Извори

Шестоднев: Слово за Шестия Ден

2008-07-22T09:07:00.001-07:00

ШЕСТОДНЕВ
Йоан Екзарх

СЛОВО ЗА ШЕСТИЯ ДЕН

От св. Василий

Когато [някой] обикновен и беден човек и [при това] чужденец, идвайки отдалече, [стигне] до портите на княжеския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли [да го пуснат], и като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и [целите) изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено богато с камък и дърво и [различни] краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо освен бедни сламени колиби и той ще им се учудва [и ще изглежда], сякаш си е изгубил ума. Но ако му се удаде да види и княза, седнал [облечен] в обкичена с бисери дреха, с огърлица от златни монети на шията и пръстен на ръката, препасан с пурпурен пояс и със златен меч, висящ на бедрото, и от двете му страни седят болярите със златни огърлици, пояси и пръстени, и ако някой, когато той се върне в своята страна, го запита, казвайки: какво видя ти там, той ще каже: „не зная как да ви разкажа за това. Най-добре е да видите със собствените си очи, за да се възхитите, както трябва, от красотата, [която аз видях].” Така и аз не мога да опиша, както трябва, тази красота и ред. Но всеки от вас, като гледа сам с плътските си очи и като разсъждава с безплътния си ум, може по-сигурно да се възхищава. Защото собствените очи никога не лъжат. Макар и понякога да се заблуждават, те са по-сигурни от [очите] на някой друг. Като виждам небето, украсено със

231

звездите, със слънцето и с месеца, земята — с треви и дървета, морето, изпълнено с всякакви риби, с бисери и със златното руно на пините, и като стигнах до човека, като че от учудване си изгубих ума и не мога да разбера [как в едно] толкова малко тяло [може да има] толкова голяма мисъл, която обхваща цялата земя и се издига над небесата. Къде ли е закрепен този ум? Как той излиза от тялото и преминава последователно през различните обвивки, преминава през въздуха и облаците, стига до слънцето и месеца и всички звездни пояси и ефира и всички небеса и в същото време той се намира в собственото си тяло? С какви ли крила той излита? По какъв ли път лети? — Аз не мога да разбера. Само това зная да кажа заедно с Давид: „дивно е за мене твоето знание, то е силно, не мога да му се противопоставя”. „Защото ти ме развесели, Господи, с твоите творения; възхищавам се на делата на твоите ръце.” „Колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил премъдро.”

„И рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие; и да господствува над морските риби и над небесните птици, и над животните, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.” Разбери ти, човече, и се възхити как той, когато стигна [до създаването] на твар по свой образ, [на свой ред] тогава сполучливо разкри единството на божествената същност и неделимата природа на трите лица. Чрез малко думи на човешкия род дава да разбере правилно непознаваемата и непостижима божественост. Когато сътвори небето и земята, той не каза нищо подобно, макар че всичко бе създадено преди човека. Но когато поиска да създаде човека, той каза така: „да сътворим човека”, и така разкрива единството на божеството в неговите три лица.

При създадените по-рано творби не съществува такова ценно създание, каквото е човекът. Тук беше правилно и подходящо да се използува такова слово, чрез което да се извести високо защо той иска да го създаде по свой образ. Затова и след като го създаде и придаде завършеност на неговата природа, [той добави ]: „и сътвори Бог човека, по божий образ го сътвори”. Същото той каза и на пророк Давид чрез светия Дух и по име споменава трите боговластни лица, които са създали небесните висини и величие и цялото битие, както и ангелското [войнство], което е над тях. Защото е казано: „чрез словото на Господа са утвърде-

232

ни небесата и чрез духа на устата му — цялото им войнство”.

Нека прочее се посрамят божиите противници евреите и тези, които също като тях не са познали истината. [Осъдените] на четирите събора [последователи] на Арии, на Савелий и на Македоний сами не са проумели колко са се били заблудили. Едните от тях смесвали божествените лица, а другите пък ги разделяли и учели, че лицата не са равни, и смятали тяхното битие веднъж за едно, друг път за друго. За тях този, който е рекъл: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”, е казал чрез гласа на пророк Осия: „горко им, защото те отстъпиха от мене; окаяни са, защото в безчестие се отметнаха от мене; страхуват се, понеже са се провинили пред мене”. Защото Троицата е [като] единица и единицата е Троица чрез лицата и отново е единица чрез природата. Тя не търпи разделяне нито по природа, нито смесване или сливане чрез лицата. Според божественото Писание и двете схващания трябва да се отхвърлят.

Но нека се върнем отново към разказа на Мойсей. Той казва: „да сътворим човейа по наш образ и подобие”. Нека да проследим още веднъж [реда на творението]. Защо той само като е пожелал, [е можал] да изведе от небитие в битие това голямо и безкрайно широко и движещо се в кръг величествено небесно тяло и светилата, поставени на него, и безброй многото звезди, поставени по средата, да даде битие и на земята, и на морето, и на всичко, което е получило битие било от небето, било от земята, а когато пожелал да сътвори човека, се нуждаел от съвет и от помощ за своята ръка? Той взима пръст и от нея създава пръстената фигура на това живо същество, на което [дава] проста форма. И бидейки просто [по форма], като се движи, устремява погледа си към твореца. После чрез своето вдъхване той му дава душа. На всекиго трябва да е пределно ясно, че той е искал да го създаде по-достоен от всичко друго, което бе създадено преди това. И по-добър, тъй като той създава човека по свой образ, и затова при неговото създаване се съветва. Както владетелите ценят повече от всичко друго това, което са създали със собствените си ръце, а не това, което е създадено по тяхна заповед, така и царят и славният господар е пожелал поради своите си ръце и поради своето благодатно вдъхване човекът да бъде по-достоен и по-велик от всичко друго, като по този начин

233

оказва чест не толкова на формата, колкото на този, чийтд образ е той. Защото във формата може да се види красотата на този, на който той е образ. От това [можем] да разберем по какво или в какво [се изразява] образът и подобието божие на човека. Това дори и за съвсем наивните е ясно, въпреки че за мнозина поради еретическото им неправомислие се е превърнало в голямо зло. Защото за нищо друго не бе създаден човекът и нищо друго не се нарича образ и подобие божие, а понеже притежава разумна и мислена душа, надарена с говори, безсмъртна, която може да господствува над други и над себе си и е свободна и никой на земята не може да я владее поради нейната природа. Ако ние признаем, че едното, първо казаното, [е вярно], а именно че човекът има разумна и мислена душа, по необходимост следва да признаем [за истини] и останалите изброени белези. Така и обратното, т. е. ако един от тези белези отпадне, би отпаднал и изброеният преди това остатък [от белези]. Защото и най-първият от големите философи казва: всеки, който говори по някакъв начин нещо, съобщава много, понеже [казаното] по необходимост влече след себе си повече от първото. Ако следователно някой би казал, че човекът съществува, той казва,, че е живо същество, че притежава душа, че има два крака,, че е получил разум и способности. Ако пък нещо от това, което следва, отпадне, отпада и първоначалното [изказване]. Затова, като се знае, вярва и изповядва, че човекът притежава разумна и мислена [душа], трябва да се признаят тогава и всички белези, които следват по ред и чрез които, както се вярва, човекът е станал образ и подобие божие. Защото, както бе казано много преди това,на него всеки гледа като на първообраз. Макар творецът и създателят на човека да е свръхсъщностно същество, неразбираем и неизследваем, [да е една] свръхсъщностна същност, въпреки това тези, които не са си изгубили разума, вярват, че той е разумен и силен, и безсмъртен властелин и самодържец и че не е подвластен на никого и го славят [като такъв]. Напразно се вълнуват някои и говорят едно или друго и като измислят всевъзможни неща, ги отнасят към образа и подобието божие, чрез което обаче става явна истинската вяра, която се разкрива посредством значението на думите. Макар и някой, който е безразсъден, да не притежава силата на разумната душа и поради това не [може] да разсъждава и каже, че човекът в началото не е

234

приел посредством боголепно вдъхване благодатта на разумната душа, а само силата на естествения живот и животинската душа на безсловесните [същества], която притежава силата да се храни, да расте,да чувствува и да се движи, и че освен това няма нищо друго, то той лесно може да бъде изобличен като такъв, който изрича безсмислици, лъжа и хули, и то затова, понеже творецът само чрез една заповед е наредил на земята да произрасте трева, която дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, чието семе си е в него. На земята и на течащата вода той е наредил да произведат пълзящи същества с жива душа, т. е. водни животни, и птици, които летят над земята. [Освен това той е наредил] на земята [да произведе] живи души, пълзящи животни, кротки и [диви] зверове. И така той определил всяко живо същество да бъде с душа. Става ясно, че при всички други живи същества и двете, т. е. и душата, и тялото, се появяват едновременно от двете материи, имам пред вид водата и земята, и няма никаква същностна разлика между душата и тялото, а имат един и същ произход.

Оказва се, че от една и съща материя е това, което само по себе си е съставно, т. е. което е направено чрез съставянето и комбинирането на четирите стихии. И така както тялото на животното външно е видимо от всички страни, така е [видимо] и това, което е скрито в него, т. е. душата, чрез която живее всяко същество, чувствува и се движи. Тялото прочее е съставено от тези четири стихии. Душата на всяко безсловесно същество е кръвта, казва сътворилият всичко Бог. Нали той заповяда да не се яде животинската кръв. Но когато пристъпва към създаването и даването битие на човека, той се съветва специално за него, разсъждава и го създава по [свой] образ и подобие, искайки да покаже, че [човекът] е по-достоен от цялото творение, [създадено] преди това. Той е не само по-достоен, на и господар на всичко това и всичко заради него е създадено.

[Бог] създава човека по двояк начин, т. е. не само чрез словото, но и сам [участвува] в създаването. „И взе пръст от земята и създаде човека и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа.”Колко по-достоен е човекът, сравнен във всичко това с душата на животните! Душата на човека е вдъхната от твореца, а на животните и на птиците е кръв и плът, [взета] от земята и от водата. Защото колкото по-достоен е Бог и стои по-високо от влаж-

235

ното и от сухото битие, [защото] от водата и от земята е получила своето съществуване душата на всички безсловесни [същества], толкова повече човешката душа стои по-високо и е по-достойна от душата на всички животни. Защото тя е получила своето битие не от някаква друга материя, а е била вдъхната по благодат от самия творец. Казано е: „вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа”. Какъв е този дух на живота? Изглежда вид духовно, т. е.разумно битие, изпълнено с живот и непроизлязло от плътта. Бог твърде изкусно и мъдро е вложил [в човека] живота чрез духа, т. е. духа на живота. Защото дух, а не тяло е душата на човека. И затова в Евангелието Господ казва: „Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.” Той иска поклонение преди всичко посредством душата. Най-напред ние трябва така да извършваме [нашето] преклонение и след това да се покланяме с колената на нашето тяло. Защото, [ако] човешката душа е нарекъл дух [този], който я е сътворил, как може да се вярва, че и животинската душа се е появила по същия начин? Нищо подобно! Ти, о, човече, трябва да отстраниш от себе си такава лоша мисъл. Всички други животни имат вместо душа кръвта за душа, както за това говори и техният творец, за което споменах вече по-горе. Кръвта обаче е плът, а не дух. Наречената дух душа е разумно и мислено естество, за което трябва да се вярва, че е извън всяка плът, както това лесно може да се види и разбере от небесните ангели.

Казано е: „ти правиш ветровете свои ангели и огнените пламъци — свои служители”. Какво иска да каже чрез „духове”, ако не това да покаже, че [душата] е разумна същност и стои по-високо от всяка плътска грубост. Можеш да откриеш, че същият пророк говори това и за човешката душа. Той именно казва: „защото той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст. Дните на човека са като полски цвят — тъй цъфти той.” Поради каква причина той веднага добавя следните думи, казвайки: „понесе се над него вятърът и няма го, и мястото му вече не го познава” , наричайки очевидно душата дух, [душата], която той смята, че след разделянето ? от тялото води самостоятелен живот. „И не познава вече своето място”, а именно [мястото си] в тялото, в което е била по-рано. Ако той не е знаел добре, че тя продължава да води само-

236

стоятелен живот, той не би казал: „и тя не познава своета място”.

Безсмислено и напразно би било да се говори така [за душата], ако тя се връща в небитие. Но той казва: „и тя не знае повече своето място”. Наричайки душата дух, той не смята, че този дух никога не би могъл да се върне в прилежащото му тяло, а именно при последното възкресение на мъртвите и новото раждане, но има пред вид само настоящето, т. е. че [душата] през този живот не се връща в своето тяло. Затова той веднага добавя, казвайки: „милостта на Господа е от-века и до-века към ония, които му се боят”. Безсмъртие, което означава вечно съществуване на душата и отново съединяване с нейното тяло — това има пред вид той с тази добавка. За починалите [същества], които са се лишили [от своята душа], която е преминала в небитие, не би подхождало на пророка да говори така, казвайки: „милсстта на Господа е от-века и до-века към ония, които му се боят”. Каква милост биха получили онези, които се боят от него, ако [душата им] би преминала в небитие и не би съществувала никъде, ако не ? бе дадено да продължи да живее и след отделяне от своето тяло.

Всички пророци наричат дух човешката душа. Но сега не е време да се споменават всичките тези мисли, защото това би удължило твърде много [нашата] беседа. Щом като човешката душа е дух, тя не е телесна, а щом като тя не е телесна, и душата на телесните същества не е като тази на човека, защото душата на животните е телесна,, поради което е и смъртна, и безсловесна, умира заедно с тялото и изчезва без следа.

След като бе изяснено, че човешката душа е дух [поради факта] на нейното съединяване [с тялото] и за това, че тя е създадена от самия Бог, и поради нейното естествено почитане и сведенията на Писанието, поради всичко това е необходимо да се каже, че душата [на човека] по природа е разумно и мислено битие. Душата е по-добра и по-велика, и по-достойна от всяко тяло, което се състои [от четирите елемента] и е грубо. Поради това ние смятаме, че тя е безплътна, има власт, разум и мисъл и че човекът притежава образ божий. И още, понеже у него има стремеж и към добрсто, притежава и подобие, с което става подобен на Бога. И понеже е създаден по образ божий, той е владетел и господар на всяко живо същество, дори и на онова, което по тяло е много по-голямо от него и много

237

по-силно. Но и от формата на самото тяло може да се долови разликата на човешката душа, сравнена с тази на без словесните животни и на всякакви други същества. За щото всяко друго същество гледа надолу към земята и към водата, където е било създадено. Само човекът гледа нагоре, защото при сътворяването му така е бил създаден от божиите ръце. Но неговата душа, понеже по своята същност е безплътна и по мисъл, и по разум е сродна с горното творение, т. е. [това, което] е над небето, насочва своя ум във всичките си действия и мисли към този,от когото е била създадена, и към него тя се издига. И нима ти, о, човече, не си изпитал това сам, как когато се молим, твоят дух се издига над небесата и ти се струва, че виждаш тези боголепни места, които са създадени прекрасни, слав ни и светли, и заедно със светиите се радващ и славиш Бога в тези прекрасни места и виждаш дивна гледка и веселие. Но как може този ум-душа, окована в това земно тяло и къща,която има покрив над себе си и над него отново въз дух и сфера и всички небеса — и там чрез мисълта си ти се възнасяш към невидимия Бог, — как може умът да напусне своя дом, да премине през цялата тази височина и през небесата и за по-бързо от един миг да се окаже там, без да бъде възпиран от нищо? С чия помощ преминаваш [през всичко това]? Чрез неразумната сила на животин ската душа, която е смъртна, понеже е кръв, или чрез безплътната сила, на която подобава това, и чрез разумни те действия и сили на своята мислена и разумна душа? Ти може би ще кажеш — с животинската и неразумната душа. Но тогава и конят, и волът, и всяка птица може [да се издигне]. И като не искаш да приемеш, че единствено човекът е живо същество с разумна и мислена душа, ти многократно ще трябва да се съгласяваш с това, макар и не доброволно, тъй като сега е смешно да се мисли и да се приема такова нещо — [да може да се издигне животинската душа]. Без разум ще бъде този, който мисли така, защото това е невъзможно. Трябва следователно да се каже, че издигането на човешкия ум към небето, при което той не бива възпиран от нищо, може да се осъществи посредством безплътните и разумните действия на мисле ната душа, както не може да бъде другояче и при ангелите, които имат същия безплътен образ, блажен разум и стре меж.

Понеже ти притежаваш разумна душа, никога не се

238

показвай подобен на животните нито чрез думи, нито чрез дела, но запази своя образ достоен чрез делата си и се постарай да станеш подобен на този, който те е сътворил — Бог, като запазиш, доколкото ти е възможно, своя божествен образ и подобие, за да получиш от него дар да станеш като Бог, което по никакъв начин не може да се открие при неразумното животно. Всичкото това при тях го няма. Душите на безсловесните животни имат способността само да усещат и да се движат и те не притежават и най-малко подобие на божественото величие, каквото има човекът, когото Бог, творецът на всичко, е създал по свой образ и подобие. „По образ”, този белег той притежава поради дейността [на душата], макар че при повече от хората може да се установи, че те не се грижат за себе си, нямат голям разум и са обладани от греха и по собствено желание служат на самовластния ум. Но [у човека] има и нещо, с което той има подобие с Бога. Това обаче оставиха по лош начин да пропадне онези, за които пророкът казва: „човекът в почит не ще пребъде, но ще се смеси с неразумните животни и ще се уподоби на тях”. Но не са такива [онези], които притежават действието на [собствената] си същност и по рождение имат сили, които никога не клонят към злото,а ги запазват добре и ни най-малко не се отклоняват от доброто, което им е дадено отначало. [Тези сили] запазват винаги безупречни същността и природата на човека, както и свойствата на разумната и мислената душа. [Такива човеци] се стремят към вършене на всякакви добрини, като чрез самите си дела потвърждават и показват изграждането и издигането си до образ и подобие божие. Защото те наистина чрез самите себе си са показали, че са създадени от божията ръка и благодарение на разумната си и [надарена] със способност да разсъждава душа, са господари сами на себе си. Установява се, че те не са подчинени на нищо, нито на това, което би могло отвътре да ги отклони и отблъсне, нито на безумни и лоши човеци, които биха могли да ги отклонят чрез външни средства от способността им да решават свободно и от добрата им воля. Но всички тези лоши [човеци] не могат да ги отклонят от доброто, защото те наистина са получили образ от Бога и добре, и мъдро, и твърде премъдро се издигат постепенно до подобието божие, доколкото това.е възможно за човека, и които според Писанието поради благодатта и дара се оказват като богове. Защото е казано: „аз рекох, вие сте

239

богове, вие сте всички синове на Всевишния”. Както огънят, до каквато и материя да бъде доближен, било злато, било сребро, било желязо, било камък, ? дава [част] от своята същност и горяща способност и както горящият огън прави всичко това, така и тези, които неотклонно и винаги са близо до Бога, така привързани, те получават от него светлина и така тези наистина праведници, утвърдени чрез божия образ, приемат и всякакво подобие с него. [Защото], макар че към образа бива присъединявано и подобието и би могло да се смята, че двете неща са едно и също, те в същност не са едно, а [между тях] съществува разлика. Едното трябва да се приеме като присъщо на всички човеци поради самовластното положение на разумната същност [както на тези], които се стремят към доброто, така и на онези, които са лоши. А „по подобие” означава съвършенство и спасение според нашата свободна воля. „По образ божий” са [създадени] и неверниците, и злите, но, както ги определя същността на една обикновена разумна душа, те не притежават подобие, защото не вършат нища според собствената си воля. Затова [лошият] не е подобен на Бога, тъй като Бог е добър, праведен и достоен за всякаква почит, и това се признава от всички. А които са неправедни, лоши, лъжат и вършат всякакви неправди, те просто нямат никакво подобие божие и нямат никаква връзка с Бога. Онези пък, които правят добро, [пазят] истината и чистота и наистина сами себе си във всичко пазят, те не само са по образ божий, но и по подобие и са се издигнали до богове. Защото всеки образ наистина има подобие с този, от когото е отобраз. За когото се установи, че не е отобраз, че не е като първообраза и няма подобие с него, той напразно се нарича образ. Поради това, че е изгубил своето подобие, той не заслужава да бъде смятан и за образ. Който не е като своя първообраз, понеже е подчинил честта и силата на душата си на скверни и нечисти страсти и им се е отдал напълно и са го завладели греховете, той по необходимост се лишава от правото да бъде наречен образ, тъй като сам се е отказал от предимството да може сам да решава. Който запази това да бъде „по образ,” той запазва и подобието. И, обратното, който притежава подобието, той е и по образ. Това за образа и за подобието Мойсей ни съобщава за образа и за подобието, по-добре е да се каже — Бог чрез Мойсея. Той иска да обясни какво означава „по образ” и „по подо-

240

бие.” И веднага след това добавя следното, казвайки: „да господствува над морските риби и над птиците небесни, л над всички пълзящи, които се влача? по земята” , с което показва ясно, че това „по образ” и „по подобие” означава господствуващата и самовластна природа на човека, която, както вече знаем, се съдържа в разумната и мислената душа.

Но тъй като стигнахме до това място, нека поговорим и върху следното: неправилно учели известните със своята празедност църковни мъже, като казвали, че едновременно с човешкото тяло била създадена и душата. Те казвали, че както при първото творение, така и сега, при всеки зародиш, образуван в [майчината] утроба, [се образува и душата]. Те казвали така, защото други са ги питали. Ако душата се е била появила след тялото, то тя [не е ли] по-лоша от тялото, понеже е била създадена заради него. На този най-важен въпрос те са отговаряли не зная колко пъти. Не е вярно, че това, което се е появило по-късно, е по-лошо от появилото се по-рано. Тревата е била създадена преди безсловесните животни, но като храна за животните, които трябваше да бъдат създадени, а не животното беше създадено заради храната. И всички семена и израстването на безплодните дървета, както и на плодните дървета, [всичко това] бе изведено в битие много преди човека. Но човекът не е създаден заради тях, нито е по-незначителен от плодните и безплодните дървета. По-скоро е обратното. Всичко това е било създадено преди човека, който се е появил последен, понеже неизказаната премъдрост божия е определила всичко това за полза и благо на човека. Следователно не всичко, което е било създадено преди последното, е по-добро от него. Ако не би било така, би се установило по необходимост, че всичките влечуги и птиците, и рибите, и дивите животни са подобри и по-достойни от човека, понеже всичките те са се появили преди човека. Но при повечето случаи е обратното. Това, което се е появило по-рано, е станало заради тези, които трябвало да се появят по-късно. Затова според Мойсеевия разказ тялото се е появило преди душата, като творецът взел пръст от земята и създал и оформил от нея една напълно безчувствена земна, фигура. След това се появила душата като резултат на божественото вдъхване. Тя получила своята същност направо и станала битие. И сега при зачеване на зародиша в утробата най-

241

напред се появява тялото посредством вливането на семето [и то получава] своето естество чрез промнслителното слово [на Бога]. След това премъдрият творец влага душа в съществото, както само той единствен е в състояние [да стори това]. За това съобщава и великият Мойсей, когато дава закона, като казва: „ако двама мъже се карат помежду си и повредят бременна жена и тя пометне детето, което още не е добило образ,трябва да бъде обезщетена за тази ? загуба, както определи нейният мъж, [и другият] да заплати по достойнство. Ако пък [детето] има вече форма, нека да се заплати с душа за душа.” Великият Мойсей показва, установявайки по този начин закона, че даването на душата става по-късно, [т. е.] след създаването и оформянето на тялото. Разликата, която той прави подходящо и смислено между помятането на един безформен зародиш и на този, който вече е оформен, и това, че в [първия случай] е посочил и узаконил съответно обезщетение за извършеното зло, а [във втория] заповядва да се даде душа за душа, [показват ясно], че по време на зачеването двете, т. е. тялото и душата, не се появяват едновременно, че когато семето се поставя в утробата, не се появяват двете същности, т. е. плътската и безплътната, но че само тялото е създадено предварително. И едва след оформянето на тялото, когато се оформи напълно образът, душата, получавайки от Бога своята същност, влиза в него съгласно първата заповед, дадена на първия човек, и пребъдва в тялото като създание на премъдрия творец и благодатен владика. Сега душата не получава своето битие, както тогава, когато е била вложена [в тялото] чрез вдъхване, а както пожелае самата творческа причина и дело чрез самите тези дела и съгласно закона, т. е. след напълно оформяне на съществуващия образ душата получава своята същност и се ражда [заедно с тялото] и получава битие, без да можем да проумеем как Бог в своето благолепие и благост върши това.

Семето на мъжа, което бива вложено в утробата на жената, съдържа в себе си сили, които подпомагат само растежа на тялото. Чрез тях то расте, храни се, но не притежава нито чувство, нито движение, а още по-малко разумната и мислената същност на безсмъртната душа. Защото, ако във всяко изхвърлено семе, което често се случва по време на спане, понякога при сънуване и дори при будно състояние на мъжа, се съдържа разумната и

242

мислена душа, тя би загинала. Макар и да може да се намери някой, който е получил от Бога дара да не се получава такова изливане от него или чрез естествено преборване с тялото, т. е. умъртвяване, неимоверно много повече са онези, които, притежавайки разумна и мислена душа, са се лишили от нея. Всичко това е наивно и ние можем само да се учудваме как това е [възможно], когато както природният ред, така и великият Мойсей ни показват, че и при създаването на първия човек, и след това при непрекъснатото раждане на хората телесната природа се е появила по-напред. Всичко това показва, че тялото се е появило по-напред и след това душата е получила своето битие.

Как тези се осмеляват да не приемат нищо от всичко това и при писане на своите книги да не се съобразяват с Писанието? Те отхвърлят всичко това и приемат учение, което не съответствува на Писанието. Затова ние трябва да знаем, че тяхното мнение не е истинското учение на великия учител на църквата, но че то е извратено от еретиците, които са го примесили със своите лоши схващания, като да са пръснали отрова в меда, та поради тези примеси да не могат да бъдат разбрани и другите му схващания. Честният Григорий е както по плът брат на великия Василий, така и по ум, и по вяра, и по добрата воля, обича истината и с нищо не е по-незначителен от онзи и е изпълнен с всякаква изкусност и мъдрост. Неговото учение на много места е примесено с такива неверни схващания [от люде], които са свикнали да изопачават постоянно правата вяра. [Тези погрешни схващания са се вмъкнали], понеже той имал навик, когато нещо напише, да го дава на онези, които молят да го препишат, а между тях имало и врагове, които не изповядвали правата вяра.

Допуска се и друга една причина, поради която на неговите противници е било лесно да смесят своите учения с негозите възгледи. Но по този въпрос това е достатъчно. А защо трябва да говоря за вас? [Аз трябва да говоря] на еретиците, които твърдят, че битието на душата се е появило преди това на тялото, която поради някакво объркване и в резултат на свободно извършена глупост и леност е напуснала своя безплътен живот и по-добър реди е влязла в човешкото тяло. Но макар и в него, ако пожелае да се

243

приближи към по-добро съществуване, тогава тя се връща в предишното си състояние. Но ако обикне повече видимите неща в този живот и се привърже към тях и започне да клони към лошото, тя отново се връща в категорията на животните и оттам отново [преминава] в растенията и във всякакви дървета и накрая потъва в небитие и престава да съществува. Това трябва да е така, тъй като душите сами не стават по-добри, а по-зли.

Нека попитаме тези, които проповядват такива заблуди и басни, казвайки: защо смятате вие, че душите [са създадени] преди телата. Чели ли сте книгите на Мойсей, в които той казва: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие” и че „Бог създаде човека, като взе пръст от земята и вдъхна в лицето му дихание за живот, и човекът стана жива душа”. Или вие не сте чели това? Ако потвърдите второто от това питане, то никакво слово не може да ви спаси, тъй като сте напълно безнадеждни. Защото поради зломислието си сте избягали от общото спасително средство и така сте се оказали лоши и не сте познали правилния път. За такива говори Господ в Евангелието, казвайки: „оставете ги, те са слепи” . С тези думи той показва тяхното доброволно отчаяние и сърдечно заслепение и тяхното нежелание да се обърнат към доброто. Но тези, които не пожелаха да отворят очите на своя разум за думите на Мойсей, които бяха изречени от Бога, макар че те сияят като слънце, и продължават да живеят като нощни врани и прилепи в мрака на незнанието, как ще могат те да гледат на светлината на тези думи, изречени ясно от други? Ако кажат първото, ще чуят веднага нашия отговор, когато казваме: какво ще кажете за това, което великият Мойсей, проповядвайки, казва: „рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие” . И пак: „и създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа” . От това изречение става ясно, че душата на първия човек е [била създадена след това] и че не е съществувала преди.

Вие пък дръзко и злонамерено проповядвате, че тя е съществувала преди [тялото]. Но как [смятате вие, че е станало това]? Не вярвате ли вие на великия Мойсей или му вярвате. Ако не му вярвате, тогава става ясно, че вие не вярвате и в твореца Бога. По-подходящо би било тук да ви се каже това, което той някога е казал на юдеите; „ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и

244

на мене, ако ли не сте повярвали на неговите думи, ясно е, че и на моите няма да повярвате, защото мои са думите на Мойсей” . И ако това е така, то горко ви, вие ще загинете поради неверието си. По-добре би било за вас да не позна вате изобщо думите на чистата вяра и да не наричате Бога свой, който единствен е истинен, или [по-добре да не] сте изповядвали, че той е ваш Бог, а след това да не вярвате на думите му, казани [чрез Мойсей]. Ако кажете, че е второто и вярвате на великия Мойсей, то трябва да проумеете казаното от него: „и създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и стана човекът жива душа” . Ако душата се е появила чрез благодатта на божествения дух, който той е вдъхнал в лицето на Адам, може добре и ясно да се види, че тя преди това не е съществувала, и няма да е истина, ако е казано: „и стана”. Защото „и стана” означава, че е било създадено нещо, което преди това не е съществувало. По този начин той ясно показва, че с думите: „и рече Бог: да бъде светлина и биде светлина” , не е заповядал да се появи светлина, която преди това е съществувала. И отново: „да бъдат светила на небесната твърд, за да осветяват земята” . Това означава, че е било създадено тогава не нещо, което е съществувало преди това, а това, което не е съществувало и никога не е било. И пак: „и създаде Бог човека, по божий образ го създаде” . Той има пред вид не тези, който е бил създаден преди това, защото преди това не е съществувал никой, а този, който тогава е бил създаден. И в цялото творение на този свят е било създавано това, което преди не е съществувало.

Казано е, че по заповед божия са били създадени и съставени и небето, и земята, и морето, а не това, което вече е съществувало. Който не вярва, че това е така, той просто е неразумен и глупав. След като творецът Бог е вдъхнал в лицето на първия човек, когото е създал от пръст, дух, той се превърнал в жива душа. Ясно е, че тя се е появила тогава и преди това не е съществувала. Той вдъхна дихание за живот, т. е. духовно, безплътно и нематериално, и човекът, приемайки разумния живот, стана жива душа. Този, който бе създаден по-рано от пръст и му бе дадена форма и да ходи прав, както е присъщо на човешкото тяло, лежеше бездиханен и без душа и прие тогава душа, когато тя бе създадена от божественото вдъхване, но тя не беше създадена преди това; преди това не е съще-

245

ствувала никаква душа. Ако тя е съществувала, той би казал: „и вложи в него това, на което бе дал преди дихание и живот, или жива душа, или нещо подобно, с което да я означи като битие и като съществуваща преди това душа, а не такава, на която тогава бе дадено битие. Но когато той казва: „и вдъхна в лицето му дихание за живот и човекът стана жива душа” , става пределно ясно, че Адам е получил жива душа чрез боголепното вдъхване на диханието за живот и че тя не е съществувала преди това. Той каза: „дихание за живот,” за да покаже разликата [между] безплътната и нематериалната, и способна към познание, и разумна, и безсмъртна душа и тази, която се е отклонила от доброто и от порядъчния живот. Ако вие се интересувате от отговора и на втория въпрос, то и целият живот, създаден преди човека, който се състои и от вода, и от въздух, би трябвало да е създаден по образ и подобие божие, понеже на тях им се пада душа, каквато по-късно има и човекът, [а именно] безплътна и нетленна, и разумна, и мислена, и безсмъртна. Но ако това е така, то веднага Бог може да бъде обвинен в лъжа, тъй като е казал: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие” . Но дали преди човека са били създадени безброй много живи същества „по образ и по подобие божие”, като под „образ и подобие божие” разбираме [съществуването] на една способна за познание разумна и безплътна душа? Както е казано в истинското слово, крайно неверие и гибелно е да се мисли така, защото е невъзможно за самата истина, за Бога, да лъже.

По-нататък вие сами се показвате като такива, които заобикалят истината и говорят неща, на които не може да се вярва, а [именно] че в човека първо влиза душата, която е слязла от нещо по-добро, и без да създаде нещо по-добро в природата [на човек], отново преминавав питомните и дивите животни и във влечугите. За всички тях поотделно вие твърдите, че са получили преди съществуването на човека разумна, способна към познание и безсмъртна душа. Но това явно противоречи на вашата вяра; вие сами я подкопавате. Вашият втори въпрос по никакъв начин и ни най-малкото не отговаря на истината. [Този въпрос], погледнат и от двете му страни, [означава] погибел. И все пак ние искаме да ви попитаме: щом като човекът се е появил последен и е получил същата душа, каквато са получили и другите живи същества, как тогава Бог може да му

246

каже: „и господствувайте над морските риби и над птиците небесни, и над всички животни” . А след това той казва на Ной: „растете и се множете и пълнете земята; да се боят и да треперят от вас всички земни зверове и всички небесни птици, и всичко, що се движи по земята, и всички морски риби. Всичко е дадено да ви служи за храна; като злак тревист ви дадох всичко.” Как е могъл той да заповяда на човеците да господствуват над всички други живи същества и да ги използуват за храна подобно на растенията, щом като той е признал всичко друго за еднакво по природа с човека, или човекът е от друг род и естество? Ако вие кажете второто, би трябвало сами себе си да обвините в лъжа, понеже твърдите, че същата душа като хората е получило всяко друго живо същество; ако пък приемате първото, тргава [излиза], че човекът е получил [власт] да господствува над същества, които са еднакви с него по природа и същност, и да ги яде. И при всичко, което той коли: овца и говедо или елен, или жерав, или друго, подобно на тях, може да се установи, че отделя от тялото една мислена и способна за познание душа и коли и яде еднаквото по същност и от същия род [същество]. Защото така би следвало да бъде според вашите приказки. Всичко това, което вие вярвате, е смешно и наистина голямо безумство. Защо той е казал единствено за човека: „всеки, който пролива човешка кръв, и неговата кръв ще бъде пролята, защото човекът е създаден по образ божий” , а за всички останали живи същества, които пълзят , летят и вървят, той казва: „всичко ви дадох за храна, като злак тревист, яжте го” . Ако всичко това беше създадено по образ и по подобие божие, както вие казвате, понеже е получило още преди създаването на човека същата душа, каквато и той, разумна и способна за познание, би трябвало по необходимост това, което казва за него, да каже същото и за [животните, например]: който пролее кръвта на едно [от тези], които летят по въздуха, [т. е. от] птиците, или които се гмуркат в морето, или живи същества, които ходят по земята, и неговата кръв трябва да бъде пролята в откуп на тази, [т. е. на животното], понеже аз съм ги създал по образ божий. Но сега той отново заповяда на човека и да ги използува за храна подобно на растенията, с което явно показва, че те имат същност, но че са от друг род и вид и не притежават способна за познание душа, но че тя е чувствена и плътска, и смъртна.

247

Та нали и сам Бог, творецът на всичко, е казал, че душата на всяко [същество] е в неговата кръв. Откажи се, откажи се от това безумство, безразсъдство и заблуда! Наистина ти си безразсъден, като се стараеш всячески да отричаш силата на способната за познание душа. Защото, ако останалите живи [същества] са получили преди това същата душа, каквато и човекът, то не би трябвало да бъдат наричани безсловесни, нито по форма на тялото си трябва да бъдат такива,че да гледат към земята, но трябва да бъдат като човека, за да гледат нагоре към сродното и духовно творение, като според силите си утвърждават своята природа чрез действията на разумната и способната за познание душа. Ако вие се установите на единия от двата въпроса [и кажете], че преди сътворението и създаването на човека всяко от другите живи [същества] е било[само] плътска, чувствена, незлобива и смъртна душа, това е самата истина, както свидетелствува и този, който ги е създал, че душата на всяко живо [същество] е кръв. [И като казвате това], кога и от каква височина смятате са слезли разумните души от духовното и от по-съвършеното състояние и смятате ли, че те са влезли в споменатите живи [същества], щом като от началото на творението и досега нито на небето, нито на земята е установено, че някое живо [същество] се е променило, т. е. че е приело разумна дума и се е променило към по-доброто. През всичкото време от началото и досега и лъвът, и конят, и волът, и кучето, и вълкът притежават и проявяват присъщите на нрава си черти. И не съществува нито едно живо [същество], което притежава друг нрав и други естествени свойства освен тези, с които се е родило отначало. От това ние би трябвало да се убедим, че те не притежават разумна душа, която да е вложена в тях, но че те са получили отначало благословение от своя творец да се множат, да растат и да изпълват водата, въздуха и земята. След това се установява също така, че те търпят промени, но не по друг начин, а всяко според своя вид, и не се забелязва ни най-малка следа душата [на тези същества] да е извършила грях, поради който да е отпаднала и за наказание да ? е отредена по-лоша съдба. Тъй като тези заблуди бяха достатъчно добре изобличени, т. е. верските заблуди на тези, които смятат, че душата и това, което е по-добро в човешката природа, е съществувало преди, нека вече спрем да разсъждаваме върху тази неприятна тема, [защото] е редно да

248

[поговорим] и за другите качества [на човека], за да разберем както неговото високо положение на надарено с разум същество и неговия божествен образ, така и за да проумеем слабостта и нищожеството на нашето земно битие, да ги проследим и проучим, за да се убедим, че ние сме с двойнствена същност, т. е. небесна и земна, носеща се във въздуха и пълзяща по земята, издигаща се над смъртта и в същото време подчинена на смъртта, стремяща се и вървяща към небесния покой и връщаща се към пропастта, от която сме създадени. Ако и след отделянето на душата от това тяло, тя отново се върне в него, с което е била и живяла тук или добре, или лошо, те и двете ще получат такъв живот, какъвто са си приготвили тук [на земята]. Защото е казано: „и създаде Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот и човекът стана жива душа” .

Човекът, като създава образи и фигури, прилага на дело цялата своя изкусност, макар по необходимост да се стига до различно по вид творчество според различието на материала. Така един, създавайки образ, започва да рисува от главата и завършва цялото тяло с краката, а друг, правейки статуя, и понеже материалът е твърд, мед или нещо друго, я излива на отделни части и след това ги подрежда и така оформя фигурата, която трябва да бъде създадена. По този начин всеки от тях, единият и другият, със своето изкуство наподобява вида на живото същество, което иска да изобрази; той създава човек без душа, лъв или кон, като създава подобни само по форма. Но не така е направил премъдрият творец всичко, което се вижда в това творение. Защото той е създал всяко от съществуващите от материя, без да гледа на свойствата на материята, нито пък е имал за образец някакви тела, които са се появили преди това, а е създал, образувал и очертал всяко от съществуващите [неща] не така, както е смятал Платон, който е използувал думите на Мойсей. Платон е смесил думите, казани от Мойсей с други мисли, за да не могат да бъдат познати и да не го смятат за крадец, който е задигнал нещо, и ги е извъртял така, както е искал, но въпреки това не е могъл да ги укрие. Защото единствен Мойсей е казал, каквото Бог му е съобщил, а именно, че той сам е създал същността на човека. Нали е казано: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”. Платон пък, като не е разбрал израза „по образ и по подобие” както

249

трябва, е сметнал, че той е неправилен, и го изопачил и го приписал на всички подобия и видове в този свят, смятайки, че те са създадени подобно на разумните същества, нещо повече, [подобни] на самия творец. Така Платон неправилно е обяснил това и го е превърнал в норма. Защото той казва: „добър е Бог, но добрият никога и по никакъв начин и в нищо не проявява завист. Освен това, бидейки извън всичко, той сякаш е искал всичко да бъде подобно на самия него.” Така мисли философът Платон. Аз пък смятам, че да бъде създадена по образ и по подобие божие означава човешката природа да се сравни с божието подобие. Макар при използуването на кое и да е друго [подобие] Платон да сравнява подобието [с други неща], то трябва ли аз да се откажа от думите си? Защото всичко е изведено в битие от твореца и е създадено същностно и е наречено твърде добро. Този творец е един, истински и вечно съществуващ, както на това ни учи истинското слово.

Когато Бог твори, няма пред себе си нищо съществуващо, за да създава всяко нещо, подобно на това, преди съществуващо, като подражава на неговите форми, но сам той е създал отначало цялата материя, която дотогава не е съществувала, и [след] това е произвел всички естества и родове и форми и подобията на формите по свое желание. Той е създал към тялото на всяко живо същество главата така, че да гледа винаги към земята, а не нагоре към висините. Той не е придал на тяхната природа стремеж към сродство с небесните [сили], защото те нямат нищо общо с тях, но [им даде] да имат стремеж към земята както с главата, така и с тялото, та по този начин да има голяма разлика между тях.

Докато всички животни гледат надолу, той е създал тялото на човека така, че да може да гледа и нагоре, и надолу; той го е създал да се движи по земята, но с очите си и с разума си да се стреми към небето.Затова [човекът] е наречен анатропос.Това име идва като обяснение: АНsТРОПОСЪ означава гледащ нагоре. И това естествено обяснение не само казва, но едва ли не вика: ти, човече, притежаваш по природа подобие и сродство с небесните войнства и сили. На тебе ти е заповядано да се стремиш към тях поради образа, [който ти имаш, и с това се отличаваш] от всяко друго живо същество. Ти сам трябва да проумееш високото положение на твоята същност. Не се

250

оставяй поради леност низостта да те завладее и не погребвай в пръстта на скверния живот силите на твоята способна за познание душа. Не допускай лекомислено единственият владетел и цар на природата, разумът, да се подчини на войника. Защото тялото е войник, а разумът е княз и цар. Не се отклонявай никога от тези висини, нито заменяй това високо достойнство с недостоен живот, с любов към мимолетни и пагубни страсти. По-скоро превърни тялото си в слугиня на душата-господарка, за да получи то полза, и презирай всичко, което е недостойно и суетно, земното и тленното, изправи се и устреми очите си към небесното и духовното, в мислите си се издигни нагоре и с [помощта] на вечните сили на твоя разум тръгни по пътя на собствената си разумна душа, сродница на небесните [сили], и се радвай с небесните войнства, съзерцавайки мислено Бога, и се постарай в стремежа на твоите мечти да се издигнеш [до него]. [Помисли] също как е възможно този, който те е създал такъв, да бъде [толкова] непонятна и съвършена доброта. Защото човекът, който е най-необикновеното от всички други живи същества, е получил такова място в природата и такъв стремеж на тялото, защото той единствен притежава способна за познание душа, в която са образът и подобието божие, както разкрихме по-горе [с думите] на истинното слово.

Тъй като досега не се наложи да говорим за телесното устройство на човека и за да не си помисли някой, че ние не знаем нищо по този въпрос, което в това слово е от голяма полза, нека се заловим да разкажем в подходящ размер и останалото за телесните части и членове. Мъжът има, както разказват, на главата си три шева, които са съединени под ъгъл, а на главата на жената има един, който обикаля главата наоколо. По този белег може да се разпознае и в гробовете коя глава е на мъж и коя на жена, въпреки че понякога, макар и рядко, се среща, както други казват, мъжка глава, която по себе си няма никакъв шев [Главата], както вече казах, е по-високо от всички други части, а другите части след нея заемат всяка своето място според природата си.

Главата [се състои] от три съединени помежду си части: на предната ? част се намира темето, за което смятат, че е образувано след появата на другите части. На задната страна е т. нар. иние, т. е. тил. Между тила и темето пък е корифи, т. е. върхът. Тази част бива наричана още

251

скрание, което означава покрив. Тилът е празен и няма нищо в себе си, а в темето са мозъчните полукълба, които са обвити в кожа. В краищата на мозъчните полукълба лежи онова, което се нарича приглавница. За нея смятат, че не я притежава никое друго животно освен единствено човекът.

Тъй като мозъчните полукълба са без кръв, защото, бидейки голи, нямат никакви кръвоносни съдове, затова и [мозъкът] е винаги студен и обича топлината, а не студа. Някои мислят, че в него е мястото на ума. Всяко едно от очите е свързано с по три каналчета с мозъчните полукълба: едно голямо и [друго] средно. Краят на всяко едно достига до приглавницата. Третото пък, което е най-малко, влиза в самото мозъчно полукълбо. Същото [това каналче] е свързано с ноздрите и стига до темето.

Към лицето се отнася челото, което се намира между двете очи. Ако то е голямо, означава, че онзи, чието е това чело, е мъдър по ум. Онези пък, които имат малко чело, тяхната мисъл е по-остра и бързо разбират думите и делата. За чело, което е широко на вид, се смята, че то е белег и знак за страхлив човек, а ако е кръгло — на досаден, припрян и гневлив. Отпред в края на челото има две вежди. Ако те лежат право, показват добър, кротък и милосърден [нрав]. Ако пък са наведени и спуснати повече към носа, означава, че този [човек] е раздразнителен, опак и страхлив. Ако те са извити така, че показват върха на главата, означава, че [лицето] е гълчаливо, пакостливо и лукаво. За всичкото това говори първият от физиците, т. е. от така наречените естествоизпитатели, след като е наблюдавал много.

Под всяка вежда на бузата има по едно око, което има за части отгоре и отдолу клепки. Всяка от тези клепки е покрита с косъмчета, които се наричат ресници. Вътрешността на окото, през която се вижда, е изцяло водна. Тя се нарича зеница. Онова което непосредствено я обгръща, е черно, а онова, което е по-нататък, е на вид бяло. Има също и сляпо око, както и горни и долни клепки. В очите има много различия: едни са светлосини, други — пъстри, едни са тъмни, а други — бляскави. Те се различават и по големина — едни са по-големи, а други — по-малки. Някои пък нито са големи, нито малки, а биват средни. За тези последните се смята, че са по-добри. Едни от очите биват много хлътнали навътре, като че

252

повече, отколкото им е определено, а други — изпъкнал навън, сякаш ще изскочат. Други пък не приличат нито на едните, нито на другите, а са средни. За такива очи се смята, че те са белег за добър нрав на този, на когото са те. Онези, чиито очи са хлътнали много навътре, се смята, че виждат по-добре. И това се отнася за всяко животно. Тези от хората, които мигат често с очите си, се предполага, че и умът им не стои на едно място, но често се мени, като изоставя едно мнение и се залавя за друго. За този. човек пък, очите на когото не мигат често, се смята, че той е безсрамен и безочлив. Които очи са средни, т. е. нита често мигат, нито рядко, те са белег за добър нрав.

Но защо говорихме толкова дълго по този въпрос? За да покажем на читателите достойнството на нашето създаване и мястото, [което ни е отредено], имената на [телесните] членове, както и това, как те се съединяват един с друг, а така също да покажем какви нрави [човешки] съществуват, както това сме научили от изкусни хора, какъв е всеки по образ — добър или лош, за да знаят и другите как да се пазят. Смята се, че чрез тези белези милостивият Бог е дал възможност на разбиращите да се пазят от злонравния [човек] и да се приближават до добронравния, така както е дал по какъв начин може по слънцето и месеца да се разбере кога времето ще бъде тихо и топло, и кога ще има бури, зима, бездъждие, ветрове и много други неща, та човек, като види тези белези, да се приготви за работа или да се предпази от лошото време и по този начин да слави Бога, който е устроил всичка това така премъдро. Но ние нека се заловим за останалото, та още повече да се дивим на божията сила и да я славим.

На главата съществува и друг орган, чрез който слушаме, а не дишаме. Защото някогашният Алкмеон, както съобщава философът Аристотел, се е измамил, като е казал, че козите дишат през ушите си. Нека се знае и това, че само човекът не може да си движи ушите. Знае се, че една част от ухото на гръцки се нарича ловос, а на славянски — крайчец. На тази част се закачват обиците. Оставихме другата част, тъй като тя няма име. Отвътре ухото е закръглено, но има и кост, която притежава неговата форма. В нея, като в празен съд, всеки звук хлопа, тропа [и преминава]. Понеже ухото не е свързано [пряко] чрез канал с мозъчните полукълба, затова има такъв, който излиза в устната кухина при мъжеца и оттам тръгва жила,

253

която достига до полукълбата, и чрез нея достига до тях всеки глас и всяко плющене. Оттам пък умът, разумната и управляващата сила на безплътната душа, като някакъв истинолюбец, нелицеприятен и твърд съдия или, направо казано — като цар, който седи на висок престол и бързо разбира онова, което чува, както и онова, което вижда с очи, разбира и различава природата на всяко нещо и ако бъде добро и полезно, го приема разумно. Съществуващата у нас двойнственост във всяко нещо различава своето, разделя го и дава на невещественото невещественото, а на вещественото — вещественото и нито това дава на другото, нито другото — на това, за да не се покаже, че върши нещо недостойно за своята власт и по този начин да погуби царското достойнство на самодържавната си власт и умът да се покаже несправедлив и несмислен по отношение на уреждането, разделянето и решаването. Което пък не излезе така, нито се окаже полезно, той веднага го откъсва и отхвърля далече от себе си, както му е дошло, и разбира кое е полезно и внушено от разума.

Умът, като се издигне от само себе си, т. е. според своята действеност, възлиза на височина, която е по-висока от небесата, вижда и проумява духовните блага повече или по-малко според степента на своята чистота, без да търси помощта на телесните сетива, но по-скоро се отдръпва от тях, и ни най-малкото не чувствува, че те го привързват към видимото и осезаемото, и опитва да схване непосредствено усещаното и да ни съобщи намиращите се пред нас неща. Сетивата служат на ума като роби и те, всяко според естественото си устройство, уредба и сила, му съобщават добро ли е това, което са доловили, или не. Защото онова, което окото възприема чрез гледане, ухото — чрез слушане, носът — чрез силата на обонянието, устата — чрез словото, осезанието — с допир, те като на свой господар и дар изпращат на ума, за да получи това възприятие от него достатъчно въздигане, разделяне и полезно нареждане.

Силите на разумната душа са двойни: смислени и силни като двама равносилни и еднакво разумни братя — умът и разсъдъкът, които делят и разкриват мисловното изкуство като бащин имот. Защото, макар и разпознаването и наковаването на нещата да е сила на разумната душа, тя нищо не открива напълно в себе си и от себе си, а възприема и се обогатява от външното и относно възприеманите неща дава онова, което е отбелязано от сетивата и паметта,

254

[именно], което лежи пред очите или което е начертано от слуховата сила със слово, което е видял или узнал чрез слуха било човек, било кон, било вол или нещо неодушевено, например камък или огън. Това ще посочи ясно, според както по природа си подобава да се нарече с име, например човек или кон, или нещо друго от останалите [неща], добито чрез сетивата или паметта, и после се извършва съединяване и сглобяване и така се получава разпознаване и наименование.

Така е при възприеманите чрез сетивата неща. За понятията пък и за построенията на разума паметта е последица, а въображението — възприемане и наименуване, като това му служи вместо сетиво. Защото, когато слушаме светите пророци и особено Йезекиил и Исайя, славословци на нещата, по-високи от серафимитеи херувимите, да описват и чертаят с думи тяхното шестокрило и четирикрило естество, тогава ние не се нуждаем от сетива, а само от помнене и въобразяване на онова, което сме чули, нещо, което Платон добре е нарекъл въображаемо описание, та чрез двете да скътаме и запазим вярна представа. Ако едното от двете се е изличило поради изминаване на време или поради нещо друго, тогава дори другото да бъде трайно, то няма да се запази и представата веднага ще загуби своята същност и няма да бъде нещо представяно, нито ще може да се преименува, защото, като се изгуби производната причина, по необходимост се губи и причиненото.

И така две са само трайните сили на човешката душа: разсъдъкът и умът. Разсъдъкът обаче е по-смислена душевна сила, която чрез съответно и прилично издирване и развитие изнамира търсените истинни неща. Поради това философът Платон е казал: „Разсъдъкът е вътрешно размишление на самата душа, което изкарва наяве издирващата и мислещата душевна сила. А Онова, което излиза от нея чрез глас, промъквайки се през устата, е думата. Умът пък е душевна дейност, която бързо и независимо от всякакво разстояние схваща вещната природа на истински съществуващите неща.” Но и други от първите философи са нарекли ума „око на душата”, понеже той като него прониква непосредствено в природата на нещата и схваща много скоро истината в тях. Но по този въпрос достатъчно.

Ушите се делят на големи, вдадени и средни. Тези от ушите, които са средни, са най-добри за слушане, но по

255

тях не може да се определи характерът, освен ако не са нито големи, нито малки, нито пък много издигнати, нито притъпени, та ако бъдат такива, да показват добър характер. Големите [уши], които са много издигнати, са несъмнено белег на глупост и празнодумство.

Другата част на лицето е носът, чрез който издишваме и вдишваме навътре. Защото носът приема въздуха, из-пущан от сърдечното скривалище на гърдите и гърлото чрез белите дробове, които се издуват и изпращат въздуха навън, а след това отново го приемат обратно, като го пропускат още по-навътре в тялото, което се извършва посредством същите органи. Но носът има и обонятелна способност. Той е онова природно средство, чрез което се познава приятната и неприятната миризма. Носът се състои от две части, които са разделени помежду си посредством хрущял. В двете си половини той е празен и всяка половина е като тръба, през която той поема и издишва [въздуха]; чрез тези тръби действува този природен орган [на човека].

Под носа са двете устни, които са от мека плът, и затова могат да се движат. Измежду всички животни само човекът притежава истински усет да пипа и да познава пипаното, а след това и вкуса. Що се отнася до другите сетива, човекът е по-зле от много животни.

Устата е по-вътрешната част, отколкото устните и челюстите. Предните ? части са: на горната страна — на гръцки се казва ипероа, което ще рече горница. По средата на устата е езикът, който с крайчеца си и главно с химоса усеща и разпознава соковете на всяко овощие, по-пълно казано, и всички качества, т. е. топлина, студенина, мекота, твърдост и други подобни. По-добър [език] е този, който не е нито много широк, нито много тесен, а среден. Плътта на езика е рядка и шуплеста като гъба и затова може бързо да разпознава чрез вкусване всички овощни сокове. Но и т. нар. приезичница, т. е. лалог, е част от него. При нея е и т. нар. исофаг [т. е. хранопровод], пред който лежи артерията , която като че се захваща от лалога и пак се отклонява към носните канали. Много пъти, когато пием, чрез тях издърпваме водното [естество] и веднага го изливаме там. Устата пък, бидейки двойна, е изпълнена отгоре, отдолу, отпред и отстрани със зъби. За редкозъбите естествениците казват, че живеят малко. Но по-навътре има една част, която лежи върху

256

кървавата жила, разположена върху горното меко небце. Тя, като се изпълни с мокрота, се възбужда неочаквано и заграждайки прохода на дишането, може напълно да задави човека. Тя се нарича сливица. По своята природа трахеята е твърда, изпълнена с много кръвоносни съдове и поради това тя произвежда гласа. Между нея и хранопровода се намира приезичницата, която затуля трахеята и ? дава възможност да действува и тогава, когато дъвчем суха храна, и раздробена, я изпращаме в стомаха си. Случва се, когато артерията приеме въздух от вътрешно духане, веднага да се възбудят и белите дробове, защото, като се надуе трахеята, [въздухът] преминава през дробовете и техните шуплести части. Дробовете имат пролуки и проходи, в които се събира [въздух]. През тях той влиза в дупчиците и в дирушките, а дробовете го пропускат към сърцето. Между лицето и тялото има част, която се нарича шия. Предната ? част се нарича гръклян, а задната — хранопровод. Предната хрущялна част, чрез която издаваме глас и дишаме, е артерия, а местната — хранопровод. Всички те са вътре пред гръбнака. Задната част [на шията] се казва врат. Такива са имената и формите на частите и членовете [на човека] между главата и тялото. Тялото пък отпред има гърди, а след това стомах. Основата на стомаха е пъпът. Под тях е т. нар. итрон. Сърцето е поставено и лежи на последното място в тялото в празнина, обхванато и пазено от белите дробове, които със своите уши сякаш го обхващат с пръсти.

О, нензследваема премъдрост на този, който ни е създал и така уредил! Как той го пази, като да е владетел в палати и чертози, заобиколил го наоколо с други части, които не позволяват да му се нанесат никакви повреди. Трябва и ние сега да кажем подобно на пророк Давид: „колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил премъдро” . И пак: кой ум, като слуша това, няма да се възрадваи няма да възхвали и прослави с голям глас този, който е създал толкова достойни дела със своята ръка. Затова добре е отново да кажем: има само един Бог, който е устроил всичко мъдро. Неговото съзерцание ни възхити и утвърди и нямаме сили да се противопоставим.

Прочее, сърцето, както казахме по-горе, лежи и е поставено от създателя като княз и владетел на природата [на човека] в най-скритите места. То по природа има твърда плът и е свързано с разнообразни връзки. При това

257

туптенето му ясно показва, че то се намира в лявата половина. В тази страна на живото същество то е сложено по две причини: [първо] — поради т. нар. въздушно и ветрено черво, и, [второ] — поради това, че лявата страна, понеже е по-слаба като че ли има по-голяма нужда от него. Според това, каквото казват за дясната страна, се вижда, че тя приема не малка помощ от черния дроб. Сърцето се намира, както казахме, в лявата половина, но в гръдния кош неговият връх не сочи, както основата, центъра между двете половини, който му е определен между лявата и дясната страна; [неговият връх] не се намира напълно в право положение отгоре надолу, а е наклонен малко наляво и в края е повече закръглен, отколкото продълговат и само последният му край се свива и завършва продълговато.

Сърцето има три стомахчета — отдясно то е по-голямо, отляво — по-малко, а между тях е средното. Двете по-малки [стомахчета] свършват при белите дробове. По-долу, при голямото стомахче, е закачена голямата кървава жила, а от нея започва т. нар. средно стомахче.

От сърцето към белите дробове водят няколко канала, които се разклоняват, както и артерията, по всичките им части, като продължават до трахеята. Те приемат въздух, т. е. вятър, и го препращат към сърцето. За белите дробове се смята, че те имат повече кръв, отколкото другите части, но че тя лежи не в самите тях, а в кръвните жили. А и сърцето има кръв, но не само по себе си, както другите две вътрешности. Кръвта, която е в голямото стомахче, е тънка и чиста.

Така нареченият пояс, т. е. гръдна преграда, лежи под белите дробове и се нарича френес, т. е. мисли. В дясната страна под пояса се намира черният дроб, който като че има кръгла форма, а отляво е далакът, който е дълъг и тесен. Черният дроб се намира до голямата и кървава жила, а към нея е прикрепен далакът. И черният дроб, и далакът си имат своя кървава жила, която се отделя от главната кървава жила и им препраща кръв. След тях, при самия гръбнак, се намират бъбреците, които притежават про-ходчета от голямата кървава жила, разположени до самите тях. Чрез тези проходчета [бъбреците] получават необходимата им кръв.

Но този, който издирва сърца и бъбреци, едничкият истински творец и с велико име Господ Бог наш, отсъди да направим до тези части разделение между вътрешното и

258

външното и да свършим с частите и членовете, доколкото са достъпни за разбиране от човешката природа. Но нека да оставим да ги проумеят по-вярно и по-надълго онези, които се занимават с лекарското изкуство. Ние искаме да се върнем отново към последователността в разказа на [Писанието]. Там е казано: „и биде вечер, и биде утро, ден шести” . Срещат се и някои невежи, които питат, казвайки: защо Бог не е създал цялото творение за три или за четири дни, или дори за един ден, щом като е всемогъщ и притежава неизследваема сила? Той е проточил създаването на света в шест дни, а седмия ден, без да е създал в него нещо, е дарил с благословение, чест и слава. Би било по-подходящо да дари със слава преди всичко онези [дни], в които е сътворил битието и е създал природата, а не този, в който не е създал нищо. Защото от наша гледна точка ние бихме почитали онези дни, в които е създадено нещо, а не този, в който не е създадено нищо. Истинската причина [за това] и нейното обяснение могат да бъдат посочени единствено от самия Бог, тъй като той е господар на цялото знание. И наистина той знае всичко. Поради неговата благодат боголюбивите мъже проумяват истината. Ние обаче, които сме ограничени по ум, молим същия този Бог, доколкото ни позволяват силите, да ни даде разум. [Затова] говорим, колкото можем, като отговаряме, че той не е сътворил и създал в един ден цялото творение, за да не [мислят] и твърдят тези, които така лошо и глупаво [говорят], че цялото това натрупване на същност и форми е станало случайно. Защото, ако приемем природата за случайно [появила се], тогава трябва да приемем, че не съществува никакъв ред и порядък, но че тя се е появила изведнъж, в безпорядък, разбъркано, като второ и последно материално битие, така да се каже, случайно, от някакво живо или неживо нещо. Но не е било подходящо да създаде същността на всичко и да придаде форма на целия свят в продължение и на два дни, за да не би, като вземат повод от това, безчестно и безразсъдно да започнат да прославят две начала и всеки ден бъде посредством това начало отделян и напълно откъсван [от общия] или пък да бъдат обединени според това, какво е било изведено в битие [във всеки един от тях]. Не е било подходящо и в три дни да бъде приведено в битие [всичкото], за което беше говорено, за да не би споменатото, което се е появило през тези три дни, зломислени [човеци] да приемат за от-

259

делна ипостас на св. Троица [и по този начин] да внесат разделение в същността на неразделното и единно божество. Не е било подходящо да даде битие [на всичко] споменато и в продължение на четири дни, защото [може да се] помисли, че абсолютно свободната и самовластна същност е създала целия свят от четирите елемента, т. е. стихии. Но такава вяра без доказателства е мнима и тя носи пакост и гибел на човеците, защото единствено онова, което носи блага, е същността на вечното боголепно битие и величие на Бога. Но не са могли и пет дни да бъдат предел за представяне на цялото творение. Защото не по реда на времето се определя целият този живот. Ако творението беше завършено за пет дни и шестият беше определен от твореца за покой и [негова] почит, би следвало според разпределението на шест дни да се появят и шест периода. От това биха страдали всички човеци, тъй като ще се случи някои от тях да се родят и приемат битие и същност през седмия период или да познаят своя творец в очакване на живот в него, т. е. вечен и блажен покой и причастие в Бога. Би било голяма неправда, ако някой говори така. Създаването на този свят би могло да продължи и до осмия, и до деветия, и до десетия ден. Но ако [бяха необходими] толкова много дни, т. е. светът да се появи в продължение на толкова периоди, не биха пострадали всички същества в този и в бъдещия живот. Но колкото и да се бяха появили през останалите векове, не биха ли познали твореца Бога и не биха ли получили вечен живот и слава? Послушай какво говори истинското слово, известно от много години и чиято същност чрез същите тези действия Стагирит потвърждава. Защото той говори, казвайки: няма никакъв изход и времето е вечно, така че никога не е имало начало и никога няма да има край . Но това би било твърде лошо, ако той сравнява творението с твореца и ги прави равни на него и вечно съществуващи. Сега обаче, след като [Бог] е определил цялото творение да се появи за шест дни, седмия ден той е отредил, за да си спомнят [човеците] за него и за да прослави своята боголепна доброта и съвършенството, което е получил този свят чрез броя на дните, [през които] е сътворен, и е разрушил всички доводи и е изтръгнал корените на лъжливата вяра у всички нечестиви и зловерни човеци. В рамките на числото седем първо е мястото на числото шест, тъй като сумата от неговите части е винаги равна на шест. Частите на това число

260

са следните: половината е три, а три пъти по две е шест. Един път взети заедно, тези [части] правят пак числото шест. Защото три и две и едно прави пак шест.

И така чрез съвършеното число премъдрият у строител на цялото творение добре и подходящо го е създал съвършено. Подходящо е впрочем това, което чрез много неща обединява в себе си всякакви естествени различия и чрез броя на дните отразява тази сложна природа на творението, та по този начин да проличи неговото съвършенство.

И така за шест дни е било завършено цялото творение, както подобава и по божия промисъл. Защото Бог не върши нищо напразно, но всичко е добре [премислено], както чрез своите проповеди потвърждава и великият Мойсей. Той е определил седмия ден за покой и негова почит по други неизследваеми причини. Не преди всичко, а вероятно заради първия ден, който премъдрият Мойсей сам е нарекъл [така]. Господарят на всяко знание, който знае всичко, преди то да е получило битие, е знаел предварително, че Вехтият закон ще се промени и ще се превърне в по-велик закон поради въчеловечаването на неговото единородно слово, което му [е присъщо]; знаел е, че ще погледнат на съвършения и на въплътения. И това той говори не заради съвършения и (заради детството на тези), които тогава приели този закон) . Затова и последният ден, който идва след всички други и в който не било създадено никакво добро [дело], отдава чест и слава или на твореца на всички [неща], или на създадените да му служат творения. И когато дойде времето на Новия завет, той промени всичките несъвършени законоположения [на Стария завет] и ги превърна в по-съвършени и по-добри. Така нареченият осми ден създава едно превръщане, както подобава на честта на седмия ден и съобразно с първия, в който цялото това творение бе изведено от небитие и е получило началото на своето съществуване, и по юзи начин и по много други причини [това превръщане] образува и загатва за идването на осмия период. Но тъй като той е първи [ден] от останалите шест и понеже [в сравнение] с бъдещия, [т. е. осмия ден], и най-честния, който трябва да настъпи последен. . . както идващият век по своята природа и по-стар от седмия и настоящия, чийто образ е седмият ден, който по битие и по брой е последен от останалите, така и сегашният век е последен [преди] най-висшия и бъдещия, който ще се появи последен и ще

261

засияе в славата си така, както първият ден, понеже няма да има друг, който да го промени. Идващият век няма до себе си друг век освен седмия, който сега е настоящ, а тогава ще е преминал така, както преминава настоящето на седмия ден. Затова следователно нищо не трябва да се смята и нарича безредно, а всичко е твърде добре съчетано и подредено, както и божествената премъдрост и разум, които превъзхождат всеки ум и са недостижими от никого, понеже числото [седем] по природа е такова и означава знак за покой; определил го е за почивка от своите дела и го е установил и за другите като ден за покой.

Без съмнение лесно е за някой чрез мисълта си да навлезе в помислите на юдеите, [отнасящи се] за последния [ден], които нямат честта и славата, и утвърждението да пристъпват към този ден, който справедливо и по необходимост притежава и двете [изложени по-горе неща], който е първенец между дните и който като всеки първенец според божествения закон е отличен от Бога. Бог е отличил този ден като първосъздаден в сравнение с останалите дни и той се нарича осми ден, има се пред вид светата Неделя, понеже в този ден Исус, началникът и дарителят на живота, обновителят на бъдещия век и на вечния живот и на нетленния и на блажения живот, е възкръснал от гроба и победил, и унищожил смъртта и разрухата. Той сам чрез самия себе си е показал [висшия] ред, за който и ние искаме да бъдем намерени за достойни, като подражаваме на достолепния и богообразния живот на светците.

ОТ СВ. ВАСИЛИЙ

„Да произведе земята живи души, добитък и зверове и влечуги.” Разбери как гласът божий обхваща творението! Той е започнал тогава и действувайки [непрекъснато] и досега, ще продължи до края, [т. е.] до свършека на света. Защото както кълбото, когато бъде търкулнато от някого, благодарение на своята обла форма и наклонена плоскост отива там, където е по-ниско, и не спира да се търкаля, докато не стигне до равно място, така и природата на [всичко] съществуващо, появила се единствено по заповед на [твореца], преминава последователно откъм небитие, запазвайки при това непроменени родовите белези, докато стигне до собствения си край. Така от коня се ражда кон, от лъва — лъв, от орела — орел и тя запазва и довежда докрай поколението на всяко живо същество. Ходът на

262

времето не променя свойствата на животните, тъй като тяхната природа съществува с времето [в този си вид], в който е била създадена.

„Земята да произведе живи същества.” Тази заповед бе дадена на земята и тя продължава да служи на твореца. Едни от [съществата] се размножават чрез подобни на тях, а други, може и днес да се види, получават живот от земята. Защото не само цикадите се раждат по време на дъжд, както и безброй многото летящи по въздуха мушици, повечето от които са безименни, но и мишките, и жабите произлизат от нея. Така например около Тива в Египет, щом падне дъжд по време на горещия период, областта веднага се изпълва със суеци и полски мишки. Също и змиорката не се появява по друг начин, а се ражда в тинята. Ние не сме забелязали тя да се е появила нито чрез яйце, нито по някакъв друг начин на размножаване — от земята води тя своето начало.

„Да произведе [земята] жива душа.” Животното е произлязло от земята и погледът му е насочен към земята. Но човекът, който е небесно растение, както по формата на своето тяло, така и поради превъзходството на своята душа стои по-високо. Каква е формата [на тялото] на четвероногите? Тяхната глава е наклонена към земята, гледа към стомаха и към това, което му служи за наслада, и него те непрекъснато търсят. А твоята глава гледа към небето; твоите очи се насочват към по-възвишени неща. Но ако ти някога чрез скверната си плът си нанесеш безчестие, като служиш на стомаха и на това, което е под него, ти тогава се принизяваш до неразумното животно и се уподобяваш на него. На тебе друго ти подобава: да търсиш това, което е отвъд и където е Христос. С мисълта си да бъдеш над земните неща. Така както ти си устроен, така и ти устрой сам своя живот, за да придобиеш живот и на небето. Твоята истинска родина е горният Йерусалим; твоите съграждани и близки са първородните, „които са написани на небесата” . Душата на безсловесните не е била заложена в земята, а е вложена в нея чрез заповедта. Една е душата на безсловесните и едно е това, което я характеризира, а именно — липсата на разум. Но поради различните си свойства животните са различни. За добре сложения вол е [характерен] бавният ход. Глупаво е магарето, конят в своя устрем е буен, вълкът не се поддава на опитомяване, лисицата е лукава, еленът е страхлив,

263

мравката е трудолюбива, кучето не забравя доброто. Със създаването на всяко от тях е дадено и характерното за неговата природа. Лъвът се е родил със своя гняв, със самотния си начин на живот и своята необщителност [дори] спрямо себеподобните си. Поради своята гордост, която той по природа притежава, не иска да приеме да бъде равен на останалите безсловесни и към тях се отнася, като да им е господар. Той не се храни с какво и да е и не доизяжда остатъците от своята плячка. Природата му е дала такава сила на гласа, че често пъти много от животните, които го превъзхождат по бързина, се оставят да бъдат хванати, [стреснати] от неговия рев.

Хищният рис напада устремно с бързи скокове и гъвкавото му тяло лесно се поддава на поривите на душата. По природа мечката е ленива, своеобразна и [по нрав] е коварна и затворена [в себе си]. Подобно по устройство е и тялото ?, тежко и трътлесто и е наистина подходящо за живеене в пещера. Ако си помислим каква сила притежават животните и каква е естествената грижа за опазване на техния живот, ние или ще насочим усилията си към собственото си запазване и спасение на душата, или по-скоро ще се обвиним, ако се установи, че не сме подражавали на безсловесните животни. Мечката, която често пъти е покрита с дълбоки рани, се лекува сама с изключителна сръчност, като покрива цялото си тяло с тула, която действува подсушаващо. Не виждаш ли, че и лисицата се лекува с боров сок? Когато пък костенурката се е наяла с месо от отровна змия, тя избягва вредата от отровата с помощта на оригана. И змията лекува болестта на своите очи, като яде молотър. А със способността да узнават предварително промените в климата, животните не надминават ли надарените с разум [същества]? Когато наближава зима, овцата се храни повече, като че иска да навакса настъпващата оскъдица. Воловете през цялата зима стоят затворени, но като започне да се запролетява, тяхното вродено чувство им подсказва за настъпващата промяна и затворени в оборите, те всички гледат навън, сякаш са се [предварително] споразумели.

Някои са си направили труд да наблюдават земния таралеж [и са установили], че той много предвидливо прави два входа на леговището си,като при северен вятър затваря този, който е откъм север, а когато духне южен вятър, затваряйки южния отвор, се премества към северния.

264

Каква трябва да бъде поуката от това за нас, човеците. Тъй като нашият творец се грижи за всичко, като е дарил и животните с някакво чувство, ние не трябва да се пристрастяваме към тукашния живот, а с всички сили да се устремим към бъдната вечност. Не искаш ли да се погрижиш за самия себе си, о, човече; не искаш ли да се приготвиш през този живот за покоя, който ще имаш там, като вземеш пример от мравката, която през лятото си приготвя прехрана за зимата и не прекарва времето си в леност, а го използува, докато не е настъпило времето и неволята на зимата. Тя е усърдна в старанието си и се труди, докато напълни житницата си с достатъчно храна. Това тя не върши небрежно, а добре премислено, за да може натрупаната храна да се запази дълго време. С устата си прегризва вътрешността на плодовете, за да не могат да покълнат и поради това да станат негодни за храна. Тя ги суши повторно, ако забележи, че са влажни, но не ги изнася по всяко време, а когато усети предварително, че времето ще бъде хубаво и тихо. Затова ти няма да забележиш да вали дъжд тогава, когато мравките са изнесли житото си [да съхне].

С какви думи може да се опише [всичко това], кое ухо може да възприеме и колко време би било необходимо да се изповядва творецът и да се разкаже за неговите чудеса! [Но] нека и ние кажем с пророка: „колко са велики делата ти, Господи, всичко си направил премъдро”. Нека не се задоволяваме с отговора, че не сме научени от книгите какво е полезно, тъй като чрез природния закон ни е дадена възможността да познаваме доброто. Знаеш ли ти какво добро трябва да сториш на твоя ближен? Не това ли, което искаш и другите да правят на тебе? Знаеш ли какво е зло? — това е, което не би искал да получиш от другите. Никоя лекарска наука, нито науката за тревите, е научила безсловесните, а по природа всяко животно намира това, което е полезно за него, и то има някаква необяснима връзка с природата. И у нас добродетелите са по природа свойство на душата и не са резултат на човешко учение, а са [резултат] на самата тази природа. Така както не съществува писано, което да ни казва, че трябва да мразим болестта, но [по природа] ни е дадено да мразим онова, което ни наскърбява, така и душата притежава някакво неполучено отвън отвращение от злото. Защото всяко зло е болест за душата, а добродетелното

265

слово означава здраве. Сполучливо някои са нарекли здравето добро състояние на естествените сили [на човека]. Който може да каже същото за добронравието на душата — няма да сбърка. Душата по природа се стреми към [добронравие], без да е научавана. Затова целомъдрието е хвалено от всички, правдата — приемлива, мъжеството — достойно за възхвала и мъдростта е много полезна. Всичките тези неща са по-необходими за душата, отколкото здравето за тялото.

Деца, обичайте бащите си! Родители, не дразнете чедата си! Не говори ли за това и природата? Нищо нова не казва Павел; той [само] потвърждава [съществуващите] естествена връзки. Ако лъвицата обича своите рожби и вълкът защищава своите малки, какво ще каже човекът, който не изпълнява заповедта и накърнява природния [ред], когато дъщерята безчести старостта на своя баща или майка; когато жената заради втория си мъж забравя първородните си деца. Необикновено силна при животните е привързаността на малките и на родителите едни към други, тъй като Господ, който ги е създал, е допълнил липсата на разум с един прекалено силен инстинкт.

Как агнето, пуснато от кошарата, сред множеството овци познава гласа на своята майка и тича при нея и намира откъде да суче? И ако се случи вимето на майката да няма мляко, то се задоволява и с малкото, макар и да е минало покрай вимета, пълни с мляко. И майката познава между множеството агнета своята рожба. Гласът е еднакъв, цветът е еднакъв и мирисът при всички е един и същ, доколкото това може да открие нашият орган за обоняние. При все това те имат чувство, което е по-силно от нашия орган за възприятие, в резултат на което всяко животно е в състояние да познае това, което му принадлежи. Малкото куче, макар и да няма зъби, се отбранява с муцунката си, когато някой го мъчи. Телето няма рога, но също така знае къде ще му пораснат тези оръжия. Всичко това е доказателство, че тези неща при живите същества се явяват по природа, без да са научени, и че нищо при [животните] не е в безпорядък, а си има свое предназначение, и във всичко се вижда следата на премъдростта на този, който ги е създал. И всяко показва чрез самото себе си, че е било създадено с необходимите за запазване на живота качества. Кучето не притежава разум, но има обоняние, което е равностойно на разума. Това, което мъдреците на този

266

свят едва са установили при щателно проучване на живота, имат пред вид резултатите от тези изследвания, ни показва [нагледно] кучето, което е поучавано единствено от природата. Когато то гони дивеча по следата и открие, че следите водят в много посоки, и насам, и натам, то тръгва по тях и като че чрез поведението си иска да каже, само дето му липсва способността да говори: животното се е движило и насам, и натам или в тази страна, но то не е отишло в никоя от тези посоки и остава да е заминало в онази посока. И като отхвърля по този начин лъжливите следи, то се насочва по вярната.

Какво в същност вършат тези, които седят над книгите? Все едно написват върху пепел три въпроса, два отхвърлят, а третият приемат за истина. А качеството на това животно да помни доброто не засрамва ли онзи, който забравя доброто? Много кучета след избиване на техните господари в пустинно място са измирали, търсейки ги. Други пък са ставали водачи на онези, които са търсили убийците [на господарите им], и по този начин допринасяли, щото тези злодеи да бъдат изправени пред съда. Но какво ще кажат тези, които не обичат Господа, който ги е създал и храни, но имат за приятели такива, които говорят нечестиви неща за Бога, и се хранят с тях на една трапеза и там слушат да се говорят думи срещу този, който ги храни. И те приемат това! Но нека се върнем отново към разглеждане на творението.

Онези животни, които лесно могат да бъдат уловени, са най-многобройни. Затова зайците се въдят много, и дивите кози, и дивите овци [често] близнят, за да не намалее техният род, защото са постоянно унищожавани от дивите зверове. Смята се, че лъвицата с мъка става майка дори на един-единствен лъв. Чрез остротата на своите нокти, както разказват,малкото разкъсва нейната утроба и така се то ражда. И ехидната се появява, като прегризе [майчината] си утроба и по този начин се „отплаща” на тази, която я ражда. Така при живите същества не съществува нищо, в което да не лежи [божият] промисъл. И ако се замислиш върху членовете на животинското тяло, ще установиш, че творецът нито им е дал нещо излишно, нито пък им е отнел нещо. На месоядните животни той е дал остри зъби. От тях те се нуждаят поради своя начин на изхранване. А на онези,които имат само наполовина зъби, той е дал много и различни места, в които те натрупват

267

[погълнатата] храна. Тъй като за тези животни е невъзможно със самото приемане на храната да я сдъвкват, затова той им е дал способност да връщат погълнатото обратно в устата си и там да го смелят подобно на брашно и така да стане годно за храна. Сирището, търбухът, булото и утробата са дадени на тези животни, на които те са необходими. Дълга е шията на камилата, за да е съразмерна на краката и да [може] да достига до тревата, с която се храни, а къса и като че набита в плещите е шията на лъва, на тигъра и на други животни от този вид, понеже те не се хранят с трева и не трябва да се навеждат до земята; те са месоядни и се хранят, като ловят други животни.

Какво ще (кажеш) ти за хобота на слона, с който той си поема храната? Тъй като голямото животно, най-голямото, е създадено да извиква учудване у тези, които го видят, и [понеже] трябва да има огромно тяло, затова и шията трябва да отговаря на краката, а, от друга страна, би било трудно поради голямата тежест шията да бъде наведена постоянно напред. Затова главата има малко шийни прешлени и е почти свързана с гърба. Вместо шия той има хобот, с който приема храната и всмуква вода. Неговите крака са без стави; те са цели и подобно на колони носят тежестта му. Ако тези членове бяха слаби, тогава коленните стави биха се често изкълчвали, когато иска да легне или да се изправи и няма да могат да удържат тежестта. В действителност долу на крака си слонът има [само] една глезенна кост, а на пищяла няма става, нито коляно и кракът му се състои от една цяла кост. [Защото] гладката и плъзгава повърхност на ставите не би могла да издържи огромната и клатушкаща се маса на това животно. Затова носът бил създаден такъв, че да стига до копитата. Не виждаш ли, че по време на сражение те крачат пред войската, като че са живи кули или планини от месо, и при настъпление разкъсват редовете [на противника]. Ако при [слона] краката не съответствуваха на тялото, то това животно едва ли би живяло и една година. Сега някои разказват, че той живее 300 и повече години. Храната си, както вече казахме, той повдига посредством хобота, който по своето устройство е мек и подвижен като змия. Така се потвърждава казаното, че в творението не може да се намери нищо, което да е излишно или недостатъчно. Това огромно същество, което Бог е създал да ни се

268

подчинява и което се поддава на възпитание и се оставя да бъде бито, ни показва ясно, че Бог е създал всичко да ни се подчинява, защото ние сме създадени по образ божий.

Но не само при големите животни може да се открие неизследваемата премъдрост [на създателя], ай при малките могат да се видят чудни [неща]. Както вече не се учудвам на върховете на високите планини, които са близо до облаците, където поради постоянното движение на въздуха е студено, и на обраслите с дървета долини, в които поради това, че са защитени от силните ветрове, въздухът се запазва в покой, така и при устройството на животните аз вече не се учудвам на [величието] на слона или [на нищожеството] на мишката и на тънкото жило на скорпиона, издълбано от изкусния [творец] подобно на свирка, за да може оттам да изпуска своята отрова. И никой не бива да обвинява твореца заради това, че е въвел в нашия живот това отровно и пагубно животно, което е наш враг. Ако [трябва да постъпваме] така, ще трябва да осъждаме и този, който се опитва да обуздае буйството на младите, като ги наказва с пръчка заради тяхното беззаконие. Това животно е указание за силата на вярата. Ако ти се уповаваш на Господа, „аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще тъпчеш”. Чрез вярата ти получаваш сила да тъпчеш змии и скорпиони. Не виждаш ли, че когато Павел проповядваше пред християните и змия го ухапа за ръката, от това той не пострада ни най-малко, понеже светецът беше изпълнен с вяра. Ако ти не вярваш, страхувай се не толкова от това животно, а от своето неверие, поради което ти си си приготвил всякаква гибел. Но тъй като отдавна възнамерявах да говоря за появата на човека, а толкова малко съм казал по този въпрос, струва ми се, че тези, които ме слушат,ме обвиняват в себе си, казвайки: ти ни изясняваш каква е природата на всяко нещо, а ние не познаваме самите себе си. Необходимо е следователно, без да се бавим, да обясним [и този въпрос].

Наистина трудно е да познаем самите себе си. Защото не само окото, което вижда външния свят, не може да види само себе си, но и нашият ум, който така ясно вижда чуждите недостатъци, е бавен при откриване на собствените грешки. Затова и сега словото, което така ясно разкри въпроса [за животните], е безсилно и обхванато от леност при изследване на собствената си [същност]. Не става дума за познаване на Бога посредством небето и

269

земята, а по-скоро чрез собственото ни устройство, ако някой може добре да го изследва.Както казва и пророкът: „дивно е знанието за тебе, [получено] от мене”, т. е. като познах самия себе си, аз познах и извънредната ти премъдрост.

„И рече Бог: да сътворим човека.” Къде е сега този евреин, който по-късно, когато като през някакво прозорче блесне светлината на богословието и второто лице бъде споменато тайно, а не разкрито, явно ще се противопостави на истината и ще каже, че Бог е говорил на самия себе си. Защото е казано: „той рече” и „той създаде”. „Да бъде светлина и биде светлина.” Още тогава бяха разкрити злото и глупостта, която щяха да бъдат изречени от тях. Защото кой ковач или дърводелец, или обущар, който, седейки в своята работилница, прави нещо, без някой да му помага, ще каже сам на себе си: „да направим нож” или „да сковем рало”, или „да боядисаме обувките”, а не си върши мълчаливо своята работа? Наистина ужасна глупост е да се приеме, че някой, който си е сам господар и майстор, ще говори на самия себе си така настойчиво и властно. А тези, които не се посвениха да осквернят самия Господ, какво ли не биха казали, щом са свикнали да лъжат. Но изразът: „и рече Бог: да сътворим човека”, им запушва напълно устата.

Кажи ми сега, само за едно лице ли става дума? Защо яе е казано: „да се появи човекът”, но „да сътворим човека”. Докато не беше се появил този, който трябваше да бъде поучавай, тайната на богословието оставаше дълбоко скрита. Но когато дойде време за създаването на човека, тогава бива разкрита вярата и става явен догматът на истината.

„Да сътворим човека.” Чуваш ли ти, противниче на Христа, че той се обръща към този, който участвува в творението и чрез когото е сътворил вековете и който държи всичко с мощното си слово. Но те не приемат мълчаливо словото на доброчестието. Както дивите животни, които се плашат от човека, когато бъдат поставени в клетка, реват в ъгъла и чрез това показват естествената си мъка [по изгубената свобода], без да могат да изразят докрай своя гняв, така и този враждебен на истината род, евреите, в своето бедствено положение смятат, че словото божие е било отправено към много лица. Изглежда, че това „да сътворим човека” той е казал на стоящите пред

270

него ангели. Тези техни приказки са измислица юдейска. Като не искат да признаят [единия], те измислят много, и като отхвърлят Сина, дават на слугите ранг на съветници и равните на нас превръщат в наши създатели. Когато човекът се усъвършенствува, той става като ангел. Но кое творение може да бъде равно на създателя си? Обърни внимание и на следващите думи: „по наш образ”. Какво ще кажеш за това? Един и същ ли е образът на Бога и на човека? На Сина и на Бащата подобава да имат един образ и същност, при което съответствуващия на божествената същност образ не трябва да се схваща като телесен образ, а като божествено свойство.

Чуй и ти, който си от новото обрязване, който си привързан към еврейството, а се наричаш християнин, [чуй] на кого е казал това: „по наш образ”. На кого друг, ако не на отблясъка на своята слава и към образа на своята ипостас, която е образ на невидимия Бог.[Това той е казал] на своя жив образ, защото е казано: „Аз и Отец сме едно”, и „който е видял мене, видял е и Отца ми”. На него той казва: „да създадем човека по наш образ”. Защо говорите за неподобие там, където има един образ. [Знайте], че Бог е създал човека, а не друг. [Мойсей] не говори тук в множествено число, но докато в единия случай поучава юдеите, в другия включва и елините и по този начин стига до единство, та дано [и ти] познаеш Сина чрез Отца и да избегнеш многобожието.

По образ божий го създаде той. И отново вижда лицето на сътвореца. Той не казва: „по свой образ”, а „по образ божий”. В какво човекът прилича на Бога и как той приема това „по подобие”. Ако Бог помогне, ние ще изясним ? това по-нататък. Иоан. Много и добро, и велико е това, което е дадено на хората от човеколюбеца Бог. Но най-първият и най-висш от всички дарове е поучението чрез св. Писание. Защото и слънцето, и луната, и целият звезден кръг, реките, езерата, изворите и кладенците са се появили да бъдат полезни на тялото. А св. Писание е дадено да ръководи душите. Колкото душата стои по-високо от тялото, толкова и св. Писание [стои] над всичките дарове. Затова Спасителят казва: „изследвайте Писанието”, в което ще намерите вечен живот. И така нека изследваме сърцевината на Писанието и нека си спомним за обещанието и да започнем да говорим, доколкото ни позволяват силите, за създаването на човека. Нека никой не упреква тези,

271

които усърдно се стремят [към истината]. Това да упрекват е присъщо на тези, които се канят да се отклонят от правия път, занемарили са божиите заповеди и отричат онова, което е резултат на грижливо проучване. Аз чух как един казва следното: защо беше необходимо да се говори за огъня и за водата и че огънят съска, когато бъде зялят с вода? Ние, казватте, не искаме да се занимаваме с естествознание, а с богословие. Трябва да се знае обачеу че това са приказки на глупци и ленивци, защото естествознанието е основа на богословието. Ако те отхвърлят естествознанието, тогава [трябва да отхвърлят] пророците и да презрат апостолите. За природата апостолът казва: „не всяка плът е еднаква плът. Друга е скотската, друга е на рибите, друга е на птиците. Има тела небесни и тела земни.” По каква причина Павел заговори така за природата? Защо ли Павел славослови природата така, казвайки: „ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се готви за бой. [Ако] пищялките и гуслите не издаваха стройни звуци, как ще се различи тогава мелодията.” Какво общо имаше словото на Павел с пищялките и гуслите? Той говори за видимите [неща] и чрез тях обяснява духовните. Защо беше необходимо в книгата на Иов да се говори толкова много за природата, т. е. „силата на лъва, гласа на лъвицата и високомерието на змията угаснаха”, мравките загинаха, понеже нямаха храна, а младите лебеди се издигнаха нависоко. Защо беше необходимо да се говори за природата; защо друг пророк казва: „когато лъвът преследва плячката си и реве след нея, преди да я е хванал, планините се изпълват с неговия глас”. А и самият Спасител казва: „царството небесно е подобно на синапово зърно, което е по-малко от всички семена, но като поникне, става по-голямо от всички тревисти растения”. А на друго място казва: „царството прилича на човек, който сее семе и то покълва и израства, без да знае това, защото земята от само себе си дава най-напред стъблото, после класа и накрая пшеницата, която изпълва класа”. И много други такива случаи. Защо беше необходимо това? Аз казвам: заради онези, които грубо ни упрекват: за Бога става дума, а ти отбягваш истината на закона.

Но тъй като сме си поставили за цел да говорим с божията помощ за създаването на човека не според достойнството на предмета, а според нашите сили, ние

272

трябва най-после да се върнем към този въпрос. Небето бе създадено [и украсено със звездите], земята бе увенчана с плодове, водите на морето — отделени [от сушата], тревите поникнаха, появиха се безсловесните същества, вселената се изпълни, домът бе украсен, а господарят на дома още го нямаше, макар че всичко останало вече съществуваше.

„И рече Бог: да сътворим човека по наш образ и по наше подобие.” Ние вече пояснихме каква е тази сила, която е казала: „да сътворим”, чие е това слово и към кого е отправено; кой е съветникът и чие е това общо съвещание. Но като обяснихме съгласно Писанието, че Синът е онзи съветник на първия съвет, ние премълчахме словата на св. Дух. И за да не намерят болните у нас, здравите, нещо, за което да се заловят, трябва да се знае, че при Отца, при Сина и при св. Дух има само една слава, един съвет, една мисъл, едно дело. Тук е казано: Синът е съветникът, а на друго място е казано, че божието знание не притежава никой освен светия Дух. У [апостол] Павел е казано: „понеже кой човек знае какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен божия дух.” Ако духът, който е в тебе, е извън твоята същност, то и божият дух е извън същността на Бога. Ако Отец иска нещо, същото искат и Синът, и св. Дух; и каквото Синът иска, същото искат и Отец, и св. Дух, и ако Духът пожелае нещо, същото желание имат Отец и Синът. Ако Отец възкресява мъртви, то и Синът ги възкресява. Спасителят казва: „както Отец възкресява мъртви и им дава живот, така и синът дава живот на тези, на които пожелае”.

Виждаш ли, че желанието е общо. А къде е желанието на [св.] Дух? Послушай [какво е казано]: „всичко това го произвежда един и същ дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска”. Едно е царството на Отца, на Сина и на св. Дух. Бог се противи на онези, които, без да знаят нещо за него, се опитват да сторят нещо. Чрез пророка той казва: „горко на непокорните синове, казва Господ, които правят съвещания, но без мене и сключват съюзи, но не по моя дух”.

За св. Троица говори ясно и пророк Захария, като казва: „да укрепнат ръцете на Зоровавел, казва Господ, и да възмъжеят ръцете на Иисуса, сина на свещеника Йоседек, и ръцете на народа, защото аз съм с вас, казва

273

Господ, и моето благодатно слово и моят дух са посред вас”.

За творението свидетелствува и нашето кръщение. Ако духът не е участвувал заедно с Отца и Сина в творението, тогава той не би участвувал и в кръщението. Защото нали ние се кръщаваме в името на Отца и Сина и св. Дух. Кое раждане е по-велико — при създаването ли или при кръщението? При първия случай се поставя началото на живот, който води към смъртта, а тук е началото на смъртта, която води към живот. Възможно ли е св. Дух да е съучастник на Отца и Сина [при създаването] на по-великото, а при създаването на тялото да се отдели от общото достойнство? Ние не бихме били създадени, ако не бяхме оформени от св. Дух. И понеже той е взел участие при първото творение заедно с Отца и Сина, той участвува и действува и при кръщението. И при възкресението няма да е възможно да бъдем съживени по друг (начин освен чрез волята на Отца, съдействието на Сина и силата, дадена от Духа. Послушай Господа, който казва: аз правилно казвам Господ, защото, макар и да е гласът на Павея, то е в същност гласът на Христа. Него нека да чуем: „Вие търсите доказателства за Христа, който говори в мене.” И този, който говори чрез Павел, казва: „вие живеете не по плът, а по дух само ако Духът божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. Ако ли Христос е във вас, тялото е мъртво за грях, а духът живее за правда. Но ако Духът на Оногова,, който възкреси от мъртвите Иисуса, живее във вас, то който възкреси Христа от мъртвите, ще оживотвори и смъртните ви тела чрез живеещия във вас негов дух.” Без Отца и Сина и св. Дух не е станало първото създаване, нито второто — кръщението, нито без тях ще стане и последното — възкресението.

„Да сътворим човека.” Впрочем тези, които биха отправили упрека си, са вече предупредени. На еврейски името „човек” означава огън. Сега, моля те, внимавай! Който слуша внимателно и е приятел и спътник на истината, той ще бъде просветлен, а който има враждебно настроено ухо, той не търси това, което би било полезно за него, а онова, което би могъл да кори; той не търси това, което може да го обогати, а онова, за което да спори. И така „човек” на еврейски означава огън. Това име не е дадено напразно на Адам. Творението се състои от четири

274

елемента (аз пак заговорих за природата, макар и те да не желаят това): от земя, от вода, от въздух и от огън. Всеки от елементите [освен огъня] се запазва такъв, какъвто си е бил. Така например, ако вземеш буца пръст и не можеш да прибавиш нещо към това, което държиш, то си остава такова, каквото си е било. Ако с нещо черпиш вода, тя си остава в същото количество, а не става повече. Ако вземеш мех, пълен с въздух, обемът му си остава същия и от този мех ти не можещ да напълниш друг. А огънят не остава такъв, какъвто е. От малката горяща свещичка ти можеш да запалиш безброй лампи, цяла пещ, много пламъци, които се издигат в нея. И колкото повече дърва се слагат, толкова повече огънят се увеличава. Тъй като Бог предварително е знаел, че от,едното човешко тяло ще се изпълни цялата земя (както и от една свещ се разгарят толкова много огньове), и на Запад, и на Изток, и на Юг, и на Север, той създаде име, което да бъде достойно за това дело. Името Адам означава завършек на света. Но тъй като четирите посоки [на света] трябваше да бъдат изпълнени от него, [Бог] е отразил това и в името. А [анатоли] е изток, Д [дисис] е Запад, а [арктос] — Север и М [месемврия] — Юг. На гръцки това име се обяснява така. Името, т. е. буквите, [от които е съставено], свидетелствува за човека, който е трябвало да изпълни вселената. На еврейски това име означава огън. Като дава [на човека] това име, Писанието не се лени да нарече и ангелите човеци. Когато Мария и Марта с близките си се приближили към гроба, [в Евангелието] се казва: „пред тях се изправиха двама мъже”. Това били ангели. След като човеците биват наричани огън, то и ангелите се наричат по същия начин. „Ти правиш ветровете свои ангели, пламъците — свои служители.” Те са наречени мъже, защото разумът им е като този на човека. Какво, ти учудваш ли се? Нали сам Бог се нарича огън и човек; та нали Спасителят казва за своя Отец: „имаше един човек стопанин, който насади лозе и изпрати своите слуги и те бяха избити". [Този текст предаден накратко, [гласи]: „и рече този човек: аз имам един син; ще изпратя него, та дано се засрамят”. Какво означава тук „човек” като име на Бога. Той не казва: това е притча; не казва: „подобен е [на човек], а казва: „имаше един човек”, както би казал; „имаше огън”. Затова ? Мойсей казва: „нашият Бог е огън, който изтребва” . И когато Спасителят дойде, каза: „огън дойдох да туря на

275

земята”. Приеми, че това име [човек] е достойно за предмета. И понеже, както казах и по-горе, от малкия огън се разгаря големият, и човекът, [като се размножава], изпълва краищата на земята. Затова той бе наречен огън; затова „да сътворим човека” на еврейски означава: „да сътворим огъня”.

„Да сътворим човека по наш образ.” Мнозина неразумни и невежи по душа смятат, че човекът [наистина] е по образ божий, като че ли Бог има същите такива нос и очи, и уши или уста. Измамно и глупаво е да се мисли така. И до ден днешен тази ерес съществува, според която божественото притежава човешки образ. Тъй като те, [т. е. еретиците], чуват да се говори за Господни очи, за Господни уши, за обоняние на Господа, че устата на Господа говори и ръката Господня твори, че нозете Господни [пристъпват], затова те рисуват безтелесния като човек, без да проумяват, че това е абсурдно.

За да разбереш, че човекът няма никакво подобие с Бога, [послушай] какво Бог казва за това, как да разбираме тази телесна прилика. Аз не искам да отрека казаното „по образ”, но трябва да се изясни какво Бог разбира „по образ”. „Аз изпълвам небето и земята, казва Господ.” И той изпълва всичко. И пак той казва: „небето е мой престол, а земята — подножие на нозете ми”. Трябва ли да приемаме буквално казаното? Ако робуваме на израза, неговото тълкуване ще ме изобличи. Как трябва да разбираме: „небето е престол”. Престолът обгръща този, който седи на него. [Но] Бог е необхватен и няма нищо, което да го обгръща, [защото] сам Бог обгръща и обхваща всичко. И ако небето е негов трон, по какъв начин той го е измерил с педя? Как той седи на престол? „Небето е мой престол, а земята — подножие на нозете ми.” Къде седи той? Както се знае, звездите са под твърдта, а водата е над нея. Затова, ако седеше отгоре, той би седял във водата, или той [седи] не на това небе, а на горното. Ако седи, нозете му [трябва] да висят до земята. В такъв ли образ искаш да представиш ти безобразния? Не е ли безчестно да се мисли така? И още: ако неговите нозе ходят по земята, как тогава ние ще сеем, как ще жънем, как ще минаваме покрай тях, без да се спъваме. Как той е измерил небето с педя? Има ли той съответствуващи на неговата божественост големи пръсти? Как той с тези пръсти е написал малките скрижали [именно] с такива пръсти, а не с други.

276

Ние пишем с три пръста, а останалите помагат. Бог е писал с един пръст. Ти виждал ли си някой да пише с един пръст? Това са по-скоро мисли, отколкото данни, които дават представа [за Бога].

„Да сътворим човека по наш образ.” Бог иска от нас да му подражаваме в добрите дела. Какво означава да бъдем „по образ”? Бог е свят. Ако и ние бяхме святи, щяхме да бъдем „по образ божий”. „Бъдете святи, защото аз, вашият Бог, съм свят.” Бог е праведен; ако ние ходим по пътя на правдата, ще бъдем „по образ божий”. „Господ е праведен и обича правдата.” Ако ние бъдем човеколюбиви и милостиви, тогава ще бъдем „по образ божий”. Христос казва: „бъдете милостиви, както е милостив вашият Отец, който е на небесата”. Ако ние сме съвършени, ще бъдем „по образ божий”. Спасителят казва: „бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец небесен”. Виждаш ли в какво се състои образът? И Павел ти разкрива този образ, като казва: „съблечете стария човек и се облечете в новия, който е създаден от Бога, за да познаете истината; който е по образ на този, който го е създал”. Виждаш ли, че това „по наш образ” той приписва на добрите дела.

И в какво още се изразява това „по образ”? — във властта. „Да владеят над морските риби и над птиците небесни, и над зверовете, и над влечугите, и над добитъка, и над цялата земя.” Колко чуден е божият ред и колко точни са неговите думи!

Защо той споменава първо морските риби, птиците небесни и [после] земните животни? Последователността на изброяването е според реда на създаването. Защото първо са се появили рибите в морето и след тях птиците, а от земята — четвероногите и останалите животни, и той ги споменава според реда на създаването им.

„Да владеят над рибите и над птиците, и над зверовете, и над влечугите, и над добитъка.” Затова и тримата младенци в [огнената] пещ, благославяйки според този ред, казвали: „благославяйте господа моря и реки; благославяйте го китове и всичко, що се движи във водите; благославяйте всички птици небесни; благославяйте зверове и добитъци; благославяйте синове човечески”. От тези думи могат да се направят и други изводи, но ние искаме да се върнем отново [към] темата.

„И създаде Бог човека.” Бог не е създал нищо неподходящо, [а всичко, което е създал, е] потребно и полезно.

277

Човекът има две очи, които са му необходими и го красят, защото [окото] гледа, прави лицето светло и виждавсичко. Ухото също е необходимо и с външната си форма краси животното. Също така необходимо е и обонянието на носа. [Външно] той [при човека] повече, отколкото при животните е издаден напред, сякаш е междинна стена, и в този си вид изпълнява своето предназначение. [И това] е един от белезите, които отличават човека от другите същества. Никое друго живо същество няма такъв нос. При животните той е плосък и незабележим. За да се различават, Бог ги е създал така. И затова Давид казва: „който е насадил ухото, няма ли да чуе? и който е създал окото, няма ли да види?”. Така той е създал и небето, и земята за полза и за красота. Но аз няма да посочвам още други хубави неща, само едно ще ти кажа, преди да продължа. На мъжа между другото Бог е дал за украса и гърди. На мъжа за какво му са гърдите? На жената те са необходими поради естествена нужда, за да може да кърми, а на мъжа за какво са? — за украса. Както в една сграда едно е поради необходимост, а друго е за украса, така и Бог украсил човека и го създал съвършен. Той го създаде, като взе пръст от земята. Блажени ще бъдем ние, християните, в своите надежди, ако разбираме това, което чуваме. Защо [Мойсей] не казва: „Бог взе от земята буца пръст”? Той е създал такова тяло, за което не се нуждае от буца, а [само] от пръст. Бог, който знае предварително всичко, като да е сякаш вече станало, отнапред е знаел, че това живо същество ще умре и ще се превърне в пръст, [затова] още при създаването искал да вдъхне в него надеждата за възкресението. Той е взел пръст, за да [можеш] ти, като видиш пръстта в гроба, да кажеш: „който го е създал, той ще го и възкреси”.

„Той създаде човека, като взе от земята пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот.” Погледни каква е разликата между човека и животните! Когато Бог създавал безсловесните, той дал битие едновременно на тялото и на душата. Забележи, моля те, при плаващите той е създал едновременно тялото и душата. „Да произведе земята живи същества.” Едновременно с тялото се появила и тяхната душа. На човека той е създал [първо] тялото и после душата. Поради каква надежда? — каквото е създаването, такова е и разрушаването. Животните поради това нямат възкресение, защото умират, както са били създадени. При тях душата и тялото са се появили заедно и заедно.

278

изчезват. Тялото на човека той е взел от земята, а душата му дал, след като създал [тялото]. Бог я е сътворил, без да загуби нещо от своята същност, та когато тялото на човека умре, да не се съмняваме в природата на душата. Макар тялото да е погребано в гроба, ти не смятай, че и душата е там. Тя не е взета от земята и не се връща обратно в земята. Той следователно ни е дал надеждата, затова и чрез Йезекиил рисува и предсказва възкресението, казвайки: „мъртвите кости станаха тела”. И пак казва: „от четирите ветрове ще дойде дух, ще влезе в мъртвите и те ще оживеят”. Също и Давид казва: „ще отнемеш тяхння дух и те ще изчезнат и ще се върнат в пръстта. Ти изпращаш своя дух и те биват създадени и ти обновяваш лицето на земята.” Виждаш ли каква е същността на духа на твореца; виждаш ли съдействието на Бога?

Но да се върнем отново на темата. „Той вдъхна.” С думите „той създаде” е означена сложността на тялото. А като казва: „той вдъхна”, се има пред вид простотата на душата, т. е. това, че тя не е сложна. Обърни внимание на това. Когато творението овехтя, Христос чрез въплъщението си го обнови. Адам бе създаден от пръст. Христос дари очи на слепия, като забърка кашица от пръст, за да разкрие [онзи], който бе създал [човека], взимайки пръст от земята. И Бог вдъхна в лицето на Адам. Бог духна в лицето на Адам. Христос духна в лицето на апостолите и каза: „приемете духа святаго”. Духа, от който Адам се лиши, Христос върна на човека и той стана отново жива душа. Обърни внимание каква последователност има тук. Макар езикът ми да изнемогва, но устремен към крайната цел и подтикван от молбите на братята, аз вярвам, че ще ми бъде позволено да поговоря още не защото съм достоен да говоря, а поради очакванията на слушателите. Макар и да сме недостойни за светиите, [трябва да кажем], че и те са страдали от същото, понеже са били облечени в плът. [Затова] свидетелствува Давид с думите: „изнемощях да викам; засъхна гърлото ми”. По-добре с пресъхнало гърло да кажем нещо хубаво, отколкото да притежаваш хубав глас, но душата ти да е извратена.

„Насади Бог рай в Едем на Изток.” Какво е това Едем? Едем означава храна. Все едно някой да каже: Бог насади рая на тучно и добро място. Затова накрая е казано: „и изгони [Бог] Адама и го засели срещу изобилието на рая”. „И насади Бог рай в Едем на Изток.”

279

Защо [раят] не е бил създаден на друго място, а на Изток? (Защото] оттам, откъдето изгрява светлината, оттам трябваше да започне своето начало и животът на човека. Бог знае предварително всяко бъдеще. Той е поставил човека на Изток в рая, за да покаже, че както тези [небесни] светилници изгряват [оттам] и се движат на Запад и залязват, така и на човека е определено да се движи от живот към смърт и подобно на светлината да залезе и чрез възкресението от мъртвите да се появи отново. Адам отиде на Запад и слезе в гроба. Земните неща го последваха и те бяха погребани с него. Дойде Христос и оживи мъртвия. Затова за него Писанието казва: „ето мъж, името му е Изток и чрез него всеки, който е в гроба, ще възкръсне”. Чрез Адам [човекът] залезе, а чрез Христа той отново изгря. Затова свидетелствува и Павел: „както В Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят”.

„И взе Бог човека, когото създаде, и го постави в рая.” Той го въвел в готов дом. Така както някой, като кани на гощавка, предварително приготвя [своя] дом и тогава въвежда поканения, така и [тук]; той [първо] приготви и създаде рая, подходящо за него жилище, и тогава въведе поканения. Къде [Бог е] създал [човека]? — на земята, извън рая. Както светилата са били създадени на друго място и след това са поставени на небето, така и Адам е бил създаден на друго място на земята и след това бил заведен в рая. Откъде [се знае това]? [За това] говори Писанието, когато накрая Адам бе изгонен [от рая]. „И изгони Бог Адама от рая на изобилието, за да обработва земята, от която бе взет.” Той го бе поставил в рая на изобилието, за да работи и да пази рая. [Какво] да работи? Какво е липсвало в рая? И ако е бил необходим работник,откъде е [взел той] лопата и рало и откъде останалите, необходими за един земеделец, инструменти? Тогава още не е имало такъв занаят, нито пък е [съществувало] ковашкото изкуство, не са съществували [никакви] земеделски инструменти. Да работи [означава] да пази божията заповед и да вярва в заповедта — в това се състояла работата на [Адам]. Спасителят казва: „делото божие е това — да повярвате в този, когото той е изпратил” Както е [работа да се вярва в Христа, така също е работа] да се вярва и в заповедта. Ако някой я наруши, той ще умре; ако пък я спазва — той ще бъде жив. Работата се състояла

280

в спазване на заповедта. В какво се състояла работата на [апостол] Павел? Нима той е бил земеделец? Или се е занимавал с някаква друга [физическа] работа? Не беше ли словото негово дело? Не проповядваше ли той? [Та нали] Павел каза на своите ученици: „вие сте моето дело в Господа”. Той му наредил да работи и да пази. От какво да пази? [Тогава] разбойници не е имало, не е имало и кой да премине [покрай рая], не е имало злосторници. От какво да пази? Той трябвало да бди над самия себе си, за да не се погуби сам, като наруши [закона], но чрез спазване на заповедта да запази за себе си рая. Заедно с гласа се труди и мисълта. Но нека се опитаме да разберем смисъла на казаното.

Той го постави в рая. По-нататък [Писанието] набелязва бъдещето чрез миналото. „От Едем изтичаше река, за да напоява рая.” От това трябва да разбереш, че раят не е бил малък по размер. Реката, която го напоявала, била толкова голяма, че от нея се отделяли [други] четири реки.

„От Едем изтичаше река, за да напоява рая.” След като е напоила рая, тя се разделила на четири реки — Тигър, Нил, Ефрат и онази, която в Писанието е наречена Фисон, за която мнозина сега смятат, че е Дунав. Виж [какво] величие! Една река, която се разделя на четири еднакви части, успява да напои рая. Защото той е бил толкова голям? Адам бил сам. Защо тогава е било необходимо раят да бъде толкова голям? — Той не бе създаден само за него, а бе приготвен за всички до свършека на света: за патриарси, за пророци, за апостоли, за евангелисти, за мъченици, за изповедници, за светии, за вярващи, за православни, за онези, които живеят благочестиво, за всички вярващи. Ако Спасителят обеща да въведе в рая разбойника, който в последния час изповяда истината, като му каза: „още днес ти ще бъдеш с мене в рая”, [колко повече могат да се надяват онези], които от детски години до дълбока старост са се трудили — Авраам, Исаак, Яков, толкова патриарси. . . И преди всички тях разбойникът е удостоен да влезе в рая. При творението Бог е имал пред вид не само настоящето, но и това, което ще настъпи по-късно. Защо той е създал земята толкова голяма — заради Адама или заради онези, които сега живеят [на нея]?

„Оттук водят началото си четири реки.” Не е казано

281

четири разклонения, а четири реки, т. е. споменатите вече четири извора. Единият се нарича Фисон, за който вече споменахме. След това идва Геон. Това е Нил. [Геон] е първоначалното му име. За това свидетелствува Йеремия, когато казва на юдеите: „Защо ще отивате в Египет, за да пиете вода от Геон?” От това разбери, че раят е нещо, което по вид е много по-голямо, отколкото може да се предаде с думи.

Извира голяма река с много вода и напоява рая. Оттам се стича надолу и се скрива под земята [и тече] по незнайни пътища, които само господарят знае, който ги е приготвил. Скрит е нейният ход и като извива по различни места, извира [отново]. Една река се появява в Етиопия, друга — на Запад, трета пък — на Изток, при което Бог така направлява водите през бездните, че [новите] извори прави чужди на първата река. Защо това е така? Не затова ли, за да не може, като се тръгне по брега, да се намери рая, но той да остане недостъпен за човеците. Ако би било възможно да се отиде дотам, то никой не би намерил рая преди богатите. Но Бог го е скрил и за бедните, за богатите, за да търсят пътя към него само в добрите дела. Колко много са искали да видят рая патриарсите, пророците и светиите, и не са го намерили. Разбойникът намери пътя, без да е вървял по него. Вярвайки искрено в този, който каза: „аз съм пътят”, той наистина намери пътя, намери отворен рая, който някога непослушанието бе затворило. Аз искам да открия причината защо Мойсей, като говори за първата река, е казал: „там има добро злато и антракс, и зелен камък”. Ако той е имал пред вид всички места по земята, би трябвало да посочи кое богатство на кое място се намира — на кое място смарагд, на кое иакинт, на кое топаз, на кое нескъпоценните камъни. Той споменава [само] за златото и за два скъпоценни камъка, които са отличие за свещеническото достойнство, тъй като ние знаем, че свещеникът е носел табличка от чисто злато, на която е било написано името на Бога.

Дванадесет били [скъпоценните] камъни на гърдите на свещеника: сардий, топаз, смарагд, антракс, сапфир, яспис, лигур, ахат, аметист, хрисолит, вирил и оникс. От тези дванадесет камъка зеленият бил даден за белег на свещеническия род, антраксът (рубинът) — за белег на царския [род]. Защо това е така? Понеже на огъня е присъщо да свети и да гори, а и за царя е присъщо да прави

282

добрини и да наказва. Като белег на Ровимовия род Бор е дал сардия, на Симоновия род [е дал] топаза, на Левиевия — зеления камък, на Юдиния, от когото трябваше да произлезе Христос, [той е дал] антракса. Затова и след много години Исайя се обръща към Йерусалим с думите: „ето, казва Господ, на ръката си съм начертал твоите стени и ти си винаги пред мене”. „Ето аз подготвям антракса — твоя камък.” Той има пред вид Христа. Казано е: „ето аз полагам в Сион камък крайъгълен, избран, скъпоценен и който вярва в него, няма да се посрами”. И така антраксът е белег за царския род, а зеленият — за свещеническия. Да се прави добро подобава на свещеническото достойнство. От онази река са се отделили изворите на четирите реки. Защо тогава тяхната вода не е еднаква? Любознателните искат да узнаят това. Ако те [изтичат] от една река и от един извор, защо тогава качеството и сладостта [на водата] не е еднаква за всички? Как това е станало така? Не зависи ли тя от почвата и не приема ли [нещо] от качеството на мястото, през което минава? Защото сама по себе си водата има определена природа и качество, но ако в нея се налее пелин, нейното качество се променя. Ако се прибави копър, тогава се получава друго качество. Ако пък се прибави лиган, [т. е. седефче], тя пак се променя. Природата на [водата] е една и съща, но примесите я променят. Така [и при реките], които преминават през различни места. Една тече през едни места и има едни качества, друга преминава през други места и [има други]. След като създал реките и чрез разположението им — вкуса на тяхната вода, [Бог] създал в рая всякакви дървета, красиви на вид и добри за ядене. Той предварително осуетил отговора на онзи, който щеше да престъпи [заповедта]. И тъй като тогава за жената е казано: „и видя жената, че е красиво на вид и добро за ядене”, за да не помисли някой, че онова дърво е било по-хубаво от всички други, затова той засвидетелствува качествата на [всички] дървета, че са добри, красиви на вид и много полезни, за да разбереш, че [заповедта] не е престъпена поради някаква липса, но макар и да притежавал цялото изобилие, [Адам] се отвърнал [от Бога]. Казано е [също, че той е създал] и „дървото на живота посред рая, и дървото за познаване на доброто и злото”. Има три вида дървета: едните му били дадени да живее, другите, за да живее добре, а третият вид — да

283

живее вечно. Всички дървета му били дадени да живее. А дървото на познанието му било дадено да живее добре, дървото на живота пък — да живее вечно. Адам е имал живот от това, което му бе позволил Бог, а добър живот е имал от това, което му бе забранил. Добре е можел да живее този, който яде това, което [Бог] е позволил, и който не яде, каквото той е забранил. Защото добре живее този, който вярва в Бога. Дървото на живота се намирало като венец [посред рая], а дървото на познанието е било като пречка, като изпитание. Ако при съществуването на това дърво заповедта бъде опазена, то ти ще получиш венец. Виж колко красиви са били всички дървета в рая, които растели навсякъде иа него всички били натежали от [плодове] и само две по средата били поставени за изпитание и за награда, а всички останали наоколо служели за храна. Но разказа за престъплението и за дървото нека оставим за друг път. Сега да поговорим за това, което следва по нататък.

„Бог заведе всички животни при Адам.” Нека еретиците слушат! Ти не се учудвай, дето всяка дума и всеки звук от речта са насочени към еретиците, [защото] по всяко време трябва да бъдат изобличавани тези, които въстават срещу царството на славата. „Камъните от стените ще завикат.” Нито една дума от Писанието, казвам аз, или йота, или една чертица не оставя непорицани еретиците. Онези, които са се отметнали от владетеля на всичко, трябва да бъдат всячески оборвани. Забележи прочее колко чудна е била гледката! Адам стои и Бог подобно на слуга довежда [животните] при него.

„И доведе Бог животните.” Тук обърни внимание не иа думата, а на нейния смисъл. Бог стои, а Адам дава наименованията. Бог довежда лъва и казва на Адам: кажи ми как мислиш ти да бъде наречен този? — да се нарича лъв. И казано е: Бог прие това. И после: това как да бъде [наречено]. То, казва [Адам], да се нарича бик. Добре го нарече. И така всяко едно от повиканите Бог нарече по същия начин. Защото Писанието казва: „той ги заведе при Адам, за да види как ще ги нарече, и както [човекът] ги назова, така да им бъде името”. Забележи, като го създал по свой образ, дал на лицето му и чест, и ло този начин показва, че той наистина е образ на неговата премъдрост.

И виж чудното! Бог беше оформил предварително име-

284

ната [на животните], но ги заведе при Адам и по този начин показва, че решението на Адам отговаря на божията мисъл. Затова Писанието, като иска да покаже, че той ги нарекъл със същите имена, които са били определени предварително от Бога, казва: „и всяка жива душа, какта я беше нарекъл Адам, така ? беше името”, т. е. както той ги е нарекъл, такава е била и божията воля.

Но нека се върнем към [нашата] тема. Адам стои там, а Бог довежда при него животните и с това господарят не си нанася безчестие, макар Адам да е негов слуга. На когато еретиците чуят, че Христос ни довежда при Отца, веднага казват: „виждаш ли, че той е слуга”.

„Той доведе животните при Адам.” Слугата стои и решава, а господарят ги води. И Бог, довеждайки ги при Адам, не си нанася никакво безчестие. А като слушат, че Христос ни води при Отца, те бързат да го наричат слуга. Когато Спасителят казва: „никой не идва при Отца освен чрез мене”, еретиците веднага наострят ушите си или, по-вярно казано, ги изкривяват. Това, че Бог довежда животните при Адам, не означава, че му е слуга, а когато Бог довежда [човека] при Бога, трябва ли да бъде смятан заслуга? Но за да не би непознаването на думите [на Словото] да засили твоето объркване, аз искам да ти обясня [някои неща]. Аз зная, че както Синът [може] да доведе при Отца, така и Отец [може да доведе] при Сина. Защото, който е казал: „никой не идва при Отца ми, освен чрез мене”, той на друго място е допълнил: „никой не идва при мене, ако моят Отец небесен не го привлече”. Но това, което казах и преди това, повтарям: че думата има значение поради своето съдържание. И тъй като на мнозина може да се е случило тогава да не са слушали, затова сега ще повторя. Помисли върху това: колко четвероноги има и не само четвероноги. Помисли за питомните, а след това и за дивите [животни], които са в планината, в равнината,за тези, които са в Галия и в Индия, и във всички страни на земята. [Помисли] за различните змии, за видовете и родовете птици, за всички пълзящи и плаващи, за всичко, което е в моретата и в езерата, и в реките — всичко е било заведено и на всичко Адам е дал име. На Бога е било така угодно и той одобрил всичките и безбройни имена. Само едно име е дадено от Бога, което той съобщи от небето. „Този е моят син възлюбен.” Но еретиците не приемат този глас, който свидетелствува чрез това единствено име.

285

Тази е гласът, който е приел безброй [многото] имена и не ги е отхвърлил. Животните били доведени и им били дадени имена. [Адам] е стоял като цар. Когато се подбират коне за война, те се бележат с царския печат. Тъй като [на Адам] предстоеше да бъде предадена властта [над животните, Бог] го оставил сам да им даде имена, сякаш той е господарят.

Внимавай по-нататък. Едни от имената е дал Бог, а други — Адам. Бог е дал име на небето, на земята, на морето, на твърдта, на деня, на светлината, на нощта, на плода, на тревата, на сеното, на дървото. Той е назовал родовете, а не отделните форми. [243] Бог казва „птици”, [т. е. назовава] целия род, а Адам посочва имената: орел, теле, овца — единият формите, а другият родовете, за да не лъже словото на този, който е казал: „да сътворим човека по наш образ”. Бог е дал имена на звездите — зорница или вечерница, плеади и орион, всичко това е назовано от Бога. За това свидетелствува Давид, като казва: „който брои множеството звезди и на всички дава имена”. Бог дава имена на небесните, а Адам — на земните неща. Бог назова небето, земята и всичко останало; той дава име на Адам, на огъня, той назовава и човека. А какво е назовал Адам? — животните. Адам използува необикновени имена: кост, плът — когато говори за жената. „Това е кост от моите кости и плът от моята плът.” Когато Бог го създаде, не е казано, че го е създал от кости и от плът. Бог казва арен, а Адам казва мъж; Бог казва тили, а Адам казва жена. И това е чудно, че той бе изпълнен със св. Дух и нещастникът не беше престъпил още закона, а беше изпълнен с даровете [на св. Дух]. Пророческият дух, за който говорих преди няколко дни пред вас, е бил изцяло в него. Той е знаел миналото, знаел е настоящето, знаел е и бъдещето, като да е вече настъпило. Костите не са вън от тялото. Но тъй като той е притежавал Духа, [е можел] да каже: „това сега е кост от моите кости”. Адам е изрекъл това, което не беше видял. Какво означава това „сега?” Не това ли, че като вижда изведнъж жената, казва „сега” и познава, че това е ново дело и че тя е от него [взета]?

„Кост, казва той, от моите кости.” Откъде е можел да знае , ако това не му е бил разкрил св. Дух? И защо той [казва] първо кост и след това плът? Защото [Бог] е взел лърво реброто от него. Това е казано: „да се нарича жена,

286

понеже е взета от мъжа”. Той известява миналото, разкрива настоящето и предсказва бъдещето. „Ще остави човек баща си и майка си.” След като не е имало още женитба, как тогава [се говори] за бащи и майки? Нека еретиците отново да чуят! Бог искал да създаде жена на Адам. „[Тогава] той му даде дълбок сън и той заспа.” Всяка божия дума е вечен закон за природата. От самото начало ни дава да разберем, че човекът трябва да бъде отделен от творението. „И Бог даде на Адама сън.” Чудно нещо! Така той посочва времето, когато се е състояла женитбата. Сънят е означен като изстъпление, понеже човекът [в това състояние] като че е извън себе си. Душата е в него и в същото време не е в него, не чува и не разбира, чува и не чува [нищо]. Както казахме днес, когато [човекът] бъде обхванат от дълбок сън, той като че ли е извън действителността, така и душата, когато е в екстаз, не чувствува нищо.

Казано е: „и той заспа и Бог взе едно от неговите ребра”. Нека да попитаме еретиците: как Бог е взел [реброто]? Как Адам не е почувствувал болка? Нали и един косъм да бъде откъснат от тялото ни, ние изпитваме болка. Макар сънят ни да е дълбок, болката ни събужда. [А от него] се взима такава част, изважда се цяло ребро и въпреки това той не се събужда. Бог не го е взел със сила, за да не събуди [спящия]; и не е разтворил [гърдите] му. Писанието, като подчертава бързината на твореца, казва: „той взе”. Нарушено било естественото цяло, но той не почувствувал нищо. [Творецът] е взел от него реброто така, както бе взел и пръстта. Ако един бе дал реброто, а друг го вземаше, тогава би се получило разногласие. Щом пък цялото е разрушено от този, който го е създал, то той след като е знаел как да го създаде, е знаел и как да го раздели.

„Той взе реброто и на негово място постави плът.” Откъде е взел плът, за да го запълни? От друго тяло ли е изтеглил той плътта? Но всяка плът, която се взима по този начин, става по-тънка. Как е запълнил той [това място]? За плът говорим и въпреки това не разбираме [въпроса]; за Бога говорим, а се опитваме с всички средства [да го изследваме].

И Бог от реброто, което бе взел от Адама, създаде жената! Откъде у реброто дойдоха очите; откъде сърцето с неговия гняв; откъде езикът с неговия говор. Как е могло от реброто да бъде направен стомахът; как от ребро-

287

то е бил създаден дробът — как е станало това, ти не можеш да проумееш, а се опитваш да познаеш твореца. Във всичкото това ти трябва да откриваш образа на Христа. Бог не е взел реброто, преди да приспи Адама. Защо? Защото от реброто щеше да дойде грехът,който чрез жената влезе в човека. Спасителят дойде и от реброто си даде вода и кръв — водата, която измива греховете, и кръвта, чрез която ни разкрива тайната. Виж [каква] тайна! Когато Адам спеше, бе взето [едно от неговите] ребра. Когато настъпи времето за сън на Христовото тяло, реброто се разтвори, та чрез [това разтваряне] да се изкупи старата скръб чрез новата вест. Имам пред вид съня на кръста, [т. е. смъртта на Христа].

[Бог] от реброто създаде жената и я доведе при Адам. Какво човеколюбив! Колко неща той твори и създава и върши добрини! При Адам довежда животните, при него довежда и жената. Понеже Адам е сирак, т. е. няма баща и майка, и Ева като девица не е имала нито баща, нито майка, които да сторят това, то Бог изпълнява ролята на баща и на майка. Обърни внимание на закона! Всяка божия дума още от самото начало е била закон за природата. Бог довежда жената при мъжа и това става закон. И до ден днешен жената бива водена при мъжа, а не мъжът при жената. Той ги събра двамата. И „те бяха голи и не се срамуваха”. Правилото остана, законът зове. Мъжът се срамува от всички освен от собствената си жена; от всички се срамува жената освен от собствения си мъж. И това казвам според закона. Причината, поради която те не се срамуват, е следната: те бяха обвити в безсмъртие и облечени в слава. Славата не им позволявала да видят своята голота. Тя покривала голотата им. Но къде сега мога да видя гол човек, който да не се срамува? — Ще го намеря в Христа. Петър и Йоан отишли при гроба да търсят тялото и не го намерили. Те намерили дрехите свити, за да стане явно, че след възкресението на Христа се връща първоначалният образ на Адам — остава без дрехи, но не е гол, а облечен. Христос възкръсна и съблече дрехите, з които се бе облякъл Адам. Той бил гол и въпреки това не изглеждал да е гол. След възкресението жените виждат съблечените дрехи. Марта и Мария го виждат и познават и се втурват към него, но гол не го виждат. Откъде е взел той дрехите, в които се е облякъл? [Та нали едните] бяха в гроба, а първите бяха разделили [помежду си] войниците?

288

Откъде бе взел той дрехи да се облече? Как може да бъде гол и в същото време да не е гол?

И те видяха дрехите и покривалото му, поставени на едната страна, а кърпата, с която бе покрита главата на Спасителя, поставена настрана, за да се види, че възкресението не е станало с шум. И понеже юдеите искали да разпространят мълвата, че той е бил откраднат от учениците му, говорят, че уж затова е оставил дрехите си в гроба. Който краде мъртвец, той го краде заедно с дрехите. Вижда се, че Спасителят е излязъл из гроба, както Йосиф из къщата на Потифар. Но забележи, че има и разлика. След възкресението гол бе Христос, но гол бе и Петър. Но единият беше безсмъртен, а другият — смъртен. Иисус стоеше гол край морето, но облечен в своята слава. „И рече, чеда, имате ли нещо за ядене.” На това те му отговориха: „нямаме нищо, но не го познаха.” И той каза: „хвърлете мрежата отдясно на кораба.” Те я хвърлиха и уловиха много (риба). Тогава Йоан го позна и каза на Петър: „това е Господ.”

О велико чудо! По гласа те не го познаха, а по делата му го познаха . И казано е: „и Петър взе своята дреха, защото беше гол.” Смъртното тяло познава срама, а безсмъртното не познава срам.Но този, който ни е облякъл в слава,който е облякъл целия свят в нетление,него молим ние да ни облече с вяра и надежди, в спасението и в славата Христова. Нека го прославим заедно с Отца и св. Дух сега и всякога и през всички векове — Амин.

====================
Превод: Николай Цвятков Кочев

Шестоднев: Слово Пето

2008-07-22T09:03:00.000-07:00

ШЕСТОДНЕВ
Йоан Екзарх

СЛОВО ПЕТО

Щом на това видимо слънце е дадена сила да прогонва огромната непрогледна тъмнина, да дарява светлина на човешките очи и да посочва пътя [на всеки], кой накъдето иска да върви, колко повече светият Дух ще даде хази светлина на оногова, който го търси, както и пророкът, обръщайки се към Бога, казва: „в твоята светлина ние виждаме светлина. И ние, като притежаваме този [Дух], който осветява очите на нашия разум, [ще можем], без да се заблуждаваме, да преплуваме широтата на свещеното Писание. Ако се придържаме към него [и така] вървим напред, то и ние ще достигнем до този тих пристан, до който са достигнали и първите достойни.

Той прочее рече: „да произведе водата влечуги, живи души, според рода им; и птици да полетят над земята по небесната твърд според рода им". Премъдрият Мойсей известява за една добра, сполучлива и изкусна закономерност при създаването на всичко съществуващо. Така и ние, ако искаме да започнем и да извършим [някакво] духовно или телесно дело, трябва да се заловим с него в подходящ [за това] ред.

Чрез първата светлина бе прогонена цялата лежаща над бездната и във въздуха тъмнина, мъгла и мрак. Разпростряна бе и твърдта, която бе наречена небе. После невидимата дотогава земя, която беше под водите, стана видима. Водите се събраха в определените за тях ниски места. Тоз час [земята] бе украсена с различни цветя, дървета и с безброй много треви. След това и небето бе украсено с [двете] големи светила и с блясъка на звездите.

194

След всичко това и на водите сега бе заповядано да произведат живи души, които той нарече влечуги, понеже пълзят по земята, а не летят по въздуха. [Едни от този вид] с тялото си плуват във водата — на повърхността и по дъното, [а други] пълзят по земята. Някои пък от тези животни имат крака и [могат] да ходят, като например тюлените, крокодилите, хипопотамите и т. нар. раци и други подобни от този вид. Такива животни, които (могат да живеят и във водата, и на сушата), понеже не са само плаващи, са наречени пълзящи и са причислени към техния вид.

Съществуват само четири вида живи [организми]. Първият [вид] са онези, които растат и притежават сила да се хранят. Такива са например растенията. Вторият [вид са тези, които] освен тази [сила] притежават и осезателна способност — това е родът на рибите и на всички пълзящи. Третият [вид] освен споменатите качества имат способността и да се движат, например животните. Четвъртият [вид] освен всички изброени способности притежават и абсолютно свободна воля да избират това, което поискат. Така, като се започнало отначало от най-малкото, се стигнало до по-голямото и по-съвършеното. Премъдрият устроител най-напред заповядал на земята да произведе растения, които притежават само две способности, именно: да растат и да дебелеят. След това той заповядал на водите да родят [същества], които притежават освен тези две [способности] още и осезание. [Той заповядал да се появят] и тези, които имат способността да се движат. Това са онези живи същества, чиято душа е неразумна ѝ смъртна. И след всичко това най-накрая бе създаден човекът, който притежава освен всичките тези споменати способности още и [една] извънредно по-добра, по-разумна и по-разсъдлива, т. е. [той притежава] ум и размисъл, чрез които е по-горе и по-добър от всички [създадени преди] него. Тези, които са получили битието си от водите, са по-добри от растенията, тъй като притежават душа и [водят] по-добър живот, но те не могат да надминат земните животни; те са по-нисши не в собствен смисъл на думата, а поради липсата на говор [и поради] ограничеността си. Той е създал по-напред това, което е по-несъвършено, и едва тогава заповядал на земята да роди тялото на по-съвършените [същества], които отново разделя на две. Това, което е получило битие от водата, се е появило преди

195

онова, което лети по небето. Едно е тялото на първото, друго и различно е [тялото] на второто. Водата е по-плътна и по-гъста, а въздухът е по-тънък и по-прозрачен. Оттук произлиза многообразието и на живите същества. Затова е и казано: „да произведе водата влечуги, живи души, според рода им”. Като казал това, добавил и (следното), казвайки: „и птици, които летят по небесната твърд, според рода им”. Следователно това, което в последователността на божията заповед е изречено на второ място, по отношение на естествените си възможности за чувствуване и преживяване е по-съвършено. И затова [тези творения] по начин на живот са по-свободни и по-добри. Онзи, който поиска да изследва всяка душа, за която говори Мойсей, дори и от най-малката ще се изпълни с възхита от премъдростта и силата и от необикновената добрина, която е създала всяко битие. Ако ние можем да разберем всяко отделно същество, както трябва, ще кажем същото, което [е казал] и пророк Давид: „колко велики са делата ти, Господи, всичко си направил премъдро”.

Казано е: „и рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души, според рода им. И птици да полетят над земята по небесната твърд (според рода им)”. Щом бе изречена заповедта, и тоз час заповяданото бе изпълнено. Появило се всичко живо и на всяко бе дадена свойствената му форма, която да му подхожда. Едни от рибите снасят яйца, а други най-често раждат живи малките си, подобни на птичета, както за това съобщават онези, които познават [живота] на раците, на делфините, на китовете и на тюлените. Що се отнася до птиците, за тях се смята, че само прилепите раждат пиленцата си, а [не ги излюпват от] яйца. Някои от водните животни, като тюлените, крокодилите, пълзящите назад раци, хипопотамите и жабите, [намират храна и на сушата, т. е. на земята]. Ще рече, че тези водни животни могат да живеят двояко — да се хранят както във водата, така и на сушата.

„Да произведе водата влечуги, живи души.” Творецът заповядва и веднага мекото и водно битие се опложда и ражда големи и малки животни. И всички брегове се изпълнили [с тях] и те се нирвали в дълбините. С всякакви и различни риби се изпълнили и големите, и малките морски дълбочини. Едни от тях плават на стада, други — поотделно, а трети търсят храна под камъните. Също и китовете, които се показват над водата и изглеждат по-

196

добни на острови, както и древните и съвсем малки рибки. Всичко това, и голямото, и малкото, се е появило единствено по божия заповед. Поради това добре е да оплачем окаменилите се сърца на евреите. Как те, след като вярват, че меката, разливаща се и бездушна по природа вода може да роди безброй видове животни, макар и те да са различни помежду си и по вид, и по големина, и по качество, не разбират и не приемат, че Девицата, която е същество с душа и разум, е родила дете и че е останала дева, защото не е познавала никакъв мъж. На тях трябва да им се каже така: ако ти, неверни и коравосърдечни евреино, не вярваш на това, то ти не бива да допускаш ни най-малко и първото. Защото далеч по-невъзможно е за бездушната и безчувствената вода да произведе такова множество одушевени и притежаващи сетива същества, отколкото за [една] девица, която притежава душа, да роди дете с душа, чиято природа е същата като тази, която го е родила. Откъде водите дадоха всичко това, което те не притежават, т. е. душа и [присъщите] на неразумната душа свойства — чувство и представа, освен това и части на тялото, които са прикрепени отвън и отвътре. А тук тази, която го роди, [т. е. Христа], по природа още от самото начало е притежавала всичко, какво тя бе предала и на родения от нея. Това е по-лесно [за разбиране], тъй като то се придържа към природния закон и се наблюдава при подобни на (човека същества]. Ако в това има нещо свръхестествено, а [именно] че девицата и след раждането [останала дева], това е съвсем друго и се намира напълно извън естествения ред. Но това, което някой не притежава, това той ре може и да даде. Как тогава водата, която не е притежавала нищо, въпреки това е могла да произведе такова множество и такова разнообразие [от същества]? На това евреинът ще отговори, че всичко станало е било създадено по божия заповед и че бездушното водно естество е дало на многото живи същества, произлезли от него, безброй души — всяка със свои сили и свойства. На това истинното слово отговаря: как ти вярваш, че водното естество по заповед божия е в състояние да създаде [нещо] по-трудно и по-невъзможно, а не приемаш и не вярваш на другото, което е много по-лесно в сравнение с първото — тю божия заповед девица да роди. За това преди много години великият Исайя, проповядвайки настойчиво, ни казва: „ето девица ще зачене и ще роди Син и ще му наре-

197

кат името Емануил”, „което ще рече с нас е Бог”. И след това, възхвалявайки родилото се от Девицата детенце, говори така, казвайки: „защото младенец ни се роди, Син ни се даде [. . .] и ще му даде име: Чуден Съветник, Бог крепък, Отец на вечността”. Този е, за когото боголюбецът патриарх Авраам казва: „Господи, ти си съдията на цялата земя”, този е, когото пророк Даниил видя „сякаш Син Човечески, идващ на небесни облаци, за да съди живите и мъртвите”, за него и блаженият Захарий още преди това е предсказал заради юдеите, казвайки: „и те ще погледнат на него, когото прободоха, и ще ридаят за него, както се ридае за любим [син]”.

Но, както великият Исайя казва, нека юдеите вървят според светлината на своя огън и пламък, който те са си разпалили. Като оставим [настрана] това, ние ще си послужим [с думите] на св. Василий, [с които той] обяснява разказа на великия Мойсей.

Мойсей казва: „и рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души, според рода им и птици да полетят по небесната твърд”. След създаването [на небесните] светила и водите се изпълнили с живот, така и те се украсили. Земята бе приела украса от.своите растения. Небето пък бе получило звездни цветове и бе украсено с впряга на двете [големи] светила сякаш с двойка очи. Сега и водите следваше да получат своята украса. Заповедта бе изречена и веднага [водите] в реките и езерата се задействуваха и станаха плодни и всяка от тях започна да ражда присъщия ѝ по природа [вид]. И морето роди всякакъв вид плаващи [животни]. И тинята и калта не останаха безплодни. От тинята се раждат жабите, скакалците и комарите. Това, което сега се наблюдава, доказва, че така е било и някога. По този начин всичката вода действувала по заповед на Твореца. Животът на всички тези видове, които никой не може да изброи, показва, че великата и неизказана божия сила е дейна и подвижна, защото едновременно със заповедта във водите се появила и [способността] да ражда живи същества.

„Да произведе водата влечуги, живи души.” За пръв път сега бе създадено същество с душа и сетива, защото растенията и дърветата, макар и да ги смятаме за живи, понеже притежават способността да растат и да се хранят, не са наистина живи същества и не притежават душа. Затова той казва: „да произведе водата влечуги”, т. е.

198

всичко, което плува и се движи във водата, като се влачи с тялото си било на повърхността, било по дъното. [Всички , те са] от рода на пълзящите, [макар] във водата да има и .животни, които могат да скачат и да ходят с крака, а някои рт тях — да живеят и на сушата, като тюлените, крокодилите, хипопотамите, жабите и раците. Но най-същественото им качество е, че те [могат да] плуват. Затова [е казано]: „да произведе водата влечуги”. Кой вид в тези кратки думи е пропуснат, кой не е обхванат от заповедта на Твореца? Онези ли, които раждат малките си, каквито са тюлените, делфините и акулите и които са подобни на тях, или т. нар. хрущялни, или онези, които снасят яйца [т. е. хвърлят хайвер]? Такива са повечето от рибите. Едни от тях по вид са без люспи, а други — с люспи; едни с крила, а други без крила. Всичко е обхванато. Гласът на заповедта е кратък и по-добре е да се каже, че не е глас, а помисъл, която е по-бърза от мълнията. По тази заповед се появили толкова много и различни риби, че ако някой поиска да ги изброи, е все едно да се опита да преброи морските вълни или да изгребе морето с черпак. Това е невъзможно.

„Да произведе водата влечуги.” Между рибите има някои, които плават на повърхността, а други — по краищата; едни, [които плават] в дълбочините, а други [живеят] под камъните; едни се движат на стада, а други — поотделно. [Има] и неизмеримо големи китове и [съвсем] дребни и малки [рибки]. Всичко това, и големите, и малките живи същества, се е появило по същата заповед.

„Да произведе водата.” [Тези думи] показват родството на природата на плаващите с водата. Рибите, тъй като не притежават дихателни органи, с които да поемат въздух, щом бъдат отделени, макар и за малко, от водата, загиват. За рибите водата означава това, което за земните животни е въздухът. Ясна е причината защо [това е така]. Ние притежаваме дробове, които са изпълнени с поемания преа устата въздух. Този въздух преминава през гърдите и така чрез него се регулира топлината, която излиза от сърцето. При рибите отварянето и затварянето на хрилете, през които водата навлиза и [отново] излиза, замества дишането.

Рибите имат своя собствена участ, своя природа, определена храна и живот, присъщ на вида им. Затова те не могат да се опитомяват. С една дума, [рибата] по никакъв начин не може да свикне с човешката ръка.

199

„Да произведе водата влечуги, живи души, според рода им.” Сега той заповядва [на водата] да изведе [в битие] зачатъци от всякакъв род, които сякаш са някакви семена на природата. Той, [т. е. Бог], се грижи и за тяхното увеличаване, като им заповядва да растат и да се множат. От един вид са тези, чиято кожа е като костена обвивка, например мидите и гребеновидните, морските охлюви, раковините и множеството различни други [животни]. Друг вид, различен от този, са онези, чиято черупка е по-мека от тази на първия вид. Това са различните видове раци. Трети вид, различен от [първите два], са т. нар. мекотели, чието тяло е меко и слабо, полипите, сипията и [други] подобни на тях. Но и при последните [съществуват] безброй разновидности. Защото пиявиците, змиорките и ягулата, които живеят в тинестите реки и езера, приличат много повече на отровните змии, отколкото на рибите, на които са близки по природа. Един вид пък са тези, които снасят яйца, [т. е. хвърлят хайвер], а друг са [онези], които раждат малките си, [например] гущерите и кученцата. Накратко казано, т. нар. селахи. Повече от китовете раждат малките си живи. За делфините и тюлените се смята, че ако те се изплашат от нещо, малките им се връщат отново в утробата на майка си.

„Да произведе водата влечуги според рода им." Един е родът на китовете, а друг — на дребните [риби]. И между рибите съществуват безброй различия, разделени иа [под]видове, всеки от които има свое име, различна храна и форма, големина и устройство на плътта. Всички те се отличават с голямо разнообразие и съществуват в различни форми. Кои са рибарите, които могат да ни изброят различните видове [риби]; наистина, кой от тези, които са остарели край морските брегове, може да ни каже това? Тези, които отиват на риболов в Индийския океан, познават едни риби, а други — онези, които [ловят риба] в Египетския залив; един вид [риба] познават жителите на островите, а друг — мавританците. Всичките [тези риби], и малките и големите, [Бог] е извел в битие по еднакъв начин чрез онази първа заповед и неизказана сила.

Много са различията в техния начин на живот; много са и начините [за размножаване] на всеки вид. Повечето от рибите не мътят, както птиците, нито си правят гнезда, нито се грижат за отхранването на своите малки. А водата

200

поема изхвърления от рибата хайвер и го превръща в живо [същество]. И потомците на никой вид не се изменят, нито се смесват с други видове,какъвто е случаят с катърите на земята или при някои видове птици, които се смесват помежду си и създават [потомство] с променен вид. Не съществува риба, която да има зъби само на едната си “челюст, както е при говедата и овцете, и никоя риба не е преживна. Само за скаруса се смята, че е от рода на преживните. Всички риби имат гъсти и остри зъби, за да не може при бавното дъвкане храната да изплува [обратно из устата]. Това би се случило, ако рибата не я раздробяваше и сдъвкана не я изпращаше в стомаха си.

Храната на рибите е в зависимост от техния вид; при един вид тя е една, при друг — друга. Едни [от тях] се хранят с пясък, други с кал; едни с мушици и други животинки, с водорасли, а трети пък — с различни треви. Повечето от рибите се ядат една друга, като по-малката риба служи за храна на по-голямата. И ако се случи една малка риба да изяде друга,[още] по-малка от нея, може да стане така, че да ги глътне някоя риба, която е по-голяма от двете, така че и двете да се окажат в нейния стомах. Не вършим ли и ние хората същото, когато чрез насилие поглъщаме по-слабите? С какво се различава от последната риба [онзи], който поради алчността си поглъща всичко, което е по-слабо от него? Той е ограбил имота на бедняка, ти пък хи ограбил него и така [имота и на двамата] си присъединил към своето богатство. Така ти си се превърнал в по-несправедлив от несправедливия и по-ненаситен от ненаситния. Внимавай прочее да не те постигне и тебе такъв край, какъвто и рибата, било то въдица, чийто връх е примамка, било то кош, който те обгръща, било то мрежа. Ние, които често пъти твърде несправедливо сме поглъщали мнозина, и сами няма да избегнем последното наказание. Искам да те посъветвам, когато при едно слабо същество забележиш или разбереш, че съществува голяма злоба, да отбягваш да подражаваш на злото и коварството.

Ракът обича твърде много месото на стридите, но му е трудно да ги лови, защото обвивката им е като твърда черупка. Тяхното по природа меко тяло е обвито и заключено между такива твърди [черупки], та по този начин ракът да не може да им вреди. Затова, когато ги забележи да се препичат на тихо място, разтваряйки срещу слънцето своите черупки, той ги издебва тайно, взима

201

камъче и го хвърля между черупките и така не им позволява да се свият и затворят. Това, което ракът не може да направи със сила, той постига с хитрост. Така че злобата съществува и [между тези], които са неразумни и безсловесни. Такъв е този, който с лукавство пристъпва към своя брат и към своя простодушен ближен, обгражда го с лъстивост и се обявява срещу него, хранейки се от бедите на другия. Затова избягвай да подражаваш на злото. Което [притежаваш], ти е достатъчно. Нищетата, съчетана с истината, за чистите е по-добра от всякаква наслада. Не мога да не спомена онази притворна, лъстива и злокобна риба, която се нарича полип. До който и камък да се доближи тя, тялото ѝ приема [неговия цвят]. При зеления става зелена, при белия — бяла. По този начин много риби, които си плуват безгрижно, попадат в челюстите на полипа, смятайки го за камък. Така те стават лесно плячка на това злонравно животно. Такива по нрав са онези, които непрекъснато са около господаря и всякога се нагаждат според момента. Те не остават постоянно на едно и също мнение, но всеки път бързо и по различен начин се отмятат. При благонравните се представят за чисти, а при нечестивите блясват с нечистите си [дела]. И всеки от тях си променя мнението така, както му е угодно, и служи на тези, които си дават вид на любвеобилни. Под тази любвеобилност е скрито тяхното коварство. [Човеци с] такъв характер Господ нарича вълци грабители, които се появяват в овчи кожи. Бягай от такъв, който многократно мени своите мисли. Следвай [пътя] на истината, чистотата и простотата. Змията е [изпълнена] с много лукавство и затова е осъдена да пълзи. А праведникът е обикновен [човек], какъвто е бил и Яков. Затова Господ въвежда в един дом тези, които имат еднакъв нрав. А в „това велико и пространно море там има безброй влечуги, малки и големи животни”. Но тяхният живот е премъдро и добре устроен. Не бива само да осъждаме и укоряваме рибите поради техните нрави, защото при тях има и неща, на които би могло да се подражава. По какъв начин различните видове риби сякаш са си поделили мястото за живеене и не си го отнемат помежду си, но всеки вид си живее в своите предели. Техните жилища не са делени от никакъв земемер; те не са оградени със стени, но на всеки [вид] е дадено от само себе си това, от което се нуждае. Този морски залив ражда и храни един [вид] риба, а онзи —

202

друг. И [рибите], които се плодят и раждат в голямо количество в едни морски дълбини, не се срещат в другите дълбочини. Между тях не се издига висока планина; не ги разделя течаща помежду им река. Единствено природният закон, който е неизменяем, определя за всеки вид храната,от която се нуждае.А ние,като премахваме вечните наредби, които са положили нашите отци, не сме като тях [т. е. като рибите]. Ние разделяме земите, трупаме къща до къща, нива до нива, за да ги отнемем от ближния си. Китовете знаят кои от ненаселените места са им определени от природата за паша. [Те живеят] в това море, в което няма острови, а от другата страна няма никаква земя. Затова през него не пътуват никакви кораби. Китовете, както ни съобщават тези, които са ги видели, са подобни на огромни планини. Те пребивават в своите предели и не правят пакости нито на островите, нито на градовете, разположени по техните брегове. Така всеки вид от тях живее сякаш в градове или села като в наследствени обиталища, които са им определени сред морските ширини.

Съществуват и [т. нар.] странствуващи риби, [които] като след общо съвещание отплуват през морските предели, ръководени от общото решение. Когато пък наближи времето, определено за хвърляне на хайвера, различните [риби] от отделните морски заливи по силата на общия природен закон се отправят към Северното море. Може да се види по време на [тяхното общо] тръгване как те подобно на река плуват заедно и навлизат през Мраморно в Черно море. Кой ги гони? На кой ли господар заповедта ги тласка? Коя ли законна разпоредба им е посочила дните, когато трябва да тръгнат? Не виждаш ли, че причина за всичко това е божествената заповед и че дори и малките риби са проникнати от нея? Рибата не е непокорна на божествения закон и наредба, а ние, човеците, не искаме да приемем спасителното учение. Не презирай рибата за това, че няма глас и разум, но по-добре се погрижи ти да не бъдеш по-неразумен от нея, като се противопоставяш на божията заповед. Забележи, че рибите не могат да издават никакъв глас, с който да съобщават: „ние се отправяме на този далечен път, за да продължим и запазим своя род”. Те нямат език и разум, но имат закона на природата, който е всаден здраво [в тях] и им показва какво да правят. Само дето не могат да кажат: „пътуваме към Северното море, защото от всички морета то има най-сладка вода.

203

Защото пътят на слънцето над тази област е кратък [и то бързо] преминава и с лъчите си не изтегля цялата сладост на влагата и морските риби се радват на сладостта [на водата]. Те често пъти навлизат в устията на реките и плават извън морето. Тези риби предпочитат да си хвърлят хайвера и да отхранват потомството си най-вече в Черно море, което като че ли е най-подходящото от [всички] останали морета. И така, след като се освободят там напълно от хайвера си, те се връщат отново в своите жилища. А как става това, те ти разказват, без да говорят. Нека да чуем от безгласните и да кажем: плитко е Северното море и то лесно се раздвижва от вятъра, него бурните ветрове лесно могат да развълнуват [така], че дори пясъкът от дъното му да се смеси с вълните. Но и студено става то през зимата, когато се изпълни от многото и големи реки. Затова, след като са се повеселили и хранили в него през лятото, през зимата отново се връщат в топлината [на морската] дълбина и там, където слънцето препича. Като напуснат студеното Северно море, те навлизат в тези морски [ширини], които вятърът леко полюшва. Като наблюдавам (всичко] това, аз се изпълвам с възхищение от божията премъдрост. Щом [и] неразумните риби могат да постъпват разумно и да се грижат за своето спасение и щом и те знаят какво да желаят и какво да отбягват, какво трябва да отговорим ние, които сме надарени [със способността] да размишляваме и сме запознати със закона, и сме подтиквани към доброто чрез добри примери за добро, и сме просветени чрез [св.] Дух, [но въпреки това] по-лошо от рибите се грижим за душите си? Те знаят какво е необходимо да правят, а ние ни най-малкото не радеем за бъдещето и чрез животински сласти погубваме живота си.

Рибата прекосява толкова морски ширини, за да намери онова, което ѝ е потребно. А какво ще кажеш ти, който живееш в леност! Леността е начало на всеки порок. Нека никой не се оправдава, като казва: „аз не зная”. Съществува вродена склонност да се стремим към доброто и да отбягваме вредното. Това ни е вложено в съзнанието още в самото начало. Няма да престана да си служа със сравнения от морето, тъй като те подкрепят нашето изследване. Аз съм слушал от [един] мъж, който живее край морето, че морският таралеж, това малко и невзрачно животно, много често показва на моряците кога ще

204

има буря или [ще настъпи] затишие. Когато наближи да се разрази силна буря, той се покачва на някой камък и [се прилепва към него] здраво като в котва и там с движенията си следва вълните и поради това те не могат да га откъснат. Когато гребците на корабите забележат това, те разбират, че ще има силен вятър. Никакъв астролог, нито пък халдеец, който наблюдава възлизането на звездите [по небосклона] и по тях предсказва движението на въздуха, не е учил този таралеж, но онзи, който е господар на морето и ветровете, е вложил в това малко животно истинска следа от своята велика премъдрост. Нищо не е без предназначение, нищо не е пренебрегнато от Бога. Всичко вижда окото, което никога не спи; всичко забелязва, всекиго подкрепя и на всеки дава спасение. Щом Бог не е лишил и [морския] таралеж от своята грижа, та няма ли да се погрижи и за всичко, което се отнася до тебе?

Мъже, обичайте жените си! Макар и да сте родени в различни [семейства], вие сте съединени чрез брака. Тази естествена връзка, ярем и впряг, който е резултат от [божието] благословение, трябва да бъде единение за двата пола. Ехидната змия, която е най-опасна измежду влечугите, се среща с морската змиорка и чрез съскане и съобщава за своето пристигане и по този начин я извиква “из дълбините. Змиорката чува и се сплита и [съвъкупява] с тази отровна змия. Какво искам да кажа аз с този пример? Не това ли,че макар [мъжът] да има тежък и буен нрав, необходимо е съпругата да търпи, не бива да използува нища от това като претекст, за да развали съпружеската връзка. Ако е гневлив, той е твой мъж; и да е пияница, той е по природа [свързан с тебе]; навъсен ли е или груб, той е твой член, и то най-добрият.

Чуй и ти, мъжо, обяснението, което се отнася до тебе. Ехидната змия, приближавайки се към змиорката, поради [предстоящото] съединение с нея изплюва своята отрова. А ти не искаш от уважение към брака да отстраниш от себе си грубостта и навъсеността на своята душа.

Сравнението с ехидната ще е подходящо и в друго отношение, тъй като връзката на ехидната със змиорката е като че прелюбодейство на природата. Следователно тези, които оскверняват чуждото легло, [трябва] да разберат на кое влечуго са подобни. Моите мисли са насочени единствено към онова, което е [свързано] с утвърждаване на църквата. Ненаситните в порока [трябва] да бъдат сдър-

205

жани в своите страсти, като за пример и назидание имат земните и морските [животни].

Да свърша дотук моето слово ме принуждава телесната умора и напредналото време, макар че бих могъл да прибавя, още много [неща], достойни за учудване. За тези, които обичат да слушат: за растенията в морето, за самото море, по какъв начин солта [след изпарение] на водата кристализира; как скъпоценният камък, наричан корал, в морето е като зелено растение, но след като бъде изваден от водата на въздух, се превръща в твърд камък; защо природата е вложила в малкото животно, в стридата, толкова ценен бисер. Това, за което ламтят царските съкровищници, се търкаля тук по бреговете между острите камъни, скрито в (черупките на мидите); откъде опашатите миди вземат златната вълна, чиито червени и жълти тонове никой досега не е могъл да наподоби; откъде морските охлюви дават на царете пурпурни нишки, които поради благородството на цвета си превъзхождат [всяко] цвете.

„Да произведат водите.” Какво ли не се е появило за толкова кратко време от това, което е толкова полезно? Кое ли от нещата, които са твърде ценни, не ни бе дадено в този живот? Едно, за да служи на човеците, друго — за разбиране и наблюдаване на [това] чудно творение, трето [пък е създадено] страшно — за наказание на нашата слабост. Бог е създал големите китове. И те са наречени големи не защото са много по-големи от каридите и менидите, а защото [в сравнение с тях] поради голямото си тяло наподобяват голяма планина. Мнозина [пък], когато те са изплували на повърхността на водата, ги смятат за острови. Тъй като китовете са толкова [големи], те не плуват край бреговете и в плитките води, а живеят в атлантическите морски ширини. Такива са тези [животни], които са създадени да ни всяват страх и ужас. Ако ти чуеш как големи кораби с опънати платна плуват при благоприятен вятър [и как] малката рибка ехиния спира големия кораб така, че той дълго време не може да помръдне наникъде, а стои като закован върху морската вода, и в това малко ли няма да видиш белег за силата на твореца? Не само [рибите] меч и трион и морските кучета, и [рибата] чук [са страшни], но и шипът на бодливата акула [е смъртоносен] дори когато тя е мъртва. И морският заек не е по-малко страшен, тъй като и той при-

206

чинява бърза и неизбежна смърт. Така творецът ти повелява да бъдеш винаги буден, та като имаш надежда у Бога, чрез нея да избегнеш вредата, която те могат да ти нанесат.

Но нека [сега] излезем из [морските] дълбини и отидем на сушата. Защото чудесата на творението ни обхващат едно след друго и като някакви плътно застъпващи се вълни притискат нашето слово. Аз не бих се учудил, ако нашата мисъл, след като се спре за малко на по-големите чудеса, които са на земята, побърза да се върне отново подобно на Йона към морето. Моето слово, което се впуска [в обяснението] на тези безбройни чудеса, губи чувството за мярка и става така, както и с гребците на плаващите в открито море кораби, които, като няма как да определят времето, [много] често не знаят какво разстояние са преплували. Това стана сега и с нас — докато мисълта ни при разглеждане на творението течеше, не разбрахме колко много сме говорили.

„И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, четвероноги и влечуги и зверове според рода им. Тъй и стана.” Заповедта дойде и тя [беше дори] на път, а земята бе получила вече своята украса. Там е казано: „да произведе водата влечуги, живи души”, а тук той казва: „да произведе земята жива душа”. Та има ли земята душа? Имат ли право празнодумните манихеи да приписват на земята душа? Ти не бива да мислиш, понеже е казал „да произведе”, че това, което трябва да произведе, се намира в нея. Но за което той е дал заповед, за това й дава и сила да произведе. И когато тя чува: „да произведе земята трева злак и плодно дърво”, не е произвела скритата в нея трева, нито палмата, нито дъба, който ражда желъди, нито кипариса, нито тисовото дърво. И другите дървета, които тя е произвела, не е имала скрити в своята утроба. Божието слово е природата на всичко съществуващо.

„Да произведе земята.” Тя трябва да произведе не това, което има, а това, което няма, трябва да получи от Бога, който ѝ дава силата на продуктивността. Така и сега. „Да произведе земята душа.” Не тази сила, която лежи в земята, но такава душа, каквато й дава Бог чрез своята заповед. Така словото на [манихеите] се насочва [срещу самите тях]. Защото, ако тя произведе душа, то и тази душа ще бъде празна. Но колко празнословни и груби са манихеите, става ясно и от тези думи. Затова нека се оттеглим от техните заблуди, та с тях да отидат и те на поги-

207

бел. А ние нека да побеседваме по въпроса: защо на водата бе заповядано да произведе влечуги, живи души, а на земята — жива душа. Ние трябва да знаем, че плаващите във водите притежават по природа най-съвършен [начин] на живот, защото живеят и се хранят в плътната вода. Слухът на рибите е слаб и зрението им — ограничено, защото те [непрекъснато] трябва да гледат през водата; те не притежават никаква памят, нито полет на мисълта, нито постоянен спътник. Затова тази дума сякаш показва, че при водните животни телесният живот е по-добре развит, (отколкото този на душата), а при земните животни, чийто живот е по-съвършен, на душата е заповядано да бъде ръководител на всичко. При тях сетивата са развити най-добре и възприемането на нещата от разума е по-ясно и при много от четвероногите способността да си спомнят за миналото е голяма. Затова, както [може да] се разбере, телата на водните животни са създадени одушевени. Влечугите, които притежават живи души, са произлезли от водите. При земните животни на душата е заповядано да бъде ръководител на тялото.

[Животните], които се хранят по земята, са приели повече жизнена сила, [отколкото водните]. Но и земните животни не притежават способност за мислене, [а така също] са и без език. Но все пак всяко от тях с гласа, който има от природата, изразява много от това, което е в неговата душа, било то жалост, когато се разделят с обичан другар, или радост, когато познаят, че е пристигнал близък. На много други неща те дават израз чрез гласа си. А тези животни, които живеят във водата, са не само безгласни, но никога не могат да бъдат опитомени, нито да бъдат привикнати към нещо. Защото казано е: „волът познава стопанина си и магарето — яслите на господаря си”, но рибата не познава този, който я храни, а магарето познава само пътя, по който е минавало многократно. Понякога то дори става и водач на заблудил се човек, а острият му слух надвишава слуха на всяко друго земно животно. А коя риба би могла да подражава на злобата на камилата и способността ѝ дълго да таи гнева си? Ако преди много време камилата е била получила [някаква] рана, тя в продължение на много години задържа гнева си и когато настъпи подходящ момент, веднага си отмъщава. Послушайте вие, които сте обременени от гняв, които смятате за добродетел да таите дълго злобата си и да я

208

пазите, защото искате да си отмъстите. На кое [същество] вие сте подобни, когато таите гнева си към ближния, сякаш сте заровили искра в пепел, и го пазите дотогава, докато той не се възпламени от нещо и като пламък се разгори и изгори всичко.

„Да произведе земята жива душа.” Защо земята да произведе [жива] душа? Не е ли, за да се научиш да правиш разлика между животинската и човешката душа? Малко по-късно [ще разбереш] как се е появила човешката душа. Но сега чуй [нещо] за душата на животните, тъй като, както казва Писанието, душата на всяко животно е неговата кръв. Но кръвта, като се сгъсти, се превръща в плът, а пък плътта [изгнива] и се превръща в пръст. Следователно душата на животните, както и трябва да се очаква, е смъртна.

„Да произведе прочее земята жива душа.” Забележи, че душата се намира в кръвта, кръвта — в плътта, а плътта [принадлежи] към земята. Ако пък се върнем обратно от земята към плътта, от плътта към кръвта, от кръвта към душата, ти [сам] ще откриеш, че душата на животните е земя. Не мисли, че тя е създадена, преди да се е появил нейният телесен [носител], нито пък, че тя ще пребъдва и тогава, когато се разпадне плътта на тялото. Отбягвай: празнодумните философи, които не се срамуват да казват, че нашите души не се различават по нищо от тези на кучетата. Те твърдят, че самите те някога са били и жени, и дървета, и морски риби. Аз не зная дали някога са били риби или дървета, или жени, но когато те са писали тези неща, тогава са били по-глупави и по-неразумни и от тези риби. В това аз съм напълно сигурен.

„Да произведе земята жива душа.” Мнозина ще се учудят защо по време на речта си аз замълчах, и то не за кратко време. Но онези, които слушат внимателно, ще се досетят за причината на мълчанието. Как няма да я знаят те, които, поглеждайки се един друг, ми правеха знак и така ме заставиха да дойда на себе си и да се върна към пропуснатото. Защото цял един вид от творението, и то немалък, ни бе отбягнал и просто за малко щеше да остане необяснен.

„Да произведе прочее водата влечуги, живи души, според рода; и птици да полетят над земята по небесната твърд.” Ние, доколкото ни позволи вчера времето,, [вече] говорихме за плаващите, а днес преминаваме към

209

обяснение на земните [същества]. Пропуснахме [да говорим] за птиците, които се намират между едните и другите. Следователно необходимо е подобно на заблудени пътници, които са забравили нещо важно и се връщат обратно, макар и да са изминали голяма част от пътя, като този труд бъде заслужено наказание за тяхната немарливост, по същия начин да постъпим и ние, като се върнем назад. [Защото] това, което сме пропуснали, не е малко, а една трета от [цялото] животинско царство, тъй като съществуват три рода животни: четвероноги, птици и водни.

Казано е: „да произведе земята влечуги, живи души, според рода им; и птици да полетят над земята по небесната твърд, според рода им”. Защо той даде битие на птиците чрез водата? Не затова ли, че съществува сякаш някакво родство между летящите и плуващите. Защото както рибите плуват във водата, като се придвижват напред с перките си, [а с тях] си определят и посоката на движение, така може да се види и при птиците как те по същия начин плават във въздуха. Тъй като двата рода притежават едно общо свойство, а именно да плават, те са и сродни помежду си, тъй като са получили битието си от водата. Но никоя птица не е без крака, защото тяхната храна е на земята. По необходимост краката са приспособени да служат във всичко. Хищните птици на краката си имат остри нокти, а на останалите [птици] краката са дадени да си събират храна, [както] и за други необходими неща. Малко са тези между птиците, които имат лоши крака, така че с тях не могат нито да хващат, нито да вървят, като например лястовиците и черните бързолети, на които служи за храна това, което лети във въздуха. При лястовицата ниското до земята летене замества краката.

Но и при птиците съществуват безброй много видове. Ако някой поиска да ги опише накратко, както това [се опитах да направя] с рибите, той ще намери едно общо име за птица, но ще открие и неизмеримо многообразие по отношение на големината, на формата и на цвета. Между тях съществува извънредно голямо различие в начина на живот, в начина на действие и в нравите. Някои [вече] са се опитали да ги [отделят една от друга], като им дадат имена, за да стане известно необикновеното и чудно име на всеки един вид [и да се запомни], като да е дамгосано с някакъв [знак]. Давайки имена на едните, те ги нарекоха разцепенокрили, каквито са например орлите, а другия

210

вид нарекоха ципокрили, каквито са прилепите. Едни са мекопери, каквито са осите и пчелите, а други са с покрити крила, каквито са бръмбарите, чиито крила са заоблени и имат формата на щит. Когато тази им обвивка се разтвори, те лесно могат да отлетят накъдето си искат. За нас са достатъчни [следните] белези за свойството на рода: общо изискване [за всеки род] и даденото от Писанието разделение на чисти и нечисти.

Един е родът на месоядните и различно е тяхното устройство, отговарящо на начина, по който се прехранват. Техните нокти са остри, човката е закривена, крилата — бързи, така че те лесно хващат плячката си и разкъсвайки я, я изяждат. Друго е устройството на тези, които се хранят със зърна, както е различно [устройството и на тези птици], които се хранят с всичко, каквото намерят. Но и при тези [последните] съществуват големи различия. Едни от тях летят на ята, а други, които живеят от плячка — поотделно. От тези [последните] никоя не живее в ято, а само със своята [брачна] половинка. Безброй други птици живеят пък заедно, като например гълъбите и жеравите, и скворците, и гаргите. При тях едни са без старейшина и живеят според своя нрав, други пък се покоряват на старейшина, като например жеравите. Между тях съществуват и други различия. Едни не са прелетни, а други, щом се приближи зимата, отлитат надалече. Много от птиците могат да бъдат привикнати да се хранят от ръка, а други — не могат, защото са плахи и страхливи. Едни от птиците живеят под един и същ покрив с хората, други пък обичат планините и пустините. Но и между тях има големи различия. Всяка птица има специфичен глас. Едни обичат да пеят, а други не могат. Едни [пеят] мелодично и многогласно, други пък не издават никакъв глас; едни обичат да подражават, било че такъв е техният вид, било че са привикнати към. това, други пък обичат самотата и не си променят гласа. Петелът е весел, а паунът е горд и обича да се гизди. Гълъбите и домашните кокошки са похотливи [и за тях] няма определено време [за чифтосване], а яребицата е лукава.

Много и различни са начините на живот и проява [при пернатите]. Между безсловесните има и такива, които живеят като че в държава. Белег на този начин на живот е, че всички се събират за определена обща цел и че всяко насочва своите сили за изграждането на общото дело,

211

както това може да се види при пчелите. При тях общо е жилището, задружен е и полетът, работата на всички е обща. Това при тях е чудното, че те се подчиняват на [един цар и предводител и се залавят за работа и излизат на паша тогава, когато видят да лети пред тях своя предводител, т. е. [пчелата] майка. Техният цар не е поставен от мнозинството, защото често пъти поради неразбиране народът избира недостоен владетел; той не е получил властта си и чрез жребие, защото властта, която е получена чрез жребие, се оказва понякога лоша и често пъти властта се пада на този, който е най-лош. Те не стават царе на мястото на своя баща, защото децата на царете понякога не само са невъзпитани, но и тъпи за каквато и да е работа, тъй като мнозина ги ласкаят и мамят и не им дават възможност да познаят истината. Но на него, [т. е. на царя на пчелите], му е дадено по природа да стои много над другите и да бъде по-добър по големина и по вид. Господарят има жило, с което наказва, но с него той не наказва. Защото за тези, които притежават върховната власт, съществува неписаи закон и ред да не наказват, а да бъдат търпеливи. Така е и при пчелите. Онези, които не искат да подражават на своята царица, т. е. на майката, наказанието скоро ги настига, тъй като, щом [само веднъж] жилнат с жилото си, те веднага сами умират. Слушайте вие, християни, на вас е заповядано да не отвръщате на злото със зло, но чрез доброто да надвивате злото. Подражавайте на поведението на пчелите, които градят своите медни питиг без да причиняват на някого вреда, нито пък ограбват чуждото имущество. Восъкът очевидно те събират от цветята, а меда — от влагата, която е разпръсната като роса по цветовете. С устата си те взимат влагата и [после] я наливат в килийките на питите, затова отначало [медът] е течен. И после, след много време, той се сгъстява и добива истинския си състав и сладост. Затова пчелата получи заслужена похвала от Соломон, от когото бе наречена мъдра и работлива. Трудейки се, тя събира своята храна. Резултатът от нейния труд употребяват за здраве и царег и обикновени човеци. Мъдро и изкусно строи тя медените килийки. Разстилайки восъка на тънък слой, пчелата изгражда клетките плътно, но отделени една от друга. Така че чрез плътността и свързаността на тези малки килийки се получава опора на цялото. Всяка [отделна] килийка се крепи, хваната за съседната и е отделена от

212

нея посредством тънка стена. Освен това в медената пита има два и три пласта, прилепени един към друг. Най-напред по средата на питата тя, [т. е. пчелата], прави вдлъбнатина, за да не може течността поради тежестта си да изтича навън. Разбери, че т. нар. геометрия, т. е. земе мерната [наука], не предлага нищо, [което да съперничи] на премъдрата пчела. Всички килийки са шестоъгълни и имат еднакви по размери страни. [109] Освен това тези килийки не лежат една върху друга, за да не се пробият дънцата им поради тежестта, тъй като те са много тънки. Но [горните] ъгли на долните шестоъгълници са постоянна опора и поставка на лежащите върху тях. Така че те съвсем сигурно поддържат намиращата се над тях тежест и позволяват течността всеки път да се влива в съответната килийка.

Как бих могъл да ти обясня наистина всичко, което е характерно за живота на птиците! Как жеравите стоят на нощна стража, като при това се сменят един друг? Едни от тях спят, а други обикалят в кръг и ги пазят. И когато свърши определеното време за бодърствуване, пазилият дотогава (издава вик) и заспива. Този пък, който го сменя, пази сега останалите, както той е бил пазен преди това. Същият ред при тях може да се наблюдава и когато летят. [Тогава] веднъж един води, веднъж — друг. След като единият е водил [ятото] известно време, той предава [водачеството] на друг, за да оглави [сега той ятото].

Разумът на щъркелите пък се доближава почти до разума на словесните [същества]. Всички те пристигат по едно време в тези места, [в които живеят], и пак в едно определено [време], като че са се предварително уговорили, всички отлитат. При това ги съпровождат нашите врани, които, както аз мисля, не само ги придружават, но и прогонват другите враждебни на тях птици. Признак за това е първо, че по това време просто не може да се види никаква врана. После те се завръщат с прокълвана и проскубана по гърба [перушина] и така дават да се разбере ясно, че те са ги отбранявали. Кой им е наложил тези закони — да ги обичат и да ги съпровождат като гости? Кой ли властелин ги е заплашил с наказание, та никой не се отлъчва от ятото? Чуйте вие, които сте негостоприемни и скъперници и които затваряте вратите [си] и не давате подслон на никого през зимната нощ! Грижата и закрилата за остарелите щъркели [от страна на по-младите] би била достатъчна за нашите деца, които, ако само биха пожелали

213

да видят, повече биха обикнали баща си и майка си. Никой няма да е толкова неразумен, че да не се засрами, [ако разбере], че по добрите си дела е по-назад от неразумните птици. Щъркелите застават в кръг около своя баща, когато поради старост му изпада перушината, като го покриват със собствените си крила, за да го топлят. Те му принасят храна и му помагат, доколкото могат, като го вдигат от двете страни с крилата си и го пренасят. Оттук идва поговорката, дето навсякъде добрите дела се наричат щъркелова благодарност. Никой не трябва да се оплаква от бедност, нито пък да се отчайва от живота си този, който не притежава в дома си разкош, но нека погледне на сръчната изкусност на лястовицата. Когато тя започне да [строи] гнездото си, с човката си взема клечица и я донася [на мястото]. Но тъй като не може да вдигне кал с краката си, тя намокря с вода краищата на крилата си, после ги овалва в земния прахоляк и така събира калта, [необходима] за граденето на гнездото. След това постепенно наслагва клечиците, като ги свързва с тази [пръстена] каша като с лепило. В това гнездо тя отглежда своите малки. И ако някой им избоде очите, тя по природа притежава целебно [средство], с което може да излекува очите на своите малки.

Поучи се от това, за да не би поради духовната си немощ да се насочиш към злото или да отблъскваш от себе си всяка надежда [поради сполетелите те] тежки страдания и да се отпуснеш [до краен предел]. Но ти потърси закрилата на Бога, [защото] онзи, който дава на лястовицата толкова много, колко повече ще даде той на тези, които от всичкото си сърце го призовават. Морската птица алкион си прави гнездото на брега на морето и яйцата си снася направо в пясъка. Тя снася яйцата си посред зимата, когато поради многобройните бури ветровете тласкат морето към сушата. Но докато в продължение на седем дни алкионът мъти, всички ветрове престават и морските вълни утихват. През тези дни той излюпва малките си. Но понеже те се нуждаят и от храна, [затова] Бог, великият владетел, е дал на това малко животно още седем дни, за да [могат] малките да поизраснат. Това знаят всички моряци [и затова] те наричат тези дни алкио-нови. Този факт да ти служи за насърчение да искаш от Бога [онова], което те води към спасение, понеже Бог примисля и за безсловесните и ги е [дарил] със своята закрила. За тебе ли той няма да извърши [нещо] пре-

214

славно, ти, който си [създаден] по образ божий, щом като дори и заради малката птица е заповядано на толкова голямото и страшно море посред зима да спре и утихне?

Смята се, че гургулицата, когато ѝ умре другарят, не се привързва към никого другиго, но живее така, без да приема [при себе си] друг, и си мисли [само] за първия съпруг. Чуйте, вие жени, как чистотата на вдовицата при безсловесните е на по-голяма почит, отколкото непристойното да се женят многократно. Защо [Бог] не благослови, когато създаде слънцето и месеца, и [защо] не благослови, когато [създаде] тревата и дървото? Защо той веднъж благославя, а друг път не благославя? Каква е причината, за да бъде [това така]? Чуй, [това е така], защото звездите са останали толкова, колкото са били създадени в начало и както са били създадени, така си и остават и не е възможно те да нараснат нито по брой, нито по големина. Тъй като на тях по природа не им е дадено да съществуват чрез размножаване, затова не е било необходимо и благословение, а онези, които е трябвало да се размножават чрез раждане, те трябваше да получат и благословение. То бе необходимо за птиците, за влечугите и за човека, т. е. там, където има стремеж към размножение и където малкото трябва да израсте.

След като узнахме причината, поради която птиците, рибите и човекът били удостоени с благословение, а звездите не са го получили, трябва да преминем към изясняване и на другите думи. [Той] е казал: „растете,” понеже те бяха малки, „изпълнете водите,” защото [в начало] те бяха на едно място. Сега пък е необходимо да положим усилие, за да разберем защо той е сметнал достойни за благословение само рибите, птиците и човека, а на останалите то не бе дадено. Но това обяснение ще направим друг път, а сега, както и бяхме обещали, ще следваме започнатия ред.

„И рече Бог: да произведе земята жива душа.” Земята Бог дари с двойна чест: първо, да ражда семена, а след това и живи същества. Това не е случайно. [Не защото] върху нея щеше да бъде жилището на човека, не само за това, а и защото от тази земя щеше да бъде създаден човекът. Затова той, [т. е. Бог], я почете като майка и кърмилница на това велико живо [същество]. Виж как всичко тук е устроено в определен ред. [Бог] нанапред е приготвил храната и след това въвежда този, за когото тя

215

е предназначена. Така той постъпи и при човека — първо му построи жилище и след това въведе [в него] господаря на жилището.

„Да произведе земята жива душа.” По какъв начин неодушевената земя ражда душа? Откъде излезе рикащият лъв или бързият кон, или волът, който обработва земята, или магаретата, които носят товарите? Откъде толкова различия сред животните? Как тогава синовете на ереста не се срамуват да говорят, че бездушната земя е произвела от себе си душа, каквато тя самата не притежава? Но като чуят [да се говори], че Бог се е родил от собствената си същност, веднага започват да плещят, като казват, че той търпи (изменение) и разделение и че е приел страдание и т. н., както за тях е обичайно да приказват. Но сега не е време да говорим за това, т. е. за Единородния Син, а по-скоро нека кажем [нещо] за собственото си спасение. Защото [Бог] нито печели нещо, като бъде хвален, нито му се нанася вреда, когато бъде хулен. За него е придобивка само това — ние да бъдем спасени. Самият той е изпълнен с всякаква доброта, сам прави всички богати, без да се нуждае от нещо. Кой ще пожелае да бъде нещо за този, който е извор на [всяко] добро? И, както казва Давид: „всички се на тебе уповават; отваряш ръката си и насищаш всичко”. А и Спасителят казва в Евангелието: „моята храна и питие е [това], когато някой изпълнява волята на Отца ми, който ме е пратил.” Но ние [трябва] да доведем докрай този разговор. Защото и на вас ви допада, [когато] се спазва редът. Това, което земята няма, тя, послушна на заповедта, произвежда. А онова, което чистата природа притежава [него ли] не трябва да произвежда? Затова, когато ние казваме: „има”, тази дума не трябва да се разбира по човешки. Виждаш ли как и сам Учителят говори, че Отец съществува преди Сина, но нека той бъде снизходителен към [нашето] слово, тъй като ние сме човеци и езикът ни е земен и словото си за божествената природа, която стои по-горе от всяко слово, насочваме към човеците. Ние сме хора и сме научени да говорим като човеци. Не знаят ли те, [т. е. еретиците], че за Бога говорят, като употребяват думи, които не са подходящи да се отнасят към него. Виж какво е тяхното лукавство! Когато задават въпроси, те говорят според [собствената] си човешка логика. Така например всичко, каквото съществува, има начало на своето битие. Откъде?

216

те винаги отговарят: когато ти си се родил, си имал за начало своя баща и своя дядо. Но когато ти пожелаеш да им [се противопоставиш] и да ги отклониш от тези размисли, понеже твоите думи могат да разпръснат техните заблуди, те веднага измислят и казват: от Бога е словото, а ти ни привеждаш човешки разсъждения. По този начин корените на злото те доказват с общи приказки, а не приемат същия вид разсъждения [като средство] за неговото премахване. Някои от тях отново казват: никой не може [едновременно] да съществува и да бъде роден. Когато тгьк се опитам да им се противопоставя със сравнения от човешкия [живот] и да ги убедя, че това е така, те отхвърлят казаното, като отговарят: Словото е от Бога, а ти си служиш с човешки примери. Да се каже, че всичко, което се ражда, се ражда, понеже не е съществувало, не е ли човешко?

Но нека се върнем към нашия разговор. Може ли някой, казваш ти, да съществува и да се роди. Но ако ти покажа [места от] Писанието, в които се използуват такива думи не само от Бога, но и от човеците, какво ще отговориш [тогава]? За децата на Авраам Писанието не казва, че те били родени като несъществуващи, а като съществуващи преди това. Казано е: Авраам роди Исаака, Исаак — Якова, Яков — Левия, от когото е свещеническият род. Разказът за срещата и благословението на Авраам от Мелхиседек е предаден от апостол Павел по следния начин: Мелхиседек срещна Авраам и го благослови. И веднага след това добавя: „сам Левий, който събира десятъци, даде десятък заради Авраама, защото беше още в чреслата на баща си Авраама, когато го срещна Мелхиседек и го благослови. Виждаш ли, че един смъртен е съществувал още преди да е бил роден. Понеже коренът бил жив, той, оживявайки плода, го въвежда в корена. Следователно където съществува страст, там въвежда раждането, където пък няма страст, нито промяна, нито форма, нито раждане, нито [действуват] законите на човешките страсти, ти не искаш ли да признаеш, че съществуващият се е родил от съществуващия, и то вечно съществуващ? Но като казваш се е родил, какъв е бил той винаги [преди раждането]? Защото всеки, който се ражда, има начало на своето битие. Наименованието „баща” при нас се употребява по много начини. Да вземем следния пример: да речем, че някой младеж иска да се жени. Първо той се

217

сгодява, след това става зет и накрая съпруг, а когато му се роди дете, тогава го наричаме баща. Ако роденото от него дете не му даде [това] име, той може да живее много години със своята жена, без да може да се нарече баща. Така и майката най-напред е девица, след това годеница, невеста и най-накрая жена. Тя ражда, носи плод и ако [плодът] не се роди [жив], тя не може да бъде наречена майка. Макар и коренът да носи [в себе си] плод, тя не може да се нарече майка, ако роденото от нея дете не ѝ отдаде благодарност за тези мъки, като я нарече така. Това премъдрият Бог е наредил, щото бащите да не могат да се хвалят прекалено много със своите деца и да не казват на детето: „аз съм ти дал живота” и ти си заради мене роден и даден. Но дори и да каже така, веднага ще чуе: „аз съм заради тебе роден, а ти си станал баща заради мене”. Така то казва и на майката: „ти си ми дала да бъда син, а аз съм ти дал да бъдеш майка”.

При нас, [хората], този дар се приема и се връща. Синът не става веднага син, но в начало той е семе, после зародиш и едва когато се роди, става син. Това се определя по необходимост от времето. Всичко това е подчинено на [човешките страсти] и всичко то е телесно устройство. А там, където раждащата природа е безсмъртна и където роденият плод е вечен и безплътен, какво ни заставя да приемем, че е имало време, когато той не е съществувал, и че се е родил след това. Ние изповядваме, че Синът, [т. е. Христос], се е родил безстрастно, а начина на раждането му не можем да обясним. Истинско знание е да познаеш това, което превъзхожда нашата природа, макар и да не сме го познали. На родения, [т. е. на Христа], ние се покланяме, но [нека не се ровим] много в изследване на неговата природа. Ако неговият създател е бил човек, то и неговото раждане би се извършило по човешки. Ако той би имал тяло, (то той би се родил също като тяло). Но щом като той няма тяло, то ти не свързвай безтелесния с похотта на тялото. Ако той е родил, казват [еретиците], от своята същност, той е родил чрез страдания. Но ти потърпи малко, и аз ще те убедя посредством неща, които срещаме на земята, та дано можеш да разбереш това поне от сравненията, [които ще ти дам] с човеците. Казано накратко, ражда лозата, [ражда маслината], раждат водата и растенията. Макар и [всичко това] да ражда, то не [ражда] според нашата природа, но според своя закон.

218

А че то ражда, послушай [какво ще кажа]. Всяка жена, когато приеме от Бога [благословение] да стане майка, по време на бременността си напълнява, а когато роди плода — отслабва. При растенията пък се наблюдава обратното. Ако [едно растение] не е родило, преди това то не надебелява. Но когато даде [плод], тогава то наедрява и надебелява и плодът расте и корените се увеличават. Отслабване не може да се забележи нито при корена, когато храни [плода], нито при самия плод. Следователно и лозата, и растенията раждат, но те не раждат, както ние. Като слушаш за Бога, че е родил, той, който превъзхожда всяка човешка природа, защо [тогава] искаш да му припишеш човешки страсти?

„И рече Бог: да произведе земята жива душа според рода си.” Земята обрасла и се изпълнила с плод. И тя произвела живи същества. Но господарят на жилището още не бе създаден. Небето бе осветено, а земята бе украсена и изпъстрена; и морето беше изпълнено; бяха създадени и разнообразни птици. Всичко бе готово, само човекът не беше [създаден]. Не за безчестие, а за почит бе последен [създаден] човекът. Домът бе изграден и господарят на дома се въвежда в него. Бог не върши нищо неподходящо и без мярка, но всичко [прави така], че да носи полза. Но погледни какъв удивителен ред! Най-напред Бог е създал тревата и растенията и след това животните, които се хранят с тях. Ако той бе създал по-напред [животните], които се хранят [с тревите], то не би имало нищо, с което да се хранят. Следователно безсмислено би било [създаването най-напред] на животните, щом като не би имало нещо, с което да могат да се нахранят. [Първо] той създаде [небесните] светила и тогава онова, което те осветяват; той създаде храната и тогава това, което ще се храни с нея. Първо той приготви това, което е потребно, и тогава онези, които да се ползуват от него.

Така е постъпил той и при [даване] на Писанието. В начало са тези глави, в които се говори за Христа, и след това идва той самият, за когото те са свидетелствували. Най-напред бе даден номосът, т. е. законът, за да свидетелствува за законодателя. Най-напред дойдоха пророците, за да обяснят този, за когото те пророкуват. Погледни [каква е] божията премъдрост! Той не остави писанията на пророците само в църква и не ги ограничи строго, за да могат да се разпространят и сред евреите, макар те да са

219

врагове на Христа. Но защо постъпи той така и не отне от тях това Писание? Ясна е причината: за да бъде безупречна нашата проповед. Защото, ако ние имахме само пророците, тогава неверниците биха могли да ни противоречат. Ако ние бяхме се осмелили да кажем: така ни е съобщил Мойсей или така е казал Исайя, или [някой] от другите пророци за Христа или за това, което ще стане по време на неговото пришествие, то тези, които пожелаят, биха могли да противоречат и да кажат: откъде може да се знае, че е съществувал пророк Мойсей или че е казал това или проповядвал, както твърдите вие, христяните. За устройването на вашия закон, [биха казали те], вие сте си създали и пророци, [но в същност] проповядвате [само] имена. Това обаче ние не приемаме. А сега те не могат ни най-малко да ни се противопоставят; те нямат никакво основание, защото всички тези свидетелства, които използуваме за устройването на нашия закон, съществуват и прк тях. Как ще могат тогава да ги отхвърлят! За да не мотат да говорят [такива неща], затова са им дадени тези Писания и книги и те ги имат при себе си. Защото, ако те не ми вярват, понеже [говоря] според своя закон, те ще вярват на онези, които са чужди на [закона] и стоят извъй него. Ако ти запиташ [някой] умен евреин, който познава закона, казвайки, съществувал ли е Христос, той не може да каже, че не е съществувал, но ще отговори: да, съществувал е, но не е той, за когото вие го смятате, а е друг. Той следователно признава, че е съществувал, но не вярва, че е очакваният Месия. Защото едно е да се каже просто „не е съществувал” и съвсем друго е да се заблуждаваш по отношение на личността [му].

Както ако някой ми каже: ти си ми длъжник. Едно е да му отговоря: аз не съм ти длъжник, и друго е да му кажа: не на тебе съм длъжник, а на друг. По този начин не се отрича съществуването на дълга. Така и онези казват, че Христос е съществувал, но оспорват, че той е този, когото ние проповядваме. Те очакват този, който не съществува, защото са отхвърлили съществуващия. Забележи, че великият законодател Мойсей, когато говори за създаването на човека, съобщава [за съществуването] и на Сина, като казва: „да бъде твърд”. После той добавя: „земята да произведе”. След това: „да произведат водите”. И когато дойде ред да се говори за човека, тогава той казва: „и рече Бог: да създадем човека”. Питам аз прочее евреи-

220

на, като казвам: Ако Бог е бил сам, т. е. с него не е бил я синът, когото ние проповядваме, ако не е бил св. Дух, на когото ние се покланяме, на кого той е казал: „да създадем човека”. Създаването на небето той сторил само със заповед. По същия начин и земята, и останалото творение. Когато пък иска да създаде човека, позволява да се надникне като през прозорче и да се прозре в тайната на съществуването на божествения син, който още от самото начало е действувал с него.

Евреите, когато [с въпросите] си ги поставим натясно и като не могат да отрекат словото на Откровението, казват, че думите на [Бога] са насочени към ангелите, а не към Сина. Те по друг начин не могат да изопачат това слово, освен да го отрекат. Към кого се е обърнал той прочее, като казва: „да сътворим човека”? Те отговарят: към ангелите. Отново ги питам, като казвам: „кой е по-голям, ангелите ли или човеците”? Защото дори когато се покажем твърде добри по отношение на Бога и тогава пак няма да бъдем по-големи от ангелите, а ще бъдем като ангели. Така говори и нашият Спасител, като казва: „при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като ангели”. Ще рече,че когато с добрите си дела достиг нем до такава степен, ние няма да ги надминем, а ще станем равни на тях. Но сега ние сме по-низши в сравнение с тяхната природа, т. е. по-несъвършени сме от устройството, на безплътните ангели.

Послушай какво свидетелствува за това Давид: „що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш. Понизйл си го с малко нещо спроти ангелите.” Ние [следователно] сме по-низши, а ангелите са по-висши. Това означава ли, че когато [Бог] е създал по-низшия човек, се е нуждаел от съвета и помощта на ангелите? Но когато, той е създал по-висшите, нямам пред вид един-единствен ангел, а цялото онова безчислено ангелско множество, когато [е създавал] слънцето и всичките звезди наведнъж, всичко той е създал отведнъж — и ангели, и архангели. И колко са те, те нямат чет, както говори Даниил, казвайки: хиляда хиляди му служеха и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред него. Нима когато е създавал това множество от ангели, той не се е нуждаел от съветник и сътрудник? А когато създава човека от земя, сега ли ще трябва да се замисля или да търси, или да приема съвети? [Онова слово], в което се казва: „що е човек”, не

221

означава нищо друго освен: (не е) ли той земя, (не е) ли от земя, не е ли само прах и пепел? Същото признава и Авраам. Като говори за своето нищожество, той казва: „аз съм земя и пепел” [149a]. Но какво са [тогава] ангелите? Не са ли те вятър, не са ли огън? Послушай какво говори Давид, като казва: „ти правиш ветровете свои ангели и огнените пламъци свои служители”. Когато Бог е превърнал естеството на огъня в разумни и безтелесни духове, той не се е нуждаел от [никакъв] съветник и сътрудник. Защо тогава иска съвет и разговоря за този, когото ще създаде от пръст, за [този], който е незначителен, дребен и смъртен и който в гроба се разлага. На това ти казваш: може понякога, ако господарят е много добър, да каже на стоящите [пред него] слуги: „какво е необходимо”, „кал да направим това”. Аз ти отговарям. Нека бъде така. Признавам, че това „да сътворим човека” е било казано на ангелите. Ти си чул [думите]: „да сътворим”, а не виждаш следващото, което той казва: „по наш образ и подобие”. С тези думи аз трябва да съм успял да затворя устата и на евреина, и на еретика. Евреинът и еретикът са все едно, [дори може да се] каже, че еретикът е по-лош от евреина. Защото евреите разпънаха видимото тяло, а те възстанаха срещу невидимото божество, [или], по-добре е да се каже, срещу своето спасение.

Но и евреите бяха засрамени, защото се опитаха да [направят] невъзможното. За тази си дързост те получиха отчасти наказание още тук на земята, като гледат народа си разпръснат по цялата земя. Пълното си наказание те ще получат, когато всички ще трябва да се явим на съд, и тогава отново ще получат достойно възмездие за своите хули.

Какво следователно означава това? Защо отправих към вас всичките тези думи? Аз имам намерение да се върна отново към онова, за което ви говорих [в началото]. Никой еретик и никой евреин не ще се осмели да каже, че ангелите имат еднакъв образ и подобие с Бога. Не е ли ясно, че тези думи са били отправени към Сина? Защото ангелите, бидейки съвършени, не са могли да действуват заедно с Бога. Те са слуги, които хвалят и славят Бога и му благодарят, че ги е създал, съзнавайки, че преди да бъдат създадени, не са съществували и че са се появили в резултат на божията воля и на неговата доброта. Те стояли като зрители и наблюдавали само [какво ще се появи, така] както и те

222

са се появили; те видели как небето се появило от небитие и се учудили; видели как било отделено морето и се възхитили; те видели как земята е получила своята украса и благоговейно потръпнали. Че ангелите не действували с него, а само му се възхищавали, говори сам Бог в [книгата] Йов. „Когато създавах звездите, ме хвалеха всички мои ангели.”

„Да сътворим човека.” Това слово показва говорещия и слушащия, как те беседват помежду си. Виж сияещия лъч на православната вяра, който се носи и от слънцето, примесен с неговите лъчи! Та като казва: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”, той запазва както броя на лицата, така и единството на същността. Като казва: „да сътворим”, [по този начин] той изразява трите лица. А като казва: „по наш образ, а не по наши образи”, засвидетелствува единството на същността. Образът на Отца не е различен от този на Сина. Затова добре е казано: „да сътворим”. С тази дума той иска да покаже пълнотата на лицата. Като казва пък „по наш образ”, с това разкрива единосъщието.

Сега прочее ще се опитаме да узнаем кой е творецът на това велико слово и на това чудно общество. Но тъй като евреите се противопоставят, те трябва да бъдат оборени и посрамени. Еретиците беснеят и се борят с истината, но словото при изповядване на правата вяра е непобедимо. Как да обясним: на кого той е рекъл: „да сътворим човека по наш образ”. Кой е този съветник, на когото той е казал: „да сътворим”. С това той намеква за личността на съветника. За единородния Син, който е Бог, дошел от Бога и заради нас приел нашия образ, блаженият Исайя говори така: „защото младенец ни се роди, Син ни се даде”. Несъществувалият се роди и този, който вече съществува, ни бе даден. Единият бе роден, а другият бе дарен. Името му е вестител на великия съвет; той е вестител на младенеца, който е син заради своята божественост, а младенец поради своя човешки [образ].

„Вестител на великия съвет, чуден съветник.” Виждаш ли, това е съветникът, на когото той казва: „да сътворим човека по наш образ и по наше подобие”. Вестител на великия съвет. Но ти, о, пророче, не позна достойнството на проповядвания от тебе съветник. Ние признаваме за съветник Мойсей, който като че му дават съвет, като казва: „не ги погубвай”, защото народите

223

ще кажат: понеже не можеше да им даде земя, за каквато се бе клел, затова ги погуби. Не преставай да се възхищаваш на съветника и не наричай всекиго [с това] име, защото ти все още не си проумял достойнството на проповядвания [от тебе].

Послушай [за едно] друго чудо. След като бе казал: „чуден съветник”, [сега] с думите, които следват след това, той обяснява достойнството на проповядвания съветник. Като е рекъл: „чуден съветник”, веднага добавя и друго слово, казвайки: „Бог крепък.” Добре прибавя той това слово, като казва: „Бог крепък.” Защо, не затова ли, че ние казваме, че има много богове, както говори и Давид: „аз рекох: вие сте богове, вие сте синове на Всевишния”. И Бог рече на Мойсея: „Аз те поставих за бог на фараона.” И за да не бъде унижен проповядваният, като го сравнява с Мойсей или с апостолите, добре е добавил: „Бог крепък.” Мойсей пък не е крепък, а от Бога крепост приемал

Един е този, на когото е дадена крепост, друг е този, който я дава, бидейки сам крепост. Макар и [Мойсей] да е бил велик чудотворец и за да върши това, е приел дар от Бога, той не се задоволил да каже само „Бог е крепък.” Това не му било достатъчно и прибавил и [едно] друго слово: „властелин”, за да покаже както на нас, така и на еретиците, че не трябва да се смята,че този, който има власт, е подвластен, но че той стои над властта. Едно е да бъдеш подвластен, друго е сам да имаш власт. Затова той казва: „владетелят, който господствува над света”. А какво е подвластие? Знай, че апостолите са били подвластни, а Спасителят — властелин. Великият Павел, когато видял в Македония една робиня, която имала дух да пророчествува и която говорела пред всички: „тези човеци са раби на Всевишния Бог”, се отегчил, обърнал се към духа, (не към този, който е в нея, а към онзи, който действува чрез нея), и му заповядал [да млъкне]. Това е истинският глас на неговия подвластник. „Заповядвам ти в името Господне.” Като изрича името Господ, той сам се признава за негов раб. Понеже чудото надвишава човешките сили, а именно, че бесовете се подчиняват на човеците и ги слушат и този глас да не послужи за съблазън и [човеците] да не започнат да смятат слугите божии за богове, затова той казва: „забранявам ти в името Господне”.

На слугата подобава да проповядва, а на господаря —

224

да властвува. [Ако] ти си видял как слугата проповядва и забранява, [сега] виж как господарят заповядва. При господаря заведоха [един] глухоням, който бе обзет от зъл дух. Тогава господарят не каза: „проповядвам ти, неми и глухи бесе”. а рече: „аз ти заповядвам, излез от него и не влизай вече в него”. Бесът послуша, защото позна властта. Затова прочее блаженият Йезекиил казва: „жив съм аз, казва Господ. Твоята сестра Содома е оправдана повече от тебе.” Какво означава това, което той говори? Ако ти не разбереш предварително какво той казва, ти не си подготвен да разбереш и смисъла. Защото содомитите, бидейки отхвърлени и отритнати, живееха в беззаконие, затова те погинаха, наказани чрез божия огън. След тяхното изтребване и изгаряне на техните градове се появи Йерусалим. Като минаха много години, той разцъфтя външно, но [неговите люде] вършеха по-големи злини и беззакония. И когато те надминаха с делата си злините на содомци, тогава Бог чрез Йезекиил се закле, казвайки: „жив съм аз, казва Господ Бог”. Тези думи той каза на беззаконната си дъщеря Йерусалим. „Твоята сестра Содома не извърши и половината от твоите грехове и пред тебе Содома е оправдана, т. е. в сравнение с тебе Содома е по-праведна. Все едно, че някой е казал на еретиците: юдеите са по-праведни от вас. Онези разпънаха тялото, а вие с приказките си Бога похулихте. Евреите са оправдани, понеже се появи безумието на еретиците; оправдани са и бесовете, защото те вярват, [че Христос) е Син Божий, а за еретиците той е твар. Содом е оправдан поради тебе.

Бих искал да проуча защо [евреите], които са вършили същото, каквото и жителите на СоДом, не са погинали като [самите] содомци. И след като са два пъти по-безчестни от тях, защо не са изтребени и те като тях. Не затова ли, че Бог тогава при тях видя не само безчестията и беззаконията, но [прозря] и доброчестието, което щеше да се прояви по-късно у тях? Той бе предузнал, че из средата на юдеите ще произлезе светата Дева и Богородица; той бе предвидил и апостолското благочестие; той бе предвидил, че безброй много евреи щяха да изповядват неговото име и да повярват в него. Когато Павел възлезе към Йерусалим, тогава апостолите заговориха, казвайки: „виждаш ли, брате, колко десетки хиляди са повярвалите юдеи”. Като предвиди цялото това множество от вярващи, [Бог]

225

пощади онези невярващи не защото се смили над тях, а заради тези, тъй като те трябваше да бъдат родени от онези.

Как може да се знае това? Не говори ли за това Исайя, като казва: „ако Господ Саваот не беше оставил малка част от нас, щяхме да бъдем също като Содом; [щяхме да заприличаме на Гомора]”. Да не би ние да сме измислили това слово или Исайя да е говорил за нещо друго. Сега послушай какво казва самият Павел, който беше брат на пророците и който, обяснявайки, казва така: сега ни бе отреден дар по избора благодатен, за да се спаси остатъкът. Както казва и Исайя. Ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом. Бог е предвидил всичко.Той познава нещата не от опит, както ние, които проумяваме едва тогава, когато нещо вече е станало. Аз много пъти съм казвал, че той е видял края на вечността още преди вековете. Той е знаел, че Адам ще съгреши, но той е видял и онези, които щяха да бъдат родени от него и които щяха да вършат правда; той е знаел, че Адам ще бъде изгонен от рая, но и предварително е знаел, че ще му бъде приготвено царство. Удивително е, че неговото царство бе приготвено [още] преди рая. Защо се учудваш, че [човекът] е бил изгонен от рая, когато много по-чудно е, че преди рая бе приготвено царството, както казва Спасителят. „Дойдете вие, благословените на Отца ми, наследете царството, което е приготвено за вас преди създаването на света.” Нека еретиците се срамуват заради [благата], приготвени за светците преди началото на света. Синът е съществувал, когато той не е бил, [т. е. не е бил приел плът], казват те, но го изповядват само като символ на единородния и на единосъщния. Тъй като не могат да променят Писанието, те признават казаното, но изопачават истината. Когато ние кажем, че той е единороден, те веднага отговарят: за него е писано, че е първенец на всички твари.

Според еретиците тези два израза са противоположни. Ако той е първенец на всички твари, тогава не е единороден, ако пък е единороден, не е първенец. Защото първенец е този, който има братя. Но когато единородният има братя, тогава той не е единороден. Единороден е този, който е роден единствен от някого. Това свидетелствува и Писанието. На Авраам, който имал от Сара единствен син, [Бог] казва: „вземи твоя син единороден”.

Първенец се нарича този, който има братя. Той е пръв,

226

защото се е родил най-напред. А единородният затова се нарича единороден, защото няма братя. Следователно единороден е [този], който е роден от някого единствен, а не който е единствен, както учат еретиците. Те затова го наричат единороден, понеже сам се бил явил като такъв. Тогава според техните измислици и слънцето е единородно, тъй като е единствено и няма друго [слънце]. Явно е, че те не разбират това, за което говорят. В Писанието е обичайно да се говори за единороден, когато [някой] е роден от някого като единствен, както вече установихме и обяснихме. И това е истината, защото, както казахме, ако първородният няма братя, тогава той не е първороден, а ако единородният има братя, тогава той не е единороден. Но аз мога да намеря не един, нито двама, нито трима, [а] много първородни.

И така да приключа словото за първородните. Чудно нещо е това. Ако има първородни, то защо са толкова много. Би трябвало да има само един. Аз попроточих словото за първородния поради [въпроса] за единородния, та никой да не може да ни упреква. Нека [сега] се опитаме да обясним необяснимото, казвайки: първороден трябва да се нарича [този], който в своя род и възраст пръв е повярвал в Бога не затова, че той е пръв изобщо, а защото по време се е появил пръв. Така например, когато народът бил в Египет и Бог казал чрез Мойсей: „моят първороден [син] е Израел”, казвам ти: „пусни народа ми”, това са людете-първенци, защото в онова време те са били първи човеци, познали Бога. И след това; след мйого години, според Закона се появил Давид, на когото Бог обещава, че [ще дойде] Христос, който ще бъде от неговото семе. Казано е: „намерих Давида, моя раб; със светия си елей го помазах”. Той ще ме нарича: „ти си мой Отец и аз ще го поставя за първороден”. Ще рече, че ако Давид е първороден, то и народът е първороден. Първороден в своя род, така да се каже, първороден бе и Адам. В своя род първороден бе и Ной. В своя род първороден бе и Авраам, и Мойсей, и Исайя, тъй като те, [всеки в своето време], най-напред са познали благочестивия живот и правата вяра. От тези многото първородни се появи църквата, която се нарича събор и която е и на небето, както свидетелствува Павел, казвайки: „Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към десетки хиляди ангели, към тържестве-

227

ния събор и църквата на първородните, които са написани на небесата.” [Един] от тези първородни по плът е и Христос. Затова той с право се нарича първороден, докато по своята божественост е единороден. Тъй като във всеки [следващ] род приема онези, които са напреднали в доброто, и с всички тях сам е глава на църквата, от всички тях той бива наричан първороден. За това говори и Павел: „първороден между многото братя”.

Сега е необходимо да побеседваме малко повече за човека, но нека оставим този разказ за другия ден, т. е. за шестия, през който той е създаден, и с помощта на божия дар да го разясним по-пълно, доколкото това ни позволяват силите, и то не така,както ние си представяме [това нещо], а както той ни поучава. Общ е изворът, общи са и даровете, които лежат пред нас, и [ще ги получим] само ако поискаме усърдно да се потрудим. Сега в словото си ще се върна [отново] на поучението. Вчера беше показано по какъв начин [всеки], който проповядва в смирение, трябва да издигне ръце. Аз казах: който дава на бедните, нека. смята, че това означава „издигане на моите ръце”. Днес искам да проуча началото на този псалом, какъв е той, та да знаем всички какво пеем. Защо ние казваме: „да възлезе молитвата ми като тамян пред тебе”. Всеки тамян се издига, но Бог не се радва на благовонията. Какво тогава [означава] „да се издигне моята молитва”? Смисълът на този израз е следният: казаното да бъде такова, че „моята молитва да възлезе като тамян пред тебе”. Кой тамян? [В храма] е имало два олтара — единият във вътрешния двор [под открито небе], а другият вътре в светилището, който бил под покрив. Вътрешният олтар бил кадилен. На него [принасяли] само каденията, кръв там не се проливала, нито пък на него поставяли жертвени [хлябове]. Външният олтар бил този, на който колели животните, принасяли хлябове и се изгаряли другите остатъци. Външният жертвеник Бог заповядал да бъде направен от недялани камъни, а вътрешният жертвеник, т. е. олтар — от чисто злато. Какво означава тази божествена благодат, трябва да се постараем да узнаем. Така следователно ние разбираме [думите] на псалома, който пеем. Две думи, които служат на славата божия. Едната дума не е поучителна, а груба, другата — поучителна и изкусна. [Този], който проповядва с необучен и груб език, е подобен на олтара, който е иззидан от недялан камък, но все

228

пак той е олтар. Който обаче има недостатъци в гласа си и речта му е груба, но в мислите си е на прав път, той е като недялания камък, но е създаден за олтар. И, обратното, честното и изкусното слово е като обработено злато, но [въпреки това] нито едното трябва да се превъзнася, нито другото да се отхвърля, защото и едното е божий олтар, и другото е божий олтар.

Казано е, че мирото е съставено от четири вида благовония: стакта, оних, халван и бял тамян. Както мирото е съставено от различни благоухания, така (и добрата воля) се състои от четири добродетели. [Затова] той казва: „да възлезе моята молитва като онова кадиво, което се състои от много [съставки], но се съединява и слива в едно благоухание. И когато влизам [в този божествен храм] с молитва, изпълнен с въздържание, милост и вяра, тогава нека тази четиристранна добродетел бъде подобна на онази кадилна [жертва], която се издига към тебе.” По същия начин блаженият Давид говори и на друго място. „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят заедно! То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова.” Тук той сравнява любовта със свещеното миро, а молитвата — със свещеното кадило. Трябва да разбереш, че ако имаш добра воля, чистота или нещо друго, [тогава] ти си брат на свещеника. Свещеническо достойнство, казваш ти, аз нямам, но притежавам целомъдрие, което означава чистота. Моята чистота е сестра на твоето свещеничество. Откъде може да се знае това? Както трябва да бъде чист онзи, който служи на чистотата, [т. е. в храма], така трябва да бъда чист и аз, който служа [на Бога]. Следователно, ако аз бъда чист, и аз ли ще стана, ще кажеш ти, свещеник? Откъде може да се знае това? [Когато] Давид бягаше от Саул, идвайки при свещеник Авеатар, той му казва: „дай ми хляб, защото бях изпратен набързо от царя и нямам храна”. А първосвещеникът, който знаеше закона, му каза: нямам друг хляб освен [хлябовете] на предложението, които не бива да се ядат от никого освен от свещеника. Но след това, като видя, [че Давид] се намира в беда, и страхувайки се да му даде хлябовете на предложението, попита дали онези, които не бяха свещеници, са чисти, като каза: „само ако младежите, които са с тебе, са се въздържали от жени”, [могат да ядат]. [По този начин] той прави чистотата сестра на свещеничеството. Нека и

229

ние бъдем милостиви, справедливи и чисти, та нашета въздържание да бъде окрилено. Защото както птицата без помощта на крилата не може да лети, също така и въздържанието има крила — чистотата, молитвата и милостта; без тях то не може да се извиси нагоре. Виж как Корнилий чрез пост получи крила. Затова дойде глас от небето, който му каза: „Корнилие, твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога.” Нека, о, приятели, да превърнем въздържанието в живо същество, а милостинята и чистата молитва — в негови крила, без които то не може да полети нагоре. Аз моля всички ви да запазите въздържанието чисто и не го осквернявате с лицемерия. Очистете го от алчност към чужди богатства. Погледни онези, суетните, които се въздържат от храна, но не се отклоняват от греховете, нито пък искат да се предпазят от тях. Ти казваш, аз вино не пия, не ям дървено масло, нито пък месо. Това наистина е много добре, ако ти постъпваш така заради Бога. Но нека помислим добре: хлябът и водата, виното, месото и маслото, всичко това е създадено от Бога, а алчността и неправдата, нечистотата и неправоверието са дело на сатаната. Следователно, ако ти се въздържаш заради Бога от делото божие, не трябва ли толкова повече да се въздържаш от делото на сатаната, което те води към сигурна гибел? Такъв го очаква голямо наказание. От това бягайте като от огън и бъдете милостиви. Милостта се дава явно, а в действителност [плодовете й] се събират [тайно]. Така както ратаите пръскат [семето] по земята и то е видимо за очите, но в действителност те събират, [защото] те дават на земята в заем, а от нея получават двойно. Така и милостинята изглежда, че е дадена на някой друг, а в действителност тя е запазена за този, който я дава. Той раздава, казва Давид, дава на бедните и неговата справедливост съществува вечно.

Така прочее да се въздържаме, така да проповядваме, (така да се покланяме, така да вярваме), да славим Отца, да хвалим Сина, да се покланяме на св. Дух, на когото да бъде слава през всички векове — Амин.