ШЕСТОДНЕВ
Йоан Екзарх
СЛОВО ЗА ШЕСТИЯ ДЕН
От св. Василий
Когато [някой] обикновен и беден човек и [при това] чужденец, идвайки отдалече, [стигне] до портите на княжеския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли [да го пуснат], и като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и [целите) изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено богато с камък и дърво и [различни] краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо освен бедни сламени колиби и той ще им се учудва [и ще изглежда], сякаш си е изгубил ума. Но ако му се удаде да види и княза, седнал [облечен] в обкичена с бисери дреха, с огърлица от златни монети на шията и пръстен на ръката, препасан с пурпурен пояс и със златен меч, висящ на бедрото, и от двете му страни седят болярите със златни огърлици, пояси и пръстени, и ако някой, когато той се върне в своята страна, го запита, казвайки: какво видя ти там, той ще каже: „не зная как да ви разкажа за това. Най-добре е да видите със собствените си очи, за да се възхитите, както трябва, от красотата, [която аз видях].” Така и аз не мога да опиша, както трябва, тази красота и ред. Но всеки от вас, като гледа сам с плътските си очи и като разсъждава с безплътния си ум, може по-сигурно да се възхищава. Защото собствените очи никога не лъжат. Макар и понякога да се заблуждават, те са по-сигурни от [очите] на някой друг. Като виждам небето, украсено със
231
звездите, със слънцето и с месеца, земята — с треви и дървета, морето, изпълнено с всякакви риби, с бисери и със златното руно на пините, и като стигнах до човека, като че от учудване си изгубих ума и не мога да разбера [как в едно] толкова малко тяло [може да има] толкова голяма мисъл, която обхваща цялата земя и се издига над небесата. Къде ли е закрепен този ум? Как той излиза от тялото и преминава последователно през различните обвивки, преминава през въздуха и облаците, стига до слънцето и месеца и всички звездни пояси и ефира и всички небеса и в същото време той се намира в собственото си тяло? С какви ли крила той излита? По какъв ли път лети? — Аз не мога да разбера. Само това зная да кажа заедно с Давид: „дивно е за мене твоето знание, то е силно, не мога да му се противопоставя”. „Защото ти ме развесели, Господи, с твоите творения; възхищавам се на делата на твоите ръце.” „Колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил премъдро.”
„И рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие; и да господствува над морските риби и над небесните птици, и над животните, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.” Разбери ти, човече, и се възхити как той, когато стигна [до създаването] на твар по свой образ, [на свой ред] тогава сполучливо разкри единството на божествената същност и неделимата природа на трите лица. Чрез малко думи на човешкия род дава да разбере правилно непознаваемата и непостижима божественост. Когато сътвори небето и земята, той не каза нищо подобно, макар че всичко бе създадено преди човека. Но когато поиска да създаде човека, той каза така: „да сътворим човека”, и така разкрива единството на божеството в неговите три лица.
При създадените по-рано творби не съществува такова ценно създание, каквото е човекът. Тук беше правилно и подходящо да се използува такова слово, чрез което да се извести високо защо той иска да го създаде по свой образ. Затова и след като го създаде и придаде завършеност на неговата природа, [той добави ]: „и сътвори Бог човека, по божий образ го сътвори”. Същото той каза и на пророк Давид чрез светия Дух и по име споменава трите боговластни лица, които са създали небесните висини и величие и цялото битие, както и ангелското [войнство], което е над тях. Защото е казано: „чрез словото на Господа са утвърде-
232
ни небесата и чрез духа на устата му — цялото им войнство”.
Нека прочее се посрамят божиите противници евреите и тези, които също като тях не са познали истината. [Осъдените] на четирите събора [последователи] на Арии, на Савелий и на Македоний сами не са проумели колко са се били заблудили. Едните от тях смесвали божествените лица, а другите пък ги разделяли и учели, че лицата не са равни, и смятали тяхното битие веднъж за едно, друг път за друго. За тях този, който е рекъл: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”, е казал чрез гласа на пророк Осия: „горко им, защото те отстъпиха от мене; окаяни са, защото в безчестие се отметнаха от мене; страхуват се, понеже са се провинили пред мене”. Защото Троицата е [като] единица и единицата е Троица чрез лицата и отново е единица чрез природата. Тя не търпи разделяне нито по природа, нито смесване или сливане чрез лицата. Според божественото Писание и двете схващания трябва да се отхвърлят.
Но нека се върнем отново към разказа на Мойсей. Той казва: „да сътворим човейа по наш образ и подобие”. Нека да проследим още веднъж [реда на творението]. Защо той само като е пожелал, [е можал] да изведе от небитие в битие това голямо и безкрайно широко и движещо се в кръг величествено небесно тяло и светилата, поставени на него, и безброй многото звезди, поставени по средата, да даде битие и на земята, и на морето, и на всичко, което е получило битие било от небето, било от земята, а когато пожелал да сътвори човека, се нуждаел от съвет и от помощ за своята ръка? Той взима пръст и от нея създава пръстената фигура на това живо същество, на което [дава] проста форма. И бидейки просто [по форма], като се движи, устремява погледа си към твореца. После чрез своето вдъхване той му дава душа. На всекиго трябва да е пределно ясно, че той е искал да го създаде по-достоен от всичко друго, което бе създадено преди това. И по-добър, тъй като той създава човека по свой образ, и затова при неговото създаване се съветва. Както владетелите ценят повече от всичко друго това, което са създали със собствените си ръце, а не това, което е създадено по тяхна заповед, така и царят и славният господар е пожелал поради своите си ръце и поради своето благодатно вдъхване човекът да бъде по-достоен и по-велик от всичко друго, като по този начин
233
оказва чест не толкова на формата, колкото на този, чийтд образ е той. Защото във формата може да се види красотата на този, на който той е образ. От това [можем] да разберем по какво или в какво [се изразява] образът и подобието божие на човека. Това дори и за съвсем наивните е ясно, въпреки че за мнозина поради еретическото им неправомислие се е превърнало в голямо зло. Защото за нищо друго не бе създаден човекът и нищо друго не се нарича образ и подобие божие, а понеже притежава разумна и мислена душа, надарена с говори, безсмъртна, която може да господствува над други и над себе си и е свободна и никой на земята не може да я владее поради нейната природа. Ако ние признаем, че едното, първо казаното, [е вярно], а именно че човекът има разумна и мислена душа, по необходимост следва да признаем [за истини] и останалите изброени белези. Така и обратното, т. е. ако един от тези белези отпадне, би отпаднал и изброеният преди това остатък [от белези]. Защото и най-първият от големите философи казва: всеки, който говори по някакъв начин нещо, съобщава много, понеже [казаното] по необходимост влече след себе си повече от първото. Ако следователно някой би казал, че човекът съществува, той казва,, че е живо същество, че притежава душа, че има два крака,, че е получил разум и способности. Ако пък нещо от това, което следва, отпадне, отпада и първоначалното [изказване]. Затова, като се знае, вярва и изповядва, че човекът притежава разумна и мислена [душа], трябва да се признаят тогава и всички белези, които следват по ред и чрез които, както се вярва, човекът е станал образ и подобие божие. Защото, както бе казано много преди това,на него всеки гледа като на първообраз. Макар творецът и създателят на човека да е свръхсъщностно същество, неразбираем и неизследваем, [да е една] свръхсъщностна същност, въпреки това тези, които не са си изгубили разума, вярват, че той е разумен и силен, и безсмъртен властелин и самодържец и че не е подвластен на никого и го славят [като такъв]. Напразно се вълнуват някои и говорят едно или друго и като измислят всевъзможни неща, ги отнасят към образа и подобието божие, чрез което обаче става явна истинската вяра, която се разкрива посредством значението на думите. Макар и някой, който е безразсъден, да не притежава силата на разумната душа и поради това не [може] да разсъждава и каже, че човекът в началото не е
234
приел посредством боголепно вдъхване благодатта на разумната душа, а само силата на естествения живот и животинската душа на безсловесните [същества], която притежава силата да се храни, да расте,да чувствува и да се движи, и че освен това няма нищо друго, то той лесно може да бъде изобличен като такъв, който изрича безсмислици, лъжа и хули, и то затова, понеже творецът само чрез една заповед е наредил на земята да произрасте трева, която дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, чието семе си е в него. На земята и на течащата вода той е наредил да произведат пълзящи същества с жива душа, т. е. водни животни, и птици, които летят над земята. [Освен това той е наредил] на земята [да произведе] живи души, пълзящи животни, кротки и [диви] зверове. И така той определил всяко живо същество да бъде с душа. Става ясно, че при всички други живи същества и двете, т. е. и душата, и тялото, се появяват едновременно от двете материи, имам пред вид водата и земята, и няма никаква същностна разлика между душата и тялото, а имат един и същ произход.
Оказва се, че от една и съща материя е това, което само по себе си е съставно, т. е. което е направено чрез съставянето и комбинирането на четирите стихии. И така както тялото на животното външно е видимо от всички страни, така е [видимо] и това, което е скрито в него, т. е. душата, чрез която живее всяко същество, чувствува и се движи. Тялото прочее е съставено от тези четири стихии. Душата на всяко безсловесно същество е кръвта, казва сътворилият всичко Бог. Нали той заповяда да не се яде животинската кръв. Но когато пристъпва към създаването и даването битие на човека, той се съветва специално за него, разсъждава и го създава по [свой] образ и подобие, искайки да покаже, че [човекът] е по-достоен от цялото творение, [създадено] преди това. Той е не само по-достоен, на и господар на всичко това и всичко заради него е създадено.
[Бог] създава човека по двояк начин, т. е. не само чрез словото, но и сам [участвува] в създаването. „И взе пръст от земята и създаде човека и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа.”Колко по-достоен е човекът, сравнен във всичко това с душата на животните! Душата на човека е вдъхната от твореца, а на животните и на птиците е кръв и плът, [взета] от земята и от водата. Защото колкото по-достоен е Бог и стои по-високо от влаж-
235
ното и от сухото битие, [защото] от водата и от земята е получила своето съществуване душата на всички безсловесни [същества], толкова повече човешката душа стои по-високо и е по-достойна от душата на всички животни. Защото тя е получила своето битие не от някаква друга материя, а е била вдъхната по благодат от самия творец. Казано е: „вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа”. Какъв е този дух на живота? Изглежда вид духовно, т. е.разумно битие, изпълнено с живот и непроизлязло от плътта. Бог твърде изкусно и мъдро е вложил [в човека] живота чрез духа, т. е. духа на живота. Защото дух, а не тяло е душата на човека. И затова в Евангелието Господ казва: „Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.” Той иска поклонение преди всичко посредством душата. Най-напред ние трябва така да извършваме [нашето] преклонение и след това да се покланяме с колената на нашето тяло. Защото, [ако] човешката душа е нарекъл дух [този], който я е сътворил, как може да се вярва, че и животинската душа се е появила по същия начин? Нищо подобно! Ти, о, човече, трябва да отстраниш от себе си такава лоша мисъл. Всички други животни имат вместо душа кръвта за душа, както за това говори и техният творец, за което споменах вече по-горе. Кръвта обаче е плът, а не дух. Наречената дух душа е разумно и мислено естество, за което трябва да се вярва, че е извън всяка плът, както това лесно може да се види и разбере от небесните ангели.
Казано е: „ти правиш ветровете свои ангели и огнените пламъци — свои служители”. Какво иска да каже чрез „духове”, ако не това да покаже, че [душата] е разумна същност и стои по-високо от всяка плътска грубост. Можеш да откриеш, че същият пророк говори това и за човешката душа. Той именно казва: „защото той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст. Дните на човека са като полски цвят — тъй цъфти той.” Поради каква причина той веднага добавя следните думи, казвайки: „понесе се над него вятърът и няма го, и мястото му вече не го познава” , наричайки очевидно душата дух, [душата], която той смята, че след разделянето ? от тялото води самостоятелен живот. „И не познава вече своето място”, а именно [мястото си] в тялото, в което е била по-рано. Ако той не е знаел добре, че тя продължава да води само-
236
стоятелен живот, той не би казал: „и тя не познава своета място”.
Безсмислено и напразно би било да се говори така [за душата], ако тя се връща в небитие. Но той казва: „и тя не знае повече своето място”. Наричайки душата дух, той не смята, че този дух никога не би могъл да се върне в прилежащото му тяло, а именно при последното възкресение на мъртвите и новото раждане, но има пред вид само настоящето, т. е. че [душата] през този живот не се връща в своето тяло. Затова той веднага добавя, казвайки: „милостта на Господа е от-века и до-века към ония, които му се боят”. Безсмъртие, което означава вечно съществуване на душата и отново съединяване с нейното тяло — това има пред вид той с тази добавка. За починалите [същества], които са се лишили [от своята душа], която е преминала в небитие, не би подхождало на пророка да говори така, казвайки: „милсстта на Господа е от-века и до-века към ония, които му се боят”. Каква милост биха получили онези, които се боят от него, ако [душата им] би преминала в небитие и не би съществувала никъде, ако не ? бе дадено да продължи да живее и след отделяне от своето тяло.
Всички пророци наричат дух човешката душа. Но сега не е време да се споменават всичките тези мисли, защото това би удължило твърде много [нашата] беседа. Щом като човешката душа е дух, тя не е телесна, а щом като тя не е телесна, и душата на телесните същества не е като тази на човека, защото душата на животните е телесна,, поради което е и смъртна, и безсловесна, умира заедно с тялото и изчезва без следа.
След като бе изяснено, че човешката душа е дух [поради факта] на нейното съединяване [с тялото] и за това, че тя е създадена от самия Бог, и поради нейното естествено почитане и сведенията на Писанието, поради всичко това е необходимо да се каже, че душата [на човека] по природа е разумно и мислено битие. Душата е по-добра и по-велика, и по-достойна от всяко тяло, което се състои [от четирите елемента] и е грубо. Поради това ние смятаме, че тя е безплътна, има власт, разум и мисъл и че човекът притежава образ божий. И още, понеже у него има стремеж и към добрсто, притежава и подобие, с което става подобен на Бога. И понеже е създаден по образ божий, той е владетел и господар на всяко живо същество, дори и на онова, което по тяло е много по-голямо от него и много
237
по-силно. Но и от формата на самото тяло може да се долови разликата на човешката душа, сравнена с тази на без словесните животни и на всякакви други същества. За щото всяко друго същество гледа надолу към земята и към водата, където е било създадено. Само човекът гледа нагоре, защото при сътворяването му така е бил създаден от божиите ръце. Но неговата душа, понеже по своята същност е безплътна и по мисъл, и по разум е сродна с горното творение, т. е. [това, което] е над небето, насочва своя ум във всичките си действия и мисли към този,от когото е била създадена, и към него тя се издига. И нима ти, о, човече, не си изпитал това сам, как когато се молим, твоят дух се издига над небесата и ти се струва, че виждаш тези боголепни места, които са създадени прекрасни, слав ни и светли, и заедно със светиите се радващ и славиш Бога в тези прекрасни места и виждаш дивна гледка и веселие. Но как може този ум-душа, окована в това земно тяло и къща,която има покрив над себе си и над него отново въз дух и сфера и всички небеса — и там чрез мисълта си ти се възнасяш към невидимия Бог, — как може умът да напусне своя дом, да премине през цялата тази височина и през небесата и за по-бързо от един миг да се окаже там, без да бъде възпиран от нищо? С чия помощ преминаваш [през всичко това]? Чрез неразумната сила на животин ската душа, която е смъртна, понеже е кръв, или чрез безплътната сила, на която подобава това, и чрез разумни те действия и сили на своята мислена и разумна душа? Ти може би ще кажеш — с животинската и неразумната душа. Но тогава и конят, и волът, и всяка птица може [да се издигне]. И като не искаш да приемеш, че единствено човекът е живо същество с разумна и мислена душа, ти многократно ще трябва да се съгласяваш с това, макар и не доброволно, тъй като сега е смешно да се мисли и да се приема такова нещо — [да може да се издигне животинската душа]. Без разум ще бъде този, който мисли така, защото това е невъзможно. Трябва следователно да се каже, че издигането на човешкия ум към небето, при което той не бива възпиран от нищо, може да се осъществи посредством безплътните и разумните действия на мисле ната душа, както не може да бъде другояче и при ангелите, които имат същия безплътен образ, блажен разум и стре меж.
Понеже ти притежаваш разумна душа, никога не се
238
показвай подобен на животните нито чрез думи, нито чрез дела, но запази своя образ достоен чрез делата си и се постарай да станеш подобен на този, който те е сътворил — Бог, като запазиш, доколкото ти е възможно, своя божествен образ и подобие, за да получиш от него дар да станеш като Бог, което по никакъв начин не може да се открие при неразумното животно. Всичкото това при тях го няма. Душите на безсловесните животни имат способността само да усещат и да се движат и те не притежават и най-малко подобие на божественото величие, каквото има човекът, когото Бог, творецът на всичко, е създал по свой образ и подобие. „По образ”, този белег той притежава поради дейността [на душата], макар че при повече от хората може да се установи, че те не се грижат за себе си, нямат голям разум и са обладани от греха и по собствено желание служат на самовластния ум. Но [у човека] има и нещо, с което той има подобие с Бога. Това обаче оставиха по лош начин да пропадне онези, за които пророкът казва: „човекът в почит не ще пребъде, но ще се смеси с неразумните животни и ще се уподоби на тях”. Но не са такива [онези], които притежават действието на [собствената] си същност и по рождение имат сили, които никога не клонят към злото,а ги запазват добре и ни най-малко не се отклоняват от доброто, което им е дадено отначало. [Тези сили] запазват винаги безупречни същността и природата на човека, както и свойствата на разумната и мислената душа. [Такива човеци] се стремят към вършене на всякакви добрини, като чрез самите си дела потвърждават и показват изграждането и издигането си до образ и подобие божие. Защото те наистина чрез самите себе си са показали, че са създадени от божията ръка и благодарение на разумната си и [надарена] със способност да разсъждава душа, са господари сами на себе си. Установява се, че те не са подчинени на нищо, нито на това, което би могло отвътре да ги отклони и отблъсне, нито на безумни и лоши човеци, които биха могли да ги отклонят чрез външни средства от способността им да решават свободно и от добрата им воля. Но всички тези лоши [човеци] не могат да ги отклонят от доброто, защото те наистина са получили образ от Бога и добре, и мъдро, и твърде премъдро се издигат постепенно до подобието божие, доколкото това.е възможно за човека, и които според Писанието поради благодатта и дара се оказват като богове. Защото е казано: „аз рекох, вие сте
239
богове, вие сте всички синове на Всевишния”. Както огънят, до каквато и материя да бъде доближен, било злато, било сребро, било желязо, било камък, ? дава [част] от своята същност и горяща способност и както горящият огън прави всичко това, така и тези, които неотклонно и винаги са близо до Бога, така привързани, те получават от него светлина и така тези наистина праведници, утвърдени чрез божия образ, приемат и всякакво подобие с него. [Защото], макар че към образа бива присъединявано и подобието и би могло да се смята, че двете неща са едно и също, те в същност не са едно, а [между тях] съществува разлика. Едното трябва да се приеме като присъщо на всички човеци поради самовластното положение на разумната същност [както на тези], които се стремят към доброто, така и на онези, които са лоши. А „по подобие” означава съвършенство и спасение според нашата свободна воля. „По образ божий” са [създадени] и неверниците, и злите, но, както ги определя същността на една обикновена разумна душа, те не притежават подобие, защото не вършат нища според собствената си воля. Затова [лошият] не е подобен на Бога, тъй като Бог е добър, праведен и достоен за всякаква почит, и това се признава от всички. А които са неправедни, лоши, лъжат и вършат всякакви неправди, те просто нямат никакво подобие божие и нямат никаква връзка с Бога. Онези пък, които правят добро, [пазят] истината и чистота и наистина сами себе си във всичко пазят, те не само са по образ божий, но и по подобие и са се издигнали до богове. Защото всеки образ наистина има подобие с този, от когото е отобраз. За когото се установи, че не е отобраз, че не е като първообраза и няма подобие с него, той напразно се нарича образ. Поради това, че е изгубил своето подобие, той не заслужава да бъде смятан и за образ. Който не е като своя първообраз, понеже е подчинил честта и силата на душата си на скверни и нечисти страсти и им се е отдал напълно и са го завладели греховете, той по необходимост се лишава от правото да бъде наречен образ, тъй като сам се е отказал от предимството да може сам да решава. Който запази това да бъде „по образ,” той запазва и подобието. И, обратното, който притежава подобието, той е и по образ. Това за образа и за подобието Мойсей ни съобщава за образа и за подобието, по-добре е да се каже — Бог чрез Мойсея. Той иска да обясни какво означава „по образ” и „по подо-
240
бие.” И веднага след това добавя следното, казвайки: „да господствува над морските риби и над птиците небесни, л над всички пълзящи, които се влача? по земята” , с което показва ясно, че това „по образ” и „по подобие” означава господствуващата и самовластна природа на човека, която, както вече знаем, се съдържа в разумната и мислената душа.
Но тъй като стигнахме до това място, нека поговорим и върху следното: неправилно учели известните със своята празедност църковни мъже, като казвали, че едновременно с човешкото тяло била създадена и душата. Те казвали, че както при първото творение, така и сега, при всеки зародиш, образуван в [майчината] утроба, [се образува и душата]. Те казвали така, защото други са ги питали. Ако душата се е била появила след тялото, то тя [не е ли] по-лоша от тялото, понеже е била създадена заради него. На този най-важен въпрос те са отговаряли не зная колко пъти. Не е вярно, че това, което се е появило по-късно, е по-лошо от появилото се по-рано. Тревата е била създадена преди безсловесните животни, но като храна за животните, които трябваше да бъдат създадени, а не животното беше създадено заради храната. И всички семена и израстването на безплодните дървета, както и на плодните дървета, [всичко това] бе изведено в битие много преди човека. Но човекът не е създаден заради тях, нито е по-незначителен от плодните и безплодните дървета. По-скоро е обратното. Всичко това е било създадено преди човека, който се е появил последен, понеже неизказаната премъдрост божия е определила всичко това за полза и благо на човека. Следователно не всичко, което е било създадено преди последното, е по-добро от него. Ако не би било така, би се установило по необходимост, че всичките влечуги и птиците, и рибите, и дивите животни са подобри и по-достойни от човека, понеже всичките те са се появили преди човека. Но при повечето случаи е обратното. Това, което се е появило по-рано, е станало заради тези, които трябвало да се появят по-късно. Затова според Мойсеевия разказ тялото се е появило преди душата, като творецът взел пръст от земята и създал и оформил от нея една напълно безчувствена земна, фигура. След това се появила душата като резултат на божественото вдъхване. Тя получила своята същност направо и станала битие. И сега при зачеване на зародиша в утробата най-
241
напред се появява тялото посредством вливането на семето [и то получава] своето естество чрез промнслителното слово [на Бога]. След това премъдрият творец влага душа в съществото, както само той единствен е в състояние [да стори това]. За това съобщава и великият Мойсей, когато дава закона, като казва: „ако двама мъже се карат помежду си и повредят бременна жена и тя пометне детето, което още не е добило образ,трябва да бъде обезщетена за тази ? загуба, както определи нейният мъж, [и другият] да заплати по достойнство. Ако пък [детето] има вече форма, нека да се заплати с душа за душа.” Великият Мойсей показва, установявайки по този начин закона, че даването на душата става по-късно, [т. е.] след създаването и оформянето на тялото. Разликата, която той прави подходящо и смислено между помятането на един безформен зародиш и на този, който вече е оформен, и това, че в [първия случай] е посочил и узаконил съответно обезщетение за извършеното зло, а [във втория] заповядва да се даде душа за душа, [показват ясно], че по време на зачеването двете, т. е. тялото и душата, не се появяват едновременно, че когато семето се поставя в утробата, не се появяват двете същности, т. е. плътската и безплътната, но че само тялото е създадено предварително. И едва след оформянето на тялото, когато се оформи напълно образът, душата, получавайки от Бога своята същност, влиза в него съгласно първата заповед, дадена на първия човек, и пребъдва в тялото като създание на премъдрия творец и благодатен владика. Сега душата не получава своето битие, както тогава, когато е била вложена [в тялото] чрез вдъхване, а както пожелае самата творческа причина и дело чрез самите тези дела и съгласно закона, т. е. след напълно оформяне на съществуващия образ душата получава своята същност и се ражда [заедно с тялото] и получава битие, без да можем да проумеем как Бог в своето благолепие и благост върши това.
Семето на мъжа, което бива вложено в утробата на жената, съдържа в себе си сили, които подпомагат само растежа на тялото. Чрез тях то расте, храни се, но не притежава нито чувство, нито движение, а още по-малко разумната и мислената същност на безсмъртната душа. Защото, ако във всяко изхвърлено семе, което често се случва по време на спане, понякога при сънуване и дори при будно състояние на мъжа, се съдържа разумната и
242
мислена душа, тя би загинала. Макар и да може да се намери някой, който е получил от Бога дара да не се получава такова изливане от него или чрез естествено преборване с тялото, т. е. умъртвяване, неимоверно много повече са онези, които, притежавайки разумна и мислена душа, са се лишили от нея. Всичко това е наивно и ние можем само да се учудваме как това е [възможно], когато както природният ред, така и великият Мойсей ни показват, че и при създаването на първия човек, и след това при непрекъснатото раждане на хората телесната природа се е появила по-напред. Всичко това показва, че тялото се е появило по-напред и след това душата е получила своето битие.
Как тези се осмеляват да не приемат нищо от всичко това и при писане на своите книги да не се съобразяват с Писанието? Те отхвърлят всичко това и приемат учение, което не съответствува на Писанието. Затова ние трябва да знаем, че тяхното мнение не е истинското учение на великия учител на църквата, но че то е извратено от еретиците, които са го примесили със своите лоши схващания, като да са пръснали отрова в меда, та поради тези примеси да не могат да бъдат разбрани и другите му схващания. Честният Григорий е както по плът брат на великия Василий, така и по ум, и по вяра, и по добрата воля, обича истината и с нищо не е по-незначителен от онзи и е изпълнен с всякаква изкусност и мъдрост. Неговото учение на много места е примесено с такива неверни схващания [от люде], които са свикнали да изопачават постоянно правата вяра. [Тези погрешни схващания са се вмъкнали], понеже той имал навик, когато нещо напише, да го дава на онези, които молят да го препишат, а между тях имало и врагове, които не изповядвали правата вяра.
Допуска се и друга една причина, поради която на неговите противници е било лесно да смесят своите учения с негозите възгледи. Но по този въпрос това е достатъчно. А защо трябва да говоря за вас? [Аз трябва да говоря] на еретиците, които твърдят, че битието на душата се е появило преди това на тялото, която поради някакво объркване и в резултат на свободно извършена глупост и леност е напуснала своя безплътен живот и по-добър реди е влязла в човешкото тяло. Но макар и в него, ако пожелае да се
243
приближи към по-добро съществуване, тогава тя се връща в предишното си състояние. Но ако обикне повече видимите неща в този живот и се привърже към тях и започне да клони към лошото, тя отново се връща в категорията на животните и оттам отново [преминава] в растенията и във всякакви дървета и накрая потъва в небитие и престава да съществува. Това трябва да е така, тъй като душите сами не стават по-добри, а по-зли.
Нека попитаме тези, които проповядват такива заблуди и басни, казвайки: защо смятате вие, че душите [са създадени] преди телата. Чели ли сте книгите на Мойсей, в които той казва: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие” и че „Бог създаде човека, като взе пръст от земята и вдъхна в лицето му дихание за живот, и човекът стана жива душа”. Или вие не сте чели това? Ако потвърдите второто от това питане, то никакво слово не може да ви спаси, тъй като сте напълно безнадеждни. Защото поради зломислието си сте избягали от общото спасително средство и така сте се оказали лоши и не сте познали правилния път. За такива говори Господ в Евангелието, казвайки: „оставете ги, те са слепи” . С тези думи той показва тяхното доброволно отчаяние и сърдечно заслепение и тяхното нежелание да се обърнат към доброто. Но тези, които не пожелаха да отворят очите на своя разум за думите на Мойсей, които бяха изречени от Бога, макар че те сияят като слънце, и продължават да живеят като нощни врани и прилепи в мрака на незнанието, как ще могат те да гледат на светлината на тези думи, изречени ясно от други? Ако кажат първото, ще чуят веднага нашия отговор, когато казваме: какво ще кажете за това, което великият Мойсей, проповядвайки, казва: „рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие” . И пак: „и създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа” . От това изречение става ясно, че душата на първия човек е [била създадена след това] и че не е съществувала преди.
Вие пък дръзко и злонамерено проповядвате, че тя е съществувала преди [тялото]. Но как [смятате вие, че е станало това]? Не вярвате ли вие на великия Мойсей или му вярвате. Ако не му вярвате, тогава става ясно, че вие не вярвате и в твореца Бога. По-подходящо би било тук да ви се каже това, което той някога е казал на юдеите; „ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и
244
на мене, ако ли не сте повярвали на неговите думи, ясно е, че и на моите няма да повярвате, защото мои са думите на Мойсей” . И ако това е така, то горко ви, вие ще загинете поради неверието си. По-добре би било за вас да не позна вате изобщо думите на чистата вяра и да не наричате Бога свой, който единствен е истинен, или [по-добре да не] сте изповядвали, че той е ваш Бог, а след това да не вярвате на думите му, казани [чрез Мойсей]. Ако кажете, че е второто и вярвате на великия Мойсей, то трябва да проумеете казаното от него: „и създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа” . Ако душата се е появила чрез благодатта на божествения дух, който той е вдъхнал в лицето на Адам, може добре и ясно да се види, че тя преди това не е съществувала, и няма да е истина, ако е казано: „и стана”. Защото „и стана” означава, че е било създадено нещо, което преди това не е съществувало. По този начин той ясно показва, че с думите: „и рече Бог: да бъде светлина и биде светлина” , не е заповядал да се появи светлина, която преди това е съществувала. И отново: „да бъдат светила на небесната твърд, за да осветяват земята” . Това означава, че е било създадено тогава не нещо, което е съществувало преди това, а това, което не е съществувало и никога не е било. И пак: „и създаде Бог човека, по божий образ го създаде” . Той има пред вид не тези, който е бил създаден преди това, защото преди това не е съществувал никой, а този, който тогава е бил създаден. И в цялото творение на този свят е било създавано това, което преди не е съществувало.
Казано е, че по заповед божия са били създадени и съставени и небето, и земята, и морето, а не това, което вече е съществувало. Който не вярва, че това е така, той просто е неразумен и глупав. След като творецът Бог е вдъхнал в лицето на първия човек, когото е създал от пръст, дух, той се превърнал в жива душа. Ясно е, че тя се е появила тогава и преди това не е съществувала. Той вдъхна дихание за живот, т. е. духовно, безплътно и нематериално, и човекът, приемайки разумния живот, стана жива душа. Този, който бе създаден по-рано от пръст и му бе дадена форма и да ходи прав, както е присъщо на човешкото тяло, лежеше бездиханен и без душа и прие тогава душа, когато тя бе създадена от божественото вдъхване, но тя не беше създадена преди това; преди това не е съще-
245
ствувала никаква душа. Ако тя е съществувала, той би казал: „и вложи в него това, на което бе дал преди дихание и живот, или жива душа, или нещо подобно, с което да я означи като битие и като съществуваща преди това душа, а не такава, на която тогава бе дадено битие. Но когато той казва: „и вдъхна в лицето му дихание за живот и човекът стана жива душа” , става пределно ясно, че Адам е получил жива душа чрез боголепното вдъхване на диханието за живот и че тя не е съществувала преди това. Той каза: „дихание за живот,” за да покаже разликата [между] безплътната и нематериалната, и способна към познание, и разумна, и безсмъртна душа и тази, която се е отклонила от доброто и от порядъчния живот. Ако вие се интересувате от отговора и на втория въпрос, то и целият живот, създаден преди човека, който се състои и от вода, и от въздух, би трябвало да е създаден по образ и подобие божие, понеже на тях им се пада душа, каквато по-късно има и човекът, [а именно] безплътна и нетленна, и разумна, и мислена, и безсмъртна. Но ако това е така, то веднага Бог може да бъде обвинен в лъжа, тъй като е казал: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие” . Но дали преди човека са били създадени безброй много живи същества „по образ и по подобие божие”, като под „образ и подобие божие” разбираме [съществуването] на една способна за познание разумна и безплътна душа? Както е казано в истинското слово, крайно неверие и гибелно е да се мисли така, защото е невъзможно за самата истина, за Бога, да лъже.
По-нататък вие сами се показвате като такива, които заобикалят истината и говорят неща, на които не може да се вярва, а [именно] че в човека първо влиза душата, която е слязла от нещо по-добро, и без да създаде нещо по-добро в природата [на човек], отново преминавав питомните и дивите животни и във влечугите. За всички тях поотделно вие твърдите, че са получили преди съществуването на човека разумна, способна към познание и безсмъртна душа. Но това явно противоречи на вашата вяра; вие сами я подкопавате. Вашият втори въпрос по никакъв начин и ни най-малкото не отговаря на истината. [Този въпрос], погледнат и от двете му страни, [означава] погибел. И все пак ние искаме да ви попитаме: щом като човекът се е появил последен и е получил същата душа, каквато са получили и другите живи същества, как тогава Бог може да му
246
каже: „и господствувайте над морските риби и над птиците небесни, и над всички животни” . А след това той казва на Ной: „растете и се множете и пълнете земята; да се боят и да треперят от вас всички земни зверове и всички небесни птици, и всичко, що се движи по земята, и всички морски риби. Всичко е дадено да ви служи за храна; като злак тревист ви дадох всичко.” Как е могъл той да заповяда на човеците да господствуват над всички други живи същества и да ги използуват за храна подобно на растенията, щом като той е признал всичко друго за еднакво по природа с човека, или човекът е от друг род и естество? Ако вие кажете второто, би трябвало сами себе си да обвините в лъжа, понеже твърдите, че същата душа като хората е получило всяко друго живо същество; ако пък приемате първото, тргава [излиза], че човекът е получил [власт] да господствува над същества, които са еднакви с него по природа и същност, и да ги яде. И при всичко, което той коли: овца и говедо или елен, или жерав, или друго, подобно на тях, може да се установи, че отделя от тялото една мислена и способна за познание душа и коли и яде еднаквото по същност и от същия род [същество]. Защото така би следвало да бъде според вашите приказки. Всичко това, което вие вярвате, е смешно и наистина голямо безумство. Защо той е казал единствено за човека: „всеки, който пролива човешка кръв, и неговата кръв ще бъде пролята, защото човекът е създаден по образ божий” , а за всички останали живи същества, които пълзят , летят и вървят, той казва: „всичко ви дадох за храна, като злак тревист, яжте го” . Ако всичко това беше създадено по образ и по подобие божие, както вие казвате, понеже е получило още преди създаването на човека същата душа, каквато и той, разумна и способна за познание, би трябвало по необходимост това, което казва за него, да каже същото и за [животните, например]: който пролее кръвта на едно [от тези], които летят по въздуха, [т. е. от] птиците, или които се гмуркат в морето, или живи същества, които ходят по земята, и неговата кръв трябва да бъде пролята в откуп на тази, [т. е. на животното], понеже аз съм ги създал по образ божий. Но сега той отново заповяда на човека и да ги използува за храна подобно на растенията, с което явно показва, че те имат същност, но че са от друг род и вид и не притежават способна за познание душа, но че тя е чувствена и плътска, и смъртна.
247
Та нали и сам Бог, творецът на всичко, е казал, че душата на всяко [същество] е в неговата кръв. Откажи се, откажи се от това безумство, безразсъдство и заблуда! Наистина ти си безразсъден, като се стараеш всячески да отричаш силата на способната за познание душа. Защото, ако останалите живи [същества] са получили преди това същата душа, каквато и човекът, то не би трябвало да бъдат наричани безсловесни, нито по форма на тялото си трябва да бъдат такива,че да гледат към земята, но трябва да бъдат като човека, за да гледат нагоре към сродното и духовно творение, като според силите си утвърждават своята природа чрез действията на разумната и способната за познание душа. Ако вие се установите на единия от двата въпроса [и кажете], че преди сътворението и създаването на човека всяко от другите живи [същества] е било[само] плътска, чувствена, незлобива и смъртна душа, това е самата истина, както свидетелствува и този, който ги е създал, че душата на всяко живо [същество] е кръв. [И като казвате това], кога и от каква височина смятате са слезли разумните души от духовното и от по-съвършеното състояние и смятате ли, че те са влезли в споменатите живи [същества], щом като от началото на творението и досега нито на небето, нито на земята е установено, че някое живо [същество] се е променило, т. е. че е приело разумна дума и се е променило към по-доброто. През всичкото време от началото и досега и лъвът, и конят, и волът, и кучето, и вълкът притежават и проявяват присъщите на нрава си черти. И не съществува нито едно живо [същество], което притежава друг нрав и други естествени свойства освен тези, с които се е родило отначало. От това ние би трябвало да се убедим, че те не притежават разумна душа, която да е вложена в тях, но че те са получили отначало благословение от своя творец да се множат, да растат и да изпълват водата, въздуха и земята. След това се установява също така, че те търпят промени, но не по друг начин, а всяко според своя вид, и не се забелязва ни най-малка следа душата [на тези същества] да е извършила грях, поради който да е отпаднала и за наказание да ? е отредена по-лоша съдба. Тъй като тези заблуди бяха достатъчно добре изобличени, т. е. верските заблуди на тези, които смятат, че душата и това, което е по-добро в човешката природа, е съществувало преди, нека вече спрем да разсъждаваме върху тази неприятна тема, [защото] е редно да
248
[поговорим] и за другите качества [на човека], за да разберем както неговото високо положение на надарено с разум същество и неговия божествен образ, така и за да проумеем слабостта и нищожеството на нашето земно битие, да ги проследим и проучим, за да се убедим, че ние сме с двойнствена същност, т. е. небесна и земна, носеща се във въздуха и пълзяща по земята, издигаща се над смъртта и в същото време подчинена на смъртта, стремяща се и вървяща към небесния покой и връщаща се към пропастта, от която сме създадени. Ако и след отделянето на душата от това тяло, тя отново се върне в него, с което е била и живяла тук или добре, или лошо, те и двете ще получат такъв живот, какъвто са си приготвили тук [на земята]. Защото е казано: „и създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и човекът стана жива душа” .
Човекът, като създава образи и фигури, прилага на дело цялата своя изкусност, макар по необходимост да се стига до различно по вид творчество според различието на материала. Така един, създавайки образ, започва да рисува от главата и завършва цялото тяло с краката, а друг, правейки статуя, и понеже материалът е твърд, мед или нещо друго, я излива на отделни части и след това ги подрежда и така оформя фигурата, която трябва да бъде създадена. По този начин всеки от тях, единият и другият, със своето изкуство наподобява вида на живото същество, което иска да изобрази; той създава човек без душа, лъв или кон, като създава подобни само по форма. Но не така е направил премъдрият творец всичко, което се вижда в това творение. Защото той е създал всяко от съществуващите от материя, без да гледа на свойствата на материята, нито пък е имал за образец някакви тела, които са се появили преди това, а е създал, образувал и очертал всяко от съществуващите [неща] не така, както е смятал Платон, който е използувал думите на Мойсей. Платон е смесил думите, казани от Мойсей с други мисли, за да не могат да бъдат познати и да не го смятат за крадец, който е задигнал нещо, и ги е извъртял така, както е искал, но въпреки това не е могъл да ги укрие. Защото единствен Мойсей е казал, каквото Бог му е съобщил, а именно, че той сам е създал същността на човека. Нали е казано: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”. Платон пък, като не е разбрал израза „по образ и по подобие” както
249
трябва, е сметнал, че той е неправилен, и го изопачил и го приписал на всички подобия и видове в този свят, смятайки, че те са създадени подобно на разумните същества, нещо повече, [подобни] на самия творец. Така Платон неправилно е обяснил това и го е превърнал в норма. Защото той казва: „добър е Бог, но добрият никога и по никакъв начин и в нищо не проявява завист. Освен това, бидейки извън всичко, той сякаш е искал всичко да бъде подобно на самия него.” Така мисли философът Платон. Аз пък смятам, че да бъде създадена по образ и по подобие божие означава човешката природа да се сравни с божието подобие. Макар при използуването на кое и да е друго [подобие] Платон да сравнява подобието [с други неща], то трябва ли аз да се откажа от думите си? Защото всичко е изведено в битие от твореца и е създадено същностно и е наречено твърде добро. Този творец е един, истински и вечно съществуващ, както на това ни учи истинското слово.
Когато Бог твори, няма пред себе си нищо съществуващо, за да създава всяко нещо, подобно на това, преди съществуващо, като подражава на неговите форми, но сам той е създал отначало цялата материя, която дотогава не е съществувала, и [след] това е произвел всички естества и родове и форми и подобията на формите по свое желание. Той е създал към тялото на всяко живо същество главата така, че да гледа винаги към земята, а не нагоре към висините. Той не е придал на тяхната природа стремеж към сродство с небесните [сили], защото те нямат нищо общо с тях, но [им даде] да имат стремеж към земята както с главата, така и с тялото, та по този начин да има голяма разлика между тях.
Докато всички животни гледат надолу, той е създал тялото на човека така, че да може да гледа и нагоре, и надолу; той го е създал да се движи по земята, но с очите си и с разума си да се стреми към небето.Затова [човекът] е наречен анатропос.Това име идва като обяснение: АНsТРОПОСЪ означава гледащ нагоре. И това естествено обяснение не само казва, но едва ли не вика: ти, човече, притежаваш по природа подобие и сродство с небесните войнства и сили. На тебе ти е заповядано да се стремиш към тях поради образа, [който ти имаш, и с това се отличаваш] от всяко друго живо същество. Ти сам трябва да проумееш високото положение на твоята същност. Не се
250
оставяй поради леност низостта да те завладее и не погребвай в пръстта на скверния живот силите на твоята способна за познание душа. Не допускай лекомислено единственият владетел и цар на природата, разумът, да се подчини на войника. Защото тялото е войник, а разумът е княз и цар. Не се отклонявай никога от тези висини, нито заменяй това високо достойнство с недостоен живот, с любов към мимолетни и пагубни страсти. По-скоро превърни тялото си в слугиня на душата-господарка, за да получи то полза, и презирай всичко, което е недостойно и суетно, земното и тленното, изправи се и устреми очите си към небесното и духовното, в мислите си се издигни нагоре и с [помощта] на вечните сили на твоя разум тръгни по пътя на собствената си разумна душа, сродница на небесните [сили], и се радвай с небесните войнства, съзерцавайки мислено Бога, и се постарай в стремежа на твоите мечти да се издигнеш [до него]. [Помисли] също как е възможно този, който те е създал такъв, да бъде [толкова] непонятна и съвършена доброта. Защото човекът, който е най-необикновеното от всички други живи същества, е получил такова място в природата и такъв стремеж на тялото, защото той единствен притежава способна за познание душа, в която са образът и подобието божие, както разкрихме по-горе [с думите] на истинното слово.
Тъй като досега не се наложи да говорим за телесното устройство на човека и за да не си помисли някой, че ние не знаем нищо по този въпрос, което в това слово е от голяма полза, нека се заловим да разкажем в подходящ размер и останалото за телесните части и членове. Мъжът има, както разказват, на главата си три шева, които са съединени под ъгъл, а на главата на жената има един, който обикаля главата наоколо. По този белег може да се разпознае и в гробовете коя глава е на мъж и коя на жена, въпреки че понякога, макар и рядко, се среща, както други казват, мъжка глава, която по себе си няма никакъв шев [Главата], както вече казах, е по-високо от всички други части, а другите части след нея заемат всяка своето място според природата си.
Главата [се състои] от три съединени помежду си части: на предната ? част се намира темето, за което смятат, че е образувано след появата на другите части. На задната страна е т. нар. иние, т. е. тил. Между тила и темето пък е корифи, т. е. върхът. Тази част бива наричана още
251
скрание, което означава покрив. Тилът е празен и няма нищо в себе си, а в темето са мозъчните полукълба, които са обвити в кожа. В краищата на мозъчните полукълба лежи онова, което се нарича приглавница. За нея смятат, че не я притежава никое друго животно освен единствено човекът.
Тъй като мозъчните полукълба са без кръв, защото, бидейки голи, нямат никакви кръвоносни съдове, затова и [мозъкът] е винаги студен и обича топлината, а не студа. Някои мислят, че в него е мястото на ума. Всяко едно от очите е свързано с по три каналчета с мозъчните полукълба: едно голямо и [друго] средно. Краят на всяко едно достига до приглавницата. Третото пък, което е най-малко, влиза в самото мозъчно полукълбо. Същото [това каналче] е свързано с ноздрите и стига до темето.
Към лицето се отнася челото, което се намира между двете очи. Ако то е голямо, означава, че онзи, чието е това чело, е мъдър по ум. Онези пък, които имат малко чело, тяхната мисъл е по-остра и бързо разбират думите и делата. За чело, което е широко на вид, се смята, че то е белег и знак за страхлив човек, а ако е кръгло — на досаден, припрян и гневлив. Отпред в края на челото има две вежди. Ако те лежат право, показват добър, кротък и милосърден [нрав]. Ако пък са наведени и спуснати повече към носа, означава, че този [човек] е раздразнителен, опак и страхлив. Ако те са извити така, че показват върха на главата, означава, че [лицето] е гълчаливо, пакостливо и лукаво. За всичкото това говори първият от физиците, т. е. от така наречените естествоизпитатели, след като е наблюдавал много.
Под всяка вежда на бузата има по едно око, което има за части отгоре и отдолу клепки. Всяка от тези клепки е покрита с косъмчета, които се наричат ресници. Вътрешността на окото, през която се вижда, е изцяло водна. Тя се нарича зеница. Онова което непосредствено я обгръща, е черно, а онова, което е по-нататък, е на вид бяло. Има също и сляпо око, както и горни и долни клепки. В очите има много различия: едни са светлосини, други — пъстри, едни са тъмни, а други — бляскави. Те се различават и по големина — едни са по-големи, а други — по-малки. Някои пък нито са големи, нито малки, а биват средни. За тези последните се смята, че са по-добри. Едни от очите биват много хлътнали навътре, като че
252
повече, отколкото им е определено, а други — изпъкнал навън, сякаш ще изскочат. Други пък не приличат нито на едните, нито на другите, а са средни. За такива очи се смята, че те са белег за добър нрав на този, на когото са те. Онези, чиито очи са хлътнали много навътре, се смята, че виждат по-добре. И това се отнася за всяко животно. Тези от хората, които мигат често с очите си, се предполага, че и умът им не стои на едно място, но често се мени, като изоставя едно мнение и се залавя за друго. За този. човек пък, очите на когото не мигат често, се смята, че той е безсрамен и безочлив. Които очи са средни, т. е. нита често мигат, нито рядко, те са белег за добър нрав.
Но защо говорихме толкова дълго по този въпрос? За да покажем на читателите достойнството на нашето създаване и мястото, [което ни е отредено], имената на [телесните] членове, както и това, как те се съединяват един с друг, а така също да покажем какви нрави [човешки] съществуват, както това сме научили от изкусни хора, какъв е всеки по образ — добър или лош, за да знаят и другите как да се пазят. Смята се, че чрез тези белези милостивият Бог е дал възможност на разбиращите да се пазят от злонравния [човек] и да се приближават до добронравния, така както е дал по какъв начин може по слънцето и месеца да се разбере кога времето ще бъде тихо и топло, и кога ще има бури, зима, бездъждие, ветрове и много други неща, та човек, като види тези белези, да се приготви за работа или да се предпази от лошото време и по този начин да слави Бога, който е устроил всичка това така премъдро. Но ние нека се заловим за останалото, та още повече да се дивим на божията сила и да я славим.
На главата съществува и друг орган, чрез който слушаме, а не дишаме. Защото някогашният Алкмеон, както съобщава философът Аристотел, се е измамил, като е казал, че козите дишат през ушите си. Нека се знае и това, че само човекът не може да си движи ушите. Знае се, че една част от ухото на гръцки се нарича ловос, а на славянски — крайчец. На тази част се закачват обиците. Оставихме другата част, тъй като тя няма име. Отвътре ухото е закръглено, но има и кост, която притежава неговата форма. В нея, като в празен съд, всеки звук хлопа, тропа [и преминава]. Понеже ухото не е свързано [пряко] чрез канал с мозъчните полукълба, затова има такъв, който излиза в устната кухина при мъжеца и оттам тръгва жила,
253
която достига до полукълбата, и чрез нея достига до тях всеки глас и всяко плющене. Оттам пък умът, разумната и управляващата сила на безплътната душа, като някакъв истинолюбец, нелицеприятен и твърд съдия или, направо казано — като цар, който седи на висок престол и бързо разбира онова, което чува, както и онова, което вижда с очи, разбира и различава природата на всяко нещо и ако бъде добро и полезно, го приема разумно. Съществуващата у нас двойнственост във всяко нещо различава своето, разделя го и дава на невещественото невещественото, а на вещественото — вещественото и нито това дава на другото, нито другото — на това, за да не се покаже, че върши нещо недостойно за своята власт и по този начин да погуби царското достойнство на самодържавната си власт и умът да се покаже несправедлив и несмислен по отношение на уреждането, разделянето и решаването. Което пък не излезе така, нито се окаже полезно, той веднага го откъсва и отхвърля далече от себе си, както му е дошло, и разбира кое е полезно и внушено от разума.
Умът, като се издигне от само себе си, т. е. според своята действеност, възлиза на височина, която е по-висока от небесата, вижда и проумява духовните блага повече или по-малко според степента на своята чистота, без да търси помощта на телесните сетива, но по-скоро се отдръпва от тях, и ни най-малкото не чувствува, че те го привързват към видимото и осезаемото, и опитва да схване непосредствено усещаното и да ни съобщи намиращите се пред нас неща. Сетивата служат на ума като роби и те, всяко според естественото си устройство, уредба и сила, му съобщават добро ли е това, което са доловили, или не. Защото онова, което окото възприема чрез гледане, ухото — чрез слушане, носът — чрез силата на обонянието, устата — чрез словото, осезанието — с допир, те като на свой господар и дар изпращат на ума, за да получи това възприятие от него достатъчно въздигане, разделяне и полезно нареждане.
Силите на разумната душа са двойни: смислени и силни като двама равносилни и еднакво разумни братя — умът и разсъдъкът, които делят и разкриват мисловното изкуство като бащин имот. Защото, макар и разпознаването и наковаването на нещата да е сила на разумната душа, тя нищо не открива напълно в себе си и от себе си, а възприема и се обогатява от външното и относно възприеманите неща дава онова, което е отбелязано от сетивата и паметта,
254
[именно], което лежи пред очите или което е начертано от слуховата сила със слово, което е видял или узнал чрез слуха било човек, било кон, било вол или нещо неодушевено, например камък или огън. Това ще посочи ясно, според както по природа си подобава да се нарече с име, например човек или кон, или нещо друго от останалите [неща], добито чрез сетивата или паметта, и после се извършва съединяване и сглобяване и така се получава разпознаване и наименование.
Така е при възприеманите чрез сетивата неща. За понятията пък и за построенията на разума паметта е последица, а въображението — възприемане и наименуване, като това му служи вместо сетиво. Защото, когато слушаме светите пророци и особено Йезекиил и Исайя, славословци на нещата, по-високи от серафимитеи херувимите, да описват и чертаят с думи тяхното шестокрило и четирикрило естество, тогава ние не се нуждаем от сетива, а само от помнене и въобразяване на онова, което сме чули, нещо, което Платон добре е нарекъл въображаемо описание, та чрез двете да скътаме и запазим вярна представа. Ако едното от двете се е изличило поради изминаване на време или поради нещо друго, тогава дори другото да бъде трайно, то няма да се запази и представата веднага ще загуби своята същност и няма да бъде нещо представяно, нито ще може да се преименува, защото, като се изгуби производната причина, по необходимост се губи и причиненото.
И така две са само трайните сили на човешката душа: разсъдъкът и умът. Разсъдъкът обаче е по-смислена душевна сила, която чрез съответно и прилично издирване и развитие изнамира търсените истинни неща. Поради това философът Платон е казал: „Разсъдъкът е вътрешно размишление на самата душа, което изкарва наяве издирващата и мислещата душевна сила. А Онова, което излиза от нея чрез глас, промъквайки се през устата, е думата. Умът пък е душевна дейност, която бързо и независимо от всякакво разстояние схваща вещната природа на истински съществуващите неща.” Но и други от първите философи са нарекли ума „око на душата”, понеже той като него прониква непосредствено в природата на нещата и схваща много скоро истината в тях. Но по този въпрос достатъчно.
Ушите се делят на големи, вдадени и средни. Тези от ушите, които са средни, са най-добри за слушане, но по
255
тях не може да се определи характерът, освен ако не са нито големи, нито малки, нито пък много издигнати, нито притъпени, та ако бъдат такива, да показват добър характер. Големите [уши], които са много издигнати, са несъмнено белег на глупост и празнодумство.
Другата част на лицето е носът, чрез който издишваме и вдишваме навътре. Защото носът приема въздуха, из-пущан от сърдечното скривалище на гърдите и гърлото чрез белите дробове, които се издуват и изпращат въздуха навън, а след това отново го приемат обратно, като го пропускат още по-навътре в тялото, което се извършва посредством същите органи. Но носът има и обонятелна способност. Той е онова природно средство, чрез което се познава приятната и неприятната миризма. Носът се състои от две части, които са разделени помежду си посредством хрущял. В двете си половини той е празен и всяка половина е като тръба, през която той поема и издишва [въздуха]; чрез тези тръби действува този природен орган [на човека].
Под носа са двете устни, които са от мека плът, и затова могат да се движат. Измежду всички животни само човекът притежава истински усет да пипа и да познава пипаното, а след това и вкуса. Що се отнася до другите сетива, човекът е по-зле от много животни.
Устата е по-вътрешната част, отколкото устните и челюстите. Предните ? части са: на горната страна — на гръцки се казва ипероа, което ще рече горница. По средата на устата е езикът, който с крайчеца си и главно с химоса усеща и разпознава соковете на всяко овощие, по-пълно казано, и всички качества, т. е. топлина, студенина, мекота, твърдост и други подобни. По-добър [език] е този, който не е нито много широк, нито много тесен, а среден. Плътта на езика е рядка и шуплеста като гъба и затова може бързо да разпознава чрез вкусване всички овощни сокове. Но и т. нар. приезичница, т. е. лалог, е част от него. При нея е и т. нар. исофаг [т. е. хранопровод], пред който лежи артерията , която като че се захваща от лалога и пак се отклонява към носните канали. Много пъти, когато пием, чрез тях издърпваме водното [естество] и веднага го изливаме там. Устата пък, бидейки двойна, е изпълнена отгоре, отдолу, отпред и отстрани със зъби. За редкозъбите естествениците казват, че живеят малко. Но по-навътре има една част, която лежи върху
256
кървавата жила, разположена върху горното меко небце. Тя, като се изпълни с мокрота, се възбужда неочаквано и заграждайки прохода на дишането, може напълно да задави човека. Тя се нарича сливица. По своята природа трахеята е твърда, изпълнена с много кръвоносни съдове и поради това тя произвежда гласа. Между нея и хранопровода се намира приезичницата, която затуля трахеята и ? дава възможност да действува и тогава, когато дъвчем суха храна, и раздробена, я изпращаме в стомаха си. Случва се, когато артерията приеме въздух от вътрешно духане, веднага да се възбудят и белите дробове, защото, като се надуе трахеята, [въздухът] преминава през дробовете и техните шуплести части. Дробовете имат пролуки и проходи, в които се събира [въздух]. През тях той влиза в дупчиците и в дирушките, а дробовете го пропускат към сърцето. Между лицето и тялото има част, която се нарича шия. Предната ? част се нарича гръклян, а задната — хранопровод. Предната хрущялна част, чрез която издаваме глас и дишаме, е артерия, а местната — хранопровод. Всички те са вътре пред гръбнака. Задната част [на шията] се казва врат. Такива са имената и формите на частите и членовете [на човека] между главата и тялото. Тялото пък отпред има гърди, а след това стомах. Основата на стомаха е пъпът. Под тях е т. нар. итрон. Сърцето е поставено и лежи на последното място в тялото в празнина, обхванато и пазено от белите дробове, които със своите уши сякаш го обхващат с пръсти.
О, нензследваема премъдрост на този, който ни е създал и така уредил! Как той го пази, като да е владетел в палати и чертози, заобиколил го наоколо с други части, които не позволяват да му се нанесат никакви повреди. Трябва и ние сега да кажем подобно на пророк Давид: „колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил премъдро” . И пак: кой ум, като слуша това, няма да се възрадваи няма да възхвали и прослави с голям глас този, който е създал толкова достойни дела със своята ръка. Затова добре е отново да кажем: има само един Бог, който е устроил всичко мъдро. Неговото съзерцание ни възхити и утвърди и нямаме сили да се противопоставим.
Прочее, сърцето, както казахме по-горе, лежи и е поставено от създателя като княз и владетел на природата [на човека] в най-скритите места. То по природа има твърда плът и е свързано с разнообразни връзки. При това
257
туптенето му ясно показва, че то се намира в лявата половина. В тази страна на живото същество то е сложено по две причини: [първо] — поради т. нар. въздушно и ветрено черво, и, [второ] — поради това, че лявата страна, понеже е по-слаба като че ли има по-голяма нужда от него. Според това, каквото казват за дясната страна, се вижда, че тя приема не малка помощ от черния дроб. Сърцето се намира, както казахме, в лявата половина, но в гръдния кош неговият връх не сочи, както основата, центъра между двете половини, който му е определен между лявата и дясната страна; [неговият връх] не се намира напълно в право положение отгоре надолу, а е наклонен малко наляво и в края е повече закръглен, отколкото продълговат и само последният му край се свива и завършва продълговато.
Сърцето има три стомахчета — отдясно то е по-голямо, отляво — по-малко, а между тях е средното. Двете по-малки [стомахчета] свършват при белите дробове. По-долу, при голямото стомахче, е закачена голямата кървава жила, а от нея започва т. нар. средно стомахче.
От сърцето към белите дробове водят няколко канала, които се разклоняват, както и артерията, по всичките им части, като продължават до трахеята. Те приемат въздух, т. е. вятър, и го препращат към сърцето. За белите дробове се смята, че те имат повече кръв, отколкото другите части, но че тя лежи не в самите тях, а в кръвните жили. А и сърцето има кръв, но не само по себе си, както другите две вътрешности. Кръвта, която е в голямото стомахче, е тънка и чиста.
Така нареченият пояс, т. е. гръдна преграда, лежи под белите дробове и се нарича френес, т. е. мисли. В дясната страна под пояса се намира черният дроб, който като че има кръгла форма, а отляво е далакът, който е дълъг и тесен. Черният дроб се намира до голямата и кървава жила, а към нея е прикрепен далакът. И черният дроб, и далакът си имат своя кървава жила, която се отделя от главната кървава жила и им препраща кръв. След тях, при самия гръбнак, се намират бъбреците, които притежават про-ходчета от голямата кървава жила, разположени до самите тях. Чрез тези проходчета [бъбреците] получават необходимата им кръв.
Но този, който издирва сърца и бъбреци, едничкият истински творец и с велико име Господ Бог наш, отсъди да направим до тези части разделение между вътрешното и
258
външното и да свършим с частите и членовете, доколкото са достъпни за разбиране от човешката природа. Но нека да оставим да ги проумеят по-вярно и по-надълго онези, които се занимават с лекарското изкуство. Ние искаме да се върнем отново към последователността в разказа на [Писанието]. Там е казано: „и биде вечер, и биде утро, ден шести” . Срещат се и някои невежи, които питат, казвайки: защо Бог не е създал цялото творение за три или за четири дни, или дори за един ден, щом като е всемогъщ и притежава неизследваема сила? Той е проточил създаването на света в шест дни, а седмия ден, без да е създал в него нещо, е дарил с благословение, чест и слава. Би било по-подходящо да дари със слава преди всичко онези [дни], в които е сътворил битието и е създал природата, а не този, в който не е създал нищо. Защото от наша гледна точка ние бихме почитали онези дни, в които е създадено нещо, а не този, в който не е създадено нищо. Истинската причина [за това] и нейното обяснение могат да бъдат посочени единствено от самия Бог, тъй като той е господар на цялото знание. И наистина той знае всичко. Поради неговата благодат боголюбивите мъже проумяват истината. Ние обаче, които сме ограничени по ум, молим същия този Бог, доколкото ни позволяват силите, да ни даде разум. [Затова] говорим, колкото можем, като отговаряме, че той не е сътворил и създал в един ден цялото творение, за да не [мислят] и твърдят тези, които така лошо и глупаво [говорят], че цялото това натрупване на същност и форми е станало случайно. Защото, ако приемем природата за случайно [появила се], тогава трябва да приемем, че не съществува никакъв ред и порядък, но че тя се е появила изведнъж, в безпорядък, разбъркано, като второ и последно материално битие, така да се каже, случайно, от някакво живо или неживо нещо. Но не е било подходящо да създаде същността на всичко и да придаде форма на целия свят в продължение и на два дни, за да не би, като вземат повод от това, безчестно и безразсъдно да започнат да прославят две начала и всеки ден бъде посредством това начало отделян и напълно откъсван [от общия] или пък да бъдат обединени според това, какво е било изведено в битие [във всеки един от тях]. Не е било подходящо и в три дни да бъде приведено в битие [всичкото], за което беше говорено, за да не би споменатото, което се е появило през тези три дни, зломислени [човеци] да приемат за от-
259
делна ипостас на св. Троица [и по този начин] да внесат разделение в същността на неразделното и единно божество. Не е било подходящо да даде битие [на всичко] споменато и в продължение на четири дни, защото [може да се] помисли, че абсолютно свободната и самовластна същност е създала целия свят от четирите елемента, т. е. стихии. Но такава вяра без доказателства е мнима и тя носи пакост и гибел на човеците, защото единствено онова, което носи блага, е същността на вечното боголепно битие и величие на Бога. Но не са могли и пет дни да бъдат предел за представяне на цялото творение. Защото не по реда на времето се определя целият този живот. Ако творението беше завършено за пет дни и шестият беше определен от твореца за покой и [негова] почит, би следвало според разпределението на шест дни да се появят и шест периода. От това биха страдали всички човеци, тъй като ще се случи някои от тях да се родят и приемат битие и същност през седмия период или да познаят своя творец в очакване на живот в него, т. е. вечен и блажен покой и причастие в Бога. Би било голяма неправда, ако някой говори така. Създаването на този свят би могло да продължи и до осмия, и до деветия, и до десетия ден. Но ако [бяха необходими] толкова много дни, т. е. светът да се появи в продължение на толкова периоди, не биха пострадали всички същества в този и в бъдещия живот. Но колкото и да се бяха появили през останалите векове, не биха ли познали твореца Бога и не биха ли получили вечен живот и слава? Послушай какво говори истинското слово, известно от много години и чиято същност чрез същите тези действия Стагирит потвърждава. Защото той говори, казвайки: няма никакъв изход и времето е вечно, така че никога не е имало начало и никога няма да има край . Но това би било твърде лошо, ако той сравнява творението с твореца и ги прави равни на него и вечно съществуващи. Сега обаче, след като [Бог] е определил цялото творение да се появи за шест дни, седмия ден той е отредил, за да си спомнят [човеците] за него и за да прослави своята боголепна доброта и съвършенството, което е получил този свят чрез броя на дните, [през които] е сътворен, и е разрушил всички доводи и е изтръгнал корените на лъжливата вяра у всички нечестиви и зловерни човеци. В рамките на числото седем първо е мястото на числото шест, тъй като сумата от неговите части е винаги равна на шест. Частите на това число
260
са следните: половината е три, а три пъти по две е шест. Един път взети заедно, тези [части] правят пак числото шест. Защото три и две и едно прави пак шест.
И така чрез съвършеното число премъдрият у строител на цялото творение добре и подходящо го е създал съвършено. Подходящо е впрочем това, което чрез много неща обединява в себе си всякакви естествени различия и чрез броя на дните отразява тази сложна природа на творението, та по този начин да проличи неговото съвършенство.
И така за шест дни е било завършено цялото творение, както подобава и по божия промисъл. Защото Бог не върши нищо напразно, но всичко е добре [премислено], както чрез своите проповеди потвърждава и великият Мойсей. Той е определил седмия ден за покой и негова почит по други неизследваеми причини. Не преди всичко, а вероятно заради първия ден, който премъдрият Мойсей сам е нарекъл [така]. Господарят на всяко знание, който знае всичко, преди то да е получило битие, е знаел предварително, че Вехтият закон ще се промени и ще се превърне в по-велик закон поради въчеловечаването на неговото единородно слово, което му [е присъщо]; знаел е, че ще погледнат на съвършения и на въплътения. И това той говори не заради съвършения и (заради детството на тези), които тогава приели този закон) . Затова и последният ден, който идва след всички други и в който не било създадено никакво добро [дело], отдава чест и слава или на твореца на всички [неща], или на създадените да му служат творения. И когато дойде времето на Новия завет, той промени всичките несъвършени законоположения [на Стария завет] и ги превърна в по-съвършени и по-добри. Така нареченият осми ден създава едно превръщане, както подобава на честта на седмия ден и съобразно с първия, в който цялото това творение бе изведено от небитие и е получило началото на своето съществуване, и по юзи начин и по много други причини [това превръщане] образува и загатва за идването на осмия период. Но тъй като той е първи [ден] от останалите шест и понеже [в сравнение] с бъдещия, [т. е. осмия ден], и най-честния, който трябва да настъпи последен. . . както идващият век по своята природа и по-стар от седмия и настоящия, чийто образ е седмият ден, който по битие и по брой е последен от останалите, така и сегашният век е последен [преди] най-висшия и бъдещия, който ще се появи последен и ще
261
засияе в славата си така, както първият ден, понеже няма да има друг, който да го промени. Идващият век няма до себе си друг век освен седмия, който сега е настоящ, а тогава ще е преминал така, както преминава настоящето на седмия ден. Затова следователно нищо не трябва да се смята и нарича безредно, а всичко е твърде добре съчетано и подредено, както и божествената премъдрост и разум, които превъзхождат всеки ум и са недостижими от никого, понеже числото [седем] по природа е такова и означава знак за покой; определил го е за почивка от своите дела и го е установил и за другите като ден за покой.
Без съмнение лесно е за някой чрез мисълта си да навлезе в помислите на юдеите, [отнасящи се] за последния [ден], които нямат честта и славата, и утвърждението да пристъпват към този ден, който справедливо и по необходимост притежава и двете [изложени по-горе неща], който е първенец между дните и който като всеки първенец според божествения закон е отличен от Бога. Бог е отличил този ден като първосъздаден в сравнение с останалите дни и той се нарича осми ден, има се пред вид светата Неделя, понеже в този ден Исус, началникът и дарителят на живота, обновителят на бъдещия век и на вечния живот и на нетленния и на блажения живот, е възкръснал от гроба и победил, и унищожил смъртта и разрухата. Той сам чрез самия себе си е показал [висшия] ред, за който и ние искаме да бъдем намерени за достойни, като подражаваме на достолепния и богообразния живот на светците.
ОТ СВ. ВАСИЛИЙ
„Да произведе земята живи души, добитък и зверове и влечуги.” Разбери как гласът божий обхваща творението! Той е започнал тогава и действувайки [непрекъснато] и досега, ще продължи до края, [т. е.] до свършека на света. Защото както кълбото, когато бъде търкулнато от някого, благодарение на своята обла форма и наклонена плоскост отива там, където е по-ниско, и не спира да се търкаля, докато не стигне до равно място, така и природата на [всичко] съществуващо, появила се единствено по заповед на [твореца], преминава последователно откъм небитие, запазвайки при това непроменени родовите белези, докато стигне до собствения си край. Така от коня се ражда кон, от лъва — лъв, от орела — орел и тя запазва и довежда докрай поколението на всяко живо същество. Ходът на
262
времето не променя свойствата на животните, тъй като тяхната природа съществува с времето [в този си вид], в който е била създадена.
„Земята да произведе живи същества.” Тази заповед бе дадена на земята и тя продължава да служи на твореца. Едни от [съществата] се размножават чрез подобни на тях, а други, може и днес да се види, получават живот от земята. Защото не само цикадите се раждат по време на дъжд, както и безброй многото летящи по въздуха мушици, повечето от които са безименни, но и мишките, и жабите произлизат от нея. Така например около Тива в Египет, щом падне дъжд по време на горещия период, областта веднага се изпълва със суеци и полски мишки. Също и змиорката не се появява по друг начин, а се ражда в тинята. Ние не сме забелязали тя да се е появила нито чрез яйце, нито по някакъв друг начин на размножаване — от земята води тя своето начало.
„Да произведе [земята] жива душа.” Животното е произлязло от земята и погледът му е насочен към земята. Но човекът, който е небесно растение, както по формата на своето тяло, така и поради превъзходството на своята душа стои по-високо. Каква е формата [на тялото] на четвероногите? Тяхната глава е наклонена към земята, гледа към стомаха и към това, което му служи за наслада, и него те непрекъснато търсят. А твоята глава гледа към небето; твоите очи се насочват към по-възвишени неща. Но ако ти някога чрез скверната си плът си нанесеш безчестие, като служиш на стомаха и на това, което е под него, ти тогава се принизяваш до неразумното животно и се уподобяваш на него. На тебе друго ти подобава: да търсиш това, което е отвъд и където е Христос. С мисълта си да бъдеш над земните неща. Така както ти си устроен, така и ти устрой сам своя живот, за да придобиеш живот и на небето. Твоята истинска родина е горният Йерусалим; твоите съграждани и близки са първородните, „които са написани на небесата” . Душата на безсловесните не е била заложена в земята, а е вложена в нея чрез заповедта. Една е душата на безсловесните и едно е това, което я характеризира, а именно — липсата на разум. Но поради различните си свойства животните са различни. За добре сложения вол е [характерен] бавният ход. Глупаво е магарето, конят в своя устрем е буен, вълкът не се поддава на опитомяване, лисицата е лукава, еленът е страхлив,
263
мравката е трудолюбива, кучето не забравя доброто. Със създаването на всяко от тях е дадено и характерното за неговата природа. Лъвът се е родил със своя гняв, със самотния си начин на живот и своята необщителност [дори] спрямо себеподобните си. Поради своята гордост, която той по природа притежава, не иска да приеме да бъде равен на останалите безсловесни и към тях се отнася, като да им е господар. Той не се храни с какво и да е и не доизяжда остатъците от своята плячка. Природата му е дала такава сила на гласа, че често пъти много от животните, които го превъзхождат по бързина, се оставят да бъдат хванати, [стреснати] от неговия рев.
Хищният рис напада устремно с бързи скокове и гъвкавото му тяло лесно се поддава на поривите на душата. По природа мечката е ленива, своеобразна и [по нрав] е коварна и затворена [в себе си]. Подобно по устройство е и тялото ?, тежко и трътлесто и е наистина подходящо за живеене в пещера. Ако си помислим каква сила притежават животните и каква е естествената грижа за опазване на техния живот, ние или ще насочим усилията си към собственото си запазване и спасение на душата, или по-скоро ще се обвиним, ако се установи, че не сме подражавали на безсловесните животни. Мечката, която често пъти е покрита с дълбоки рани, се лекува сама с изключителна сръчност, като покрива цялото си тяло с тула, която действува подсушаващо. Не виждаш ли, че и лисицата се лекува с боров сок? Когато пък костенурката се е наяла с месо от отровна змия, тя избягва вредата от отровата с помощта на оригана. И змията лекува болестта на своите очи, като яде молотър. А със способността да узнават предварително промените в климата, животните не надминават ли надарените с разум [същества]? Когато наближава зима, овцата се храни повече, като че иска да навакса настъпващата оскъдица. Воловете през цялата зима стоят затворени, но като започне да се запролетява, тяхното вродено чувство им подсказва за настъпващата промяна и затворени в оборите, те всички гледат навън, сякаш са се [предварително] споразумели.
Някои са си направили труд да наблюдават земния таралеж [и са установили], че той много предвидливо прави два входа на леговището си,като при северен вятър затваря този, който е откъм север, а когато духне южен вятър, затваряйки южния отвор, се премества към северния.
264
Каква трябва да бъде поуката от това за нас, човеците. Тъй като нашият творец се грижи за всичко, като е дарил и животните с някакво чувство, ние не трябва да се пристрастяваме към тукашния живот, а с всички сили да се устремим към бъдната вечност. Не искаш ли да се погрижиш за самия себе си, о, човече; не искаш ли да се приготвиш през този живот за покоя, който ще имаш там, като вземеш пример от мравката, която през лятото си приготвя прехрана за зимата и не прекарва времето си в леност, а го използува, докато не е настъпило времето и неволята на зимата. Тя е усърдна в старанието си и се труди, докато напълни житницата си с достатъчно храна. Това тя не върши небрежно, а добре премислено, за да може натрупаната храна да се запази дълго време. С устата си прегризва вътрешността на плодовете, за да не могат да покълнат и поради това да станат негодни за храна. Тя ги суши повторно, ако забележи, че са влажни, но не ги изнася по всяко време, а когато усети предварително, че времето ще бъде хубаво и тихо. Затова ти няма да забележиш да вали дъжд тогава, когато мравките са изнесли житото си [да съхне].
С какви думи може да се опише [всичко това], кое ухо може да възприеме и колко време би било необходимо да се изповядва творецът и да се разкаже за неговите чудеса! [Но] нека и ние кажем с пророка: „колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил премъдро”. Нека не се задоволяваме с отговора, че не сме научени от книгите какво е полезно, тъй като чрез природния закон ни е дадена възможността да познаваме доброто. Знаеш ли ти какво добро трябва да сториш на твоя ближен? Не това ли, което искаш и другите да правят на тебе? Знаеш ли какво е зло? — това е, което не би искал да получиш от другите. Никоя лекарска наука, нито науката за тревите, е научила безсловесните, а по природа всяко животно намира това, което е полезно за него, и то има някаква необяснима връзка с природата. И у нас добродетелите са по природа свойство на душата и не са резултат на човешко учение, а са [резултат] на самата тази природа. Така както не съществува писано, което да ни казва, че трябва да мразим болестта, но [по природа] ни е дадено да мразим онова, което ни наскърбява, така и душата притежава някакво неполучено отвън отвращение от злото. Защото всяко зло е болест за душата, а добродетелното
265
слово означава здраве. Сполучливо някои са нарекли здравето добро състояние на естествените сили [на човека]. Който може да каже същото за добронравието на душата — няма да сбърка. Душата по природа се стреми към [добронравие], без да е научавана. Затова целомъдрието е хвалено от всички, правдата — приемлива, мъжеството — достойно за възхвала и мъдростта е много полезна. Всичките тези неща са по-необходими за душата, отколкото здравето за тялото.
Деца, обичайте бащите си! Родители, не дразнете чедата си! Не говори ли за това и природата? Нищо нова не казва Павел; той [само] потвърждава [съществуващите] естествена връзки. Ако лъвицата обича своите рожби и вълкът защищава своите малки, какво ще каже човекът, който не изпълнява заповедта и накърнява природния [ред], когато дъщерята безчести старостта на своя баща или майка; когато жената заради втория си мъж забравя първородните си деца. Необикновено силна при животните е привързаността на малките и на родителите едни към други, тъй като Господ, който ги е създал, е допълнил липсата на разум с един прекалено силен инстинкт.
Как агнето, пуснато от кошарата, сред множеството овци познава гласа на своята майка и тича при нея и намира откъде да суче? И ако се случи вимето на майката да няма мляко, то се задоволява и с малкото, макар и да е минало покрай вимета, пълни с мляко. И майката познава между множеството агнета своята рожба. Гласът е еднакъв, цветът е еднакъв и мирисът при всички е един и същ, доколкото това може да открие нашият орган за обоняние. При все това те имат чувство, което е по-силно от нашия орган за възприятие, в резултат на което всяко животно е в състояние да познае това, което му принадлежи. Малкото куче, макар и да няма зъби, се отбранява с муцунката си, когато някой го мъчи. Телето няма рога, но също така знае къде ще му пораснат тези оръжия. Всичко това е доказателство, че тези неща при живите същества се явяват по природа, без да са научени, и че нищо при [животните] не е в безпорядък, а си има свое предназначение, и във всичко се вижда следата на премъдростта на този, който ги е създал. И всяко показва чрез самото себе си, че е било създадено с необходимите за запазване на живота качества. Кучето не притежава разум, но има обоняние, което е равностойно на разума. Това, което мъдреците на този
266
свят едва са установили при щателно проучване на живота, имат пред вид резултатите от тези изследвания, ни показва [нагледно] кучето, което е поучавано единствено от природата. Когато то гони дивеча по следата и открие, че следите водят в много посоки, и насам, и натам, то тръгва по тях и като че чрез поведението си иска да каже, само дето му липсва способността да говори: животното се е движило и насам, и натам или в тази страна, но то не е отишло в никоя от тези посоки и остава да е заминало в онази посока. И като отхвърля по този начин лъжливите следи, то се насочва по вярната.
Какво в същност вършат тези, които седят над книгите? Все едно написват върху пепел три въпроса, два отхвърлят, а третият приемат за истина. А качеството на това животно да помни доброто не засрамва ли онзи, който забравя доброто? Много кучета след избиване на техните господари в пустинно място са измирали, търсейки ги. Други пък са ставали водачи на онези, които са търсили убийците [на господарите им], и по този начин допринасяли, щото тези злодеи да бъдат изправени пред съда. Но какво ще кажат тези, които не обичат Господа, който ги е създал и храни, но имат за приятели такива, които говорят нечестиви неща за Бога, и се хранят с тях на една трапеза и там слушат да се говорят думи срещу този, който ги храни. И те приемат това! Но нека се върнем отново към разглеждане на творението.
Онези животни, които лесно могат да бъдат уловени, са най-многобройни. Затова зайците се въдят много, и дивите кози, и дивите овци [често] близнят, за да не намалее техният род, защото са постоянно унищожавани от дивите зверове. Смята се, че лъвицата с мъка става майка дори на един-единствен лъв. Чрез остротата на своите нокти, както разказват,малкото разкъсва нейната утроба и така се то ражда. И ехидната се появява, като прегризе [майчината] си утроба и по този начин се „отплаща” на тази, която я ражда. Така при живите същества не съществува нищо, в което да не лежи [божият] промисъл. И ако се замислиш върху членовете на животинското тяло, ще установиш, че творецът нито им е дал нещо излишно, нито пък им е отнел нещо. На месоядните животни той е дал остри зъби. От тях те се нуждаят поради своя начин на изхранване. А на онези,които имат само наполовина зъби, той е дал много и различни места, в които те натрупват
267
[погълнатата] храна. Тъй като за тези животни е невъзможно със самото приемане на храната да я сдъвкват, затова той им е дал способност да връщат погълнатото обратно в устата си и там да го смелят подобно на брашно и така да стане годно за храна. Сирището, търбухът, булото и утробата са дадени на тези животни, на които те са необходими. Дълга е шията на камилата, за да е съразмерна на краката и да [може] да достига до тревата, с която се храни, а къса и като че набита в плещите е шията на лъва, на тигъра и на други животни от този вид, понеже те не се хранят с трева и не трябва да се навеждат до земята; те са месоядни и се хранят, като ловят други животни.
Какво ще (кажеш) ти за хобота на слона, с който той си поема храната? Тъй като голямото животно, най-голямото, е създадено да извиква учудване у тези, които го видят, и [понеже] трябва да има огромно тяло, затова и шията трябва да отговаря на краката, а, от друга страна, би било трудно поради голямата тежест шията да бъде наведена постоянно напред. Затова главата има малко шийни прешлени и е почти свързана с гърба. Вместо шия той има хобот, с който приема храната и всмуква вода. Неговите крака са без стави; те са цели и подобно на колони носят тежестта му. Ако тези членове бяха слаби, тогава коленните стави биха се често изкълчвали, когато иска да легне или да се изправи и няма да могат да удържат тежестта. В действителност долу на крака си слонът има [само] една глезенна кост, а на пищяла няма става, нито коляно и кракът му се състои от една цяла кост. [Защото] гладката и плъзгава повърхност на ставите не би могла да издържи огромната и клатушкаща се маса на това животно. Затова носът бил създаден такъв, че да стига до копитата. Не виждаш ли, че по време на сражение те крачат пред войската, като че са живи кули или планини от месо, и при настъпление разкъсват редовете [на противника]. Ако при [слона] краката не съответствуваха на тялото, то това животно едва ли би живяло и една година. Сега някои разказват, че той живее 300 и повече години. Храната си, както вече казахме, той повдига посредством хобота, който по своето устройство е мек и подвижен като змия. Така се потвърждава казаното, че в творението не може да се намери нищо, което да е излишно или недостатъчно. Това огромно същество, което Бог е създал да ни се
268
подчинява и което се поддава на възпитание и се оставя да бъде бито, ни показва ясно, че Бог е създал всичко да ни се подчинява, защото ние сме създадени по образ божий.
Но не само при големите животни може да се открие неизследваемата премъдрост [на създателя], ай при малките могат да се видят чудни [неща]. Както вече не се учудвам на върховете на високите планини, които са близо до облаците, където поради постоянното движение на въздуха е студено, и на обраслите с дървета долини, в които поради това, че са защитени от силните ветрове, въздухът се запазва в покой, така и при устройството на животните аз вече не се учудвам на [величието] на слона или [на нищожеството] на мишката и на тънкото жило на скорпиона, издълбано от изкусния [творец] подобно на свирка, за да може оттам да изпуска своята отрова. И никой не бива да обвинява твореца заради това, че е въвел в нашия живот това отровно и пагубно животно, което е наш враг. Ако [трябва да постъпваме] така, ще трябва да осъждаме и този, който се опитва да обуздае буйството на младите, като ги наказва с пръчка заради тяхното беззаконие. Това животно е указание за силата на вярата. Ако ти се уповаваш на Господа, „аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш”. Чрез вярата ти получаваш сила да тъпчеш змии и скорпиони. Не виждаш ли, че когато Павел проповядваше пред християните и змия го ухапа за ръката, от това той не пострада ни най-малко, понеже светецът беше изпълнен с вяра. Ако ти не вярваш, страхувай се не толкова от това животно, а от своето неверие, поради което ти си си приготвил всякаква гибел. Но тъй като отдавна възнамерявах да говоря за появата на човека, а толкова малко съм казал по този въпрос, струва ми се, че тези, които ме слушат,ме обвиняват в себе си, казвайки: ти ни изясняваш каква е природата на всяко нещо, а ние не познаваме самите себе си. Необходимо е следователно, без да се бавим, да обясним [и този въпрос].
Наистина трудно е да познаем самите себе си. Защото не само окото, което вижда външния свят, не може да види само себе си, но и нашият ум, който така ясно вижда чуждите недостатъци, е бавен при откриване на собствените грешки. Затова и сега словото, което така ясно разкри въпроса [за животните], е безсилно и обхванато от леност при изследване на собствената си [същност]. Не става дума за познаване на Бога посредством небето и
269
земята, а по-скоро чрез собственото ни устройство, ако някой може добре да го изследва.Както казва и пророкът: „дивно е знанието за тебе, [получено] от мене”, т. е. като познах самия себе си, аз познах и извънредната ти премъдрост.
„И рече Бог: да сътворим човека.” Къде е сега този евреин, който по-късно, когато като през някакво прозорче блесне светлината на богословието и второто лице бъде споменато тайно, а не разкрито, явно ще се противопостави на истината и ще каже, че Бог е говорил на самия себе си. Защото е казано: „той рече” и „той създаде”. „Да бъде светлина и биде светлина.” Още тогава бяха разкрити злото и глупостта, която щяха да бъдат изречени от тях. Защото кой ковач или дърводелец, или обущар, който, седейки в своята работилница, прави нещо, без някой да му помага, ще каже сам на себе си: „да направим нож” или „да сковем рало”, или „да боядисаме обувките”, а не си върши мълчаливо своята работа? Наистина ужасна глупост е да се приеме, че някой, който си е сам господар и майстор, ще говори на самия себе си така настойчиво и властно. А тези, които не се посвениха да осквернят самия Господ, какво ли не биха казали, щом са свикнали да лъжат. Но изразът: „и рече Бог: да сътворим човека”, им запушва напълно устата.
Кажи ми сега, само за едно лице ли става дума? Защо яе е казано: „да се появи човекът”, но „да сътворим човека”. Докато не беше се появил този, който трябваше да бъде поучавай, тайната на богословието оставаше дълбоко скрита. Но когато дойде време за създаването на човека, тогава бива разкрита вярата и става явен догматът на истината.
„Да сътворим човека.” Чуваш ли ти, противниче на Христа, че той се обръща към този, който участвува в творението и чрез когото е сътворил вековете и който държи всичко с мощното си слово. Но те не приемат мълчаливо словото на доброчестието. Както дивите животни, които се плашат от човека, когато бъдат поставени в клетка, реват в ъгъла и чрез това показват естествената си мъка [по изгубената свобода], без да могат да изразят докрай своя гняв, така и този враждебен на истината род, евреите, в своето бедствено положение смятат, че словото божие е било отправено към много лица. Изглежда, че това „да сътворим човека” той е казал на стоящите пред
270
него ангели. Тези техни приказки са измислица юдейска. Като не искат да признаят [единия], те измислят много, и като отхвърлят Сина, дават на слугите ранг на съветници и равните на нас превръщат в наши създатели. Когато човекът се усъвършенствува, той става като ангел. Но кое творение може да бъде равно на създателя си? Обърни внимание и на следващите думи: „по наш образ”. Какво ще кажеш за това? Един и същ ли е образът на Бога и на човека? На Сина и на Бащата подобава да имат един образ и същност, при което съответствуващия на божествената същност образ не трябва да се схваща като телесен образ, а като божествено свойство.
Чуй и ти, който си от новото обрязване, който си привързан към еврейството, а се наричаш християнин, [чуй] на кого е казал това: „по наш образ”. На кого друг, ако не на отблясъка на своята слава и към образа на своята ипостас, която е образ на невидимия Бог.[Това той е казал] на своя жив образ, защото е казано: „Аз и Отец сме едно”, и „който е видял мене, видял е и Отца ми”. На него той казва: „да създадем човека по наш образ”. Защо говорите за неподобие там, където има един образ. [Знайте], че Бог е създал човека, а не друг. [Мойсей] не говори тук в множествено число, но докато в единия случай поучава юдеите, в другия включва и елините и по този начин стига до единство, та дано [и ти] познаеш Сина чрез Отца и да избегнеш многобожието.
По образ божий го създаде той. И отново вижда лицето на сътвореца. Той не казва: „по свой образ”, а „по образ божий”. В какво човекът прилича на Бога и как той приема това „по подобие”. Ако Бог помогне, ние ще изясним ? това по-нататък. Иоан. Много и добро, и велико е това, което е дадено на хората от човеколюбеца Бог. Но най-първият и най-висш от всички дарове е поучението чрез св. Писание. Защото и слънцето, и луната, и целият звезден кръг, реките, езерата, изворите и кладенците са се появили да бъдат полезни на тялото. А св. Писание е дадено да ръководи душите. Колкото душата стои по-високо от тялото, толкова и св. Писание [стои] над всичките дарове. Затова Спасителят казва: „изследвайте Писанието”, в което ще намерите вечен живот. И така нека изследваме сърцевината на Писанието и нека си спомним за обещанието и да започнем да говорим, доколкото ни позволяват силите, за създаването на човека. Нека никой не упреква тези,
271
които усърдно се стремят [към истината]. Това да упрекват е присъщо на тези, които се канят да се отклонят от правия път, занемарили са божиите заповеди и отричат онова, което е резултат на грижливо проучване. Аз чух как един казва следното: защо беше необходимо да се говори за огъня и за водата и че огънят съска, когато бъде зялят с вода? Ние, казватте, не искаме да се занимаваме с естествознание, а с богословие. Трябва да се знае обачеу че това са приказки на глупци и ленивци, защото естествознанието е основа на богословието. Ако те отхвърлят естествознанието, тогава [трябва да отхвърлят] пророците и да презрат апостолите. За природата апостолът казва: „не всяка плът е еднаква плът. Друга е скотската, друга е на рибите, друга е на птиците. Има тела небесни и тела земни.” По каква причина Павел заговори така за природата? Защо ли Павел славослови природата така, казвайки: „ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се готви за бой. [Ако] пищялките и гуслите не издаваха стройни звуци, как ще се различи тогава мелодията.” Какво общо имаше словото на Павел с пищялките и гуслите? Той говори за видимите [неща] и чрез тях обяснява духовните. Защо беше необходимо в книгата на Иов да се говори толкова много за природата, т. е. „силата на лъва, гласа на лъвицата и високомерието на змията угаснаха”, мравките загинаха, понеже нямаха храна, а младите лебеди се издигнаха нависоко. Защо беше необходимо да се говори за природата; защо друг пророк казва: „когато лъвът преследва плячката си и реве след нея, преди да я е хванал, планините се изпълват с неговия глас”. А и самият Спасител казва: „царството небесно е подобно на синапово зърно, което е по-малко от всички семена, но като поникне, става по-голямо от всички тревисти растения”. А на друго място казва: „царството прилича на човек, който сее семе и то покълва и израства, без да знае това, защото земята от само себе си дава най-напред стъблото, после класа и накрая пшеницата, която изпълва класа”. И много други такива случаи. Защо беше необходимо това? Аз казвам: заради онези, които грубо ни упрекват: за Бога става дума, а ти отбягваш истината на закона.
Но тъй като сме си поставили за цел да говорим с божията помощ за създаването на човека не според достойнството на предмета, а според нашите сили, ние
272
трябва най-после да се върнем към този въпрос. Небето бе създадено [и украсено със звездите], земята бе увенчана с плодове, водите на морето — отделени [от сушата], тревите поникнаха, появиха се безсловесните същества, вселената се изпълни, домът бе украсен, а господарят на дома още го нямаше, макар че всичко останало вече съществуваше.
„И рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие.” Ние вече пояснихме каква е тази сила, която е казала: „да сътворим”, чие е това слово и към кого е отправено; кой е съветникът и чие е това общо съвещание. Но като обяснихме съгласно Писанието, че Синът е онзи съветник на първия съвет, ние премълчахме словата на св. Дух. И за да не намерят болните у нас, здравите, нещо, за което да се заловят, трябва да се знае, че при Отца, при Сина и при св. Дух има само една слава, един съвет, една мисъл, едно дело. Тук е казано: Синът е съветникът, а на друго място е казано, че божието знание не притежава никой освен светия Дух. У [апостол] Павел е казано: „понеже кой човек знае какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен божия дух.” Ако духът, който е в тебе, е извън твоята същност, то и божият дух е извън същността на Бога. Ако Отец иска нещо, същото искат и Синът, и св. Дух; и каквото Синът иска, същото искат и Отец, и св. Дух, и ако Духът пожелае нещо, същото желание имат Отец и Синът. Ако Отец възкресява мъртви, то и Синът ги възкресява. Спасителят казва: „както Отец възкресява мъртви и им дава живот, така и синът дава живот на тези, на които пожелае”.
Виждаш ли, че желанието е общо. А къде е желанието на [св.] Дух? Послушай [какво е казано]: „всичко това го произвежда един и същ дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска”. Едно е царството на Отца, на Сина и на св. Дух. Бог се противи на онези, които, без да знаят нещо за него, се опитват да сторят нещо. Чрез пророка той казва: „горко на непокорните синове, казва Господ, които правят съвещания, но без мене и сключват съюзи, но не по моя дух”.
За св. Троица говори ясно и пророк Захария, като казва: „да укрепнат ръцете на Зоровавел, казва Господ, и да възмъжеят ръцете на Иисуса, сина на свещеника Йоседек, и ръцете на народа, защото аз съм с вас, казва
273
Господ, и моето благодатно слово и моят дух са посред вас”.
За творението свидетелствува и нашето кръщение. Ако духът не е участвувал заедно с Отца и Сина в творението, тогава той не би участвувал и в кръщението. Защото нали ние се кръщаваме в името на Отца и Сина и св. Дух. Кое раждане е по-велико — при създаването ли или при кръщението? При първия случай се поставя началото на живот, който води към смъртта, а тук е началото на смъртта, която води към живот. Възможно ли е св. Дух да е съучастник на Отца и Сина [при създаването] на по-великото, а при създаването на тялото да се отдели от общото достойнство? Ние не бихме били създадени, ако не бяхме оформени от св. Дух. И понеже той е взел участие при първото творение заедно с Отца и Сина, той участвува и действува и при кръщението. И при възкресението няма да е възможно да бъдем съживени по друг (начин освен чрез волята на Отца, съдействието на Сина и силата, дадена от Духа. Послушай Господа, който казва: аз правилно казвам Господ, защото, макар и да е гласът на Павея, то е в същност гласът на Христа. Него нека да чуем: „Вие търсите доказателства за Христа, който говори в мене.” И този, който говори чрез Павел, казва: „вие живеете не по плът, а по дух само ако Духът божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда. Но ако Духът на Оногова,, който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас негов дух.” Без Отца и Сина и св. Дух не е станало първото създаване, нито второто — кръщението, нито без тях ще стане и последното — възкресението.
„Да сътворим човека.” Впрочем тези, които биха отправили упрека си, са вече предупредени. На еврейски името „човек” означава огън. Сега, моля те, внимавай! Който слуша внимателно и е приятел и спътник на истината, той ще бъде просветлен, а който има враждебно настроено ухо, той не търси това, което би било полезно за него, а онова, което би могъл да кори; той не търси това, което може да го обогати, а онова, за което да спори. И така „човек” на еврейски означава огън. Това име не е дадено напразно на Адам. Творението се състои от четири
274
елемента (аз пак заговорих за природата, макар и те да не желаят това): от земя, от вода, от въздух и от огън. Всеки от елементите [освен огъня] се запазва такъв, какъвто си е бил. Така например, ако вземеш буца пръст и не можеш да прибавиш нещо към това, което държиш, то си остава такова, каквото си е било. Ако с нещо черпиш вода, тя си остава в същото количество, а не става повече. Ако вземеш мех, пълен с въздух, обемът му си остава същия и от този мех ти не можещ да напълниш друг. А огънят не остава такъв, какъвто е. От малката горяща свещичка ти можеш да запалиш безброй лампи, цяла пещ, много пламъци, които се издигат в нея. И колкото повече дърва се слагат, толкова повече огънят се увеличава. Тъй като Бог предварително е знаел, че от,едното човешко тяло ще се изпълни цялата земя (както и от една свещ се разгарят толкова много огньове), и на Запад, и на Изток, и на Юг, и на Север, той създаде име, което да бъде достойно за това дело. Името Адам означава завършек на света. Но тъй като четирите посоки [на света] трябваше да бъдат изпълнени от него, [Бог] е отразил това и в името. А [анатоли] е изток, Д [дисис] е Запад, а [арктос] — Север и М [месемврия] — Юг. На гръцки това име се обяснява така. Името, т. е. буквите, [от които е съставено], свидетелствува за човека, който е трябвало да изпълни вселената. На еврейски това име означава огън. Като дава [на човека] това име, Писанието не се лени да нарече и ангелите човеци. Когато Мария и Марта с близките си се приближили към гроба, [в Евангелието] се казва: „пред тях се изправиха двама мъже”. Това били ангели. След като човеците биват наричани огън, то и ангелите се наричат по същия начин. „Ти правиш ветровете свои ангели, пламъците — свои служители.” Те са наречени мъже, защото разумът им е като този на човека. Какво, ти учудваш ли се? Нали сам Бог се нарича огън и човек; та нали Спасителят казва за своя Отец: „имаше един човек стопанин, който насади лозе и изпрати своите слуги и те бяха избити". [Този текст предаден накратко, [гласи]: „и рече този човек: аз имам един син; ще изпратя него, та дано се засрамят”. Какво означава тук „човек” като име на Бога. Той не казва: това е притча; не казва: „подобен е [на човек], а казва: „имаше един човек”, както би казал; „имаше огън”. Затова ? Мойсей казва: „нашият Бог е огън, който изтребва” . И когато Спасителят дойде, каза: „огън дойдох да туря на
275
земята”. Приеми, че това име [човек] е достойно за предмета. И понеже, както казах и по-горе, от малкия огън се разгаря големият, и човекът, [като се размножава], изпълва краищата на земята. Затова той бе наречен огън; затова „да сътворим човека” на еврейски означава: „да сътворим огъня”.
„Да сътворим човека по наш образ.” Мнозина неразумни и невежи по душа смятат, че човекът [наистина] е по образ божий, като че ли Бог има същите такива нос и очи, и уши или уста. Измамно и глупаво е да се мисли така. И до ден днешен тази ерес съществува, според която божественото притежава човешки образ. Тъй като те, [т. е. еретиците], чуват да се говори за Господни очи, за Господни уши, за обоняние на Господа, че устата на Господа говори и ръката Господня твори, че нозете Господни [пристъпват], затова те рисуват безтелесния като човек, без да проумяват, че това е абсурдно.
За да разбереш, че човекът няма никакво подобие с Бога, [послушай] какво Бог казва за това, как да разбираме тази телесна прилика. Аз не искам да отрека казаното „по образ”, но трябва да се изясни какво Бог разбира „по образ”. „Аз изпълвам небето и земята, казва Господ.” И той изпълва всичко. И пак той казва: „небето е мой престол, а земята — подножие на нозете ми”. Трябва ли да приемаме буквално казаното? Ако робуваме на израза, неговото тълкуване ще ме изобличи. Как трябва да разбираме: „небето е престол”. Престолът обгръща този, който седи на него. [Но] Бог е необхватен и няма нищо, което да го обгръща, [защото] сам Бог обгръща и обхваща всичко. И ако небето е негов трон, по какъв начин той го е измерил с педя? Как той седи на престол? „Небето е мой престол, а земята — подножие на нозете ми.” Къде седи той? Както се знае, звездите са под твърдта, а водата е над нея. Затова, ако седеше отгоре, той би седял във водата, или той [седи] не на това небе, а на горното. Ако седи, нозете му [трябва] да висят до земята. В такъв ли образ искаш да представиш ти безобразния? Не е ли безчестно да се мисли така? И още: ако неговите нозе ходят по земята, как тогава ние ще сеем, как ще жънем, как ще минаваме покрай тях, без да се спъваме. Как той е измерил небето с педя? Има ли той съответствуващи на неговата божественост големи пръсти? Как той с тези пръсти е написал малките скрижали [именно] с такива пръсти, а не с други.
276
Ние пишем с три пръста, а останалите помагат. Бог е писал с един пръст. Ти виждал ли си някой да пише с един пръст? Това са по-скоро мисли, отколкото данни, които дават представа [за Бога].
„Да сътворим човека по наш образ.” Бог иска от нас да му подражаваме в добрите дела. Какво означава да бъдем „по образ”? Бог е свят. Ако и ние бяхме святи, щяхме да бъдем „по образ божий”. „Бъдете святи, защото аз, вашият Бог, съм свят.” Бог е праведен; ако ние ходим по пътя на правдата, ще бъдем „по образ божий”. „Господ е праведен и обича правдата.” Ако ние бъдем човеколюбиви и милостиви, тогава ще бъдем „по образ божий”. Христос казва: „бъдете милостиви, както е милостив вашият Отец, който е на небесата”. Ако ние сме съвършени, ще бъдем „по образ божий”. Спасителят казва: „бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец небесен”. Виждаш ли в какво се състои образът? И Павел ти разкрива този образ, като казва: „съблечете стария човек и се облечете в новия, който е създаден от Бога, за да познаете истината; който е по образ на този, който го е създал”. Виждаш ли, че това „по наш образ” той приписва на добрите дела.
И в какво още се изразява това „по образ”? — във властта. „Да владеят над морските риби и над птиците небесни, и над зверовете, и над влечугите, и над добитъка, и над цялата земя.” Колко чуден е божият ред и колко точни са неговите думи!
Защо той споменава първо морските риби, птиците небесни и [после] земните животни? Последователността на изброяването е според реда на създаването. Защото първо са се появили рибите в морето и след тях птиците, а от земята — четвероногите и останалите животни, и той ги споменава според реда на създаването им.
„Да владеят над рибите и над птиците, и над зверовете, и над влечугите, и над добитъка.” Затова и тримата младенци в [огнената] пещ, благославяйки според този ред, казвали: „благославяйте господа моря и реки; благославяйте го китове и всичко, що се движи във водите; благославяйте всички птици небесни; благославяйте зверове и добитъци; благославяйте синове човечески”. От тези думи могат да се направят и други изводи, но ние искаме да се върнем отново [към] темата.
„И създаде Бог човека.” Бог не е създал нищо неподходящо, [а всичко, което е създал, е] потребно и полезно.
277
Човекът има две очи, които са му необходими и го красят, защото [окото] гледа, прави лицето светло и виждавсичко. Ухото също е необходимо и с външната си форма краси животното. Също така необходимо е и обонянието на носа. [Външно] той [при човека] повече, отколкото при животните е издаден напред, сякаш е междинна стена, и в този си вид изпълнява своето предназначение. [И това] е един от белезите, които отличават човека от другите същества. Никое друго живо същество няма такъв нос. При животните той е плосък и незабележим. За да се различават, Бог ги е създал така. И затова Давид казва: „който е насадил ухото, няма ли да чуе? и който е създал окото, няма ли да види?”. Така той е създал и небето, и земята за полза и за красота. Но аз няма да посочвам още други хубави неща, само едно ще ти кажа, преди да продължа. На мъжа между другото Бог е дал за украса и гърди. На мъжа за какво му са гърдите? На жената те са необходими поради естествена нужда, за да може да кърми, а на мъжа за какво са? — за украса. Както в една сграда едно е поради необходимост, а друго е за украса, така и Бог украсил човека и го създал съвършен. Той го създаде, като взе пръст от земята. Блажени ще бъдем ние, християните, в своите надежди, ако разбираме това, което чуваме. Защо [Мойсей] не казва: „Бог взе от земята буца пръст”? Той е създал такова тяло, за което не се нуждае от буца, а [само] от пръст. Бог, който знае предварително всичко, като да е сякаш вече станало, отнапред е знаел, че това живо същество ще умре и ще се превърне в пръст, [затова] още при създаването искал да вдъхне в него надеждата за възкресението. Той е взел пръст, за да [можеш] ти, като видиш пръстта в гроба, да кажеш: „който го е създал, той ще го и възкреси”.
„Той създаде човека, като взе от земята пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот.” Погледни каква е разликата между човека и животните! Когато Бог създавал безсловесните, той дал битие едновременно на тялото и на душата. Забележи, моля те, при плаващите той е създал едновременно тялото и душата. „Да произведе земята живи същества.” Едновременно с тялото се появила и тяхната душа. На човека той е създал [първо] тялото и после душата. Поради каква надежда? — каквото е създаването, такова е и разрушаването. Животните поради това нямат възкресение, защото умират, както са били създадени. При тях душата и тялото са се появили заедно и заедно.
278
изчезват. Тялото на човека той е взел от земята, а душата му дал, след като създал [тялото]. Бог я е сътворил, без да загуби нещо от своята същност, та когато тялото на човека умре, да не се съмняваме в природата на душата. Макар тялото да е погребано в гроба, ти не смятай, че и душата е там. Тя не е взета от земята и не се връща обратно в земята. Той следователно ни е дал надеждата, затова и чрез Йезекиил рисува и предсказва възкресението, казвайки: „мъртвите кости станаха тела”. И пак казва: „от четирите ветрове ще дойде дух, ще влезе в мъртвите и те ще оживеят”. Също и Давид казва: „ще отнемеш тяхння дух и те ще изчезнат и ще се върнат в пръстта. Ти изпращаш своя дух и те биват създадени и ти обновяваш лицето на земята.” Виждаш ли каква е същността на духа на твореца; виждаш ли съдействието на Бога?
Но да се върнем отново на темата. „Той вдъхна.” С думите „той създаде” е означена сложността на тялото. А като казва: „той вдъхна”, се има пред вид простотата на душата, т. е. това, че тя не е сложна. Обърни внимание на това. Когато творението овехтя, Христос чрез въплъщението си го обнови. Адам бе създаден от пръст. Христос дари очи на слепия, като забърка кашица от пръст, за да разкрие [онзи], който бе създал [човека], взимайки пръст от земята. И Бог вдъхна в лицето на Адам. Бог духна в лицето на Адам. Христос духна в лицето на апостолите и каза: „приемете духа святаго”. Духа, от който Адам се лиши, Христос върна на човека и той стана отново жива душа. Обърни внимание каква последователност има тук. Макар езикът ми да изнемогва, но устремен към крайната цел и подтикван от молбите на братята, аз вярвам, че ще ми бъде позволено да поговоря още не защото съм достоен да говоря, а поради очакванията на слушателите. Макар и да сме недостойни за светиите, [трябва да кажем], че и те са страдали от същото, понеже са били облечени в плът. [Затова] свидетелствува Давид с думите: „изнемощях да викам; засъхна гърлото ми”. По-добре с пресъхнало гърло да кажем нещо хубаво, отколкото да притежаваш хубав глас, но душата ти да е извратена.
„Насади Бог рай в Едем на Изток.” Какво е това Едем? Едем означава храна. Все едно някой да каже: Бог насади рая на тучно и добро място. Затова накрая е казано: „и изгони [Бог] Адама и го засели срещу изобилието на рая”. „И насади Бог рай в Едем на Изток.”
279
Защо [раят] не е бил създаден на друго място, а на Изток? (Защото] оттам, откъдето изгрява светлината, оттам трябваше да започне своето начало и животът на човека. Бог знае предварително всяко бъдеще. Той е поставил човека на Изток в рая, за да покаже, че както тези [небесни] светилници изгряват [оттам] и се движат на Запад и залязват, така и на човека е определено да се движи от живот към смърт и подобно на светлината да залезе и чрез възкресението от мъртвите да се появи отново. Адам отиде на Запад и слезе в гроба. Земните неща го последваха и те бяха погребани с него. Дойде Христос и оживи мъртвия. Затова за него Писанието казва: „ето мъж, името му е Изток и чрез него всеки, който е в гроба, ще възкръсне”. Чрез Адам [човекът] залезе, а чрез Христа той отново изгря. Затова свидетелствува и Павел: „както В Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят”.
„И взе Бог човека, когото създаде, и го постави в рая.” Той го въвел в готов дом. Така както някой, като кани на гощавка, предварително приготвя [своя] дом и тогава въвежда поканения, така и [тук]; той [първо] приготви и създаде рая, подходящо за него жилище, и тогава въведе поканения. Къде [Бог е] създал [човека]? — на земята, извън рая. Както светилата са били създадени на друго място и след това са поставени на небето, така и Адам е бил създаден на друго място на земята и след това бил заведен в рая. Откъде [се знае това]? [За това] говори Писанието, когато накрая Адам бе изгонен [от рая]. „И изгони Бог Адама от рая на изобилието, за да обработва земята, от която бе взет.” Той го бе поставил в рая на изобилието, за да работи и да пази рая. [Какво] да работи? Какво е липсвало в рая? И ако е бил необходим работник,откъде е [взел той] лопата и рало и откъде останалите, необходими за един земеделец, инструменти? Тогава още не е имало такъв занаят, нито пък е [съществувало] ковашкото изкуство, не са съществували [никакви] земеделски инструменти. Да работи [означава] да пази божията заповед и да вярва в заповедта — в това се състояла работата на [Адам]. Спасителят казва: „делото божие е това — да повярвате в този, когото той е изпратил” Както е [работа да се вярва в Христа, така също е работа] да се вярва и в заповедта. Ако някой я наруши, той ще умре; ако пък я спазва — той ще бъде жив. Работата се състояла
280
в спазване на заповедта. В какво се състояла работата на [апостол] Павел? Нима той е бил земеделец? Или се е занимавал с някаква друга [физическа] работа? Не беше ли словото негово дело? Не проповядваше ли той? [Та нали] Павел каза на своите ученици: „вие сте моето дело в Господа”. Той му наредил да работи и да пази. От какво да пази? [Тогава] разбойници не е имало, не е имало и кой да премине [покрай рая], не е имало злосторници. От какво да пази? Той трябвало да бди над самия себе си, за да не се погуби сам, като наруши [закона], но чрез спазване на заповедта да запази за себе си рая. Заедно с гласа се труди и мисълта. Но нека се опитаме да разберем смисъла на казаното.
Той го постави в рая. По-нататък [Писанието] набелязва бъдещето чрез миналото. „От Едем изтичаше река, за да напоява рая.” От това трябва да разбереш, че раят не е бил малък по размер. Реката, която го напоявала, била толкова голяма, че от нея се отделяли [други] четири реки.
„От Едем изтичаше река, за да напоява рая.” След като е напоила рая, тя се разделила на четири реки — Тигър, Нил, Ефрат и онази, която в Писанието е наречена Фисон, за която мнозина сега смятат, че е Дунав. Виж [какво] величие! Една река, която се разделя на четири еднакви части, успява да напои рая. Защото той е бил толкова голям? Адам бил сам. Защо тогава е било необходимо раят да бъде толкова голям? — Той не бе създаден само за него, а бе приготвен за всички до свършека на света: за патриарси, за пророци, за апостоли, за евангелисти, за мъченици, за изповедници, за светии, за вярващи, за православни, за онези, които живеят благочестиво, за всички вярващи. Ако Спасителят обеща да въведе в рая разбойника, който в последния час изповяда истината, като му каза: „още днес ти ще бъдеш с мене в рая”, [колко повече могат да се надяват онези], които от детски години до дълбока старост са се трудили — Авраам, Исаак, Яков, толкова патриарси. . . И преди всички тях разбойникът е удостоен да влезе в рая. При творението Бог е имал пред вид не само настоящето, но и това, което ще настъпи по-късно. Защо той е създал земята толкова голяма — заради Адама или заради онези, които сега живеят [на нея]?
„Оттук водят началото си четири реки.” Не е казано
281
четири разклонения, а четири реки, т. е. споменатите вече четири извора. Единият се нарича Фисон, за който вече споменахме. След това идва Геон. Това е Нил. [Геон] е първоначалното му име. За това свидетелствува Йеремия, когато казва на юдеите: „Защо ще отивате в Египет, за да пиете вода от Геон?” От това разбери, че раят е нещо, което по вид е много по-голямо, отколкото може да се предаде с думи.
Извира голяма река с много вода и напоява рая. Оттам се стича надолу и се скрива под земята [и тече] по незнайни пътища, които само господарят знае, който ги е приготвил. Скрит е нейният ход и като извива по различни места, извира [отново]. Една река се появява в Етиопия, друга — на Запад, трета пък — на Изток, при което Бог така направлява водите през бездните, че [новите] извори прави чужди на първата река. Защо това е така? Не затова ли, за да не може, като се тръгне по брега, да се намери рая, но той да остане недостъпен за човеците. Ако би било възможно да се отиде дотам, то никой не би намерил рая преди богатите. Но Бог го е скрил и за бедните, за богатите, за да търсят пътя към него само в добрите дела. Колко много са искали да видят рая патриарсите, пророците и светиите, и не са го намерили. Разбойникът намери пътя, без да е вървял по него. Вярвайки искрено в този, който каза: „аз съм пътят”, той наистина намери пътя, намери отворен рая, който някога непослушанието бе затворило. Аз искам да открия причината защо Мойсей, като говори за първата река, е казал: „там има добро злато и антракс, и зелен камък”. Ако той е имал пред вид всички места по земята, би трябвало да посочи кое богатство на кое място се намира — на кое място смарагд, на кое иакинт, на кое топаз, на кое нескъпоценните камъни. Той споменава [само] за златото и за два скъпоценни камъка, които са отличие за свещеническото достойнство, тъй като ние знаем, че свещеникът е носел табличка от чисто злато, на която е било написано името на Бога.
Дванадесет били [скъпоценните] камъни на гърдите на свещеника: сардий, топаз, смарагд, антракс, сапфир, яспис, лигур, ахат, аметист, хрисолит, вирил и оникс. От тези дванадесет камъка зеленият бил даден за белег на свещеническия род, антраксът (рубинът) — за белег на царския [род]. Защо това е така? Понеже на огъня е присъщо да свети и да гори, а и за царя е присъщо да прави
282
добрини и да наказва. Като белег на Ровимовия род Бор е дал сардия, на Симоновия род [е дал] топаза, на Левиевия — зеления камък, на Юдиния, от когото трябваше да произлезе Христос, [той е дал] антракса. Затова и след много години Исайя се обръща към Йерусалим с думите: „ето, казва Господ, на ръката си съм начертал твоите стени и ти си винаги пред мене”. „Ето аз подготвям антракса — твоя камък.” Той има пред вид Христа. Казано е: „ето аз полагам в Сион камък крайъгълен, избран, скъпоценен и който вярва в него, няма да се посрами”. И така антраксът е белег за царския род, а зеленият — за свещеническия. Да се прави добро подобава на свещеническото достойнство. От онази река са се отделили изворите на четирите реки. Защо тогава тяхната вода не е еднаква? Любознателните искат да узнаят това. Ако те [изтичат] от една река и от един извор, защо тогава качеството и сладостта [на водата] не е еднаква за всички? Как това е станало така? Не зависи ли тя от почвата и не приема ли [нещо] от качеството на мястото, през което минава? Защото сама по себе си водата има определена природа и качество, но ако в нея се налее пелин, нейното качество се променя. Ако се прибави копър, тогава се получава друго качество. Ако пък се прибави лиган, [т. е. седефче], тя пак се променя. Природата на [водата] е една и съща, но примесите я променят. Така [и при реките], които преминават през различни места. Една тече през едни места и има едни качества, друга преминава през други места и [има други]. След като създал реките и чрез разположението им — вкуса на тяхната вода, [Бог] създал в рая всякакви дървета, красиви на вид и добри за ядене. Той предварително осуетил отговора на онзи, който щеше да престъпи [заповедта]. И тъй като тогава за жената е казано: „и видя жената, че е красиво на вид и добро за ядене”, за да не помисли някой, че онова дърво е било по-хубаво от всички други, затова той засвидетелствува качествата на [всички] дървета, че са добри, красиви на вид и много полезни, за да разбереш, че [заповедта] не е престъпена поради някаква липса, но макар и да притежавал цялото изобилие, [Адам] се отвърнал [от Бога]. Казано е [също, че той е създал] и „дървото на живота посред рая, и дървото за познаване на доброто и злото”. Има три вида дървета: едните му били дадени да живее, другите, за да живее добре, а третият вид — да
283
живее вечно. Всички дървета му били дадени да живее. А дървото на познанието му било дадено да живее добре, дървото на живота пък — да живее вечно. Адам е имал живот от това, което му бе позволил Бог, а добър живот е имал от това, което му бе забранил. Добре е можел да живее този, който яде това, което [Бог] е позволил, и който не яде, каквото той е забранил. Защото добре живее този, който вярва в Бога. Дървото на живота се намирало като венец [посред рая], а дървото на познанието е било като пречка, като изпитание. Ако при съществуването на това дърво заповедта бъде опазена, то ти ще получиш венец. Виж колко красиви са били всички дървета в рая, които растели навсякъде иа него всички били натежали от [плодове] и само две по средата били поставени за изпитание и за награда, а всички останали наоколо служели за храна. Но разказа за престъплението и за дървото нека оставим за друг път. Сега да поговорим за това, което следва по нататък.
„Бог заведе всички животни при Адам.” Нека еретиците слушат! Ти не се учудвай, дето всяка дума и всеки звук от речта са насочени към еретиците, [защото] по всяко време трябва да бъдат изобличавани тези, които въстават срещу царството на славата. „Камъните от стените ще завикат.” Нито една дума от Писанието, казвам аз, или йота, или една чертица не оставя непорицани еретиците. Онези, които са се отметнали от владетеля на всичко, трябва да бъдат всячески оборвани. Забележи прочее колко чудна е била гледката! Адам стои и Бог подобно на слуга довежда [животните] при него.
„И доведе Бог животните.” Тук обърни внимание не иа думата, а на нейния смисъл. Бог стои, а Адам дава наименованията. Бог довежда лъва и казва на Адам: кажи ми как мислиш ти да бъде наречен този? — да се нарича лъв. И казано е: Бог прие това. И после: това как да бъде [наречено]. То, казва [Адам], да се нарича бик. Добре го нарече. И така всяко едно от повиканите Бог нарече по същия начин. Защото Писанието казва: „той ги заведе при Адам, за да види как ще ги нарече, и както [човекът] ги назова, така да им бъде името”. Забележи, като го създал по свой образ, дал на лицето му и чест, и ло този начин показва, че той наистина е образ на неговата премъдрост.
И виж чудното! Бог беше оформил предварително име-
284
ната [на животните], но ги заведе при Адам и по този начин показва, че решението на Адам отговаря на божията мисъл. Затова Писанието, като иска да покаже, че той ги нарекъл със същите имена, които са били определени предварително от Бога, казва: „и всяка жива душа, какта я беше нарекъл Адам, така ? беше името”, т. е. както той ги е нарекъл, такава е била и божията воля.
Но нека се върнем към [нашата] тема. Адам стои там, а Бог довежда при него животните и с това господарят не си нанася безчестие, макар Адам да е негов слуга. На когато еретиците чуят, че Христос ни довежда при Отца, веднага казват: „виждаш ли, че той е слуга”.
„Той доведе животните при Адам.” Слугата стои и решава, а господарят ги води. И Бог, довеждайки ги при Адам, не си нанася никакво безчестие. А като слушат, че Христос ни води при Отца, те бързат да го наричат слуга. Когато Спасителят казва: „никой не идва при Отца освен чрез мене”, еретиците веднага наострят ушите си или, по-вярно казано, ги изкривяват. Това, че Бог довежда животните при Адам, не означава, че му е слуга, а когато Бог довежда [човека] при Бога, трябва ли да бъде смятан заслуга? Но за да не би непознаването на думите [на Словото] да засили твоето объркване, аз искам да ти обясня [някои неща]. Аз зная, че както Синът [може] да доведе при Отца, така и Отец [може да доведе] при Сина. Защото, който е казал: „никой не идва при Отца ми, освен чрез мене”, той на друго място е допълнил: „никой не идва при мене, ако моят Отец небесен не го привлече”. Но това, което казах и преди това, повтарям: че думата има значение поради своето съдържание. И тъй като на мнозина може да се е случило тогава да не са слушали, затова сега ще повторя. Помисли върху това: колко четвероноги има и не само четвероноги. Помисли за питомните, а след това и за дивите [животни], които са в планината, в равнината,за тези, които са в Галия и в Индия, и във всички страни на земята. [Помисли] за различните змии, за видовете и родовете птици, за всички пълзящи и плаващи, за всичко, което е в моретата и в езерата, и в реките — всичко е било заведено и на всичко Адам е дал име. На Бога е било така угодно и той одобрил всичките и безбройни имена. Само едно име е дадено от Бога, което той съобщи от небето. „Този е моят син възлюбен.” Но еретиците не приемат този глас, който свидетелствува чрез това единствено име.
285
Тази е гласът, който е приел безброй [многото] имена и не ги е отхвърлил. Животните били доведени и им били дадени имена. [Адам] е стоял като цар. Когато се подбират коне за война, те се бележат с царския печат. Тъй като [на Адам] предстоеше да бъде предадена властта [над животните, Бог] го оставил сам да им даде имена, сякаш той е господарят.
Внимавай по-нататък. Едни от имената е дал Бог, а други — Адам. Бог е дал име на небето, на земята, на морето, на твърдта, на деня, на светлината, на нощта, на плода, на тревата, на сеното, на дървото. Той е назовал родовете, а не отделните форми. [243] Бог казва „птици”, [т. е. назовава] целия род, а Адам посочва имената: орел, теле, овца — единият формите, а другият родовете, за да не лъже словото на този, който е казал: „да сътворим човека по наш образ”. Бог е дал имена на звездите — зорница или вечерница, плеади и орион, всичко това е назовано от Бога. За това свидетелствува Давид, като казва: „който брои множеството звезди и на всички дава имена”. Бог дава имена на небесните, а Адам — на земните неща. Бог назова небето, земята и всичко останало; той дава име на Адам, на огъня, той назовава и човека. А какво е назовал Адам? — животните. Адам използува необикновени имена: кост, плът — когато говори за жената. „Това е кост от моите кости и плът от моята плът.” Когато Бог го създаде, не е казано, че го е създал от кости и от плът. Бог казва арен, а Адам казва мъж; Бог казва тили, а Адам казва жена. И това е чудно, че той бе изпълнен със св. Дух и нещастникът не беше престъпил още закона, а беше изпълнен с даровете [на св. Дух]. Пророческият дух, за който говорих преди няколко дни пред вас, е бил изцяло в него. Той е знаел миналото, знаел е настоящето, знаел е и бъдещето, като да е вече настъпило. Костите не са вън от тялото. Но тъй като той е притежавал Духа, [е можел] да каже: „това сега е кост от моите кости”. Адам е изрекъл това, което не беше видял. Какво означава това „сега?” Не това ли, че като вижда изведнъж жената, казва „сега” и познава, че това е ново дело и че тя е от него [взета]?
„Кост, казва той, от моите кости.” Откъде е можел да знае , ако това не му е бил разкрил св. Дух? И защо той [казва] първо кост и след това плът? Защото [Бог] е взел лърво реброто от него. Това е казано: „да се нарича жена,
286
понеже е взета от мъжа”. Той известява миналото, разкрива настоящето и предсказва бъдещето. „Ще остави човек баща си и майка си.” След като не е имало още женитба, как тогава [се говори] за бащи и майки? Нека еретиците отново да чуят! Бог искал да създаде жена на Адам. „[Тогава] той му даде дълбок сън и той заспа.” Всяка божия дума е вечен закон за природата. От самото начало ни дава да разберем, че човекът трябва да бъде отделен от творението. „И Бог даде на Адама сън.” Чудно нещо! Така той посочва времето, когато се е състояла женитбата. Сънят е означен като изстъпление, понеже човекът [в това състояние] като че е извън себе си. Душата е в него и в същото време не е в него, не чува и не разбира, чува и не чува [нищо]. Както казахме днес, когато [човекът] бъде обхванат от дълбок сън, той като че ли е извън действителността, така и душата, когато е в екстаз, не чувствува нищо.
Казано е: „и той заспа и Бог взе едно от неговите ребра”. Нека да попитаме еретиците: как Бог е взел [реброто]? Как Адам не е почувствувал болка? Нали и един косъм да бъде откъснат от тялото ни, ние изпитваме болка. Макар сънят ни да е дълбок, болката ни събужда. [А от него] се взима такава част, изважда се цяло ребро и въпреки това той не се събужда. Бог не го е взел със сила, за да не събуди [спящия]; и не е разтворил [гърдите] му. Писанието, като подчертава бързината на твореца, казва: „той взе”. Нарушено било естественото цяло, но той не почувствувал нищо. [Творецът] е взел от него реброто така, както бе взел и пръстта. Ако един бе дал реброто, а друг го вземаше, тогава би се получило разногласие. Щом пък цялото е разрушено от този, който го е създал, то той след като е знаел как да го създаде, е знаел и как да го раздели.
„Той взе реброто и на негово място постави плът.” Откъде е взел плът, за да го запълни? От друго тяло ли е изтеглил той плътта? Но всяка плът, която се взима по този начин, става по-тънка. Как е запълнил той [това място]? За плът говорим и въпреки това не разбираме [въпроса]; за Бога говорим, а се опитваме с всички средства [да го изследваме].
И Бог от реброто, което бе взел от Адама, създаде жената! Откъде у реброто дойдоха очите; откъде сърцето с неговия гняв; откъде езикът с неговия говор. Как е могло от реброто да бъде направен стомахът; как от ребро-
287
то е бил създаден дробът — как е станало това, ти не можеш да проумееш, а се опитваш да познаеш твореца. Във всичкото това ти трябва да откриваш образа на Христа. Бог не е взел реброто, преди да приспи Адама. Защо? Защото от реброто щеше да дойде грехът,който чрез жената влезе в човека. Спасителят дойде и от реброто си даде вода и кръв — водата, която измива греховете, и кръвта, чрез която ни разкрива тайната. Виж [каква] тайна! Когато Адам спеше, бе взето [едно от неговите] ребра. Когато настъпи времето за сън на Христовото тяло, реброто се разтвори, та чрез [това разтваряне] да се изкупи старата скръб чрез новата вест. Имам пред вид съня на кръста, [т. е. смъртта на Христа].
[Бог] от реброто създаде жената и я доведе при Адам. Какво човеколюбив! Колко неща той твори и създава и върши добрини! При Адам довежда животните, при него довежда и жената. Понеже Адам е сирак, т. е. няма баща и майка, и Ева като девица не е имала нито баща, нито майка, които да сторят това, то Бог изпълнява ролята на баща и на майка. Обърни внимание на закона! Всяка божия дума още от самото начало е била закон за природата. Бог довежда жената при мъжа и това става закон. И до ден днешен жената бива водена при мъжа, а не мъжът при жената. Той ги събра двамата. И „те бяха голи и не се срамуваха”. Правилото остана, законът зове. Мъжът се срамува от всички освен от собствената си жена; от всички се срамува жената освен от собствения си мъж. И това казвам според закона. Причината, поради която те не се срамуват, е следната: те бяха обвити в безсмъртие и облечени в слава. Славата не им позволявала да видят своята голота. Тя покривала голотата им. Но къде сега мога да видя гол човек, който да не се срамува? — Ще го намеря в Христа. Петър и Йоан отишли при гроба да търсят тялото и не го намерили. Те намерили дрехите свити, за да стане явно, че след възкресението на Христа се връща първоначалният образ на Адам — остава без дрехи, но не е гол, а облечен. Христос възкръсна и съблече дрехите, з които се бе облякъл Адам. Той бил гол и въпреки това не изглеждал да е гол. След възкресението жените виждат съблечените дрехи. Марта и Мария го виждат и познават и се втурват към него, но гол не го виждат. Откъде е взел той дрехите, в които се е облякъл? [Та нали едните] бяха в гроба, а първите бяха разделили [помежду си] войниците?
288
Откъде бе взел той дрехи да се облече? Как може да бъде гол и в същото време да не е гол?
И те видяха дрехите и покривалото му, поставени на едната страна, а кърпата, с която бе покрита главата на Спасителя, поставена настрана, за да се види, че възкресението не е станало с шум. И понеже юдеите искали да разпространят мълвата, че той е бил откраднат от учениците му, говорят, че уж затова е оставил дрехите си в гроба. Който краде мъртвец, той го краде заедно с дрехите. Вижда се, че Спасителят е излязъл из гроба, както Йосиф из къщата на Потифар. Но забележи, че има и разлика. След възкресението гол бе Христос, но гол бе и Петър. Но единият беше безсмъртен, а другият — смъртен. Иисус стоеше гол край морето, но облечен в своята слава. „И рече, чеда, имате ли нещо за ядене.” На това те му отговориха: „нямаме нищо, но не го познаха.” И той каза: „хвърлете мрежата отдясно на кораба.” Те я хвърлиха и уловиха много (риба). Тогава Йоан го позна и каза на Петър: „това е Господ.”
О велико чудо! По гласа те не го познаха, а по делата му го познаха . И казано е: „и Петър взе своята дреха, защото беше гол.” Смъртното тяло познава срама, а безсмъртното не познава срам.Но този, който ни е облякъл в слава,който е облякъл целия свят в нетление,него молим ние да ни облече с вяра и надежди, в спасението и в славата Христова. Нека го прославим заедно с Отца и св. Дух сега и всякога и през всички векове — Амин.
====================
Превод: Николай Цвятков Кочев
вторник, 22 юли 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)