма ли да изчезнат напълно? Но всеки, който пожелае, нека запази [в себе си] истината на това изобличение.

Астролозите [смятат], че както са задължени да наблюдават и по необходимост да следят за раждането и идването на [този свят] на всяко дете, [така] не по-малко и по същия начин те трябва и са длъжни да наблюдават и да следят хороскопиращия зодиак, а така също и звездата, която е в този зодиак. В същото време без прекъсване и забавяне [те трябвало да наблюдават и да следят] периода от време, който може да бъде по-кратък и от миг. И като съдят по него, те откриват идващите след [полюса] зодиаци и [намиращите се] в другите полюси задържащи се [звезди] и тези, които са между тях. [По това те съдят] дали хороскопът е дневен или е нощен. Но тъй като един и същ човек е невъзможно да се раздели на две части, не трябва ли той да вземе при себе си друг, който да има задължението да наблюдава раждането и веднага след настъпване на момента [на раждането] да даде знак и да уведоми астролога? И понеже и двамата ще поискат да обявят [момента на раждането], единият ще трябва да зърне началната поява на детето от утробата на майката, след това, когато то се е появило до половината, и накрая пълното му излизане и падане на земята. Кога прочее ще трябва да съобщят и дадат знак на този, който гледа хороскопа? — тогава ли, когато се е появило отчасти, или когато е наполовина, или пък когато е излязло цялото, или, казано по-вярно, когато то падне на земята? Няма ли да изпадне в колебание този, на когото е наредено да пази и наблюдава, тъй като няма да знае кога да изпълни казаното му? А когато той стори това и даде знак, откъде ще бъде сигурен, че е намерил това, към което се е стремял? Защото не може да се знае колко бързо трябва да се извести времето на раждането. И ако кажат — когато [детето] падне напълно на земята, и това, така казано, не е точно и определено. Защото това, на което веднъж е [определено] да се появи в човешкия живот, трябва да се появи бързо чрез силата на онази звезда, която в този кратък момент е насочена надолу.

159


Но не може да се знае коя е била тази звезда, когато се е раждало детето, [тъй като при появата] на главата е [била една], на половина — [друга], а при пълното му раждане — [трета]. Дали поради бързото преминаване на звездите [не е преминал] предварително друг хороскоп, добротворен или злотворен, и не е предварил този, при който се извършва раждането, и е оказал влияние върху това, което се ражда, и определил какво да бъде то, а не онази хороскопна звезда, която в момента се намира над детето. Следователно по-голямо ще бъде влиянието [върху новороденото] на първата звезда и полюсът на тази звезда трябва да се отнесе към момента, в който е станало раждането, а не полюсът на онази, която се е появила след раждането [на детето]. Каква полза или вреда ще получи новороденото от тази хороскопна звезда, която се е появила, когато то е било вече на земята, ако друга преди нея е извършила това, което е [трябвало да направи] и тази. Тъй като наистина не е възможно да се открие хороскопната звезда и всичко друго, което да свидетелствува за нея, затова тези гадания трябва да отпаднат, макар и истината да остава скрита.

Те напразно се хвалят, че знаят бъдещето. Защото ще бъде ли разумно, когато се роди дете и след като родилото се дете се появи на земята, астрологът да заповяда на застаналия да наблюдава да му съобщи веднага, след като чуе и разбере в кой час [е станало това], и после, като смята на пръсти, да се опита да открие хороскопната звезда? Ще кажем ли, че са безброй тези, които могат да открият това, тъй като много пъти са ги броили и пресмятали тези, които са и в другите три полюса, т. е. в зодиачните звезди, и които са извън полюсите, и тези, които изгряват и които залязват, и [т. нар.] домовладетелка и които предпочитат неподвижните [пред] подвижните и триъгълните и четириъгълните и останалите, които те приемат при своите търсения? Какво огромно количество [звезди] прелита всяка секунда и всяка минута. Астрологът е човек и той не притежава същата бързина, каквато е небесната скорост, нито може да обхване [цялото] това множество и количество, та от него да не остане нищо скрито и по този начин да може наистина да открие [нещо]. Защото небето се върти по-бързо и [астрологът] не може да успее наистина да изчисли всичко това за краткия момент, през който една звезда сменя друга звезда. Ще

160


рече, че най-съществекото отбягва от астролога и остава скрито за него. Затова по необходимост трябва да съществува един хороскоп, т. е. хороскопна звезда, когато новороденото се намира вече на земята, и друг трябва да бъде онзи, който ще се определи, след като всичко изложено по-горе се прояви чрез търсене и откриванедъй като последният период от време [при раждането] преминава твърде бързо. Ако пък хороскопната звезда не може да се открие със сигурност, то е ясно, че и всичко друго, чрез което тя се открива, не е истинно, тъй като е много дребно и е трудно да се открие. По-скоро то изобщо е невъзможно да бъде изследвано така, както го е определила и предала злата мъдрост на тези самите, които са си изгубили ума и естествения смисъл и са погубили вродените мисли и не се срамуват и страхуват да унищожават онова, което е в нас. Те неподобаващо разделят и разкъсват едната и единствена човешка природа. Едни [от тях] я славят като сполучлива и добра, а.други я смятат за лоша по произход и природа.

И така над цялата природа те поставят много творци, вместо [да почитат] единия творец. Едни вярват, че природата на бащата и майката е добра, а [други] — обратното, че е зла, понеже още преди това по време на тяхното собствено раждане била устроена така. Които са се родили от добри и усърдни [родители], са станали лоши и зли, и обратно — [родените] от зли и лоши стават добри и усърдни, но не чрез тяхната свободна воля [това става така], а поради тяхната участ, определена им от силата на звездата, която причинявала доброто и лошото. Всичкото това не е ли работа на [един] вбесен дух, който не притежава ни най-малко разум? О, велика погибел! Как вие, като проповядвате това беззаконие и [тази] неправда, не се срамувате? Вие виждате, че от рибата се ражда риба, от дървото — дърво, от лъва — лъв, от говедото — говедо и от коня — кон и че те имат в себе си същото, каквото има и в онези, от които са били родени. Че те раждат същите плодове и че те не изпитват никакво влияние от-разположението на звездите. Човекът [пък], който е несравнимо по-горе и по-ценен от всичко това, него вие не поставяте наравно дори с животното или с дървото и не го смятате за подобен на неговия създател, доколкото е възможно да му бъде подобен по природа и по същност. Така често пъти от силния се ражда силен, от белия — бял,

161


от синеокия — синеок, а някой може по още много белези на тялото да прилича [на родителите си], [например] по характер, по ум и по сила. Усърдният в доброто [може да произхожда] от усърден [в доброто], лукавият — от лукав, търпеливият, кроткият и гневливият, лютия — от подобни [родители]. Ако звездите можеха да отнимат силата на свободната воля и способността ни да клоним на двете страни, т. е. към доброто и към злото, и ако ние трябваше да се подчиняваме на други сили и да се превръщаме в такива, каквито ни заповядва случайното разположение на звездите — зли или добри, ако това е така, не трябва да вярваме, че Бог е в състояние да помага на своите служители и на тези, които го обичат, че той може да въздава всекиму според делата и че той ще изпрати във вечни мъки онези, които са вършили зло и са лъгали. Онези пък, които са обичали истината и са вършили добри дела, [няма да може] да изведе във вечен и блажен живот. Няма [такъв], който да има ум и да обича поне малко справедливостта и който при това да не желае да почита или да осъжда онзи, който не по собствена воля е добър или лош, но е такъв по рождение. Така ние нито хвалим, нито хулим огъня, понеже гори, или водата, -понеже изстудява, [защото всичко] е създадено според рода си. Следователно, което е създадено [така] според рода си, не бива нито да се хвали, нито да се кори, защото то не от само себе си притежава добро или зло.

Но нека да прибавим и още нещо за изобличаване измамата на астролозите, оттсоето да стане още по-очевидна лъжата, която те ни разказват с техните измислици. Защото, ако някой се роди в една от т. нар. зодии, т. е. животински знак, той трябва да бъде по вид такъв, както е бил разбиран тогава [този зодиак], при което човешката природа като че се съобразява с [някакъв] образец и веднага приема неговата форма. По това време, когато небето и земята, [казват те, се намират] в зодиите на Лъва, на Девата и на Рибата, никой не се ражда мавър. Като се случат раждания по време на тези зодии, всеки човек по време на тези животински знаци — казват те — се ражда бял. Обратното на тези [споменатите вече се случва в знака] на Близнаците, на Рака и на Скорпиона. В тези зодии [според тях] сред скитите не се ражда нито един човек, [защото] под тези животински знаци се раждат изключително черни хора, т. е. винаги [само]

162


маври. Сега ние виждай и чуваме, че всички етиопци, които безброй много са се народили, са черни, а при скитите всички са бели, здрави и силни. Това следователно ще трябва да се разбира така: или че не съществуват изобщо никакви зодии, които в определен зодиачен кръг да правят хората бели или черни, или никъде не съществуват черни маври, нито племето на белите скити. Но тъй като в действителност и двете положения са верни, не трябва ли да се приеме, че едното [от тях съдържа] истина. Но тъй като се срещат и двата [типа], т. е. черни и бели хора, целият свят знае, че етиопците са всички черни, а скитите са [всички] бели. И понеже е така, необходимо е да се предполага, че в т. нар. зодиачен кръг, т. е. в зодиите, няма [сила] която може да прави това. Зодиачният кръг, който те са си създали с помощта на своите астрологически басни, изобщо не съществува. Защото, ако съществуваше кръг с такива способности, тогава не биха съществували толкова бели хора сред скитите, нито пък толкова черни в Етиопия. Всичко това показва, че те са празнодумци и че всичко, [каквото казват], е съставено от лъжа.

Но че техните [приказки] са лъжа, става ясно и от [следното]: в много страни владетелите — царе, князе и крале, биват поставяни не поради прилика на зодиач ния знак, силата и природата на звездите, а по наслед ство, [т. е.] според закана, реда на потомството и роднинството. Синът идва на мястото на бащата и братът — [на мястото] на своя брат, както това е било и при Давид. Започвайки от него, родът му продължи [да управлява] в Юдея непрекъснато чак до Зоровавел. Същото е било и при персите, и при лидийците. При първите, [започвайки] от Кир и Дарий, родът се задържал до последните, [т. е. до диадохите], а при лидийците — от Кандавла, та чак до Гуга. И отново от Гуга, та до Криса, при когото царската власт се задържала в един и същ род.

И при българите отначало князете били [поставяни] по наследство — синът на мястото на бащата, и братът на мястото на брата. Научаваме, че така било и при хазарите. Как прочее е могло да стане в толкова много случаи синът да поеме властта на [своя] баща? Дали, че при всичките тях се е случило така, че силите на зодиака са съвпадали и че звездите са имали такова разположение, та родилите се тогава да трябва да получат царска

163


власт. Но всичкото това е просто невъзможно и смешно и [представлява] извънредна глупост, която астролозите разпространяват и приемат в желанието си да основат [науката] кенетлиалогия.

Ние вече ще престанем да говорим за това, защото за мъдрите, които искат да извлекат истината и да я превърнат в твърдиня, е достатъчно и това, а сега нека поговорим малко за схващанията на никои изследвачи за голямото светило и за звездите, които казват: дали са били създадени обли по форма и дали са закрепени на небето, дали се движат заедно с небето в кръг, както на нас ни се струва, или пък имат свое самостоятелно движение. Всичко това е разгледал мъдрият философ Аристотел и го е решил правилно, [т. е.] както трябва да бъде, [като е взел за пример] фазите на луната, когато тя нараства и намалява, [когато] се изтощава, [т. е. губи светлината си], когато е наполовина, [когато] има формата на сърп и е почти напълно без светлина и когато цялата [е изпълнена със светлина. И, обратното: когато тя отново е сърпообразна, [т. е.] извита на двете страни, и изтощена, [т. е. изгубила светлината си], и започва отново да нараства и да се изпълва със светлина. Всичко това доказва, че [луната] е кръгла, и това се вижда [много] ясно. Той, [т. е. Аристотел], като разгледал добре всичко, установил, че те имат кръгла форма, т. е. и слънцето, и луната, и звездите, и че те, бидейки закрепени на небето, [извършват] движение. Под „закрепване” той е разбирал причисляването и участието на [всяко тяло] поотделно към собствения му кръгов път.

След като Аристотел изяснил много неща, искайки да приключи, той казал: „след като е невъзможно двете да притежават еднакво движение — имам пред вид кръгът и звездата, и то не една единствена звезда, — не трябва ли по необходимост [да се приеме], че кръгът се движи, а звездите стоят неподвижно, но закрепени към кръга, биват носени заедно с него”. [Това] движение може да се установи от всички. Що се отнася пък до тяхната форма, че те са обли, това той е доказал чрез луната, като наблюдавал как тя приема светлината, притежавайки обла форма. Той говори буквално, като си служи със следните думи: луната, както може да се види и от нас, показва, че тя има кръгла форма. Защото в противен случай тя не може да нараства, нито да намалява, [т. е.] по-голямата й част да бъде с тъмен кръг или [пък] извита на двата си края,

164


[друг път] да бъде наполовина [осветена]. И ако луната е създадена така, то е ясно, че и другите звезди имат обла форма.

До този размисъл стигнахме, тъй да се каже, по необходимост, понеже искахме да докажем, че това, което говори божественото Писание, е самата истина.

„И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, за да осветяват земята.” И създаде Бог двете големи светила и ги постави на небесната твърд, за да светят на земята. И това, което казва великият и премъдър Мойсей, доказва истинността на словата [на Аристотел], тъй като той ги е казал в своите книги, без да е изследвал или слушал за божествените книги, [а е стигнал до истината] само чрез изследване на природата. И ние следователно, като виждаме и като говорим [за тези неща], необходимо е да се запознаем добре с Мойсеевото свето Писание, да се изпълним с просветление, както и великият Мойсей, когато приемал от Бога доброто откровение. Тук ще прекъснем това слово и [ще въздадем] похвала на великия творец, който [е създал] всички звезди, които наричаме неподвижни, и [онези, които са] плаващи, [т. е. блуждаещи, които са на брой пет], и двете светила — слънцето и луната, за да дават светлина на хората, които живеят на земята, и така ние да получаваме от тях светеща сила за нашия поглед, за различаване на лежащите пред нас природни неща. [Той ги е дал и като знаци] за началото и края на вятъра, на деня, на седмицата, на месеца и на годината. И онова, което има кръгово движение, [Бог определи] да се връща към същия знак, от коета установяваме, че и човешкият живот се върти като колело и се връща към същия същностен знак, т. е. към пръстта, от която сме взети и създадени и към която отново се връщаме. И така ние ще застанем пред нашия творец и владика, от когото всички ние ще получим според делата си заслуженото. И ще застанем лице с лице срещу слънцето на правдата, която сияе с трилъчната светлина на божествената същност, хвалена и славена в една природа от многото и безбройни звезди, които са разумни и никога не угасват, имам пред вид всички светии. И ние ще получим непреходния и блажения живот [*].


*. Следва текст, малко повече от четири колонки, в който се съобщава, че тази книга е преписана в исихастирия св. Богородица на Хилендарския манастир в Атон от граматика Теодор през 6771, т. е. 1263 г.


165



ВАСИЛИЕВО

Ако ти някога в ясна нощ погледнеш към небето и видиш необикновената звездна красота, ще си помислиш за създателя на тази необикновена изкусност, как той с тези звезди сякаш с красиви цветя е изпъстрил небето и как измежду видимите [неща] това, което е необходимо, между тях е по-красиво. И ако ти чрез своя буден разум си проумял чудесата, [които стават] през деня, и чрез това видимото си проумял и невидимото, тогава ти [наистина] си се приготвил да слушаш и така си пристигнал до чистото и блажено зрелище. Ела прочее да те хвана за ръка [и да те разведа] из града и да ти покажа скритите чудеса на този голям и духовен град и да те подслоня в него, в този град, [който] отначало е наше отечество, от който ни изведе човекогубният бяс, като прелъсти човека със своите ласкателства. Тук ти ще съзреш първобитието на човека и смъртта, която скоро го постига, първия плод на причинителя на злото и на греха. И ти ще разбереш, че по природа си земен, но [при все това] си дело на божията ръка; по сила си много по-слаб от животното, но от Бога си поставен да владееш над всяко животно и бездушна твар, [защото, макар] по физическата си природа да си по-слаб, но поради съвършения си ум можеш да се издигнеш по-горе от небесата. Ако проумеем това, то и сами ще разберем кои сме и Бога ще познаем, ще се наклоним към създателя, ще служим на владиката, ще славим Отца, ще възлюбим хранителя, със страхопочитание [ще гледаме] на благодетеля, непрекъснато ще почитаме началника на нашия настоящ и бъдещ живот. Понеже той вече ни даде богатство и така ни засвидетелствува обещаното, чрез насладата от сегашния [живот] ни утвърждава в очакваното. След като преходните неща са такива, то какви ще бъдат вечните? И ако видимите са толкова добри, то какви ще са тогава невидимите? И ако величието на небето превъзхожда възможностите на човешкото мислене, то кой ум ще може да изследва природата на вечно съществуващия? И слънцето, което не е вечно, е толкова красиво и толкова голямо, бързо в движението, извършва добре подредени обиколки, има големина, съответствуваща на всичко, и така то не преминава извън определените на всичко това граници. Чрез естествения си блясък подобно на свет-

166


ло окото краси творението. Щом като ние не можем да се наситим, гледайки това [преходно слънце], какъв ще бъде тогава блясъкът на слънцето на правдата? И ако за слепия е беда, че не може да види [това слънце], то колко [по-голяма] ще е бедата за грешника, когато бъде лишен от истинската светлина.

„И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, за да осветяват земята и да отделят ден от нощ.” Небето, [а така също] и земята бяха вече изпреварили. С тях беше създадена и светлината; разделени бяха нощта и денят, появила се бе и [небесната] твърд и сушата. Водата била събрана на определени и постоянни места. Земята била изпълнена от своите плодове, покрила се с безброй треви и изобилствувала с всякакъв вид растения. Не били се появили още нито слънцето, нито луната, за да не могат онези, които не познават Бога, да наричат слънцето причина или баща на светлината, нито пък да го смятат за творец на онова, което произраства от земята. Затова бе четвъртият ден. И едва тогава Бог рече: „да бъдат светила на небесната твърд”. Когато ти разбереш кой е този, който е казал [това], веднага свържи мисълта си и със слушащия.

„И рече Бог: да бъдат светила. И създаде Бог двете светила”. Кой е казал и кой е създал? Не проумяваш ли, [че зад] тези думи се крият две лица? В целия разказ тайнствено е втъкана истината на богословието, посочена е и необходимостта от появата на светилниците, за да светят, казва той, на земята. Но щом като светлината е била създадена преди това, то защо слънцето е създадено, за да сияе отново? Не бе ли изведена в битие най-напред самата светлина и едва след това тялото на слънцето с обла форма и вложена в него първосъздадената светлина? Защото едно е пламъкът, а друго е стъкленицата с маслото. Пламъкът има светеща сила, а стъкленицата с маслото е сякаш негово тяло, от което той сияе на тези, които се нуждаят от него. За онази чиста и безплътна светлина били създадени като съдове [двата) кръгли светилника, както и апостолът намеква за други светилници в този свят. [Но] истинската светлина в този свят е друга. Черпейки от нея, са се появили светите светилници на душата, които ни поучават и измъкват из тъмнината на незнанието. Така и творецът Бог е създал това слънце като съд за онази сияеща светлина и го за-

167


палил да свети в този свят. И нека никому не изглежда неправдоподобно казаното, че едно е блясъкът на светлината, а друго е тялото, в което тя се намира. Защото присъщо за нас е да делим сложните неща по следнця начин: [първо] да говорим за приемаща същност и [второ] — за придружаващи я свойства и качества. Както белотата по природа и по произход е различна от избеленото тяло, така и [това], за което сега говорихме, има различна по природа, същност — чрез силата на твореца е създадено и съединено в. едно. Ти не ми казвай, че е невъзможно това да бъде разделено едно от друго. И аз зная, че за мене и за тебе е невъзможно да отделим [светлината] от слънчевия кръг. Но това, което ние можем да разделим [само] мислено, за твореца на тяхната природа е възможно да раздели в действителност. Ти не можеш да отделиш горящата сила на огъня от [неговата] светеща сила. Но Бог, който поискал да призове своя угодник Мойсей по един по-особен начин, поставил огън в къпината, който притежавал само светеща сила, но нямал горяща сила, както свидетелствува и Давид, като казва: „гласът Господен секне огнен пламък”. Затова (вътрешният смисъл на словото) ни учи, че при отдаване заслуженото за нашия [тукашен] живот природата на огъня ще бъде разделена. Тогава светещата сила ще бъде [дадена] на праведниците, а мъката на горенето ще бъде отделена за грешниците. Така че за нас е възможно и чрез лунните промени да повярваме и да разберем [това], което търсим. Когато луната намалява и [напълно] изчезва, тя не губи изобщо цялото си тяло, а само светлината, която е в нея, постепенно изчезва и отново [постепенно] се увеличава и така ние наблюдаваме нейното намаляване и нарастване. За това, че тя не губи просто своето тяло, когато намалява, свидетелствува наблюдението на нейния вид. Когато въздухът е съвсем ведър и лишен от всякакъв мрак и [луната] има формата на обръч, то ти, като наблюдаваш, можеш да се увериш, че нейната неосветена част описва същия кръг,какъвто тя има и когато е [във фаза] на пълнолуние. Кръгът [може] да се види ясно, когато тя сияе наполовина и когато погледът свърже мислено тъмната страна [на кръга с осветената]. Ти не казвай, че светлината е чужда на луната, понеже тя намалява, когато се приближава към слънцето, и нараства отново, когато се отдалечава [от него].

168


Сега не е наша работа да изследваме това, а да разберем дали нейното тяло е различно от онова, което я осветява. Същото е необходимо да се има пред вид и при слънцето. Но приело веднъж в себе си и смесило се със светлината, то никога не се лишава от нея, а луната често сякаш се съблича и отново облича в светлина. [И така] чрез самата себе си потвърждава казаното за слънцето.

Тези две [светила] бяха определени да разделят деня от нощта. Защото отначало [сам] Бог бе разделил деня от нощта. Тогава той противопоставил техните естества, за да не бъдат те никога смесени едно с друго и светлината да няма нищо общо с нощта. Защото, което през деня е сянка, същото през нощта е природата на тъмнината. Всяка сянка, когато блесне светлината, ѝ се противопоставя, тъй като тя се появява от тяло. Сутрин тя се простира на запад от тялото, вечер клони на Изток, а на пладне — на север. Когато настъпи светлината, нощта се оттегля, тъй като тя по своята природа не е нищо друго освен сянка на земята. Защото както през деня сянката се появява в резултат на преграда на светлината, така се образува и нощта чрез засенчването на намиращия се над земята въздух. Такъв следователно е смисълът на думите: „и отдели Бог светлината от тъмнината”. При появата на светлината тъмнината се оттегля, защото при създаването им бе дадена противоположна природа. Сега той заповядва на слънцето да бъде мярка на деня, а луната, когато кръгът й е напълно осветен, да бъде владетелка на нощта. Защото тъкмо тогава двете светила са противоположни по място едно от друго. Когато слънцето изгрява и луната е пълна със светлина, тогава луната залязва и става невидима. И когато слънцето отново залезе, тя се появява на Изток. Макар в другите си фази лунната светлина да не свети през цялата нощ, това за нас сега няма никакво значение. Но когато тя е пълна, [тогава] тя владее нощта и светейки повече от звездите, осветява земята. Подобно на слънцето и тя разделя времето на равни части. Казано е: „Нека те бъдат знаци за времена, за дни и за години” [Тези] знаци, които дават светилата, са много необходими за човешкия живот. Ако някой се залови да ги изследва критично, тогава ще се потвърди опитът на наблюденията от стари времена, че те са полезни. [Защото чрез тях] могат да се научат много неща за дъждовете, много и за бездъждието и за духането на

169


вятъра, бурен ли е той или тих, на отделни места ли духа или на цели области. [Това], което показва слънцето, ни е предал още Господ, когато казва: „Ще има буря, защото небето е червено и се заоблачава.” Когато слънцетд изгрява през мъгла, тогава лъчите му потъмняват и то става червено и изглежда сякаш лицето му е кърваво. Такава измама за нашия поглед се създава от плътността на въздуха. Когато пък лъчите не могат да проникнат през сгъстения въздух, става ясно, че поради натрупването на земните изпарения той не може да се задържи, но поради пренасищането си с влага предизвиква студ и бури [на тези] места, в които се е събрал. Така също, когато около луната и слънцето се образуват т. нар. кръгове, това означава, [че ще има] много дъждове или бурни ветрове. Или [когато има] т. нар. антилии, които се наричат двойници на слънцето, и когато се движат едновременно със слънцето, това означава, че ще има някакво въздушно смущение. Когато пък се появи лицето на дъждовната дъга, която се подава от облаците, простряна в права посока, това показва, че ще има дъжд или силни бури и просто дълготраещи промени във времето.

Но и при нарастването и намаляването на луната онези, които са наблюдавали това, са доловили нейните предвещания, [например], че въздухът над земята по необходимост се променя според фазите на луната. Ако тя на третия ден е тънка и чиста, това предвещава постоянно, спокойно [време; когато тя] в очертанията и рогата си изглежда плътна и зачервена, заплашва или с много дъждове, или с южни ветрове.Кой не знае ползата, която тези знаци допринасят за този живот? Плаващият по морето, като види този знак, може да задържи кораба на тихо място и [така] да се запази от бурните вълни. Пътникът, щом види, че идва буря, може да избегне бедите, като почака изясняването. Ратаят, който сее семената и посажда растенията, и всички, които се трудят, чрез тези [знаци] могат да разберат кога времето ще бъде благоприятно. А когато всичко ще се разпадне, т. е; в последните дни, [когато дойде второто пришествие], тогава чрез слънцето, луната и звездите ще бъдат дадени знамения. Бог рече: „Слънцето ще стане като кръв и луната не ще дава своята светлина”. Това ще бъдат знаменията за края [на света]. Но някои, като прекрачват границите с многото си приказки, привличат тези думи

170


в подкрепа на генетлиалогията и казват: нашият живот е свързан с движението на небесните звезди. Затова чрез звездите ни се дават знаци за това, което ще ни се случи. И [макар този] библейски израз да е толкова обикновен, „да бъдат знаци”, те не го свързват с въздушните колебания, нито с промените на времето, а, както им допада — със съдбата на хората. Сега, както казват те, при свързването на движещите се звезди, които се намират в зодиака, т. е. в животинския кръг, се получават определени образи, [т. е. разположения на звездите], които стават причина за определени раждания, а друго разположение на същите [звезди] предизвиква противоположна жизнена съдба.

Нека поговорим по този въпрос и за да бъде той разбран, да се прострем по-нашироко. Аз не искам да кажа нищо от себе си, но искам да използувам техните думи за изобличаването на онези, които са приели вече тази отрова, и да им дам изцеление, и да предпазя тези, които не са попаднали [още] в това зло, та да не налетят и те на същото. [Онези], които са измислили генетлиалогията, разбирайки, че в голям период от време много от образите, [получени от разположението на звездите], ще им убягнат, са стеснили измеренията на времето до възможно най-малкото, като че в един отрязък от времето, по-малък от миг, както казва и апостолът, в един моментг в един миг, може да има такава голяма разлика от раждане до раждане. Следователно, който се е родил в този момент, се ражда като градоначалник, владетел на народи, много богат и властен, а който се роди в друг моментдой се ражда беден, хляба си изкарва с просия и скита [от врата на врата]. Затова зодиачния кръг те подразделят на дванадесет части и тъй като слънцето за тридесет дни изминава [една] дванадесета част от т. нар. неподвижна сфера, всяка от тези дванадесетини е равна на тридесет части. След това те разделили всяка част на шестдесет и всяка [от тези шестдесетини] разделили отново на шестдесет.

Нека [сега] да пресметнем какъв е броят на ражданията, които стават в един момент, и да видим дали наистина може да се спази съвсем точно това прекомерно раздробяване [на времето]. Веднага след раждането на детето, помагалата при раждането поглежда родилото се дали е от мъжки или женски пол, след това очаква да изплаче,

171


което е белег, че детето е живо. Колко от тези малки шестдесети ни ще да са преминали през това време! За раждането се съобщава на халдееца. Колко от тези кратки моменти са изминали, мислиш ти, докато бабата е направила съобщението, и още [колко ще минат], ако се случи този, който трябва да запише часа, се намира извън помещението. Който иска да разбере хороскопа, трябва да отбележи точно часа [и дали раждането] е станало през деня или през нощта. Какво количество шестдесетини преминават през това кратко време? Необходимо е да се открие не само в коя дванадесетина се намира хороскопната звезда, [но и] в кои части на тази дванадесетина и в коя шестдесетина, на каквито, както казахме, е подразделена [всяка част], та наистина да се открие в коя шестдесетина на подразделенията на първите шестдесетини [се намира тя]. И такова точно и непонятно откриване на толкова краткия момент, казват те, е необходимо да се извърши за всяка планета, за да се открие в какво съотношение се намират те по отношение на неподвижните звезди и какво е било тяхното разположение една спрямо друга по време на раждането на детето. Понеже е невъзможно да се улучи точно часът, то и най-малкото отклонение от всичко [това] води до правене на грешки. Затова нашият укор трябва да бъде [насочен не само] към онези, които се занимават с това мнимо изкуство, [но и към тези] които, ги гледат, като че могат да узнаят какво ще се случи със самите тях.

А какви се техните предсказания? Онзи там, казват те, ще бъде къдрав и със светли очи (защото е роден под знака на Овена), а това животно така изглежда. Той ще бъде велик и мъдър, защото овенът е водач и изобретателен, тъй като това животно, без да скърби, [позволява] да му бъде свалено руното и отново то бива обличано от природата. Този пък, казват те, който е роден под знака на Телец, е печален и работен, защото телецът е под ярем. [Роденият] под знака на Скорпиона е побойник, защото е подобен на това животно. [Този пък, който е роден под знака] на Везните, е справедлив, защото и при нас те означават равенство. Кое може да бъде по-смешно от това? Овенът, с когото ти свързваш раждането на човека, е дванадесетата част на небето. Когато слънцето е там, то се докосва до пролетните знаци. Везните и Телецът също са в дванадесетата част на т. нар. зодиачен

172


кръг. Как ти прочее казваш, че те са първопричина на човешкия живот [и защо] свързваш характера на раждащите се човеци с животните, които са между нас? Овенът е щедър, казваш ти, но не защото тази част на небето е творец на такъв нрав, а защото такава по рода си е овцата. Какво прочее — ти искаш да ни увериш в достоверността [на това, което говориш] за звездите и да ни обориш с празни приказки? Ако небето е взело от животното и притежава такива нравствени свойства, [това означава], че и то е подчинено на чужди сили, тъй като е напълно зависимо от животното. И ако е смешно да се говори така, то още по-смешно е да се иска да се доказват мненията [с неща], които нямат нищо общо помежду си.

Всички техни мъдрости са подобни на паяжина. Когато в тях попадне и се оплете комар, муха или друго някакво животно, което е също слабо, то се задържа. Но когато се приближи някое силно животнодо много лесно изпада и понеже е слаба, тя се разкъсва и безследно изчезва. Но те не се задоволяват само с това,а и свободната воля на всеки един от нас, говоря за свободния стремеж към доброто или към злото, и неговото начало те свързват с небето. Макар и да би било смешно да им противоречим, [тъй като това е недостойно], то не трябва да се отминава с мълчание [тяхното учение], защото мнозина, привлечени отначало от техните хитрости, [остават техни привърженици].

Впрочем ние искаме да ги попитаме още в началото дали през всички дни не се променят безброй пъти разположенията на звездите? Така наречените планети са в постоянно движение, като едните от тях се настигат бързо една друга, други пък извършват обиколката си по-бавна и в един и същ час [могат] да се виждат помежду си и да се скриват. При раждането си [хората], както казват те, в зависимост от това, дали са били под добротворна или злотворна звезда, получават голяма сила. И често пъти, след като не могат да открият това, за което свидетелствува добротворната звезда, понеже не са успели да узнаят един от кратките [моменти те] отбелязват, че [този човек] се намира под зла [звезда].

Принуден съм да говоря с техните собствени думи. В тези думи има много безумство и много безчестие. Те казват, че, злотворните звезди свързват съществуването на своята злина с твореца. Ако злого е присъщо на тях по

173


природа, [то тогава излиза], че и творецът е творец и на злото. Ако те са зли поради свободната си воля, [това означава], че отначало те са били същества със свободна воля, които свободно и според желанието си извършват движението си. Да се приписва [такова нещо] на бездушните [тела] е повече от безумие. Така че колко е неразумно да се разпределя злото и доброто не според достойнството на всеки, а [според звездите]. Понеже днес звездата се намира на това място, тя е добротворна, когато пък я видят [на друго място], веднага казват, че е злотворна. А когато се отклони малко от положението си [спрямо другите] звезди, веднага казват, че се е лишила от злината си.

Достатъчно по този въпрос! Понеже [звездите] във всеки един миг променят разположението си една спрямо друга и тъй като в тези безброй промени [има много раждания], колко пъти през деня се получават разположения, благоприятни за раждане на царе, и защо тогава не се раждат всеки ден царе? [Защо] царството на бащата се наследява винаги от синовете? [Може би защото] всеки цар наблюдава царското разположение, и с него съобразява раждането на [своя] син! Кой от човеците може да има власт над това? Как е станало така, че Озия е родил Йоатама, Иоатам пък Ахаза, Ахаз пък Йезекия и никой от тях не е улучил да се роди в часа, предназначен [за раждане] на роби. И още, ако началото на лошите и добрите постъпки не е от нас, а са наложени според раждането, то тогава е напълно излишна дейността на законодателите, които ни заповядват едно да вършим, а друго да отбягваме. Безсмислена е [и дейността] на съдиите, които хвалят за доброто и наказват за злото. Няма да се смята тогава за престъпление кражбата и разбойничеството защото, ако някой би искал да си удържи ръката, няма да може, [тъй като] не е възможно да се убегне от дадена постъпка, която трябва по необходимост да стане.

Големи глупци [според тях] са всички онези, които изучават някакъв занаят и се мъчат с него, защото ратаят ще има излишък, макар да не е сял семе и острил сърп; пребогат ще стане и търговецът независимо дали той иска, или не иска, защото съдбата му събира богатство. Не означава ли това, че големите надежди на християните ще изчезнат безследно, защото нито правдата бива почитана, нито грехът бива наказван, тъй като човеците не

174


вършат нищо според собствената си воля? [Защото] там, където е необходимостта и съдбата, т. е. където господствува родът, там дори и най-малкото [нещо] не се извършва по достойнство, което е необикновена заслуга за пред справедливия съд. На тези, които говорят така, ние ще кажем [следното]: на вас не ви е необходимо нищо повече от казаното, тъй като вие самите притежавате здрав [разум], а и времето не ни позволява да се разпростираме прекалено много.

Нека сега се върнем [отново] към предишния разказ. „Да бъдат — казва той — знакове за времена, за дни и за години.” Ние [вече] говорихме за знаците. Под „времена” ние смятаме, че се разбира смяната на сезоните — зима, пролет, лято и есен, — чието закономерно редуване ни дава и стройното движение на светлината.

[При нас] зимата настъпва, когато слънцето се намира над южните страни. Тогава нощите стават дълги; въздухът над земята като че изстива, водните изпарения се събират и при нас стават причина за много дъждове, студове и снегове. Когато пък [слънцето] се върне отново от южните места и застане на средата и изравни по време нощите с дните, тогава поради това, че се задържа по-дълго над тази част на земята тук настъпва постепенно затопляне на въздуха и идва пролетта. Тя е начало на поникването на всички растения. Повече от дърветата отново оживяват. Тя запазва рода на всички земни и водни животни, защото [по това време] те създават потомство. След това слънцето се насочва на Север, [т. е.] клони към летния поврат, и [тогава] дните при нас стават дълги. И тъй като то продължително време се движи през това въздушно пространство, изсушава въздуха над нашите глави, а също и земята и спомага [да се родят] семена в изобилие и да узреят плодовете. Когато от само себе си слънцето стане най-горещо, [тогава] по пладне сенките стават къси, защото то огрява [земята] точно над главите ни. Дните [при нас] са най-дълги тогава, [когато сянката е най-къса]. Когато пък дните са къси, тогава сенките са дълги. Така е при нас, които живеем в северната половина на земята, и затова ни наричат едносенчести.

Съществуват [народи], които два дни през годината по пладне остават без никаква сянка, тъй като слънцето грее точно над темето им и ги осветява еднакво от всички

175


страни. Тогава то огрява и водата в дълбоките кладенци, като че върши това през тясно прозорче. Затова някой наричат тези [народи] безсенчести. Тези пък, които [живеят] отвъд земята на подправките (Арабия), те хвърлят сянка и на двете страни. Тъй като на земята само тяхната сянка по обед е на Юг, затова някои ги наричат двусенчести. Това се наблюдава, когато слънцето ги огрява от Север. Така става ясно по какъв начин и до каква степен слънчевите лъчи нагряват въздуха. Оттогава за нас започва есенният сезон и пресеква прекомерният зной. Топлината постепенно намалява и през един умерено топъл [климат — есента], от само себе си и незабелязано ни води към зимата. Причината за това е, че слънцето отново се връща от Север към Юг, Тази смяна на [годишните времена], която следва пътя на слънцето, управлява нашия живот.

Казано е [също], че те трябва да бъдат [знакове] и за дните, не да създават дните, а.да владеят деня. Денят и нощта съществуваха още преди създаването на светилата. Това ни съобщава и Давид, като казва: „той постави слънцето да управлява деня, а луната и звездите да управляват нощта”.

По какъв начин слънцето има власт над деня? Не за това ли, че то носи със себе си светлината? И всеки път, когато [слънцето] е над нашия предел, то дарява деня, след като вече е разпръснало нощта. Затова никой няма да сгреши, ако каже, че денят е въздух, който е ссветен от слънцето, или че денят е мярка за времето, през което слънцето се движи по надземната половина на небесния свод.

Но слънцето и луната са наречени [и знакове] за години. Когато луната направи дванадесет обиколки, то [казваме], че е изминала една година. Но често пъти е необходим допълнителен месец, за да се осъществи точно съвпадане на времето. По този начин евреите и старите гърци са определяли в начало годината. Слънчевата година представлява една обиколка на слънцето от един зкак до връщането му отново до същия знак.

„И създаде Бог двете големи светила.” Ако ти [сега] кажеш „големи”, това трябва да се разбира така, както е казано, както и ние казваме: „голямо е небето,” „голяма е земята и морето”. Друг път ние смятаме нещо за [голямо] в отношение към нещо друго. Например: „голям

176


кон”, „голям вол” не защото са с необикновено голямо тяло, но в сравнение с други, подобни на тях, те получават това определение. Как впрочем трябва да схващаме сега смисъла на това „голям”. [Трябва ли] да кажем „голям”, както за една мравка или за нещо друго, което по природа е малко, сравнено [с друго] подобно от неговия род, и по този начин да му приписваме относителна големина или това „голям” трябва да разбираме така, че величието на светилниците да се изяви [в тяхното] устройство. Аз смятам, че това е така не защото те са по-големи от малките звезди [са наречени] „велики”, а защото обхватът им е такъв, че светлината, която излиза от тях, е достатъчна за небето и въздуха, за цялата земя и за морето и достига навсякъде. Те се движат по цялото небе и дали изгряват или залязват или се намират по средата, навсякъде те на човеците изглеждат еднакво [големи], което е явно доказателство за големината на техния обхват, което ще рече, че ширината на земята няма значение за това, дали те ще изглеждат по-големи или по-малки. Което е отдалечено, на нас ни се струва малко, но ако се приближим до него, оказва се, че то е по-голямо. Но до слънцето никой не е по-близо, нито пък някой е по-далече от него. На живеещите по всички части на земята то свети от еднакво разстояние. Белег за това е, че и индийците, и британците го виждат еднакво [голямо]. За тези, които живеят на Изток, неговата големина не намалява, когато то залязва, нито пък за тези, които живеят на Запад, изглежда по-малко, [когато изгрява]. Също и тогава, когато е по средата на небето, то не променя своя вид [за никой от тези, които живеят] от двете страни. Следователно ти не се лъжи от това, което виждаш, [защото], макар и за наблюдаващия да изглежда колкото един лакът, ти не смятай, че то е толкова [голямо]. Защото от големи разстояния големите [неща] изглеждат малки, тъй като зрителната способност не може да ги достигне, нито да преодолее междинното разстояние и като че погледът прекъсва и малка част достига до наблюдавания [предмет]. Нашият поглед е несъвършен и поради това ние смятаме виденото за малко, като собствената си слабост пренасяме на наблюдаваното. Следователно, ако погледът се лъже сам, понеже не вижда ясно [самия предмет], то и преценката му за него ще бъде невярна. Помисли върху собствените си заблуж-

177


дения и тогава от само себе си ще повярваш на казаното. Ако някога от висока планина си наблюдавал голямото и равно поле, колко ли [големи] са ти изглеждали впрегнатите волове и колко [малки] самите ратаи пред очите ти? Те не изглеждаха ли като някакви мравки? Ако пък от наблюдателна кула си наблюдавал необятната морска шир, колко [малки] са ти изглеждали големите острови и колко [малък] корабът, който е с огромна вместимост и с изпънати бели платна плува по синьото море. Той не ти ли изглеждаше по-малък от гълъб? Това е така, както вече казах, понеже погледът, преминавайки през въздуха, бива възпиран, и ако наистина проникне [до предмета], не може да го види [в действителната му величина. Човекът] би могъл да мисли, че и високите планини, прорязани от дълбоки пропасти, са заоблени и гладки, тъй като единствено и само повърхността се вижда и погледът не може да проникне [от двете страни] на долините. Така и формите на телата [не изглеждат такива], каквито са създадени, но за погледа онези кули, които са четвъртити, [изглеждат] кръгли. От това става ясно, че поради голямото разстояние телата не могат да се различават ясно, а [остават] неясни. Голямо е следователно светилото, както свидетелствува [и] Писанието, извънредно голямо, а не такова, каквото го виждаме.

Като белег за неговото величие да ти служи и следното: макар че звездите по небето са неизброими, светлината, която всичките те излъчват, не е достатъчна да разпръсне нощния мрак. Но щом като [слънцето] се покаже на хоризонта, нещо повече, когато още го очакваме и не е излязло изпод земята, тъмнината изчезва,без да остави следа. То свети по-силно от звездите, разпръсква и осветлява застиналия и сгъстил се над земята въздух. На това се дължат и утринните ветрове и росата, която овлажнява земята. И тъй като земята е толкова голяма, как е възможно тогава да я осветява наведнъж, ако то не изпраща светлината си от голям кръг? От това ти ще разбереш премъдростта на изкусния [творец], как съобразно с това разстояние, [т. е. от слънцето до земята], той му е дал топлина. [Също така] съобразена с това е и горящата [му сила], нито да бъде прекомерна, та да изгори земята, нито пък да е недостатъчна, та тя да измръзне и да остане безплодна.

Същото е положението и при луната. Голямо е ней-

178


ното тяло и след слънцето то е най-светлото. Но нейната големина не винаги е видима. Веднъж тя се вижда като пълен кръг, друг път — като намалява и изтънява и от двете й страни се виждат неосветени [места]. Едната й страна, когато нараства, е тъмна, а другата ѝ страна се скрива, когато тя намалява. Чрез различните промени на формата [на луната] се разкрива неизследваемата промисъл на премъдрия творец. Като чрез притча разкрива той [същността] на нашата собствена природа, защото нищо човешко не е постоянно. Но едно от небитие преминава към съвършенство, друго пък, достигнало до своя разцвет и израснало до своя съвършен предел, отново постепенно се връща и намалява и стигайки до нищото, се свършва и загива.

И така от наблюденията над луната да направим извод за самите нас и да разберем бързите промени в човешкия [живот]. Затова не бива през добрите дни на този живот да бъдем надменни, нито да се радваме на власт и да бъдем горделиви поради [притежаването на] мимолетно богатство, но да презираме плътта, от която произлизат [всички] промени, да се грижим за душата, чието богатство е непоклатимо. Ако луната те прави скръбен, тъй като нейната светлина постепенно намалява и изчезва, тогава още повече [трябва] да те опечалява [твоята] душа, която, притежавайки добри дела, поради небрежност загубва доброто и никога не постоянствува в добрите си намерения, но много често поради своя колеблив нрав се отмята и променя. Наистина казано е: „глупакът се променя като луната". Аз смятам, че състоянието на живите същества, както и на онези, които израстват от земята, се влияе немалко от промените на луната. По един начин се проявяват телата, когато тя намалява, и по друг — когато нараства. Когато тя намалява, те стават редки и празни; когато пък нараства и се изпълва, и те отново се изпълват, тъй като [тя] влага в тях като че тайно някаква влага, която, смесена с топлината, стига до корените. [За това могат] да свидетелствуват и тези, които при луна спят [на открито], чиито открити части на главата се овлажняват обилно. Това потвърждава и прясно закланото месо веднага като бъде докоснато от луната, [също] и мозъкът на животните, и вътрешностите на морските [обитатели], и сърцевината на дърветата. Но луната само с фазите си

179


не би била способна да промени всичко това, ако тя не притежава велика и свръхестествена сила, както [за това] свидетелствува Писанието.

Много и от въздушните промени, както за това свидетелствуват внезапните бури, появяващи се по новолуние при съвсем тихо време, при които облаците се блъскат един в друг, са свързани с фазите на луната. [За това говори] и оттеглянето и нахлуването на [водите] в проливите и в т. нар. океан, т. е. появяват се приливите и отливите. Живеещите там са открили, че това е закономерно и е свързано с движението на луната. Според фазите на луната приливите текат в две посоки. По време на новолуние водите са неспокойни и непрекъснато се движат и люшкат, а когато луната се изпълни, тогава се установява посоката на приливите и отливите. Западното море, което ние наричаме океан, веднъж се оттегля навътре, друг път се връща [обратно] и облива [крайбрежните] места, сякаш е тласкано назад от издишването на луната и чрез нейното вдишване отново се връща на своето място.

Това ви разказах, защото исках да покажа величието и предназначението на [двете] светила и че нито една сричка от божиите думи не е казана напразно. Но ние все още не сме се докоснали до истинския смисъл на думите. Защото много [от нещата, които се отнасят] до гол е мината и отдалечеността на слънцето и луната, могат да се открият по пътя на разсъжденията от някой, който непрекъснато наблюдава техните действия и сили. Затова за всеки един е по-добре да осъзнае своята немощ, за да не мерим величието на творението с нашия беден разум. Но и след тези малко казани думи вие трябва да се замислите колко много и колко велики неща сме пропуснали. Ти не бива да мериш луната с очите, а с мисълта, която при определяне на истината е много по-сигурна от очите.

„Да произрасте земята злак трева и плодно дърво, което дава плод.” След това той добавя, като казва: „да произведе земята четвероноги и зверове”. Защо там той казва: „да произрасте”, а тук „да произведе”? Растенията, дърветата и плодовете произрастват всяка година. Тъй като растенията са свързани винаги със земята и трябва да излизат от нея, затова той казва: „да произрасте”. Що се отнася до животните, той казва: „земята да произведе”, защото, веднъж родени от земята,

180


после вече не произлизат от нея, а всяко се ражда поотделно от своите родители.

„И стана така.” Словото се превърна в дело. Земята бе украсена, необходимо беше да бъде украсено и небето. Но защо той украсява земята преди небето? Не затова ли, че щеше да се появи многобожната лъжа за слънцето, месеца и звездите? „Бог рече: да се появят светила на небесната твърд.” Защо той не е създал слънцето и месеца през първия ден? Не затова ли, че не е съществувала твърдта, на която те трябваше да бъдат? И не само затова, но ц защото не съществуваха [още] плодовете, за чието растене и зреене [те са необходими], а те произраснаха на третия ден. Но за да не мисли някой, че те са произраснали в резултат на природата на слънцето, [Бог] е създал слънцето, месеца и звездите тогава, [когато бе завършено творението].

Казано е, че през първия ден Бог е сътворил всичко от нищо, а през другите дни [той създава] от съществуващото. Откъде следователно е слънцето? — от създадената още през първия ден светлина, която изкусният [творец] превърнал, както е пожелал, и ѝ е предал различни форми: там, [т. е. през първия ден], материята на светлината, а тук — двете светила. Както, ако някой излее парче злато,а след това го разчупи на парчета, така и [Бог] е създал това златно украшение. Така и бездната, в която тогава е била събрана всичката вода, той е разделил на вода, която поставил над твърдта, и [на вода] в моретата, в реките и изворите, в езерата и в кладенците. По същия начин изкусният [творец] е раздробил и битието на единната светлина и я вложил в слънцето, в месеца и в звездите.

[Сега] искам да проследя как Бог е създал светилата. Трябва да се знае, -че той ги е създал извън небето и след това ги е поставил горе. Както и човекът на изкуството първо създава икона, т. е. образ, и след това го закача на стената. Така и Бог най-напред е създал светилниците гизвън небето и тогава ги е поставил [на него]. Затова свидетелствува и Писанието, като казва: „създаде Бог светила и ги постави на небето”. Как прочее ги е поставил? Дали той ги е поставил двете едновременно. Не, не двете. Но как [тогава]? По думите на самия Бог поставянето [е станало по следния начин]. Казано е: „постави Бог големия светилник да владее деня, а по-мал-

181


кия светилник — да властвува над нощта”. Когато слънцето бе поставено, то бе поставено на Изток; когато пък била поставена луната, тя била поставена на Запад. Понеже тя е господарка на нощта, а [слънцето] — на деня. Следователно луната още през първия ден е била изпълнена със светлина. Не е редно още от самото начала произведението да бъде наполовина [осветено], но светилото трябваше да се появи в [този си вид], в който е било създадено. И едва след това чрез [своите фази] да показва времена и периоди и различията на дните. Затова Бог е създал [луната] така, че след всеки петнадесет дни тя да бъде пълна. Слънцето сутрин изгрява [от Изток], а луната, когато [вечер] е била на Изток, сутрин се появява на Запад.

След като слънцето е изминало своя път на Запад, веднага се появява луната, за да се изпълни казаното: „да владеят деня и нощта”. Необходимо е да се изследва защо Бог е създал луната пълна! Внимавай добре, защото това има по-дълбок смисъл. Тъй като [луната] се е появила през четвъртия ден, тя трябвало да има формата на четвъртия ден, [т. е. да бъде сърповидна]. Но ако тя би имала [формата] на четвъртия ден, тогава не би имала завършена природа. Следователно [още от самото начало] тя е притежавала излишък от единадесет дни. Когато се е появила, е била на четири дни, а е изглеждала, като да е на петнадесет дни, [т. е. била е пълна]. Луната има единадесет дни повече от слънцето, но не според създаването си, а според сиянието си. Затова, което тогава тя е приела в повече от деня, това тя връща на слънцето. Броят [на изгряванията] на луната всеки месец по двадесет и девет и половин ден правят една година, дванадесет месеца [или] 354 дни. Ако ти изчисляваш така месеца, [т. е.] по двадесет и девет дни и половин ден [отгоре], годината трябва да има 354 дни, за да връща луната ежедневно дните, които тя е приела от [слънцето].

Който може да брои, нека ги изчисли. „Да бъдат светила на небесната твърд,за да осветяват земята.” Понеже по природа огънят се стреми нагоре, затова Бог е обуздал неговото естество, за да не изпуска светлина нагоре. Огънят не иска да гледа надолу, а непрекъснато се стреми нагоре. Ако ти държиш борина и я запалиш и я обърнеш надолу, ще видиш как огънят, макар тялото да е обърнато надолу,

182


се стреми нагоре. Тъй като [Бог] е знаел, че това е присъщо на неговата природа, той го е обуздал да не свети според природата си, а според това, как му е заповядано. Който от вас е гледал как капе горещо масло, [той ще знае] и как заедно с маслото пада надолу и огънят, защото природата на маслото тегли огъня надолу, а природата на огъня се стреми и тегли нагоре и [при падането] той като че насила е задържан [от маслото]. (Когато маслото бъде поставено в огъня, той не издава никакъв звук.) Когато пък се поставят сурови съчки, той пращи, макар и това да е мокро, както и онова. Но понеже то, [т. е. маслото], е от дърво и маслиненото дърво го е отхранило, [огънят] е благосклонен към природата на дървото и с радост приема [продукта] на своя сродник. Ако ти налееш в огъня вода, той [започва] да съска, съпротивявайки се на своя противник. Огънят е сроден на въздуха и е от неговия род. Когато въздухът изгаси горящ огън, той [като че] го поглъща и никъде не можеш да го намериш. Сродното отива при сродното. Виж [каква е] мъдростта на изкусния [творец]; виж [каква е] неговата сила. Той поставил звездите на небето и казал: „да бъдат те знакове за времена, за дни и за години”. [Онези], които възприемат празните приказки на астрологията, трябва да се откажат от своите надежди да предсказват неизвестни неща. А това, че чрез звездите не могат да се правят предсказания за човешкия живот, за това свидетелствува Исайя, като казва: „да се появят астролозите небесни, които [предсказват] по [тези] знаци, и нека те ти съобщят какво ще ти се случи”. Писанието не казва нищо за това, че небето ще ти даде знакове за човешкия живот. Ако искаш да узнаеш тези знакове, [знай], че те са знаци за дъжд, за вятър, за студ и за добре време. Звездите са знакове за това, и то [само] поради човеколюбието [божие], та плаващият по водата [да узнае за идващия] вятър и да избегне бедата; ратаят да разбере, че ще има студ, и предварително да изоре земята.

Има знакове и за война, и за мир. За това. съвсем просто и недвусмислено говори и Господ, когато казва на юдеите: „Лицемери, ако видите да се задава облак от Запад, казвате, че идва буря и студ; ако пък вечер видите, че небето е червено, тогава казвате, че ще бъде ведро.” По-нататък той казва: „лицето на земята и небето умеете да разпознавате, а това време как не узнавате”. Това са

183


знакове, които е добре да бъдат наблюдавани, без да има някаква опасност: [знакове] за жега, за вятър, за студ и за ведро време. Това не е противно на Бога, а е [постъпване] според неговите думи. Ние бихме могли да говорим много за астрологията, но затова е необходим ясен глас и здраво тяло. Защото заедно със словото се движи и мисълта и с изморяването на езика се [изморява] и мисълта.

Сега нека преминем към нещо по-обикновено. Едно нещо е годината и друго [нещо] е времето. (Годината е дълъг период от време), а времето е нещо конкретно, определено. Никой не казва: година е да се бере гроздето, но [ще каже]: време е да се бере гроздето или време е за сеитба, или време е за жетва. Така прочее говори и Соломон. Време е да се ражда, време е за умиране, време е да се изгражда, време е да се събаря. Под време той разбира благоприятния момент. Такива знакове, както вече казах, дават звездите. [Така например] изгряването на плеядите [означава] начало на жетвата, а залязването на плеядите — начало на сеитбата. [Вярата] в такива знамения [не означава] безчестие, а доброчестие.

Времена се наричат и божиите празници. Бог казва: „три пъти през годината трябва да празнувате моя празник: празника на без квасниците, празника петдесятница и празника на шатрите”. Виждаш ли как той е поставил [двете светила] като знакове за времена и за дни и още [като знакове] за съботата и за месечните празници. Луната прави месеците, а слънцето — годината, тъй като то държи повратите [на времето], т. е. този на пролетта, на равноденствието, на лятото и на есента. Но законите си стоят непоклатими. „Той рече и те се утвърдиха, заповяда и те се основаха.” Сега помисли върху следното: кой е майсторът на всичко това, кой го е създал? Отец ли? Никой не отрича. А не е ли синът? Еретиците казват: „да”, но допълват: [това] не е добре. Те казват, че Отец е създал сина, а синът е създал всичко. Трябва ли да приемем това безчестие? Тъй като той държи мисълта на еретиците, като че е вързана с неразкъсваеми връзки, нека да попитаме пророците дали [този], който е създал [всичко това], има някой, който е по-голям [от него], или той е по-голям от всичко. Еретиците се опровергават чрез собствения си въпрос. Те казват, че всичко е създал синът, а самият той е създаден от Отца. Нека

184


Бог бъде милостив, че говорим такива хулни [думи]. Наистина страшно е [човек] да дръзне да повтаря думите на [тези] нечестивци. Но нека подражаваме на лекарите, като сложим ръцете си в раните, за да изчистим гнойта. И апостолът е бил принуден да говори скверни неща не да си оскверни езика, а да очисти греховете. Но тъй като те казват,че синът е създал всичко, а [той е създаден] от Отца, нека попитаме пророците кой е създал небето и земята и какъв е той. Пророк Исайя казва: „тъй казва Господ Бог, който е сътворил небесата и тяхното пространство, който е разпрострял земята с нейните произведения, който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея. „Аз съм Господ. . . преди мене нямаше Бог и подир мене не ще има.” [Аз съм и няма друг.] Това казва този, който е създал небето и земята, Единородният, който според еретиците е създаден и тогава е създал [сам] всичко. Но грешникът се оборва с думите на собствените си устни. Ето какво говори блаженият Йеремия. Така им кажете: — кому, не на елините ли? — боговете, които не са направили небето и земята, да бъдат изтребени от земята. Господ, който е създал небесата с разум, той е живият и истински Бог. Ще рече, че щом той е истинският Бог и няма друг преди него, който да е създал небето, както казват пророците, защо тогава еретиците учат, че синът е този, който е създал небето и земята, и какво означава това, когато Христос казва: „да познаят тебе единаго истиннаго Бога и пратения от тебе Иисуса Христа”. Явно е прочее, че Спасителят, като казва така било чрез пророците, било от себе си, не го казва, за да се постави [наравно с отца], но понеже земята била изпълнена с езически служби и понеже били почитани много богове, затова той е казал: да познаят тебе, който си единствено истинският Бог; за да се различи от лъжливите богове, е казал той това. За това и Павел казва: „отвърнете се от идолите, за да служите на живия и истинския Бог”. Той го нарича истинен, за да изобличи лъжливите, и го нарича жив, за да порицае мъртвите идоли. Аз смятам, дори твърдо вярвам, че мъртвите ще се разгневят срещу нас, ако чуят, че ние назоваваме калищата мъртви идоли. Те ще ни кажат: вие хулите нашето състояние. Ние се наричаме мъртви, понеже сме живели някога, а тези, които никога не са живели, защо ги наричате мъртви. „Боговете

185


прочее, казва той, които не са създали небето и земята, трябва да погинат.” „Господ, който е създал небето, е разум.” Той е живият и истинският Бог. Кой е жив? — който е създал небето. Поддържат ли се още твърденията на еретиците? Не е ли разпръснато [още] цялото тяхно безчестие? Не е ли изобличено тяхното богоборство? Не се ли е разпръснала [още] тяхната зла умисъл? Или ти, макар и да не можеш да проумееш божиите дела, все пак се опитваш да изследваш самия творец. Какво съобщава Давид, когато казва: „колко са многобройни делата ти, Господи! Всичко си направил премъдро.” Пророците величаят делата, а еретиците омаловажават изкусния [творец], който е велик в своя съвет и силен в делата си, който е образувал небето от водите. Не мога да не се учудвам. От водата то се е сгъстило и вода носи. От водите бе то втвърдено и бездната поддържа. Тук искам да допълня нещо малко и незначително. Казвам, че те трябва да вземат като пример за величието на небето [едно такова] голямо чудо. Виждали ли сте някога в морето да плуват ледени блокове, върху които има сняг. Това, което причинява студ, него ли Бог не е създал? Той е създал небето, но не обло, както казват елините. Той не го е създал въртящо се с кръгла [форма], а, както казва пророкът: „той постави небето като шатра и го разпъна като палатка”. Никой от нас не е толкова нечестив, че да вярва на онези, а не на пророците, които казват, че небето има начало и край. Затова според тях слънцето не изгрява, а излиза [отнякъде], както казва Писанието: слънцето излезе над земята, а не „се издига”. На друго място е казано: „от края на небесата е изходът му”, а не изгревът му. Ако [небето] е обло, то е безкрайно. Защото, което е обло от всички стрдни, то къде му е краят? Но единствен само Давид ли казва това или и Спасителят? Послушай какво казва за това [самият] Господ. Когато дойде Син Човечески, казва той, в славата си, „ще изпрати ангелите си с гръмогласна тръба и ще се съберат избраниците му от единия край на небето до другия”.

Но нека отново видим къде се скрива слънцето и накъде отива през нощта, ако въпросът стои така, както го изяснихме. Защото и мъдрият Соломон, говорейки, казва: слънцето изгрява и слънцето залязва. При издигането си се движи на Запад, заобикаля на Север, за-

186


върта се в кръг и се връща обратно [на своето] място. Виж как то върви на Юг и прави кръг на Север. Ти трябва да знаеш още, че през зимата [слънцето], понеже не се издига от средата на източния [предел], но повече от южната страна, се отклонява и като се движи по-малко време [над земята], прави дните кратки, а след като залезе, прави голям кръг и така нощите стават по-дълги. Ние знаем, братя, че слънцето не се появява постоянно от едно и също място. Как прочее се появяват късите дни? По този начин, както вече обясних. Когато неговият изгрев е по-близо до южната страна и когато то не достига най-високата [небесна] точка, а [описва] широк [кръг], тогава дните са къси. Като залязва пък на [юго]-запад, неговият нощен кръг обхваща целия Запад, целия Север и целия Изток и тогава достига до пределите на югоизток. По необходимост нощта тогава е дълга. Когато пък преминава равномерно, като запазва еднакво разстоянието [между северния и южния полюс], тогава дните и нощите са равни. През лятото то отново се на-клонява на Север, така както през зимата на Юг, и се появява на северния край, т. е. на този, [който сочи] полунощ. Тогава то се издига нависоко и прави деня дълъг. И тъй като по това време то описва по-малък кръг, нощта е по-къса. На това обаче не са ни научили синовете на гърците, защото те не вярват в него, а смятат, че звездите и слънцето се скриват под земята. На това ни учи Писанието. Той е създал всичко: светещото слънце и луната, която ту се облича в своя блясък, ту се освобождава от него и отново пак се облича. Делото хвали своя майстор. Постоянно сияещият изкусен [творец] е направил така, че създаденото от него да сияе вечно. [Луната] не се свършва, а само се скрива; тя сякаш е образ на смъртните човеци. И макар че тя сияе толкова векове, при новолуние като че се явява за пръв път, та казваме: „днес има нова луна”. Защо? Защото тя е образ на нашите тела. Тя се ражда, расте, изпълва се, намалява, изтънява и изгасва. И ние се раждаме, растем, спираме да растем, стигаме средата на своя живот, отслабваме, остаряваме и умираме. [Луната] изгасва, но тя отново се ражда. И ние ще възкръснем отново и ни очаква друга раждане. Затова, тъй като Спасителят е искал да ни покаже, че ние, така както сме се родили тук, ще бъдем отново родени там, казва: „когато Син Човечески дойде

187


при пакибитието”. [Промените на] луната напомнят за възкресението. Като че тя казва: вижте ме как аз се скривам и отново се появявам. И вие искате да се лишите от вашите надежди. Не е ли за вас създадено слънцето? Не се ли е появила и луната за вас? Ако това, което е създадено заради вас, залязва и отново се появява, как няма и вие, заради които е било то създадено, като умрете, отново да възкръснете? Не е ли това за вас пророчество за възкресението? И нощта не е ли символ на смъртта? Не изчезват ли [очертанията] на телата и в тъмнината ти не можеш да различиш чие е дадено лице? Но често пъти ти докосваш с ръка спящите и понеже не знаеш на кого е едното лице и на кого другото, питаш, та по гласа да познаеш онези, които се крият в тъмнината. Така, както нощта скрива лицата и макар всички да сме заедно, никой не може да разпознае другия, така идва и смъртта, [която] разрушава лицата, и никой никого повече не познава. И ако ти някога минеш покрай гробове и в някой гроб видиш много черепи, ти няма да знаеш на кого е принадлежал единият и на кого — другият. Но ако ти не знаеш, знае това този, който ги е скрил в смъртта и който е разрушил [тяхната] телесна форма. Ако ти и това не разбереш — откъде са дошли тези форми, не се ли учудваш на божието творение? При такава многочисленост, при толкова много форми не съществува нито едно действително сходство. И ако при търсенето на такова сходство стигнеш до края на света, ти [пак] няма да го намериш. И ако го намериш, то приликата много често няма да е пълна или в носа, или в очите, или в нещо друго, за да се прояви характерното. И близнаците, които се раждат от една утроба, не си приличат напълно един с друг. Тъй като [в начало] не са съществували толкова много форми, но са били създадени чрез [божията] заповед, а после това множество се е разпръснало, не ще ли може този, който (го е създал], да го обнови? Бедният човек със своите мисли не може да измери божията сила. Не мисли, че Бог може да възприема толкова, колкото ти можеш. Ако той можеше толкова, колкото аз [мога] да възприемам, тогава бих дръзнал да кажа, че Бог е много слаб, защото така го е измерила моята сила. Ако пък той е по-високо от моите мисли и моят разум не достига

188


до него, тогава този, който е създал тези непонятни неща, е неизследваем.

Но ние отново искаме да попитаме еретиците за тези видими [неща], та дано разберат колко са далече от истината. [Да ги попитаме] за тези видими дела, които лежат пред нас и които са доказателство за вярата ни, че те са били създадени. Когато Бог рече: „да бъде твърд”, и веднага словото стана дело, той ни е оставил това свидетелство като залог, че сам е създал [всичко]. Това, което днес виждаме, е този [залог]. Не оставяме ли ние често пъти вечер небето ясно, а когато [сутрин] станем, го намираме променено, т. е. покрито с облаци? Това е особен залог за реда на появата на първите дела. Ако пък видиш небето заоблачено, ти трябва да разбереш, че това, което сега творецът върши за [толкова] кратко време, създавайки облаци, които са подобни на завеса за небето, показва как той някога е създал небето. Но какво е създал той? Той е създал облаците като някакви мехове и така черпи с тях морската вода, която е солена, изпълва облаците, превръща я в сладка вода и напоява земята. Но нека те ни кажат: как [тази] тежест се издига нагоре? Как се черпи, [т. е.] как облаците я черпят, а след това изливат, но не веднага, а преминават големи разстояния и там, където им заповяда господарят, там изпълняват [неговата] заповед. Божията заповед лежи като верига върху облаците, която не позволява на дъжда да пада, докато не му разреши [творецът].

Че те [наистина] са подобни на мехове, за това свидетелствува Давид, като казва: „той събира като в мехове морската вода”. Виж колко е чудно! Той събира водата, но над всичко лежи неговата безсмъртна и невидима ръка, която не позволява да изтече наведнъж всичко, а на части. Така както жена, като изтъче тънко платно, го разкроява и прави много и различни дрехи, така и [Бог] раздробява голямата морска дълбина на капки, [както и жената] нишката, и тогава ги спуска на земята. И това е чудно! Когато [водата] се отдели [от облака], защо не се излива всичката наведнъж? Ако водата е привързана [горе], как тогава [може] да тече надолу? Тук е налице едно сравнение, наистина слабо, но то ще може да те убеди. Виждал ли си ти някога водна харпагия, как тя е провъртяна изотдолу? Пръстът, с който се затваря краят на тази дупка, затваря и нейното начало. Така е и при безсмъртния пръст божий. Когато той лежи

189


върху облаците, пуска толкова вода, колкото иска, за да [може] да изпрати своя дар на цялата земя. Най-много дъждове падат през есента, когато той иска да напои цялата земя, като напоява ту една, ту друга област. За това говори и пророкът: „той пролива дъжд върху един град, а върху друг град не пролива дъжд; една част беше напоявана с дъжд, а друга, която не беше поръсена с дъжд, изсъхна”. Върху това обаче не лежи божият пръст, а [неговата] заповед. Той заповядва [земята] да бъде напоена. Това е едно сравнение, което може да ни служи за пример. Той заповядва и те не пускат дъжд. Ето това е, което и Писанието казва.Там е казано: „заповядвам на облаците да не пускат дъжд върху него”. Наистина „колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил премъдро”.

Виждаш ли (какво е) божието творение? Виждаш ли как той затваря устата на еретиците, които не познават творението, а [искат] да изследват твореца. Всичко се подчинява на божия закон. Небето стои там, без да се поддържа със своята сила, защото е утвърдено чрез божието слово. Ако на мене не ми е ясно по какъв начин небето се е втвърдило от водите,тази тайна ми разкрива блаженият Давид, като казва: „чрез словото на Господа са утвърдени небесата”. Защо [е казано]: те се утвърдиха? Не затова ли, че са от вода? Защото никога не се казва за нещо твърдо,че се е втвърдило. Мога ли. да кажа,че камъкът се е втвърдил? Едно е да се втвърди, а друго е да бъде твърдо. Утвърдено следователно се казва за нещо, което, бидейки слабо и рядко, се е сгъстило. Затова и Петър, когато изправя хромия, казва; „израилтяни, какво се чудите на това или какво сте се вгледали в нас, като че ли със своя сила или благочестие сме направили тоя да ходи. Бог на отците нй, на Авраама, на Исаака и на Якова прослави своя син Иисуса. И заради вярата в неговото име името му укрепи тогова, когото гледате.” Той утвърди разслабления. Затова [трябва да вярваме], че чрез словото Господне са утвърдени небесата.

Поради [силата на] словото Господне от редките и слаби води се издигат нагоре облаци. Обърни внимание, моля те, [и на това], каки горчивата вода се променя, но злобата еретическа не се променя. От морето черпят облаците и това горчиво, което те са почерпили от [него-

190


вите] дълбини, те превръщат в сладка и [годна] за пиене [вода]. И нас Христос ни възкреси из дълбините на [греха], но ние не можем да се очистим от своята горест. Кой следователно е сътворил небето и земята! Аз казвам, че е Христос. Откъде [може] да се знае това? Ако той не беше господар на всичко товадой не би извършил, [както ни съобщава] Евангелието, чудеса с всякакви твари. Той е вършил [чудеса] с всички стихии: със земята, с морето, с въздуха, с огъня, за да покаже по този начин, че той е господар на цялото творение. Към светлината на деня [той] прибавил и вечерната светлина. Слънцето сияе и свещта свети. Краят на деня и началото на нощта. Ти, когато виждаш свещта и слънцето, трябва да кажеш: „твой е денят и твоя е нощта”. Светлината на свещта не трябва да прекъсва [нашето] слово, но трябва, когато то е към своя край, подобно на слънцето, когато клони на Запад, да стане ясно, че Христос е господар на цялото творение. За [него] Йоан, проповядвайки, казва: „всичко чрез него стана и без него не стана нито едно от онова, [което е станало]”. Това казва и сам Господ, като не оставя само словото да свети, а към него прибавя и дела. На морето той казва: „спри, укроти се”. И морето позна [своя] творец. Той заповяда на морето и то се укроти; той каза на ветровете и те утихнаха. Ако те не бяха се подчинили, [това ще означава], че той не ги е създал. Ако той не беше господар на водата, не би могъл да я превърне във вино; ако той не беше господар на небето, звездата не би известила от небето неговото идване; ако не беше господар на слънцето, то не би се затъмнило, когато той беше на кръста. Христос на кръста, а слънцето — в мрак. О, чудо, творението не може да понесе похулването на Господа. Слънцето се помрачи, за да познаеш, че на кръста е господарят на слънцето; земята се разтърси, за да познаеш, че това е казал още Давид: „погледне към земята и тя се тресе”. Скалата се разчупи, за да познаеш този, за когото пророкът казва: „неговият гняв разрушава царства и скалите се разпадат пред него.” Отвориха се гробовете, за да стане явно, [че има] възкресение. И този, който възкръсва, да засияе над всичко.

От казаното трябва да извлечем поука. Свещта ни подканва да кажем: „твоето слово е светило за нозете ми и светлина за пътеките ми”. Когато вечерта настъпи, ти

191


кажи: „да възлезе молитвата ми като тамян пред твоето лице, въздигането на ръцете ми — като вечерна жертва”. Защо той не е казал „утринна [молитва]”. Обърни внимание на това: защото трябва добре да знаем защо пеем това, което пеем. Защото и Давид казва: „пейте с разум”. Въздигането на моите ръце, казва той, нека бъде като вечерна жертва. И Мойсей, по-добре е да се каже Бог, е наредил да има две жертви — една сутрин и друга вечер. Сутрешната е благословение за нощта. Който е прекарал добре нощта, той благославя през деня. А вечерната жертва е благодатна [жертва]. Тя напомня за [изтичането] на деня, т. е. [тя означава]: понеже си ме запазил [през деня], затова аз ти благодаря. Той не приема утринната жертва на този, който е съгрешил през нощта, и вечерната жертва на онзи, който е грешил през деня. Затова е казано: „въздигането на моите ръце да бъде като вечерна жертва”. Следователно, когато настъпи вечерта и дойде време да вдигнеш своите ръце, запитай се сам, като да имаш някой пред себе си, който да те пита: ако се уповаваш на [Бога], тогава ти ги простри. Ако те не са написали някаква неправда, ако не са ограбили някой бедняк, ако не са отнели нищо от сираците, тогава те могат да бъдат повдигнати като чисто лице. Повдигането на моите ръце не означава [нищо друго] освен: виж, о, Господи, чисти са ръцете, които се издигат към тебе. Така както един грешник не може да вдигне лицето си, защото съвестта му го тегли надолу, така и осквернената ръка не смее да се покаже пред божието лице. Забележи прочее, ако ти имаш чисти ръце и ако те не са осквернени с неправда и други скверни [неща], тогава [спокойно можеш] да ги издигнеш към Бога. Затова великият патриарх Авраам не поискал да приеме онова, което е спечелено по недостоен и срамен начин. Когато царят содомски му казал: „вземи всичко и само жените ми остави”, защото той, [т. е. Авраам] искал да бъде чист пред Бога. И за да можел да издигне с упование ръцете си към него, затова той не пожелал да вземе нищо от него. И затова, като не пожелал да вземе нищо и ръцете му били чисти, той казал: „простирам ръцете си към Бога, който е създал небето и земята”. И той ги прострял, защото те не били осквернени с неправедна печалба. „Въздигането на моите ръце.” Това обяснява и великият Павел, казвайки: „желая мъжете да се молят на

192


всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и [лоши] помисли”. Но тъй като вечерта иска от нас да [отговаряме] за делата през деня, и ти трябва да издигнеш ръце и творецът ще ги изпита. Но след вечерта [идва] сутринта и ти, ако нямаш чисти ръце и мисли, не се осмелявай да поглеждаш утрото. Опитът е учител на това! Помисли, когато някой е чист, как с упование влиза в храма, като че влиза в своя двор. Нощната чистота му дава надежди в утрото, както и Давид казва: „спомням си за тебе в леглото си и на сутринта размислям за тебе”. Нека се молим с чисто сърце и да издигнем ръце в утрото, изпълнени с надежди, и нека да отбягваме всичко скверно и да водим чист живот, славейки Отца и Сина и св. Дух през всички векове — Амин.

Няма коментари: